Решение по дело №5245/2021 на Софийски градски съд

Номер на акта: 266619
Дата: 18 ноември 2021 г. (в сила от 18 ноември 2021 г.)
Съдия: Татяна Костадинова Костадинова
Дело: 20211100505245
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 21 април 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е

гр. София, 18.11.2021 г.

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЖ-VI-Ж, в закрито заседание в състав:

 

            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА КОСТАДИНОВА

                                                                      ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА ДАНАИЛОВА

          ВЛАДИМИР ВЪЛКОВ

като разгледа докладваното от съдия Костадинова ч. гр. дело 5245/2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 435, ал. 2 ГПК.

Образувано е по жалба на „А.“ АД – длъжник по изп. д. № 20198620400059 - срещу определените от съдебния изпълнител разноски за адвокат и такса по т. 26 ТТРЗЧСИ. Жалбоподателят твърди, че размерът на адвокатското възнаграждение е прекомерен с оглед фактическата и правна сложност на делото и осъществените изпълнителни действия, изчерпващи се с подаване на молба за образуване на делото. По тази причина била дължима единствено сумата от 200 лв., което налагало и редуциране на размера на дължимата на съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.  

Взискателят М.-К.И.К.не е подала отговор на жалбата.    

В мотивите по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява, че жалбата е неоснователна, тъй като до погасяване на задължението се стигнало след изпълнение на наложения по молба на взискателя запор върху банковите сметки на длъжника, т.е. били извършени действия както по образуване, така и по водене на изпълнителното производство. Наред с това сочи, че договореното и заплатено от взискателя адвокатско възнаграждение било определено под законоустановения съгласно Наредба № 1/2004 г. минимум.

 

Съдът намира следното от фактическа и правна страна:

Изпълнителното дело е образувано въз основа на изпълнителен лист от 10.07.2019 г. за сумата от 8 000 лв. – регресно вземане по чл. 229 КЗ (отм.), както и засумата от 986 лв. – съдебни разноски. В молбата за образуване на делото е поискано налагане на запор върху банковите сметки на длъжника.

На 12.08.2019 г. на длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение, в която освен вземанията по изпълнителния лист съдебният изпълнител е посочил като дължима също сумата от 900 лв. - разноски за правна защита в изпълнителното производство и сумата от 1064,99 лв. - пропорционална такса по т. 26 от Тарифата към ЗЧСИ. Преди изтичане на срока за доброволно изпълнение дългът е погасен в резултат на наложения запор.  

 

При тези факти жалбата се явява основателна.

 

Относно разноските за адвокатско възнаграждение:

От изложената по-горе фактическа обстановка е видно, че единствените действия, извършени от взискателя, са свързани с образуване на изпълнителното производство чрез подаване на молба за това. Тъй като индивидуализирането на изпълнителния способ е реквизит на молбата по чл. 426 ГПК, то посочването му в нея не съставлява отделно действие по защита в изпълнителното производство. Поради това, щом погасяването на дълга е извършено в срока за доброволно изпълнение, дори и да е в резултат от изпълнение на посочения в молбата по чл. 426 ГПК способ, минималното възнаграждение следва да се определи при условията на чл. 10, т. 1 от Наредба 1/2004 г., а именно – 200 лв., дължими за подаване на молба за образуване на изпълнителното производство. Над тази сума отговорността на длъжника може да бъде ангажирана само при необходимост от извършване на изпълнителни действия след изтичане на срока за доброволно изпълнение и след неуспешното реализиране на посочения в молбата за образуване способ, ако той се изпълнява с еднократно действие. Тъй като в настоящия случай такива допълнителни действия не са извършвани поради погасяване на вземането, отговорността на длъжника е ограничена само до разноските за необходимо извършените действия.  

 

Относно пропорционалната такса по т. 26 ТТРЗЧСИ.

С оглед формирания извод за намаляване на адвокатското възнаграждение до сумата от 200 лв. постановлението за разноските следва да бъде отменено и в частта, в която таксата по т. 26 ТТРЗЧСИ е определена при включване в основата за изчисляването й на по-големия размер на разноски за адвокат. Дължимата пропорционална такса възлиза на сумата от 840,49 лв.

 

Така мотивиран, съдът

 

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ разпореждането на ЧСИ рег. № 862 по изп.д. № 20198620400059, с което е отказано изменение на определените в поканата за доброволно изпълнение разноски, вместо него ПОСТАНОВЯВА:

НАМАЛЯВА определените в поканата за доброволно изпълнение разноски за адвокатско възнаграждение, дължимо на взискателя, до сумата от 200 лв.

ОТМЕНЯ определената в поканата за доброволно изпълнение пропорционална такса по т. 26 ТТРЗЧСИ за сумата над 840,49 лв.

Решението не подлежи на обжалване.

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                           ЧЛЕНОВЕ: 1.                                  2.