№ 10373
гр. София, 16.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 170 СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РОЗАЛИНА Г. БОТЕВА Гражданско дело №
20211110162057 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК.
Настоящото дело е образувано по искова молба на “**********” АД против “ЗД
***********” АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
С определение от 17.03.2023г. е допуснато изменение на размера на предявения иск по
реда на чл. 214, ал. 1, изр. 3, пр. 1 ГПК, като същият се счита предявен за сумата 4403,20 лв.
Ищецът „**********“ ЕАД извежда субективните си права при твърдения, че на
05.11.2020г., на път II- 86, на км. 67+ 400, настъпило пътно- транспортно произшествие
(ПТП) между водачите на л.а. м. „Опел”, м. “**********“, с рег. № ********** и л.а. м.
„************”, м. “Йети“, с рег. № *************. Ищецът сочи, че инцидентът бил
настъпил по вина на водача на л.а. м. “Опел”. Към момента на произшествието автомобил м.
„************” бил предмет на з**********ховка „Каско+“, сключена от ищеца, за което е
съставена полица № ************. Ищецът навежда твърдения, че гражданската
отговорност на водача на автомобил „Опел” е з**********хована от ответника.
Ищецът поддържа, че в резултат от настъпилото ПТП при ищеца била образувана щета
№ ***********. След експертна оценка на вредите от ищеца, било установено наличие на
„тотална щета“ на автомобила „************”. На 14.12.2020г. ищецът бил платил на
собственика на увредения автомобил дължимото по з**********хователния договор за
„тотална щета“ з**********хователно обезщетение в размер на 21 840 лева. На 17.12.2020г.
Ищецът платил на УС на СБА сумата 679,20 лева за репатриране на автомобила.
Впоследствие ищецът продал запазените части на увредения автомобил за сумата от 3 200
лева.
1
В исковата молба са развити съображения, че за ищцовото дружество било възникнало
право на регресно вземане към ответника за действителната стойност на автомобила към
момента на увреждането, вкл. разноските по извършена услуга репатриране, след
приспадане на полученото от продажбата на запазените части. След отправена регресна
покана към з**********хователя на делинквента, същият погасил сумата от 13 500 лева,
като не изпълнил задължението си да изпълни по регресната претенция в пълен размер.
Ето защо ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да плати
сумата 4403,20 лева, представляваща платено по з**********ховка "Каско"-
з**********хователна полица № № ************, обезщетение за з**********хователно
събитие, настъпило на 05.11.2020г., за което е образувана щета № ***********, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното плащане на сумата.
Претендира разноски.
Ответникът „ЗД ***********“ АД в срока по чл. 131 ГПК е депозирал отговор на
исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. В отговора се
оспорва наличието на причинно- следствена връзка между механизма на ПТП и вредите в
задната дясна част на автомобила. Предявеният иск се оспорва по размер, като се оспорва
размера на действителна стойност на увреденото МПС. В отговора се навежда довод, че
разходите за пътна помощ не са в причинна връзка с настъпилото ПТП. Ответникът
поддържа, че размерът на запазените части следва да бъде определен на 25 % и същите
следвало да се приспаднат от претендираната сума. С оглед изложеното ответникът сочи, че
с плащане на сумата 13500 лева изпълнил задължението си да плати по предявената
регресната претенция.
В обобщение, ответникът счита предявеният иск за неоснователен и моли за неговото
отхвърляне.
След като съобрази събраните доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът намира за установено следното от фактическа страна:
На 08.04.2020г. между “**********” АД и “Теленор България” АД е сключен договор
за з**********ховка “Каско+”, клауза “Пълно каско”, с предмет л.а. м. “************”, с
период на з**********хователно покритие 31.05.2020г.- 30.05.2021г., за което е съставена
з**********хователна полица № ************. Видно от т. 2.3 Общи условия за
автомобилна з**********ховка “Каско+”, покритите з**********хователни рискове при
клауза “Пълно каско” включват настъпване на ПТП.
На 05.11.2020г. на път II- 86, на км. 67+ 400 е настъпило ПТП между водачите на л.а. м.
