Р Е Ш Е Н И Е
Номер 3288 Година 05.08.2019 Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Районен съд
ХІІІ граждански
състав
На пети юли две хиляди
и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ЛИЧЕВА-ГУРГОВА
Секретар: МАРИЯ ХРИСТОВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело №18591 по описа
за 2018 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по иск с правно
основание чл. 79 от ЗЗД във връзка с чл. 240 от ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
С исковата си молба ищецът „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК…, със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, представлявано
от у.. Р… В.., чрез…Г… К.., със съдебен адрес:***, иска от съда да осъди В.Н.С. ЕГН **********, с адрес: ***, да му заплати сумата от:
1 161,56
(хиляда сто шестдесет и един лева и 56 стотинки), от които: 650,00 лева неплатена главница по Договор за кредит №
**********; 83,56 лева такса за експресно
разглеждане; 428,00 лева наказателна
лихва за периода 25.11.2015 г. до 31.01.2018 г.; законна лихва върху главницата, от подаване на настоящата искова
молба до окончателно изплащане на вземането. Претендира и
разноските в настоящия исков процес.
С
Определение № .. съдът е конституирал като трето лице помагач на страната на
ищеца «4 ФИНАНС» ЕООД/Вивус/, ЕИК.. със седалище и адрес на управление: гр.
София, община Столична, район Студентски, ул. «Никола Габровски» № 79, ет.2,
представлявано от З.. С.. Р… и Е… Б… М… – у….
Ищецът твърди, че
на …. между „4финанс" ЕООД, опериращо на пазара на финансови
услуги под търговската си марка „Вивус" и В.Н.С. е сключен Договор за
кредит № ……… по реда на чл. 6 от ЗПФУР. Съгласно същия член, договор за
предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между
доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги
от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на
предложението до сключването на договора страните използват изключително
средства за комуникация от разстояние - едно или повече. Твърди, че сключеният
договор е оформен съгласно разпоредбите на чл. 3, във вр. с чл. 2 от ЗЕДЕУУ.
Процедурата по сключването на договора за кредит била подробно описана в Общите
условия на „4 финанс" ЕООД и е съответствие със ЗПФУР и приложимото
законодателство. Кредитополучателят подава заявка за отпускане на кредит, след
регистрация в системата на „Вивус" на интернет страницата на кредитодателя
- www.vivus.bg. На посочената страница
„Вивус" предоставят Общите си условия, които кредитополучателят трябва да
приеме, както и Стандартен европейски формуляр с цялата преддоговорна
информация, с която трябва да бъде запознат, спазвайки изискванията на чл. 8 от
ЗПФУР. След подаване на заявката, проект за договора за кредит се предоставяла
на кредитополучателя на интернет страницата на „Вивус". Твърди, че Кредитополучателят
трябвало да подпише договора, ако го приеме, като това се извършвало чрез
натискане на бутона „Подпиши". С натискането на бутона „Подпиши" от
кредитополучателят се считало, че се подписват всяка страница от договора и
приложимите Общи условия. С подписването на договора за кредит,
кредитополучателят потвърждавал, че е прочел и приема условията на Договора за
кредит и бланката на Стандартния европейски формуляр, че желае да сключи
договора за кредит с кредитодателя и се съгласява последният да преведе сумата
по кредита по описаната във формуляра за заявка банкова сметка***.
Твърди, че съгласно точка 2.2 от
общите условия кредитодателят дал право на кредитополучателя да поиска
допълнителна, незадължителна услуга за експресно разглеждане на заявката за
отпускане на кредит, като същата гарантирала получаването на отговор до 20
(двадесет) минути от изпращането й. За използването на услугата за експресно
разглеждане на заявката била начислена такса за експресно разглеждане, която се
определяла спрямо сумата и периода на договора за кредит.
Твърди, че в процесния случай, на ………….
страните сключили договор за кредит, фигуриращ в системата на „В….и явяващ се
трети по ред договор за кредит между тях. В заявката си В.Н.С. заявила желание
да й бъде отпусната сума в размер BGN 200,00 (двеста лева), като заявила и
ползването на допълнителната, незадължителна услуга за експресно разглеждане на
заявката.
