№ 10408
гр. София, 26.09.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 46 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ
при участието на секретаря ЙОРДАНКА Г. ЦИКОВА
като разгледа докладваното от КРАСЕН ПЛ. ВЪЛЕВ Гражданско дело №
20221110108650 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба на от „БАНКА” ЕАД, със седалище и
адрес на управление: АДРЕС, ЕИК: ЕИК срещу Д. Х. П., ЕГН: **********, с адрес: АДРЕС,
с която се моли съда да приеме за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в общ
размер 749,44 лв., от които: 514,17 лв. главница, 113,73 лв., договорна лихва за периода от
05.11.2020 г. до 05.03.2021 г, 121,54 лв.- обезщетение за забава за периода от 05.11.2020
г.до 08.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на
Заявлението по чл. 417 ГПК (20.04.2021 г.) до окончателното изплащане на задължението,
по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д.
№22462/2021 г. на СРС.
Ищецът твърди, че на 01.07.2020 г. „БАНКА“ ЕАД сключва Договор за потребителски
кредит № ******************с ответника Д. Х. П. ЕГН **********. На основание така
сключения Договор, „БАНКА" ЕАД е предоставил сума в размер на 514.17 лева., В чл. 7 ал.1
от Договора е посочен размера на предоставения кредит - 514,17 лв.,. Общото крайно
задължение по Договора (чл.10 от Договора) възлиза на 627,90 лв., която сума е разсрочена
на 5 погасителни месечни вноски всяка в размер на 125,58 лв., Уговореният между страните
лихвен процент, с който се олихвява предоставеният кредит, изразен като годишен лихвен
процент е в размер на 84,64 % (чл. 9, ал.1 и ал.2 от Договора). Така предоставената сума,
кредитополучателят има задължение да върне на месечни вноски, всяка включваща 2 /два/
компонента: главница и договорна лихва. С оглед на желанието на кредитополучателя и
влошената епидемиологична обстановката към момента на сключване на договора
(01.07.2020 г.) първата погасителна вноска е с отложено плащане и е с падеж на 05.11.2020
г. Длъжникът не е погасявал задълженията си по договора, а на 05.03.2021 г. е настъпил
крайният падеж.
Претендират се разноски по исковото и заповедното производство.
Прилагат се писмени доказателства.
В срока по чл. 131 ГПК ответната страна е депозирала отговор на исковата молба, с
който исковете се оспорват като неоснователни. Сочи се, че при сключване на процесния
Договор за потребителски кредит №**********/04.05.2020 г. не са съобразени императивни
1
разпоредби от Закона за потребителския кредит, което води до недействителност на
договора. Твърди се, че договорът да е съставен по ясен и разбираем начин и не в
законоустановения размер на шрифта / чл. 10, ал. 1 ЗПК/. Твърди се, че не е спазено
изискването, предвидено в чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК, тъй като договорът не съдържа ясно
какъв е лихвеният процент на ден. Твърди се, че договорът за потребителски кредит е
недействителен, тъй като към него липсва погасителен план. Поддържа се, че клаузата,
предвиждаща еднократна такса „оценка на риска” е нищожна- противоречаща на чл. 10а от
ЗПК. Оспорва се обстоятелството, че процесиите суми по процесния ДПК реално са
предоставени от ищеца на ответника. Твърди се, че , че не е налице настъпила предсрочна
изискуемост по кредита. Сочи се, че при пълна недействителност на договора, приложение
намира разпоредбата на чл. 23 ЗПК и това означава, че кредитополучателите връщат само
чистата стойност на кредита, но не и лихви, такси, застрахователни премии и др. под.
Поддържа се, че настоящият иск е предявен на договорно основание и чистата стойност на
кредита не може да бъде присъдена в настоящото производство, доколкото би се стигнало
до подмяна на основанието, на което е предявен иска. Твърди се, че посоченият размер на
годишния лихвен процент е 84,64 % , а на ГПР- 47.82 %., а при положение, че договорната
лихва представлява компонент от ГПР, няма как размерът й да надвишава този на ГПР.
Претендират се разноски.
Софийският районен съд, като прецени доводите на страните и събраните по делото
доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:
Между „БАНКА“ ЕАД, от една страна, и ответника Д. Х. П., от друга на 01.07.2020 г.,
е сключен договор за потребителски кредит №******************, по силата на който е
отпуснат заем в размер на 514.17 лева, който е следвало да се върне разсрочено на 5 месечни
погасителни вноски съгласно погасителен план, инкорпориран в договора, всяка от тях в
размер на 125.58 лева в периода 05.11.2020 г. -05.03.2021 г./краен срок на договора/
Уговорен е годишен лихвен процент в размер на 84.64 % и годишен процент на разходите
в размер на 47.82 %. Посочена е обща дължима сума по договора в размер на 627.90 лева.
По делото е назначена и изслушана съдебно-счетоводна експертиза. Вещото лице е
установило от извлечение по разплащателна сметка с IBAN: **************** с титуляр Д.
Х. П., за периода от 30.03.2020г. до 10.08.2022г., че сметката е заверена на дата 02.07.2020г.
