Решение по дело №109/2024 на Административен съд - Перник

Производството е по реда на чл.172, ал.5 от Закона за движението по пътищата /ЗДвП/ вр. чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по жалба на Д. Л. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. У*, № 4, чрез адв. И. М. от АК – П., против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1920-000096/06.10.2023 г. на старши полицай в Първо РУ при ОДМВР – П., с която на основание чл.171, ал.1, т.1, б.Б от ЗДвП е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца.

Административният акт се оспорва с твърдение за незаконосъобразност поради допуснато съществено нарушение на адиминстративнопроизводствените правила и противоречие с материалноправни разпоредби. Излага се, че прилагането на принудителната административна мярка е наложена преди да е установено по безспорен и категоричен начин извършването на нарушението. Твърди се, че същата ще накърни необосновано правата и интересите на жалбоподателя, тъй като би бил сериозно затруднен да се придвижва до работното си място, а оттам и да получава трудови доходи за дълъг период от време.

Ответникът по жалбата Р. П. Д. – старши полицай в Първо РУ при ОДМВР – Перник, редовно призован, не се явява. Представлява се от главния юрисконсулт на ОДМВР – П. В. с пълномощно по делото. Изразява становище за неоснователност на жалбата и моли да бъде отхвърлена. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, платен от ответника.

А. съд Перник, като извърши цялостна преценка на събраните по делото доказателства, прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице с правен интерес и срещу подлежащ на обжалване административен акт, поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана.

При преценка на представените по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

С оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1920-000096/06.10.2023 г., издадена от Р. П. Д. - старши полицай в Първо РУ при ОДМВР – П., на основание чл.171, ал.1, т.1, б.Б от ЗДвП, на жалбоподателя Д. Л. С. от [населено място], е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, затова че на 06.10.2023 г., около 16:04 ч., в [населено място], на ул. Г. М., с посока на движение от Боулинг център към блок № 4, като водач на МПС – лек автомобил [Марка] с рег. № [рег. номер], собственост на Р. М. Д. с [ЕГН], управлява същото с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда. Същият, в 15:51 ч, бил изпробван с техническо средство за установяване употреба на алкохол „Алкотест Дрегер 7510“ с фабричен № ARРM-0421, което отчело 1,09 промила на хиляда, а показанието му било показано на водача. На последния бил издаден Талон за медицинско изследване № 106285 от същата дата. За извършеното деяние, съставляващо според полицейския инспектор нарушение по чл.5, ал.3, т.1, пр.1 от ЗДвП, срещу Д. С. било образувано и административнонаказателно производство със съставянето на АУАН серия GА, № 246961/06.10.2023 г. В обстоятелствената част на последния е отразена фактическа обстановка, идентична с тази, описана в оспорената заповед.

По делото, освен процесната заповед за прилагане на принудителна административна мярка и разписката за връчването й на жалбоподателя, са приети: Допълнително споразумение от 02.01.2024 г. към Трудов договор № 32/01.10.2022 г., сключен между „ЕМОН“ ЕООД и Д. Л. С., от който е видно, че същият е назначен на длъжност „тенекеджия“ към дружеството; АУАН серия GА, № 246961/06.10.2023 г., Талон за медицинско изследване № 106285/06.10.2023 г., Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи, Заповед № 313з-328/30.11.2023 г., издадена от директора на ОДМВР - Перник.

А. съд – Перник, като прецени доказателствения материал по делото, както и валидността и законосъобразността на обжалвания административен акт с оглед основанията, визирани в разпоредбата на чл.146 от АПК, счита жалбата за основателна по следните съображения:

Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, 2, 2а, 4, т.5, б.“а”, т.6 и 7 от ЗДвП се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. По делото са представени и приети като доказателства Заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г., издадена от министъра на вътрешните работи за определяне на служби за контрол по ЗДвП и определяне на длъжностни лица от МВР да издават фишове за налагане на глоби и т.н., както и Заповед № 313з-328/30.11.2023 г., издадена от директора на ОДМВР – Перник, за определяне на длъжностните лица, които да осъществяват контрол по ЗДвП и да прилагат принудителните административни мерки по чл.171 от ЗДвП, съобразно тяхната компетентност на обслужваната територия на ОДМВР – Перник. Сред тези лица е Р. П. Д. - старши полицай в Първо РУ при ОДМВР – Перник, който е издател на процесната заповед. Същият се явява материално и териториално компетентен административен орган.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законовоизискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл.171, т.2а от ЗДвП /ред. Изм. - ДВ, бр. 54 от 2017 г./.

Относно съответствието на процесната заповед с материалния закон, съдът намира следното:

Съгласно чл.171, ал.1, б.„б“ от ЗДвП /в относимата редакция към момента на нарушението/, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1. временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач: б/

изм. – ДВ, бр.51 от 2007 г., бр.101 от 2016 г., в сила от 21.01.2017 г., бр.77 от 2017 г., в сила от 26.09.2017 г./ който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи.