Твърди, че кредитът бил отпуснат
за период от 30 дни, с падежна дата - 11.10.2015 г. Съгласно заявката на ответника
и условията по договора, сумата била отпусната на името на кредитополучателя в
,,Изи Пей" на съшия ден -… Съгласно условията по кредита, към главницата били начислени
лихви и такси, както следва: договорна лихва в размер BGN 6,73 (шест лева и
седемдесет и три стотинки), начислена въз основа на т. 6.1 от Обшите условия,
приложими към Договор за кредит № …….. за следния период: от …….. (дата на
отпускане на кредита) до …... (падежна дата на кредита) и такса за експресно
разглеждане в размер BGN 31,27 (тридесет и един лева и двадесет и седем
стотинки).
Твърди, че на …В.Н.С. заявила
искане за отпускане на допълнителен кредит в размер BGN 50,00 (петдесет лева),
като отново заявила и услугата експресно разглеждане на заявката. Съгласно т.
8.2 от Обшите условия, кредитополучателят имал право да кандидатства за
допълнителен кредит, преди да е върнал първоначално отпуснатия. При отпускане
на допълнителен кредит, съществуващият Договор за кредит се изменял чрез
подписване на нов, като всички условия по съществуващия договор, с изключение
на размера на дължимите суми, остават непроменени и се прилагат съответно и за
допълнителния кредит. Договорът е изменен на същата дата - 17.09.2015г.
Съгласно клаузите на изменения Договор за кредит и на основание т. 8.3 от
Общите условия, за всеки изтеглен Допълнителен кредит се дължали пропорционално
лихви и такси, съгласно разпоредбите на изменения Договор за кредит и остатъчния
срок до падежа. На …. кредитодателят отпуснал исканата сума на името на
кредитополучателя в „Изи Пей". За допълнително изтеглената сума страните
уговаряли договорна лихва в размер BGN 1,34 (един лев и тридесет и четири стотинки),
изчислена за периода от 17.09.2015г. (от промяната на договора и получаване на
допълнителната сума) до 11.10.2015г. (падежната дата по кредита). Съгласно заявката
отново да бъде използвана услугата за експресно разглеждане на кредита, била
начислена такса в размер BGN 8,33 (осем лева и тридесет и три стотинки).
Твърди, че на … договорът за
кредит бил изменен отново, след като В.Н.С. отправила искане за отпускане на
допълнителна сума в размер BGN 250,00 (двеста и петдесет лева), като заявила и
услугата за експресно разглеждане. Заемната сума била отпусната на същата дата
- 30.09.2015г. на името на кредитополучателя в „Изи Пей". Във връзка с
изменението на договора била начислена договорна лихва в размер BGN 3,07 (три
лева и седем стотинки) за периода 30.09.2015г. (от промяната на договора и
получаване на допълнителната сума) до 11.10.2015г. (падежната дата по кредита) и такса
за експресно разглеждане в размер BGN 25,43 (двадесет и пет лева и четиридесет
и три стотинки).
Кредитополучателят се възползвал от
правото да удължи срока на връщане на кредита, съгласно т. 11 от Общите
условия, приложими към Договор за кредит № …. Съглласно т. 11.1 от
Общите условия кредитополучателят имал право да удължи срока за връщане на
кредита със 7 (седем), 14 (четиринадесет) или 30 (тридесет) дни, като това се
извършвало след като заплати такса по сметка на кредитодателя преди датата на
падежа. В.С. удължила срока за връщане на кредита до 10.11.2015 г. В последствие
на 15.10.2015г. С. отправила искане за отпускане на допълнителна сума в размер
BGN 50,00 (петдесет лев), като заявила и използването на услугата за експресно
разглеждане. Договорът бил изменен отново на 15.10.2015г., като сумата била
отпусната на името на кредитополучателя в „Изи Пей" на същата дата -
15.10.2015 г. С изменението на договора били начислени договорна лихва в размер
BGN 1,45 (един лев и четиридесет и пет стотинки) и такса за експресно
разглеждане в размер BGN 8,64 (осем лева и шестдесет и четири стотинки).
Твърди, че В.Н.С. се възползвала
още веднъж от правото си да удължи срока на договора, като удължила срока за
връщане на кредита до 24.11.2015 г. На 14.11.2015 г. договорът бил изменен, след като С.
отправила поредно искане за отпускане на допълнителна сума, в този случай сума
в размер BGN 100,00 (сто лева), като пак заявила използването на услугата за експресно
разглеждане. Начислена била договорна лихва в размер BGN 1,11 (един лев и
единадесет стотинки) и такса за експресно разглеждане в размер BGN 9,89 (девет
лева и осемдесет и девет стотинки). С изменението на договора, спазвайки точно
уговорения срок, В.Н.С. се задължила да върне на кредитодателя сума в размер
BGN 747,26 (седемстотин четиридесет и седем лева и двадесет и шест стотинки),
от които: главница в общ размер BGN 650,00 (шестстотин и петдесет лева),
договорна лихва в размер BGN 13,70 (тринадесет лева и седемдесет стотинки),
дължима за периода от 11.09.2015г. (датата на отпускане на кредита) до
24.11.2015г. (падежната дата по кредита) и такса за експресно разглеждане - BGN
83,56 (осемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки).