със сумата от 514.17 лв. Като основание е записано: „Захранване на клиентска сметка за
плащане по кредит” Сумата е използвана за погасяване на усвоен кредит от дата
30.03.2020г. Направен е извод, че датата, на която ищцовото дружество е изпълнило
задължението си по процесния договор за предоставяне на заемната сума е 02.07.2020г.
Вещото лице е изчислило, че размерът на задължението на Д. Х. П. по договор за кредит №
****************** към датата на завеждане на заявлението по чл. 417 ТПК е следното:
главница: 514.17 лв., възнаградителна лихва : 113.73 лв., обезщетение за забава: 121.54 лв.,
за периода от 05.11.2020г. до 08.04.2021г. Вещото лице е посочило, че и за периода от
20.04.2021г. до 31.08.2022г. върху главницата е дължима законна лихва в размер на 71.27 лв.
Вещото лице е установило и, че няма платени суми по процесния договор от ответницата
към датата на подаване на заявлението - 20.04.2021г.
В съдебно заседание вещото лице уточнява, че посоченият в договора годишен
процент на разходите отговаря на уговорения от страните лихвен процент с оглед срока на
договора
Установява се от приложеното ч.гр.д. №22462/2021 г. на СРС, че по заявление от
2
„БАНКА“ ЕАД, против ответника е издадена Заповед за изпълнение по чл.417 ГПК от
16.07.2021 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ за следните
суми, дължими на основание Договор за потребителски кредит №
******************/01.07.2020 г.: главница в размер на 514,17 лв., ведно със законната
лихва от 20.04.2021 г. до изплащане на вземането, договорна лихва в размер на 113,73 лв. за
периода от 05.11.2020 г. до 05.03.2021 г., обезщетение за забава в размер на 121,54 лв. за
периода от 05.11.2020 г. до 08.04.2021 г., както и 75 лв. разноски по делото, от които 25 лв.
държавна такса и 50 лв. възнаграждение на юрисконсулт.
При така установената фактическа обстановка, настоящият състав на Софийският
районен съд достига до следните правни изводи:
Правната квалификация на предявените искове е чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, чл.
430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД във вр. с чл. 422 ГПК във вр. чл. 415 ГПК..
Предявеният установителен иск по чл.422 от ГПК е допустим предвид издадената в
полза на ищеца заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, която е връчена на длъжника,
който е подал възражение по чл. 414 от ГПК, а исковата молба е предявена в едномесечния
срок по чл.415, ал.1 от ГПК.
От представените по делото писмени доказателства се установява, че „БАНКА“ ЕАД и
ответника Д. Х. П. са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за
потребителски кредит. Спрямо този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Ответникът е усвоил изцяло сумата от 514.17 лева, което се установи от изслушаната и
приета съдебно-счетоводна експертиза. Доколкото крайният падеж на договора- 05.03.2021
г. е настъпил всички вземания по договора са изискуеми.
Процесният договор за кредит попада в обсега на ЗПК, поради което трябва да
отговаря на императивните разпоредби на този закон. Нормата на чл.11, ал.1 ЗПК ясно
посочва какво следва да съдържа договорът за кредит. Според чл.22 ЗПК когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Следователно част от изискванията на
чл.11, ал.1 от закона, досежно съдържанието на договора, са императивни и нарушението им
влече нищожност на сключения договор.
Съдът при служебно извършената проверка за неравноправни клаузи не намира такива
в договора за кредит. Не са налице и предпоставките на чл. 22 от ЗПК, за да бъде обявен
процесния договор за потребителки кредит за недействителен.
Не е налице твърдяното от ответника нарушение на чл. 10, ал.1 от ЗПК. Съгласно
регламентацията на Директива 2008/48/ЕО, държавите- членки не могат да приемат
непредвидени в тази директива задължения за страните по договора, когато тя съдържа
хармонизирани разпоредби в съответната област (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012
г., SC Volks bank România, C-602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64), каквото е изискването
относно шрифт 12 по чл.10, ал.1 от ЗПК и последното не следва да се счита за приложимо, а
и по делото не се установява процесния договор за кредит да е с по-малък шрифт. Следва да
се посочи и, че това условие обаче не освобождава съда от преценка за същественост на
нарушението, като решаващи са и стилът, на който е изписан текстът на договора,
отстоянията между редовете, разположението на текста върху страницата – идеята на
законодателя е съдържанието на договора да е достатъчно ясно и четливо от
кредитополучателя, така че да се запознае без затруднение с него при подписване на
договора. Според настоящия съдебен състав представеният по делото договор ведно с
погасителен план и общи условия/ отнесени към по-тежките законови изисквания./, са
достатъчно четливи, при запознаване с тях потребителят лесно може да се ориентира в
3
съдържанието им. Ето защо и съдът счита, че липсва съществено нарушение което да доведе
до недействителност на договора, след като останалите изисквания на закона са изпълнени.
По същите аргументи не е необходимо договорът за кредит да съдържа извлечение под
формата на погасителен план, съгласно съдебната практика по приложение на Директивата.
Нещо повече- кредитодателят е длъжен да предостави само при поискване/т.12 на чл. 11, ал.
