Р Е Ш Е Н И Е
№ 260040
гр.Варна,
02.04.2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски апелативен съд, Наказателно отделение, в публично съдебно
заседание на четвърти февруари през две хиляди двадесет и първа в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РУМЯНА ПАНТАЛЕЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДАНИЕЛА КОСТОВА
СВЕТОСЛАВА КОЛЕВА
при секретар Соня
Дичева
и в присъствието на
прокурор Илия Н.
изслуша
докладваното от съдия Костова НДВ № 428/2020г. на ВАС
и за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.424 ал.1 НПК
вр. чл.422 ал.1 т.5 НПК. Образувано е по искане на осъденото лице Н.Н.Н. чрез неговият
процесуален представител адв.М.Я. за възобновяване на производството по НОХД №
930/2018г. на РС Силистра. Искателят твърди явна несправедливост на наложеното
наказание, визирайки неправилния отказ за прилагане института на условното
осъждане.
Така формулирано искането е относимо към
основанието по чл.422 ал.1
т.5 от НПК във връзка с чл.348 ал.5 т.2 пр.2 вр.ал.1
т.3 от НПК. Иска се възобновяване на производството и изменяване на присъдата с отлагане на
наказанието по реда на чл.66 от НК.
В съдебно заседание осъденият Н.Н., редовно призован, се явява лично.
Поддържа искането на процесуалния си представител и моли за условна присъда.
Представлява се от адв.Я., който поддържа и развива аргументите си. Счита,
че разпоредбата на чл.66 от НК поставя на първо място поправянето на осъденото
лице. Смята, че генералната превенция би имала ефект само при едно справедливо
наказание, възприето от обществото като такова. Намира, че обемът на
наказателната принуда трябва да е адекватна на обществената опасност на
осъдения и на деянието. Към смекчаващите отговорността обстоятелства (чисто
съдебно минало и изрядно процесуално поведение) процесуалният представител
изтъква още и тежко семейно положение, свързано със скорошно тежко раждане на
съпругата на Н. – Николина Караянева. Приложени са удостоверение на сключен
граждански брак, удостоверение за раждане, както и множество медицински
документи. Изтъква, че чистото съдебно минало е основание за прилагане на
разпоредбата на чл.66 от НК, която би дала възможност на осъденото лице да се
грижи за семейството си, а също и да се опита да възстанови щетата. Намира, че
съдилищата, при отказа си да приложат института на чл.66 от НК, не са обсъдили
цялостно данните за личността на осъдения.
Представителят на Апелативна прокуратура излага съображения за неоснователност
на направеното искане за възобновяване, моли да бъде оставено без уважение.
Счита, че порокът с липсата на достатъчно аргументи в мотивите на РС е бил
отстранен с въззивното решение. Намира акцентът на ОС по отношение на начинът
на извършване на престъплението за правилен аргумент касателно ефективното
изтърпяване на наказанието. Съображенията си подкрепя и с използваните четири
броя откраднати лични карти.
Варненският апелативен съд, като провери данните по делото,
съобрази становищата и доводите на страните, и
в пределите на правомощията си намери за установено следното:
Искането
за възобновяване е процесуално допустимо – в срок и от
легитимирана страна. Негов предмет е акт от
кръга на визираните в чл.424 ал.1 вр. чл.419 ал.1
от НПК. Искането съдържа доводи в подкрепа на основанието
по чл.422 ал.1
т.5 вр. чл.348 ал.5 т.2 вр. ал.1 т.3 от НПК.
Разгледано
по същество е основателно.
С присъда № 123/15.05.2020г. по НОХД № 930/2018г. Силистренски районен съд
е признал Н.Н.Н. за виновен в това, че на 08.09.2017г. в землището на с.Цар
Асен като посредствен извършител, чрез използване на техническо средство и МПС
отнел от владението на Н. Атанасов без негово съгласие и с намерение да ги
присвои 22 080 кг. маслодаен слънчоглед на стойност 11 702, 49 лв.,
като откраднатите вещи били оставени без постоянен надзор, поради което и на
основание чл.195 ал.1 т.2 и т.4 пр.1 и пр.2 от НК и чл.54 НК му наложил
наказание две години лишаване от свобода, което определил да бъде изтърпяно при
първоначален общ режим. Н. бил оправдан за част от инкриминираната сума и
осъден по предявения граждански иск, както и за разноските по делото и тези за
държавната такса по уважената част на гражданския иск.