Твърди, че с настъпване на падежа по
договора - ….. кредитополучателят не погасил дължимите суми и изпаднал в
забава. Съгласно клаузите на договора и т. 13.3 от Общите условия, от 25.11.2015г.
(датата, следваща падежа), „4финанс" ЕООД (Вивус) започнал да начислява
наказателна лихва, формирана чрез надбавяне на основния лихвен процент,
определен от БНБ - 10,01% към договорния лихвен процент, посочен в специалните
условия на договора за кредит (в конкретния случай - 40,51%), върху неизплатената
главница за периода на просрочието.
На …. „4финанс" ЕООД, в
качеството си на цедент, сключил с „Кредитреформ България" ЕООД, в
качеството си на цесионер, Договор за прехвърляне на вземания № .., по силата
на конто цедентът прехвърля на цесионера вземанията по Договор № .. както
следва: главница - BGN 650,00 (шестстотин и петдесет лева), договорна лихва -
BGN 13,70 (тринадесет лева и седемдесет стотинки); такса за експресно
разглеждане - BGN 83,56 (осемдесет и три лева и петдесет и шест стотинки);
наказателна лихва - BGN 428,00 (четиристотин двадесет и осем лева) за периода
25.11.2015г. до 31.01.2018г. Посочените вземания са подробно описани в
Приложение № 1, което е неразделна част от Договора за прехвърляне на вземания.
По силата на сключения договор за
цесия, в чл. 26 и Приложенията към него, цесионерът бил изрично упълномошен да
уведомява длъжника от името на цедента за прехвърлянето на задълженията му.
Съгласно предоставеното пълномощно и в изпълнение на условията на чл. 99, ал. 3
от ЗЗД, „Кредитреформ България" ЕООД изпратило уведомление за цесията чрез
препоръчана писмовна пратка посредством „Български пощи” ЕАД, която била
върната с отметка „Непотърсено". Поради което, към настоящата искова
молба, прилага и уведомление за извършената цесия. В изпълнение на Договора за
прехвърляне на вземания и чл. 99,
ал. 4 от ЗЗД, „4финанс" ЕООД предостаВ.на „Кредитреформ България"
ЕООД Потвърждение за прехвърляне на вземания от …
Твърди, че от сключването на договора
за цесия до настоящия момент забавата на ответника продължавала.
ОТВЕТНИКЪТ В.Н.С., чрез назначения му особен представител .. И.С., с отговора на
исковата молба заявява, че:
I. Исковете
/за гавницата и претендираната лихва/ са погасени по давност.
ІІ. Ако
съдът не приеме, че исковете са погасени по давност, то моли съда, да ги
отхвърли като неоснователни поради следните съображения:
1. Твърденията на иищовото
дружество за извършена цесия по отношение на дълга на ответницата между „4
финанс" ЕООД и „Кредитреформ България" ЕООД не се подкрепя с
доказателства. Представените писмени доказателства, а именно договор за цесия от … счита за нищожен, поради липса на предмет. Тоест не се
установява, кои вземания са прехвърлени и дали вземането на ответницата е
включено в тях. Още повече, че от представените с Исковата молба документа не
може да се установи за какво е сключен договора, няма достоверна датата на
сключване на твърдения Договор за прехвърляне на вземане и за кои вземания са
включени и изобщо има ли нещо, което се прехвърля. Заявява, че оспорва същия.
2. Оспорва твърдението на ищеца, че
ответницата - В.Н.С. е била уведомена, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от
цедента за извършсната цесия. Първо отново считам, че няма валиден договор за
цесия, а отделно от това, липсват доказателства, че точно отвеницата е уведомена
по надлежен ред. Представеното извлечение от Български пощи не доказва, че
ответника е уведомен за твърдяната цесия от страна на ищеца по реда на чл. 99
от ЗЗД.
Ето защо счита, че ответника — П..
П…Д… не е била уведомена, па основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, от цедента за
извършената цесия, описана в Исковата молба и поради, което ищеца не може да
претендира от ответницата описаните сумм в исковата молба и ответникът не с
длъжен да ги плаща на ищцовото дружество, затова само на това основание следва
Исковат а молба да бъде отхвърлена.
