№ 4
гр. Велико Търново, 05.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ
И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети ноември през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАЛЯ М. РОМАНОВА
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно
търговско дело № 20214001000317 по описа за 2021 година
С Решение № 260061/20.05.2021 год., постановено по т. д. № 334/2020 год.,
Русенският окръжен съд осъдил „Брани 90” ООД – гр. Русе да заплати на ЗП Д. Ч.
М. от гр. Силистра сумата 79 600 лв., представляваща неплатена цена по Договор
за доставка на 38 000 бр. овощен материал от сливи сорт „Стенлей“, за която е
съставена фактура № 128/18.03.2019 год., ведно със законната лихва от датата на
завеждане на иска – 04.03.2020 год. до окончателното изплащане, сумата
24 338.40 лв., представляваща неустойка съгласно Споразумение от 29.03.2019
год. и сумата 5 730.10 лв. разноски по делото.
Въззивна жалба против решението в частта относно присъдената неустойка в
размер на 24 338.40 лв. е подадена от ответника „Брани 90” ООД чрез управителя
Б. А.. Счита решението за недопустимо. Съдът не е обсъдил възраженията на
жалбоподателя, че ищецът не е доказал правосубектността си като земеделски
производител и не е установена надлежната му процесуална легитимация. Това е
довело до недопустимост на решението. Този порок не може да бъде отстранен от
въззивната инстанция, поради което първоинстанционното решение следва да
бъде обезсилено и делото върнато на друг състав на РОС с указания за уточняване
на правосубектността и процесуалната легитимация на ищеца. Алтернативно
1
поддържа становище за незаконосъобразност и неправилност на решението
поради нарушение на материалния закон и допуснати съществени процесуални
нарушения. Моли съда да го отмени и да отхвърли изцяло предявените искове.
Заявява, че неустойката е недействителна, тъй като кредиторът (ищецът) или
трето лице – по инициатива на ищеца, е вписал допълнително размера на
неустойката след подписване на споразумението, т. е. липсва съгласие от страна
на дружеството да поеме задължение за неустойка. Клаузите за неустойка са
формулирани неясно и противоречиво, което е пречка да бъде извлечен точният
смисъл на уговорката.
Ответникът по въззивната жалба Д. Ч. М. чрез пълномощника си адв. В. М.
моли съда да остави без уважение жалбата като й присъди направените в
производството разноски. Качеството на земеделски производител е елемент от
правосубектността на съответното физическо или юридическо лице, което не
обуславя възникването на нов правен субект, а е предпоставка съответното лице
да реализира специфичните си права по Закона за подпомагане на земеделските
производители и свързаните с неговото приложение актове. Кредитор или
длъжник по правоотношението е съответното физическо или юридическо лице,
което се е определило като земеделски производител. По отношение на другото
възражение – то не е съобразено със събраните доказателства и с процесуалното
поведение на самия ответник пред първоинстанционния съд. Ответникът не е
посочил, поискал и събрал доказателства, подкрепящи тезата за липса на валидна
воля по договора, по който той вече има частично изпълнение. В съдебно
заседание пълномощникът на въззиваемото дружество адв. М. поддържа
становището за неоснователност на подадената въззивна жалба.
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в жалбата
и доказателствата по делото, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, приема
за установено следното:
Ищцата Д. Ч. М. е предявила против „Брани 90” ООД иск с правно
основание чл. 79 ал. 1 от ЗЗД във вр. с чл. 327 ал. 1 от ТЗ за заплащане на сумата
79 600 лв., представляваща неплатена цена за доставка на овощен посадъчен
материал от сливи сорт „Стенлей“ съгласно фактура 128/18.03.2020 год., издадена
по Договор от 20.11.2016 год. за доставка на овощен посадъчен материал от
сливи, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска до
окончателното изплащане на сумата; иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за
сумата 24 338.40 лв. неустойка за забава при плащане на цената по фактурата,
уговорена в чл. 4 от Споразумение от 29.03.2019 год. към договора за доставка, а
2
при условията на евентуалност спрямо претенцията за неустойка – иск по чл. 86
от ЗЗД за мораторна лихва върху главницата от 31.05.2019 год. до 04.03.2020 год.
в размер на 6 668.05 лв.
В частта, с която ответникът „Брани 90” ООД е осъден да заплати на ищцата
Д. Ч. М. сумата 79 600 лв. неплатена цена за доставката, ведно със законната
лихва от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане, решението
не е обжалвано от ответника и е влязло в сила.
Предмет на обжалване е решението в частта, с която е уважен предявеният
иск за сумата 24 338.40 лв. неустойка съгласно сключено между страните
споразумение от 29.03.2019 год.
Установено по делото е следното от фактическа страна:
С Договор от 20.11.2016 год. за доставка на овощен посадъчен материал от
сливи ищцата Д. Ч. М. в качеството й на земеделски производител се е задължила
да произведе и продаде на ответника „Брани 90” ООД овощен посадъчен материал
от сливи - 38 000 бр. сорт „Стенлей“ срещу заплащане на цена от 3.50 лв. за брой
без ДДС. Общата стойност по договора е 133 000 лв. без ДДС (159 600 лв. с ДДС).
Плащането е на три транша – 20 000 лв. без ДДС след подписване на договора и
издаване на фактура; 20 000 лв. без ДДС до 31.05.2017 год. след издаване на
фактура и окончателно плащане при получаване на стоката.
На 24.11.2016 год. е платена сумата 24 000 лв. с ДДС и е издадена фактура №
96/21.11.2016 год. На 19.03.2019 год. е платена и сумата 36 000 лв.
На 18.03.2019 год. е издадена фактура № 128/18.03.2019 год. на стойност
135 600 лв. с ДДС.