„Опел”, м. “**********“, с рег. № ********** и л.а. м. „************”, м. “Йети“, с рег. №
*************, за което бил съставен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от
05.11.2020г. В протокола е посочено, че ПТП е настъпило при извършване на маневра
“изпреварване” от водача на л.а. м. “Опел”, който навлязъл в лентата за насрещно движение
е се ударил в л.а. м. “************”.
Собственика на увредения автомобил уведомил з**********хователя по
2
з**********ховка “Каско” за настъпилото събитие и пред затрахователя била образувана
щета ************. От представения ликвидационен акт от 12.11.2020г. Се установява, че
з**********хователят е определил обезщетение в размер на 21840 лева. От представената
фактура № 2962349/ 09.02.2021г. се установява, че з**********хователят е продал
запазените части от автомобила за сумата 3200 лева. Съгласно заключението на
назначената съдебно- автотехническа експертиза, механизмът на ПТП е следния: на
05.11.2020г. л.а. м. “************”, управляван от Васил Стойчев се движел по
Републикански път II- 86, с посока от гр. Асеновград към гр. Смолян. В същото време в
обратна посока се движел л.а. м. “Опел”. При достигане на района на 67+ 400 км., л.а. м.
“Опел” е достигнал намиращия се пред него товарен автомобил и предприема
изпреварването му и навлязал в насрещната пътна лента, по която се движел л.а. м.
“************”, след което се ударил челно в л.а. м. “************”, от който настъпили
вреди в предната част на автомобила. От удара последният автомобил ротирал и се ударил в
обратната на часовниковата стрелка посока и със задната си страна се ударил в бетонна
подпорна стена, намираща се в дясно от пътното платно. Според вещото лице вредите по л.а.
м. “************” се намират в пряка причинна връзка с механизма на ПТП. Средната
пазарна стойност на автомобила е 21727 лева. Стойността на вредите е 19311,26 лева. След
ПТП е било необходимо автомобил да бъде преместен чрез услугите на “Пътна помощ”.
Разходите за репатриране на автомобила са в размер на 679,20 лева. Стойността на
запазените части е 3282 лева. В съдебно заседание вещото лице пояснява, че при изготвяне
на заключението е използвал цени от официални вносители.
Съгласно заключението на назначената повторна САТЕ, стойността на вредите, по цени
на части и труд от поне три алтернативни сервиза при използване на оригинални части е
26261,65 лева, а при използванетото на алтернативни части- 24341,52 лева. Стойността на
увредения автомобил е 21882,34 лева, а на запазените части- 3282 лева.
Съгласно заключението, изготвено от вещо лице Й. Й., стойността на вредите по л.а. м.
“************”, при използване на цени на алтернативни доставчици е 24346,91 лева.
Действителната стойност на лекия автомобил е 20424 лева. Стойността на запазените части
е 4085 лева (20% от неговата действителна стойност).
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 411 КЗ.
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ, следва да се установи при
условие на пълно и главно доказване от страна на ищцовото дружество наличието на
следните юридически факти: 1. валидно възникнало з**********хователно правоотношение
между ищеца и собственика на увредения автомобил, 2. ищецът да е заплатил
з**********хователното обезщетение в посочения в исковата молба размер, 3. да са налице
предпоставките за възникване на деликтна отговорност съобразно чл. 45 ЗЗД, а именно
противоправно поведение на делинквента, което е в причинно-следствена връзка с
настъпването на вредите и наличие на вина на делинквента, която се предполага и 4.
наличие на действително з**********хователно правоотношение между делинквента и
3
ответника по з**********ховка "Гражданска отговорност”.
Между страните не е спорно, че на 05.11.2020 г. на път II- 86 на км. 67+ 400 е
настъпило ПТП между водачите на л.а. „Опел **********“ с рег. № ********** и л.а.
„************ Йети“ с рег. № *************, за което е съставен Констативен протокол за
ПТП с пострадали лица от 05.11.2020г. По делото не е спорно, че към момента на
произшествието увреденият л.а. м. „************” е з**********хован при ищеца по
з**********ховка „Каско“, за което е съставена полица № ************, а гражданската
отговорност на делинквента е з**********хована при ответника. Безспорно е и извършено
плащане на з**********хователно обезщетение от ищеца в размер на сумата 21 840 лева,
както и, че ответникът е погасил чрез прихващане с насрещно негово вземане сумата 13500
лева.