Присъдата била обжалвана, а по образуваното ВНОХД 189/2020г. на ОС Силистра
било постановено потвърдително решение, влязло в сила на 22.10.2020г.
При така изложеното пред
настоящата инстанция се релевира основанието за възобновяване, предвидено в
разпоредбата на чл.348 вр. ал.5 т.2 пр.2 вр. ал.1 т.3 от НПК.
Наказанието на осъденото лице е било определено при условията на чл.54 НК,
с почти липсваща обосновка от страна на първостепенния съд, но с изложени
подробни мотиви в тази част от втората съдебна инстанция.
РС Силистра в мотивите си е записал, че отчита едно смекчаващо
отговорността обстоятелство и това е чистото съдебно минало на Н.. Не е
констатирал отегчаващи. Поради това е наложил наказание при превес на
смекчаващите отговорността обстоятелства и го е определил малко над предвидения
в закона специален минимум от една година – в размер на ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ
СВОБОДА. Отчел е обществената опасност на деянието и дееца, както и стойността
на отнетото имущество. При преценка на възможността по чл.66 от НК е заключил,
че тя е неприложима. Позовавайки се на настъпилия резултат декларативно е заявил,
че целите на наказанието няма да бъдат постигнати с приложението на чл.66 от НК.
Не е изложил мотиви. Така е приел, че искателя би могъл да бъде превъзпитан
само посредством ефективно изтърпяване на наказанието.
ОС Силистра е взел много по-обстойно становище по определеното наказание.
Отбелязал е като смекчаващи отговорността обстоятелства: 1/ чистото съдебно
минало на Н. и 2/ добросъвестното му процесуално поведение.
Като отегчаващи отговорността обстоятелства е посочил: 1/ високата
стойност на отнетото имущество; 2/ прецизната организация по отнемането,
извършена в кратък период от време, ангажирането на широк кръг от хора по
реализиране отнемането на вещите; 3/ липса на възстановяване на щетата и 4/ множество
(повече от един) квалифициращи признаци.
Относно наказанието ОС Силистра подробно е коментирал, че следва да се
търси баланс между генералната и специална превенция, като е отчел, че такъв е
налице. Във връзка със специалната превенция по чл.36 ал.1 пр.1 от НК –„да се
поправи и превъзпита осъденият към спазване законите и добрите нрави“ е
посочил, че тя не би могла да се постигне чрез отлагане изпълнението на
наказанието. Този си извод е мотивирал с високата обществена опасност на
деянието. Изложил е подробни съображения във връзка с това, че
селскостопанската продукция се добива с много труд и средства; че деянието е
извършено с особена наглост и безпардонност в условията на незачитане труда на
собственика. Т.е. отдал е преимущество на генералната превенция.
Настоящата инстанция възприема съображенията на Окръжния съд по анализа на
смекчаващите и отегчаващи обстоятелства с изключение на третирането на липсата
на възстановяването на щетата като отегчаващо отговорността обстоятелство.
Същевременно отчита още образованието, трудовата ангажираност на осъдения и
неговата социална интеграция също в кръга на смекчаващите отговорността
обстоятелства. За разлика от ОС Силистра намира неоправдано неприлагането на институтът
по чл.66 ал.1 НК, поради очевидното отдаване на приоритет на генералната
превенция на наказанието в изложените от ОС мотиви. Възпитателното и
предупредително въздействие на наложеното наказание спрямо останалите членове
на гражданското общество по никакъв начин не следва да се конкурира с личната
превенция, тъй като от целите по чл.36 от НК (макар и диалектически свързани)
приоритетна е специалната. На НК е непознат подходът за налагане на санкции
единствено като назидание спрямо останалите членове на обществото. Възпитателното
въздействие спрямо гражданите не се осъществява чрез налагането на прекомерни
по тежест наказания, които да служат за удовлетворяване на обществените очаквания
за възмездие. НК подчертава преобладаващото значение на задачата за поправяне
на дееца, при преценката относно приложението на института на условното
осъждане, като не игнорира въздействието, което последното ще окаже върху
останалите членове на обществото. Съдебната практика е постоянна във виждането
си, че за приложението на института на условното осъждане е необходимо да се
разгледа преди всичко въпроса, дали подсъдимият може да бъде поправен без
ефективното изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, като съдът да
направи тази преценка и с оглед нуждите на генералната превенция, защото и тя е
цел на наказанието. Следователно необходимо е диалектическо съчетаване на
изискванията на специалната превенция с тези на генералната без да се губи
фокусът върху първата.