1 ЗПК/ извлечение под формата на погасителен план. Съобразно член 10, параграф 2, буква
и) и параграф 3 от Директива 2008/48/ЕО, само при наличие на искане от потребителя -
което може да бъде направено през целия срок на действие на договора - кредитодателят е
длъжен безплатно да му предостави извлечение под формата на погасителен план.
Директивата не предвижда изискване договорът за кредит изначално да съдържа подобно
извлечение под формата на погасителен план. Такова изискване не е предвидено и в
националната правна уредба, доколкото ал. 3 на чл. 11 разяснява ал. 1, т. 12, в смисъл, че
кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно, във всеки един
момент на договора, извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените
и предстоящите плащания.
В конкретния случай се касае за равни месечни вноски на определена дата, и
погасителен план по смисъла на т. 11 на чл. 11, ал. 1 от ЗПК включващ всяка една
погасителна вноска е инкорпориран в самия договор. Подробно извлечение съдържащо
информация по смисъла на т. 12 на чл. 11, ал. 1 ЗПК / в т.ч. какъв размер от главницата и
лихвата се погасява, както и техния остатъчен размер/ е инкорпориран на стр. 3 от договора
С оглед на тези обстоятелства, следва да се приеме, че в тази насока правата на
заемателя не са ограничени и договорът не е недействителен, поради нарушение на чл.10,
ал.1, чл.11, ал.1, т.11 и т. 12 от ЗПК.
Липса твърдяното нарушение на чл. 11, ал.1, т.20, доколкото в чл. 9.3 от процесния
договор е посочено, че лихвения процент на ден се изчислява като 1/360-та от лихвения
процент по чл. 9.1, съответно липсата на абсолютно число на лихвения процент на ден се
преодолява от аритметичната сметка 84.64 % делено на 360 = 0.2351(1) %.
Неотносимо е възражението за липса на обявяване на предсрочна изискуемост,
доколкото такава и не се твърди, а ищецът се позовава на изискуемост, следваща от
настъпилия краен срок на договора- 05.03.2021 г.
Видно от представения Договор за потребителски кредит страните са се договорили
предоставената сума в размер на 514.17 лева да бъде върната за срок от 5 месеца при ГПР –
47.82% и годишен лихвен процент в размер на 84.64 % Така уговорения годишен процент на
разходите отговаря на законовото изискване да не надвишава петкратния размер на
законната лихва/ на годишна база а не на база 5 месеца/ по смисъла на чл. 19, ал. 4 от ЗПК.
Клаузата от договора, определяща размера на годишния лихвен процент /възнаградителната
лихва/ не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. С оглед на прогласената
свобода на договаряне в чл. 9 от ЗЗД страните са свободни да определят съдържанието на
облигационните отношения, в които влизат, като са ограничени единствено от
повелителните норми на закона и добрите нрави. В случай, че уговореният в договора
годишен процент на разходите, който включва и годишния лихвен процент по кредита, не
надвишава пет пъти законната лихва/ на годишна база/, както изисква чл. 19, ал. 4 от ЗПК, то
не противоречи на добрите нрави клауза, с която страните да уговарят и по-голям от
трикратния размер на законната лихва размер на възнаградителната лихва.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, на ищеца се следват деловодни разноски за
настоящото производство, чийто размер, , възлиза на 375 лева- 25 лева държавна такса, 250
лева- депозит за вещо лице и и юрисконсултско възнаграждение, определено от съда в
размер на 100 лева по реда на чл.78, ал.8 от ГПК, вр. с чл.37, ал.1 от ЗПрП вр. с чл.25, ал.1 от
Наредбата за заплащане на правната помощ/.
Съгласно мотивите към т. 11г от ТР №4/2013 на ОСГТК на ВКС съдът, който
разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе
за делимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
4
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. Видно от приложените към заповедното производство
доказателства следва да се присъдят разноски в пълен размер от 75 лева.
Водим от горното и на основание чл.235 и чл.236 от ГПК, Софийският районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Д. Х. П., ЕГН: **********, с
адрес: гр. София, АДРЕС, че дължи на БАНКА” ЕАД, със седалище и адрес на управление:
АДРЕС, ЕИК: ЕИК на основание чл. 79, ал. 1, предл. първо ЗЗД, във вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2
ЗЗД във вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД сумата от 514,17 лв.- главница по Договор за
потребителски кредит № ******************/01.07.2020 г., 113,73 лв, договорна лихва за
периода от 05.11.2020 г. до 05.03.2021 г, 121,54 лв.- обезщетение за забава за периода от
05.11.2020г.до 08.04.2021 г.,ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на Заявлението по чл. 417 ГПК (20.04.2021 г.) до окончателното изплащане на
задължението, по отношение на които суми е издадена Заповед за изпълнение по чл. 417 от
ГПК по ч.гр.д. №22462/2021 г. на СРС.
ОСЪЖДА Д. Х. П., ЕГН: **********, да заплати на БАНКА” ЕАД на основание чл.
78, ал. 1 ГПК -деловодни разноски в размер на 375 лева за настоящото производство и 75
лева за ч.гр.д. №22416/2021 г. на СРС.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5