№ 27920
гр. София, 09.08.2023 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в закрито заседание на
девети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20231110113305 по описа за 2023 година
Производството е образувано по осъдителен иск от С. Г. С. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД за заплащане на сумата от 4 000 лв. по квитанция № 43 от
09.07.1998 г. като частичен иск от сумата в общ размер на 71 500 лв., представляваща
средствата, реално изразходвани за доставка и монтаж на 2 броя абонатни станции
(A.P.V. – датско производство) с мощност 300 kW и 600 kW, направа на захранване –
топлопровод с дължина над 130 м с тръби Ф.89, строително-монтажни и изкопни
работи, извършени в полза, но незаплатени от ответника, ведно със законната лихва от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че ищецът сключил договор с „Топли флуиди“ -
София във връзка с изграждането на абонатни станции на жилищна сграда, находяща
се в гр. София, район „Студентски“, ***********. Съгласно чл. 137, ал. 2 ЗЕ за
ответната „Топлофикация София“ ЕАД възникнало задължение да изкупи изградените
енергийни обекти, което останало неизпълнено от ответника въпреки отправените от
ищеца нотариални покани от 29.03.2004 г. и 18.09.2019 г. до председателя на УС на
ответника. Ищецът сочи, че процесните съоръжения продължават да бъдат негова
собственост, като разходите по тяхното изграждане възлизат на 78 538 деноминирани
лева, от които ответникът му възстановил сумата от 7 038 лв. по силата на
допълнително сключен между страните договор, поради което остатъчната дължима от
ответника сума се равнява на 71 500 лв.
С Разпореждане от 17.03.2023 г. на ищеца е указано да уточни на какво
основание претендира сумата от 4 000 лв., предявен като частичен иск от 71 500 лв. –
договорно или извъндоговорно основание, като наведе съответни твърдения в тази
насока.
С молба от 12.04.2023 г. ищецът сочи, че претендира процесната сума на
извъндоговорно основание, като уточнява, че претенцията касае стойността на
средствата, реално изразходвани за доставка и монтаж на два броя абонатни станции,
направа на топлозахранване – топлопровод, строително.монтажни и изкопни работи,
извършени в полза на ответника, но незаплатени от последния.
В срока по чл. 131 ГПК „Топлофикация София“ ЕАД прави отвод за
недопустимост на процеса поради наличието на влязъл в сила акт между същите
страни – Решение от 15.03.2022 г. по гр.д. № 6078/2021 г. на СРС.
Съдът, като обсъди данните по делото, намира следното:
Видно от служебно извършена справка с горепосоченото решение е отхвърлен
осъдителен иск по чл. 137, ал. 3 ЗЕ вр. §4, ал. 1 ПЗР на ЗЕ на С. С. срещу
„Топлофикация София“ ЕАД за заплащане на сумата от 10 000 лв. – част от сумата от
1
71 500 лв., представляваща стойността на изградени съоръжения – присъединителен
топлопровод, съоръженията към него и абонатни станции в гр. София, ***********.
Според чл. 137, ал. 1 ЗЕ при присъединяване на потребители на топлинна
енергия за битови нужди присъединителният топлопровод, съоръженията към него и
абонатната станция се изграждат от топлопреносното предприятие и са негова
собственост. Според чл. 137, ал. 3 ЗЕ собствеността върху съоръженията, изградени от
клиентите, се прехвърля в срок до три години, като отношенията се уреждат в договора
за присъединяване.
Вземането на присъединеното лице за стойността на проектирани и изпълнени
съоръжения за присъединяване към топлопреносната мрежа не възниква на основание
нормативен акт, нито става изискуемо с изграждането на съответните обекти или
изтичането на срока за изкупуване. Необходимо е сключване на последващ договор, в
който страните да постигнат съгласие за прехвърляне на собствеността и цената, която
е съществен елемент на договора за продажба. След като собствеността не е
прехвърлена, отказът на ответника за заплати цената й е основателен. Поради това с
иска по чл. 137, ал. 3 ЗЕ се защитава вземане въз основа на договорно основание
(Решение № 7 от 04.02.2014 г. по т.д.№ 59/2013 г., ВКС, II т.о.).