Понястоящем престъпленията срещу собствеността се характеризират с
изключителна динамика, което предпоставя налагане на такова наказание, което да
осигури психическо въздействие не само върху дееца, но и върху другите членове
на обществото. Без съмнение престъпното деяние е извършено чрез прецизната
организация, в която са въвлечени широк кръг от хора и има за предмет
селскостопанска продукция, която служи за поминък на семейството на
пострадалия. Т.е. обществената опасност на престъплението е висока. Предвид
всички изложени съображения след установяването на обществена опасност на
деянието и дееца, следва да се даде отговор на въпроса дали целите на чл.36 от НК ще се постигнат чрез ефективно или условно изтърпяване на наказанието.
Прилагането на института на условното осъждане винаги трябва да е свързано
с изграждането на положителен извод, че целите на наказанието ще бъдат
постигнати и без изолиране на осъдения в пенитенциарно заведение. Осъденият Н. е
млад човек, неосъждан, трудово ангажиран и социално адаптиран, като конкретното
престъпно поведение несъмнено се явява инцидентно за него (бил е на 34 години
към датата на деянието) – т.е. би могъл да се направи извод, че неговата лична
обществена опасност не е завишена; наложеното му наказание е в размер, който
допуска приложението на чл.66 от НК. Същият е демонстрирал изрядно процесуално
поведение в рамките на развилото се наказателно производство. Независимо от
механизмът на извършване на деянието и високата обществена опасност на последното,
изтъкнатите обстоятелства, налагат извод, че предупредителното и възпиращо
въздействие върху него може да бъде постигнато и без принудителната му изолация
в местата за лишаване от свобода. Невисоката степен на обществена опасност на осъдения
не налага изолирането му от обществото, за да се постигне максимален ефект на
наказанието. Откъсването му от обществото и семейството не би допринесло за
осъществяване на по-ефективна преоценка и преосмисляне на бъдещето му поведение,
поради което би представлявало неоправдано тежка репресия. Ето защо съдът приема,
че за постигане целите на специалната превенция, не е необходимо осъдения Н. да
изтърпява ефективно наложеното му наказание лишаване от свобода. В случая
самият факт на обвинението и наказателния процес (продължил почти две години),
осъждането и налагането на наказание, само по себе си също е от естество да
окаже възпитателно въздействие върху осъдения. При това един максимален изпитателен
срок ще представлява достатъчен контрамотив в съзнанието на осъдения за
въздържането му от извършване на бъдещи общественоопасни деяния, с оглед
потенциалната възможност за ефективно изтърпяване на наложеното му наказание
лишаване от свобода.
Положителният извод на съда за прилагане на разпоредбата на чл.66 ал.1 от НК при определяне на максимален изпитателен срок създава възможност и за
налагане на пробационни мерки в неговите рамки, съобразно разпоредбата на чл.67
ал.3 от НК. Съдът намира за най-удачна мярката по чл.42а ал.2 т.2 от НК -
„задължителни периодични срещи с пробационен служител“, която следва да се
изпълнява за срок от три години в рамките на определения изпитателен срок от
пет години.
С оглед изложеното следва извод, че твърдяните от страна на искателя
нарушения при определяне на наказанието са налице, поради което и искането за
възобновяване като основателно следва да бъде уважено.
Предвид изложеното Варненският апелативен съд
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по ВНОХД № 189/2020г. по описа на Окръжен съд Силистра.
ИЗМЕНЯ постановената по НОХД № 930/2018г. по описа на Районен съд Силистра присъда
№ 123/15.05.2020г. като ОТЛАГА на основание чл.66 ал.1 от НК изпълнението
на определеното по отношение на Н.Н.Н. с
ЕГН ********** наказание от ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА с изпитателен срок от ПЕТ ГОДИНИ.
ПОТВЪРЖДАВА присъдата в останалата част.
ПОСТАНОВЯВА на основание чл.67 ал.3 от НК в рамките на определения изпитателен срок да
се изпълнява за срок от ТРИ ГОДИНИ пробационна
мярка „ЗАДЪЛЖИТЕЛНИ ПЕРИОДИЧНИ СРЕЩИ С
ПРОБАЦИОНЕН СЛУЖИТЕЛ“.
ПРЕПИС от решението да се изпрати на Затвора-Варна.
Решението е окончателно.
Председател: Членове:
1.
2.