Механизмът на ПТП се установява от събраните писмени доказателства- констативен
протокол за ПТП и от заключението на САТЕ.
Протоколът за пътно- транспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга
на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл. 179 ГПК.
Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява,
че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Тъй като механизмът
на ПТП не е възприет непосредствено от длъжностното лице, същият има материална
доказателствена сила досежно отразените в него обстоятелства- местоположение на МПС,
настъпилите увреждания по МПС, за които следва да се приеме, че са се осъществили така,
както е отразено в протокола. Констатациите в протокола кореспондират и с обективните
данни в писмените доказателства и заключението на САТЕ. Съгласно заключението на
САТЕ, причината за настъпване на ПТП е навлизането на л.а. м. „Опел“ в лентата за
насрещно движение. Налице е пряка причинна връзка между механизма на ПТП и
настъпилите вреди. С оглед изложеното, следва да се приеме, че с поведението си водачът е
нарушил правилото за движение по пътищата, визирано в разпоредбата на чл. 25, ал. 2
ЗДвП, регламентиращо задължение на водачите на МПС при извършване на маневра, която
е свързана с навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, да пропусне пътните
превозни средства, които се движат по нея- „При извършване на маневра, която е свързана с
навлизане изцяло или частично в съседна пътна лента, водачът е длъжен да пропусне
пътните превозни средства, които се движат по нея. Когато такава маневра трябва
едновременно да извършат две пътни превозни средства от две съседни пътни ленти, с
предимство е водачът на пътното превозно средство, което се намира в дясната пътна
лента.” Изложеното обуславя извод за противоправността на поведението на водача на л.а.
м. „Опел” . Установява се причинна връзка между поведението на водача на посочения
автомобил и настъпилото ПТП.
Съществуването на пряка причинна връзка между механизма на ПТП и вредите се
установява от заключението на основната САТЕ, в която част съдът кредитира.
Предвид заявените позиции на страните, спорът по делото се концентрира върху
4
размера на дължимото обезщетение, конкретно, каква е стойността на автомобила и
вредите, била ли е необходима услугата пътна помощ, каква е била действителната стойност
на автомобила към момента на ПТП, както и размерът на запазените части.
С разпоредбата на чл. 400, ал. 1 КЗ е дадена дефиниция на понятието действителна
з**********хователна стойност– стойността, срещу която вместо з**********хованото
имущество може да се купи друго от същия вид и качество.
Като относима следва да бъде цитирана постановената по КЗ (отм.); практика по
решение 167 / 11.05.2016 г. по т. д. 1869 / 2014 г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, с която по поставения
материалноправен въпрос е отговорено, че съгласно чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.);
з**********хователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата към деня
на настъпване на събитието. В създадената съдебна практика- решение № 235 от 27.12.2013
г. по т. д. № 1586 / 2013 г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 37 от 23.04.2009 г. по т. д. № 667 /
2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 209 от 30.01.2012 г. по т. д. № 1069 / 2010 г. на ВКС,
ТК, ІІ т. о., решение № 115 от 09.07.2009 г. по т. д. № 627 / 2008 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др., е
прието, че обезщетението по имуществена з**********ховка се определя в рамките на
договорената максимална з**********хователна сума, съобразно стойностния еквивалент
на претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. Този
принципен отговор следва от разпоредбите на чл. 208, ал. 3 КЗ (отм.); във връзка с чл. 203,
ал. 2 КЗ (отм.); във връзка с ал. 4, уреждащи, че когато между страните по
з**********хователния договор не е уговорено друго, то обезщетението се дължи по
действителната стойност на увреденото имущество, като за такава се смята стойността,
срещу която вместо него може да се купи друго със същото качество (ал. 2), т. е. по
пазарната му стойност.
С решение 141 / 08.10.2015 г. по т. д. 2140 / 2014 г. на ВКС, ТК, І ТО, по въпроса за
начина на определяне на дължимото обезщетение за имуществени вреди, включително и при
пълно погиване на з**********хованото имущество, е възприета практика на ВКС, решение
№ 37 от 23.04.2009г. по т.д. № 667 / 2008 г. на ВКС, ТК, І т. о., решение № 79 от 02.07.2009г.
