Решение по дело №27933/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: 20170
Дата: 7 ноември 2024 г.
Съдия: Мария Василева Карагьозова
Дело: 20231110127933
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 20170
гр. София, 07.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 30 СЪСТАВ, в публично заседание на
втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА
при участието на секретаря НИКОЛЕТА АС. БОЖКОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ В. КАРАГЬОЗОВА Гражданско дело
№ 20231110127933 по описа за 2023 година
Ищецът „Т“ ЕАД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., чрез
юриск. Ф.И. е предявил срещу ответника Д. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С...,
следните искове:
Съдът да признае за установено, че Д. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., дължи на
„Т“ ЕАД сума в общ размер на 2332,16 лв., от които: 1997, 82 лв. - главница, представляваща
цена на незаплатената топлинна енергия за периода 01.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 27.07.2022г. до изплащане на сумата; мораторна лихва в размер
на 279,14 лв. за периода от 15.09.2020г. до 05.07.2022г., както и 45, 78 лв. – главница за
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до м.04.2021г., ведно със
законната лихва, считано от 27.07.2022г. до изплащане на сумата и 9, 42 лв. – мораторна
лихва върху втората главница за периода от 31.07.2019г. до 05.07.2022г. Иска се присъждане
на сторените по делото разноски.
Ответникът Д. Д. е депозирал отговор на исковата молба в срок, с който оспорва размера
на вземането, което е погасено по давност. За него, той счита, че е в размер на 111, 58 лв. и е
било дължимо за употребена топлинна енергия за периода от 01.05.2019г. до 30.06.2019г.
Ответникът счита, че не дължи лихви, както и суми, начислени за услугата дялово
разпределение на топлинна енергия.
Като трето лице – помагач на страната на ищеца е конституирана ФДР „Д“ ЕООД.
Между страните е обявено за безспорно, че процесния имот е топлоснабден и във връзка с
това цената на топлинната енергия и размерът на неплатените главници са такива, каквито
са посочени в исковата молба.
Исковете са предявени по реда на чл. 422 от ГПК и са с правно основание чл. 79, ал.1 от
1
ЗЗД, във вр. с чл. 153, ал.1 от ЗЕ и по чл. 86, ал.1 от ЗЗД.
Предявените искове са допустими. Във връзка със заявление на „Т“ ЕАД за издаване на
заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, депозирано в СРС на 27.07.2022г., е издадена
заповед № 22835/10.08.2022г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК
срещу Д. Н. Д. за процесните суми, която е оспорена по чл. 414 от ГПК в срок и в срок са
предявени процесните искове за установяване на задължението съгласно заповедта.
Исковете са частично основателни.
Процесният по делото топлоснабден имот, който представлява жилище – апартамент № 3,
находящ се в гр. С... е собственост на ответника Д. Н. Д. през процесния период от време по
силата на нотариален акт за дарение на недвижим имот № .... на нотариус Р Р. На осн. чл.
153, ал. 1 от ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда -
етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно
отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово
разпределение, както и да заплащат цената й. Ответникът не спори, че за процесния период
от време не е заплатил цената на топлинната енергия, доставена до имота му. Възражението
му, че за времето от 01.05.2019г. до 30.06.2019г. процесните вземания са погасени по
давност, е основателно, тъй като те са периодични и на осн. чл. 111, б. „в“ от ЗЗД се
погасяват с изтичане на 3-годишна давност. Действително ответникът в отговора на исковата
молба е възразил относно дължимостта на сумите за лихви върху непогасените главници, а
ищецът не ангажира доказателства относно датите на изпадане на ответника в забава,
поради което искането за лихви следва да се отхвърли като неоснователно. Цената на
услугата „дялово разпределение“ се заплаща от клиента по силата на чл. 36, ал.1 от общите
условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т“ ЕАД на клиенти в гр.
София, но с оглед на обстоятелството, че претендираната главница за дялово разпределение
в размер на 45, 78 лв. обхваща и м. 06.2019г., за който вземането е погасено по давност и
липсват данни, по които може да се определи размера на непогасените главници и лихви за
дялово разпределение за останалата част от процесния период от време, в тази част исковете
се явяват недоказани по размер.
При този изход на делото разноски се дължат и на двете страни – на ищеца по чл. 78, ал.1
от ГПК в размер на 196, 76 лв., изчислени при 150 лв. юрисконсултско възнаграждение общо
за заповедното и исковото производство, а на ответника на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК в размер
на 95, 60 лв., изчислени при 500 лв. адвокатско възнаграждение при предоставена безплатна
правна помощ на осн. чл. 38, ал.1, т. 2 от ЗА.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Д. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., дължи
на „Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сума в размер
на 1886, 24 лв. - главница, представляваща цена на незаплатената топлинна енергия за
2
периода 01.05.2019г. до м.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022г. до
изплащане на сумата като иска за главница за сумата над 1886, 24 лв. до сумата от 1 997, 82
лв., за мораторна лихва в размер на 279,14 лв. за периода от 15.09.2020г. до 05.07.2022г., за
45, 78 лв. – главница за извършена услуга дялово разпределение за периода от м.06.2019г. до
м.04.2021г., ведно със законната лихва, считано от 27.07.2022г. до изплащане на сумата и за
9, 42 лв. – мораторна лихва върху втората главница за периода от 31.07.2019г. до 05.07.2022г.
отхвърля като неоснователен.
ОСЪЖДА Д. Н. Д. с ЕГН **********, с адрес: гр. С..., да плати на „Т“ ЕАД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С... сума в размер на 196, 76 лв.
разноски, на осн. чл. 78, ал.1 от ГПК.
ОСЪЖДА„Т“ ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. С... да
плати на пълномощника на Д. Н. Д. – адв. И. А. Н. от САК, със съдебен адрес: гр. Б... сума в
размер на 95, 60 лв. – адвокатско възнаграждение на осн. чл. 78, ал.3 от ГПК.
Решението е постановено с участието на третото – лице помагач на ищеца – „Д“ ЕООД.
Решението подлежи на обжалване от страните с въззивна жалба пред Софийски градски
съд в 2-седмичен срок от съобщаването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3