III. Независимо, че исковата
претенция е заведена от цесионера ищецът следва да докаже съществуването на
вземането, неговото основание и размер. От твърденията в исковата молба и
приложенията към нея доказателства не се установява това, а именно:
1. Оспорва наличието на сключен
договор за кредит от ответницата. Приложените доказателства не доказват
сключване на договор, няма подпис на ответницата и няма доказателство, че има
съгласие за сключването на договор от страна на ответника, няма доказателство,
че е ответницата получила исковите суми. Не се доказва и дали ответникът е
приел Общите услови. Освен това тези документи изхождали от ищеца и
установявали изгодни за него факти и обстоятелства, но не доказвали по
безспорен начин претенцията на ищеца по размер.
Налице били множество нарушения на ЗПФУР в това число чл.8 касаещи
преди потребителят да бъде обвързан от предложение или от договор за
предоставяне па финансови услуги от разстояние, доставчикът да предостави своевременно
информация по закон за доставчика и за финансовата услуга, а по делото няма
доказателство същата да е събрана и представена.
Твърди, че от приложените по делото
доказателства, не се установявало подлежащи на изпълнение вземания в полза на
ищеца срещу длъжника. Не било налице надлежно връчване на поканата, с която
кредитът бил обявен за предсрочно изискуем.Тоест само на това основание искът
би следвало да се отхвърли.
Твърди, че не се доказва по
безспорен начин, че сумата по кредита е предадена на ответницата и дали не е
платна.
Заявява, че оспорва всички предоставени от ищеца
документи. Те били представени от ищеца и с тях се опитвал да докаже изгодни за
него обстоятелства.
Моли съда, да отхвърлите предявения иск като недоказан и неоснователен.
От
събраните по делото доказателства, които
прецени по отделно и в тяхната съвкупност,
и при спазване разпоредбите на чл. 235 ГПК, съдът прие за установено от фактическа и
правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.79, ал.1
от ЗЗД, ако длъжникът не изпълни точно задължението си, кредиторът има право да
иска изпълнение заедно с обезщетение за забавата. Уважаването на иска за реално
изпълнение предполага комулативното наличие на три предпоставки: наличие на
облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за
изпълнение; пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна
на длъжника; реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.
По делото са представени Договор за
кредит № …….. Общи условия на договора за кредит, Договор за прехвърляне на
вземания № BGF …….
Приложение № 1 към договор за прехвърляне на вземания между „4финанс” ЕООД
(Вивус), в качеството си на цедент и „Кредитреформ България” ЕООД, Уведомление за прехвърляне на вземания, от
които се установява задължение в размер
на 1 175,26 лева към 01.02.2018 г. Ответникът не ангажира доказателства за
заплащане на тази сума.
Ответникът, чрез назначения му
особен представител прави възражение за погасяване по давност на главницата и
лихвите, без да сочи основания за това.
Крайният падеж на процесния договор
е .. Искът пред съда е предявен на …, като в този смисъл не е погасено по
давност нито задължението за главница, нито това за лихви.
Видно от представените разпечатани на хартиен носител договори за кредит № …………
и Общи условия/, е че на посочените дати между страните – ищецът - като
кредитодател, и ответницата - като кредитополучател, са били сключени договори
за кредит по смисъла на чл. 6 от Закона за предоставяне на финансови услуги от
разстояние /ЗПФУР/. Установява се, че след отпуснатия на … кредит, ответницата
е поискала отпускане на допълнителни кредити като заявява искане за експресно
разглеждане.
Съгласно чл. 2, чл. 3 и чл. 13 от ЗЕДЕП /изм./, в редакцията към 2014 г., електронно изявление е словесно изявление, представено в цифрова форма чрез общоприет стандарт за преобразуване, разчитане и визуално представяне на информацията. Електронен документ е електронно изявление, записано върху магнитен, оптичен или друг носител, който дава възможност да бъде възпроизвеждано, като писмената форма се смята за спазена, ако е съставен електронен документ. Електронен подпис е всяка информация в електронна форма, добавена или логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство. Съгласно чл. 6 от ЗПФУР, договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече. За да е налице валиден договор, сключен от разстояние, е необходимо електронните документи, да съдържат електронни изявления на двете страни, отправени една до друга, изразяващи волята си за сключване на договора. Възпроизвеждането на електронния документ върху хартиен носител не променя характеристиките му, нито пък сочи до липсата на такъв. Съгласно чл.184,ал.1, изр.1 ГПК, той се представя по делото именно върху такъв носител, като препис, заверен от страната /Решение № 70/19.02.2014 г. на ВКС по гр.д.№ 868/2012 г., IV г. о./.