по т.д. № 156 / 2009г. на ВКС ТК, I т.о., решение № 22 от 26.02.2015г. по т.д. № 463 / 2014г.
на ВКС, ТК, ІІ т.о., решение № 209 от 30.01.2012г. по т.д. № 1069 / 2010г. на ВКС, ТК, II т.о.,
решение № 235 от 27.12.2013г. по т.д. № 1586 / 2013г. на ВКС, ТК, II т.о, че
з**********хователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на действително
претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в з**********хователната полица
з**********хователна сума.
Обезщетението за вреди на моторни превозни средства се определя по методиката за
уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства,
съгласно приложения № 1- 6. Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на
вреди, причинени на МПС по задължителна з**********ховка "Гражданска отговорност" по
Наредба № 24 от 8.03.2006 г. на КФН, съгласно от нея, представлява указание за
изчисляване на размера на щетата на МПС в случаите когато обезщетението се определя от
5
з**********хователя, на когото не са представени фактури за извършен ремонт в сервиз- в
т. см. решение по т. дело № 652/2009 г. на ВКС, ТК, I т. о.; решение № 109/ 14.11.2009 г. по
т. д. № 870/2010 г., решение № 153/22.12.2011 г. по т. д. № 896/2010 г.; решение № 209 от
30.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 1069/2010 г., II т. о., с което на материалноправния въпрос
относно за приложимостта на утвърдената Методика към имуществената з**********ховка
"Каско на МПС" и значението й за размера на дължимото от з**********хователя
з**********хователно обезщетение е даден отговор, че "Методиката не е задължителна, а
съставлява указание относно начина на изчисляване на размера на щетата на МПС от
з**********хователя в случаите, когато на същия не са представени надлежни
доказателства (фактури) за извършен ремонт на МПС в сервиз и когато
з**********хователното обезщетение се определя по експертна оценка.". При изчисляване
на обезщетението не следва да се прилага и коефициента на овехтяване. В т. см.
постановените решение № 79 от 2.07.2009 г. на ВКС по т. д. № 156/2009 г., I т. о: "Размерът
на з**********хователното обезщетение се определя в рамките на договорената
з**********хователна стойност на имуществото, съобразно доказания размер на
претърпяната вследствие з**********хователното събитие вреда, който не може да
надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определено по пазарната му
стойност. При изчисляване размера на обезщетението не следва да се прилага коефициент за
овехтяване, тъй като последният е инкорпориран в самата з**********хователна стойност";
решение № 6 от 2.02.2011г. на ВКС по т.д. № 293/2010 г., I т.о. Обезщетението по
имуществена з**********ховка се определя в рамките на договорената максимална
з**********хователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната вреда,
който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото имущество, определена
като пазарната му стойност към датата на увреждането. Нормата на чл. 400 КЗ изрично
урежда, че когато между страните по з**********хователни договор не е уговорено друго,
то обезщетението се дължи по действителната стойност на увреденото имущество, като за
такава се смята стойността, срещу която вместо него може да се купи друго със същото
качество/ ал. 2/, т. е по пазарната му стойност. В тази насока ВКС се е произнесъл и в
решение № 115 от 9.07.2009г. на ВКС по т.д. № 627/ 2008г., II т.о., ТК и решение № 209 от
30.01.2012г. на ВКС по т.д. № 1069/ 2010г., II т.о., ТК.
Относно стойността на вредите и автомобила по делото са приети заключения на три
САТЕ. Съдът счита, че следва да кредитира заключението на втората повторна експертиза,
като най- пълно и обективно. Конкретиката на случая сочи, че действителната стойност на
увреденото имущество е 24346,91 лева, а стойността на автомобила- 20424 лева. Съгласно
разпоредбата на чл. 390, ал. 2 КЗ, тотална щета на моторно превозно средство е увреждане,
при което стойността на разходите за необходимия ремонт надвишава 70 на сто от
действителната му стойност. В случая стойността на вредите надвишава тази на автомобила,
което обуславя извод, че е налице тотална щета.