Със споразумение от 29.03.2019 год. страните са констатирали, че към
датата на подписване на споразумението дължимата сума по фактура №
128/18.03.2019 год. възлиза на 99 600 лв., като са отчетени извършените
плащания. Ответникът-купувач се е задължил да преведе сумата 99 600 лв. в срок
до 30.05.2019 год. В т. 4 от споразумението е посочено, че при неспазване на
сроковете за плащане купувачът дължи на продавача неустойка в размер на 0.1%
на ден върху неплатената сума за всеки просрочен ден от периода на
закъснението, но не повече от 30% от дължимата сума.
В т. 5 е уговорено, че при неплащане в уговорения срок или при неплащане
на цялата сума с повече от 10 дни, остатъкът от задължението става изискуем.
Уговорено е също така, че „в хипотезата на предходното изречение при забавено
3
плащане на изискуемата сума длъжникът дължи на ЗП Д. Ч. М. неустойка върху
непогасената част от задължението в размер на 0.1% дневно“.
Автентичността на споразумението – в частта за положения от управителя
на „Брани 90“ ООД подпис, е оспорена от ответното дружество. Видно от
заключението на съдебно-графологичната експертиза, подписът е положен от Б.
А. – управител на „Брани 90“ ООД.
След подписване на споразумението – на 09.09.2019 год. и на 20.09.2019
год. ответникът е платил на ищеца общо сумата 20 000 лв.
Посадъчният материал е предаден от продавача на купувача в периода
30.03.2019 год. – 23.04.2019 год., видно от подписаните между страните приемо-
предавателни протоколи.
Ищецът е изпратил до ответника нотариална покана за заплащане на
дължимата сума по фактурата, която покана е връчена на дружеството на
27.01.2020 год.
След образуване на съдебното производство – на 28.01.2021 год. страните
са сключили договор за спогодба, в който ответникът е признал своето
задължение по фактурата в размер на 79 600 лв. Уговорили са сумата да бъде
изплатена изцяло не по-късно от 05.02.2021 год. Тя е платена на ищеца на
04.06.2021 год., видно от представеното пред въззивната инстанция платежно
нареждане.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл. 92 от ЗЗД за сумата 24 338.40 лв. е
основателен и доказан, до какъвто правилен извод е достигнал първостепенният
съд.
Искът е предявен от физическо лице, като регистрирането му като
земеделски стопанин по реда на Наредба № 3/29.01.1999 г. за създаване и
поддържане на регистър на земеделските стопани, не променя неговата
процесуална правоспособност и дееспособност по см. на чл. 27 и чл. 28 от ГПК.
Страните са били обвързани от договор за търговска продажба на стоки (чл.
318 и сл. от ТЗ). Ищецът е изпълнил задължението си като продавач да предаде
стоката на ответника – купувач: 38 000 бр. овощен посадъчен материал от сливи
сорт „Стенлей“, като е издал и съответния документ (фактура). Ответникът не е
изпълнил точно задължението си да плати цената на стоката, поради което дължи
4
неустойка съгласно т. 4 от сключеното между страните споразумение към
договора за доставка, подписано от двете страни, включително и от управителя на
ответното дружество.
Волята на двете страни, обективирана в споразумението, е ясна и
еднозначна. Ответникът-купувач е признал задължението си по издадената
фактура в посочения размер от 99 600 лв., като се е задължил да я изплати в срок
до 30.05.2019 год. Действително, в текста на т. 2 е изписано плащане на два пъти в
размер на 50 000 лв. и 49 600 лв. съответно, но и за двете плащания ръкописно е
поставена една и съща дата – 30.05.2019 год. Това означава, че цялото задължение
в размер на 99 600 лв. следва да бъде платено наведнъж до тази дата.
Липсва също така неяснота и противоречие в самата клауза за неустойка –
т. 4 от споразумението: уговорен е размерът й (0.1%), начинът, по който ще се
начислява (на ден върху неплатената в срок сума), периодът, в който ще се
начислява (от датата на забавата) и максималният й размер (30% от дължимата
главница). В т. 5 от споразумението е предвидена възможност за изискуемост на
цялото задължение при просрочие в плащането на дължимата сума за повече от
10 дни, а второто изречение на същата клауза повтаря (излишно) уговорката за
неустойка при забава.
Съгласно споразумението цената на продадената стока е следвало да бъде
платена до 30.05.2019 год. Това задължение не е изпълнено от ответника, поради
което, съгласно т. 4 от споразумението, той дължи неустойка за периода от
31.05.2019 год. до датата на предявяване на иска – 04.03.2020 год. в размер на
0.1% на ден, или общо 24 338.40 лв. Предявеният иск с правно основание чл. 92 от
ЗЗД е основателен и доказан и като такъв правилно е бил уважен от
първостепенния съд, съответно - решението в тази обжалвана част следва да бъде
потвърдено.
Съдът не присъжда разноски в полза на ответника по въззивната жалба, тъй
като не са представени доказателства за такива (в отговора е посочено, че се
прилага адвокатско пълномощно, но такова липсва).
Водим от горното и на осн. чл. 271 ал. 1 от ГПК, съдът:
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260061/20.05.2021 год. на Окръжен съд –
Русе по т. д. № 334/2020 год. по описа на същия съд в обжалваната част, с която
5
„Брани 90” ООД – гр. Русе е осъдено да заплати на Д. Ч. М. от гр. Силистра
сумата 24 338.40 лв., представляваща неустойка съгласно Споразумение от
29.03.2019 год. към Договор от 20.11.2016 год. за доставка на овощен посадъчен
материал от сливи.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен касационен
съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6