№ 4365
гр. Варна, 08.12.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III А СЪСТАВ, в закрито заседание на осми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Даниела Ил. Писарова
Членове:Светлана Тодорова
Диана К. Стоянова
като разгледа докладваното от Диана К. Стоянова Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502902 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по частна жалба вх. №43653/11.11.2021г. от „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Столична Община, район Люлин, бул. „Д-р Петър Дертлиев“ №25, офис Сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 срещу разпореждане №21993/01.11.2021г., постановено по ч.гр.дело
№20213110115041/2021г. по описа на ВРС, с което е отхвърлено заявление вх.
№8459/28.09.2021г. за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК срещу длъжника
Е.С.С., ЕГН **********, с адрес: общ. ******, с. ******, ул. „******* за сумата 927.23 лв.,
, представляваща незаплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни
услуги), за който е открит Акаунт № 16275946001 за ползвани и неплатени мобилни услуги,
сключен между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Е.С.С., обективирано във
фактури с № № **********/22.06.2016г. за периода от 23.05.2016 г. до 21.06.2016 г. за сума
в размер на 50,71 лв., № **********/22.07.2016 г. за периода от 22.06.2016 г. до 21.07.2016 г.
за сума в размер на 70,25 лв., №**********/22.08.2016 г. за периода от 23.07.2016 г. до
21.08.2016 г. за сума в размер на 806,27 лв., като вземането е прехвърлено в полза на „С.Г.
Груп“ ООД, ЕИК ********* по силата на Приложение 1 от 22.02.2018г. към Рамков договор
за цесия от между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, като
впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ с ЕИК
********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване
на заявлението - 28.09.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
В жалбата се излага, че разпореждането е неправилно и незаконосъобразно.
Неправилно първоинстанционния съд се е приел, че заявлението е нередовно. Същото
съдържа съществените юридически факти, от които произтича претендираното вземане, и
1
които позволяват индивидуализацията му. Посочва се, че производството е едностранно,
като не е необходимо за прецизиране на вземането да бъдат посочвани всички
обстоятелства, които имат значение за основателността на вземането. В жалбата е направено
позоваване на съдебна практика.
По изложените съображения моли съдът да постанови определение, с което да отмени
разпореждането и постанови издаването на заповед за изпълнение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност и с оглед на своето вътрешно убеждение, намира за установено следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, редовна е, тъй като изхожда
от легитимирано лице чрез пълномощник с надлежна представителна власт. Разгледана
жалбата по същество се явява неоснователна.
Подадено е заявление по чл.410 от ГПК от „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД за
издаване на заповед за изпълнение срещу длъжника длъжника Е.С.С., ЕГН **********, с
адрес: общ. ******, с. ******, ул. „******* за сумата 927.23 лв., , представляваща
незаплатени суми по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги), за който е
открит Акаунт № 16275946001 за ползвани и неплатени мобилни услуги, сключен между
„Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и Е.С.С., обективирано във фактури с № №
**********/22.06.2016 г. за периода от 23.05.2016 г. до 21.06.2016 г. за сума в размер на
50,71 лв., № **********/22.07.2016 г. за периода от 22.06.2016 г. до 21.07.2016 г. за сума в
размер на 70,25 лв., №**********/22.08.2016 г. за периода от 23.07.2016 г. до 21.08.2016 г.
за сума в размер на 806,27 лв., като вземането е прехвърлено в полза на „С.Г. Груп“ ООД,
ЕИК ********* по силата на Приложение 1 от 22.02.2018г. към Рамков договор за цесия от
между „Българска телекомуникационна компания“ ЕАД и „С.Г. Груп“ ООД, като
впоследствие вземането е прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ с ЕИК
********* по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от
20.06.2018 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата за периода от подаване
на заявлението - 28.09.2021г., до окончателното изплащане на задължението.
С разпореждане №20513/19.10.2021г. заявлението е оставено без движение, като са
дадени указания до кредитора да посочи по всяка една издадена фактура, сумата, която
претендира, по кой договор и за каква услуга, такса и пр., съответно за кой период се отнася.
Да уточни как е формирана сумата то 927.23лв., по кои договори е начислена като главница.
По делото е постъпила уточняваща молба, в която е посочено, че тази обща цена
включва месечни такси за мобилни услуги, мобилен интернет, мобилни разговори, лизинг
на мобилен апарат по два договора №**********19052016-31117693 и договор
№**********19052016-37118123 общо за периода 23.05.2016г. до 21.08.2016г. Уточнено, че
общата претендирана сума е по три броя фактури за сумата от 50.71лв., 70.25лв., 806.27лв. с
посочен период.
При така установените факти, съдът съобрази, че заявлението подадено по реда на
чл.410, ал.2 от ГПК следва да отговаря на законовите изисквания за редовност по смисъла на
2
чл.127, ал.1 и ал.3 и чл.128, т.1 и т.2 от ГПК. След като заявлението не отговаря на
изискванията за редовност, съдът се произнася с разпореждане за отхвърляне на заявлението
след като даде възможност за отстраняване на нередовностите.
Съгласно чл.127, ал.1, т. 4 от ГПК заявлението следва да съдържа изложение на
обстоятелствата, на които се основава искането. Това означава да се посочат всички факти,
които очертаят и индивидуализират спорното право.
В случая подаденото заявление е нередовно, тъй като в него не са индивидуализирани
вземанията, чийто общ сбор е 927.23лв., по основание и размер, както и за какъв период се
дължат. Не е уточнено, както в заявлението, такава и уточнитената молба от общата сума от
927.23лв. каква сума се дължи по всеки един от посочените договори за всяка една от
мобилните услуги, интернет и съответно какъв е размера на търсената лизингова вноска за
предоставен мобилен апарат. Не е посочено от заявителя всяка една от изброените фактури,
по който от двата процесни договора се отнася и които точно вземания включва.
Горната индивидуализация е необходима, тъй като всеки от процесните договори е
самостоятелен правопораждащ факт за ползването на независима от другите договори
услуга /или услуги/, която има своя индивидуална цена, зависима от конкретното
потребление. Издадените фактури не представляват основанието на вземането.
По тази причина съдът намира, че нередовността на депозираното заявление, не
ангажира надлежно правораздавателната му компетентност, поради което същото следва да
бъде отхвърлено, като оспорвания първоинтационен акт, с който е постановен същият
резултат е законосъобразен и следва да бъде потвърден като такъв.
По изложените правни съображения съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане №21993/01.11.2021г., постановено по ч.гр.дело
№20213110115041/2021г. по описа на ВРС.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3