От действителната стойност на автомобила следва да бъде приспадната стойността на
запазените части. Съгласно съдебната практика, приспадането на стойността на запазените
6
части при определяне на з**********хователно обезщетение за тотална щета е израз на
принципа за недопускане на неоснователно обогатяване. Възможността да се приспада
стойността на запазените части се основава на идеята, че тези запазени части могат да бъдат
реализирани на вторичния пазар и срещу същите да се получи насрещна престация, като по
този начин загубите (неблагоприятното изменение в имуществото на з**********хования(
се компенсират с ползите/придобитата насрещна престация). В противен случай би се
нарушил принципът обезщетението да доведе до изравняване на имущественото състояние в
сравнение с това от преди увреждането. Спорен между страните е стойността на запазените
части, която следва да бъде приспадната от размера на обезщетението. Както се посочи, при
определяне на з**********хователното обезщетение, при тотална щета, следва да се вземат
предвид запазените части на автомобила, които могат да бъдат реализирани на вторичния
пазар. Конкретиката на случая сочи, че ищецът е продал запазените части за сумата 3200
лева, която сума следва да бъде приспадната. Императивната разпоредба на чл. 386, ал. 2 КЗ
предвижд, че обезщетението трябва да е равно на действителните вреди, т.е. релевантен е
единствено действителния размер на запазените части. Следва да се посочи, че ответникът
не е доказал конкретен размер на запазените части, различен от стойността, за която са
продадени. Съгласно разпоредбата на чл. 154 ГПК, именно той носи доказателствена тежест
за установяване правоизключващите и правонамаляващите си възражения, в конкретния
случай досежно стойността на запазените части, респ. размера на имуществените вреди,
които подлежат на обезщетяване.
Съдът приема за доказано, че в следствие от настъпилото ПТП е извършено
репатриране на увреденото МПС, за която услуга ищецът е платил сумата 679,20 лева.
Съгласно раздел III OУ, при клауза “Пълно каско” з**********хованите имат право да
ползват асистанс услуги на територията на Република България, без да дължат
допълнителна премия за това. От заключението на основната експертиза, което съдът
кредитира в посочената част, след произшествието автомобилът не е можел да се движи на
собствен ход. Видно от събраните писмени доказателства, разноските за репатриране на
автомобила са в размер на 679,20 лева.
С оглед на установеното по делото, съдът приема, че дължимият остатък от регресното
вземане на ищеца към ответника следва да се изчисли, като към действителната стойност на
увредения автомобил към момента на събитието (20 424 лв.) се приспадне стойността на
запазените части (3200 лева), към която сума следва да се прибави платеното за
репатрирането от пътна помощ (679,20 лв.). Изчислен по посочения начин размерът на
дължимото обезщетение е 17903,20 лева. От тази сума следва да се приспадне размера на
погасеното чрез прихващане задължение, в размер на сумата 13 500 лева. Неизплатеният
остатък от регресното вземане при тези обстоятелства се равнява на 4403,20 лева което
обуславя извод за основателност на предявения иск.
Доколкото в случая платеното з**********хователно обезщетение не е репарирано и
причинителя на вредата е имал валидна з**********ховка "Гражданска отговорност",
налице са предпоставките на чл. 411 КЗ и за ответника е налице пасивна материална
7
легитимация.
По разноските:
Основателността на исковете обуславя присъждане на ищеца на направените от него
разноски в настоящето производство. Ищецът направил разноски в размер на 1651,89 лева,
за държавна такса в размер на 248,85 лева, депозит за възнаграждение на вещо лице в
размер на 650 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 753,04 лева. Искането за
присъждане на разноски е направено до приключване на устните състезания и в същия срок
са представени доказателства за извършването им, поради което на ищеца следва да бъдат
присъдени разноски в размер на 1651,89 лева.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА “ЗД ***********“ АД, с ЕИК ************, да плати на „**********“ ЕАД,
с ЕИК **********, сумата 4403,20 лева (четири хиляди четиристотин и три лева 20 ст.),
представляваща платено по з**********ховка "Каско"- з**********хователна полица №
************, обезщетение за з**********хователно събитие, настъпило на 05.11.2020г., за
което е образувана щета № ***********, ведно със законната лихва, считано от предявяване
на иска-29.10.2021г., до окончателното плащане на сумата, на основание чл. 411 КЗ и сумата
1651,89 лева (хиляда шестстотин петдесет и един лева 89 ст.), представляваща направени в
първоинстанционното производство разноски, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Софийски градски съд с въззивна жалба.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8