При тази законова регламентация, необходимата материалноправна предпоставка за прилагане на мярката е управление на моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда, установена с медицинско изследване или с техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или е под въздействието на друго упойващо вещество. Т.е. достатъчно е да е извършена проверка с медицинско изследване или с техническо средство и да е установена концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда в издишания въздух. Нарушението на водача следва да е констатирано със съставен АУАН от компетентните длъжностни лица, който съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП има обвързваща доказателствена сила до доказване на противното. В случая, от приложения АУАН серия GА, № 246961/06.10.2023 г. се установява, че на жалбоподателя е извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол - факт, който и той не оспорва. Издаден му е талон за медицинско изследване. Не се установява от доказателствата по делото дали същият се е явил или не своевременно в лечебното заведение.

С оглед на гореизложеното съдът намира, че в случая материалноправните предпоставки за издаване на процесната ПАМ са били налице.

Относно съответствието на заповедта с целта на закона съдът намира следното:

Съгласно чл.171, ал.1, т.1, б. „б“ от ЗДвП, в приложимата редакция, времевия период, за който се налага временното отнемане на СУМПС е до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца. В тежест на административния орган е да установи всички фактически основания, породили необходимостта от налагане на ПАМ и нейната продължителност. Принудителната административна мярка за всеки конкретен случай трябва да е определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща преследваната от закона цел. Преценката за съответствие на ПАМ с целта на закона следва да се извършва в съответствие с характера й във всяка една от хипотезите на чл.171 от ЗДвП. Заповедта за налагане на ПАМ е индивидуален административен акт по смисъла на чл.21, ал.1 от АПК и като такъв следва да отговаря на изискванията визирани в АПК. Съгласно разпоредбата на чл.59, ал.2, т.4 от АПК, в акта следва да бъдат посочени фактическите и правните основания за издаването му. Съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП мярката се налага с мотивирана заповед от органа или от оправомощено от него лице. При упражняване на правомощията по налагане на ПАМ, административният орган действа в условията на обвързана компетентност, но при определяне на срока на мярката действа при условията на оперативна самостоятелност. В тази връзка той следва да изложи мотиви относно срока за който се прилага принудителната административна мярка, което в настоящия случай не е сторено. Това е довело до нарушаване на изискването по чл.59, ал.2, т.4 от АПК. Органът е бил длъжен да определи продължителността на прилагане на мярката и да обоснове решението си, за да може съдът, на свой ред, да прецени дали това правомощие е упражнено в съответствие с целите на закона, което е едно от основанията по чл.146 от АПК за оспорване на индивидуалните административни актове. Съдът не следва да гадае или тълкува съображенията на административния орган - те следва да бъдат изложени в мотивите, а съдът, анализирайки ги, да прецени дали съответстват и обосновават разпореденото в административния акт. Като не е направил това, административният орган не е обосновал упражняването на предоставеното му правомощие в съответствие с целта на закона. Изискването за мотивиране на административните актове обезпечава правилно упражняване на съдебния контрол за законосъобразност и осигурява възможност на страните за защита. Така установената липса на мотиви в тази насока представлява съществено нарушение и предпоставя отмяната на обжалвания административен акт като незаконосъобразен.

За пълнота на изложението следва да се посочи, че съобразно разпоредбата на чл.22 от Закона за административните нарушения и наказания, ПАМ се налагат с цел предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях. В конкретния случай не е ясно по какъв начин чрез налагане на ПАМ ще се предотврати и преустанови извършването на друго нарушение или на вредните последици от извършеното. /В този смисъл е и постоянната практика на Върховния административен съд: Решение № 15796 от 20.12.2017 г. на ВАС по адм.д.№ 10768/2017 г., VII о.; Решение № 910 от 23.01.2018 г. на ВАС по адм.д.№ 9379/2017 г., VII о./.

Жалбоподателят е направил искане за присъждане на разноски, което предвид извода за основателност на жалбата също се явява основателно. Ответникът чрез ОДМВР – Перник следва да бъде осъден да му заплати сумата от 1010,00 лв. /хиляда и десет лева/, от които 10,00 лв. /десет лева/ - внесена държавна такса, и 1000,00 лв. /хиляда лева/ - платен адвокатски хонорар. Последният е уговорен и заплатен в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.3 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което възражението за прекомерност на ответника се явява неоснователно.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.172, ал.2 от АПК, А. съд – Перник

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 23-1920-000096/06.10.2023 г. на старши полицай в Първо РУ при ОДМВР – П., с която на основание чл.171, ал.1, т.1, б.Б от ЗДвП, на Д. Л. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. Угърчин, № 4, е наложена принудителна административна мярка временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, К. Н..

ОСЪЖДА Областна дирекция на вътрешните работи – П. Д. З. на Д. Л. С. с [ЕГН] и адрес: [населено място], ул. У.*ин, № 4, направените по делото разноски в размер на 1010,00 лв. /хиляда и десет лева/.

РЕШЕНИЕТО, на основание чл.172, ал.5 от ЗДвП, не подлежи на обжалване.