При непостигане на съгласие за прехвърляне на собствеността ответникът
дължи обезщетение за ползването на основание чл. 137, ал. 2 ЗЕ, според чиято
разпоредба, в случай че изграждането на съоръженията се извършва от потребителите
след съгласуване с топлопреносното предприятие, топлопреносното предприятие
заплаща цена за ползване на съоръженията, изградени от потребителите. Предвиденото
в чл. 137, ал. 2 ЗЕ задължение за плащане на цена за ползването на съоръженията е
проявление на принципа за забрана на неоснователно обогатяване, т. е. при липсата на
договор за изкупуване на съоръженията, енергийното предприятие дължи наем, респ.
обезщетение за ползване на чужда вещ без основание (Определение № 704 от
11.04.2023 г. на ВКС по к. гр. д. № 4633/2022 г.; Определение № 551 от 4.07.2022 г. на
ВКС по гр. д. № 3781/2021 г., IV г. о.; Определение № 326 от 6.06.2022 г. на ВКС по т.
д. № 1858/2021 г., I т. о.).
Както в исковата молба, така и в уточнителната молба е посочено, че ищецът
претендира процесната сума като стойност на изградени съоръжения, а не като
обезщетение или цена за ползването на процесните съоръжения от ответника за
определен период от време, имайки предвид, че на ищеца изрично е указано с
Разпореждане от 17.03.2023 г. да конкретизира съответни твърдения във връзка със
соченото от него основание, на което предявява иска. Ищецът навежда, че ответникът
не му заплатил сумата от 71 500 лв., представляващи средства за изграждането на
процесните съоръжения, както и за тяхната доставка и монтаж и други строително-
монтажни и изкопни работи, но не предявява претенция за обезвреда относно
ползването на същите съоръжения. Самият петитум на исковата молба, формулиран с
молба от 13.04.2023 г., води до извод за предявен на договорно основание иск, тъй като
в него е посочено, че процесната сума е част от сумата от 71 500 лв. по квитанция № 43
от 09.07.1998г., както и за противоречие между обстоятелствена част и петитум на
исковата молба, след като с молба от 13.04.2023 г. сочи, че претендира процесната сума
на извъндоговорно основание, а в петитума, формулиран в същата молба, сочи, че
претенцията е във връзка със заплатена от него сума по квитанция.
От приложени към писмо от 09.08.2023 г. от служба „Архив“ във връзка с гр.д.
№ 6078/2012 г. на СРС, 46-ти състав искова молба, уточнителна молба от 04.10.2021 г.
и от 09.11.2021 г. и решение по делото, влязло в сила на 19.12.2022г. видно от
отбелязването върху самото решение, както и от приложените към писмото
определения на СГС и на ВКС, с които е придобило стабилитет Разпореждане от
13.04.2022 г. за връщане на въззивна жалба срещу решението на СРС, се установява, че
претенцията по настоящото дело е идентично предявена на договорно основание по
предходно образувано дело и е отхвърлена с влязъл в сила съдебен акт.
Предвид изложеното, следва връщане на исковата молба, при положение че
според ищцовите твърдения е предявена недопустима по смисъла на чл. 299 ГПК
претенция за стойност на процесните съоръжения на договорно основание, отхвърлена
2
с влязло в сила Решение от 15.03.2022 г. по гр.д. № 6078/2021 г. на СРС, а не за
ползването на процесните съоръжения на извъндоговорно основание.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 4 ГПК ответникът има право
на разноски от 25 лв. за юрисконсултско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ВРЪЩА на основание чл. 130 ГПК искова молба на С. Г. С., с която е предявен
осъдителен иск срещу „Топлофикация София“ ЕАД за заплащане на сумата от 4 000
лв. по квитанция № 43 от 09.07.1998 г. като частичен иск от сумата в общ размер на
71 500 лв., представляваща средствата, реално изразходвани за доставка и монтаж на 2
броя абонатни станции (A.P.V. – датско производство) с мощност 300 kW и 600 kW,
направа на захранване – топлопровод с дължина над 130 м с тръби Ф.89, строително-
монтажни и изкопни работи, извършени в полза, но незаплатени от ответника, ведно
със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на вземането.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 13305/2023 г. на СРС.
ОСЪЖДА С. Г. С., ЕГН: *************, адрес: гр. София, ***********, да
заплати на „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК: *********, седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Ястребец“ № 23, сумата от 25 лв. – разноски по делото.
Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3