В тежест на ответника в производството е да докаже, че е върнала предоставените й в заем суми по договора. Не са представени такива доказателства по делото, не са направени и такива твърдения. Следователно, след като ответницата не е изпълнила поетото с договора задължение да върне заетите й суми на падежа, то претенцията за главницата е основателна и като такава, следва да бъде уважена, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба, както се претендира, до окончателното изплащане на сумата. Възражението на особения представител на ответника е за липса на надлежно известяване на ответницата за извършената цесия, но в случая са налице представени и приети като доказателства по делото писмени материали – договор за прехвърляне на вземания от .., пълномощно от .. за надлежно упълномощаване от страна на цедента към цесионера /ищец в настоящото производство/ да извърши уведомяване на длъжниците по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, от което упълномощаване цесионерът се е възползвал и е изпратил на . уведомление до ответницата за прехвърляне на вземанията на цедента към нея. Същото е изпратено на адреса, даден от ответницата за обратна връзка – идентичен с настоящия и постоянен неин адрес, установени по делото като вписани в регистър „Население”, но е върнат на подателя на … като непотърсен. Съдът намира за неоснователни възраженията на особения представител на ответника, свързани с липсата на надлежно уведомяване на страната за извършената цесия. Действително няма данни ответникът лично да е получил преди образуване на настоящото производство приложените към исковата молба уведомления изходящи от цесионера, доколкото в известието за доставяне на л. 37 е отразено, че пратката не е потърсена от получателя. Същевременно получаването на уведомлението в рамките на настоящото съдебно производство по предявен иск за прехвърленото вземане не може да бъде игнорирано, в който смисъл са и разрешенията, дадени в Решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 362/2015 г. на ВКС, II т.о. и Решение № 123/24.06.2009 г. по т.д. № 12/2009 г. на ВКС, II т.о., Решение № 3/16.04.2014 г. по т.д. № 1711/2013 г. на ВКС, I т.о., Решение № 78/09.07.2014 г. по т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о. и Решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, I т.о. Ето защо, с оглед надлежното връчване на ответника чрез особения му представител на уведомлението за цесията, като част от преписката към исковата молба, следва да се приеме, че длъжникът е надлежно уведомен за прехвърлянето на неговото задължение.
По изложените съображения съдът приема, че в случая е възникнало действително правоотношение по договор за заем, сключен от разстояние, по което ответникът дължи изпълнение. Искът за главница в размер на 650,00 лева се явява основателен и доказан и следва да се уважи. Следва да бъде уважено и искането за присъждане на такса за експресно разглеждане на договора. Тази такса е била уговорена в договора и ответната страна при подписването се е съгласила с нея. Следва да бъде уважено и искането за наказателна лихва за периода 25.11.2015 г. до 31.01.2018 г. в общ размер на 428,00 лева. Съгласно чл. 13.3 от приложените по делото общи условия на дружеството, в случай на забавяне на плащания по договора за кредит от страна на кредитополучателя, той дължи надбавка за наказателна лихва, прибавена към договорния лихвен процент в размер на законната лихва върху неизплатената сума за периода на просрочие. Към датата на сключване на договора за кредит наказателният лихвен процент за просрочие възлиза на 10.01 %. Със сключването на договора за паричен кредит от разстояние ответникът се е съгласил с общите условия на договора. Предвид изложеното, искът следва да бъде уважен до пълния претендиран размер като основателен и доказан.
Като акцесорна претенция, следва да се уважи и искането за законна лихва върху главницата от подаване на исковата молба – 22.11.2018 г. до окончателното изплащане.
По отношение на
разноските:
С оглед уважаване на
предявените искове съдът следва да осъди ответникът да заплати на ищеца
направени по делото разноски в общ размер на 561,30 лева, от които 150,00 лева
за държавна такса, 311,30 лева за депозит за възнаграждение на особен
представител и 100,00 лева за юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на горното,
съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА В.Н.С. ЕГН **********,
с
адрес: ***,
чрез ……. И.С., да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ
БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК … със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, представлявано
от у… Р… В… чрез …. Г… К.., със съдебен адрес:***, сумата
от 1 161,56 (хиляда сто шестдесет и един лева и 56
стотинки), от които: 650,00 лева неплатена главница
по Договор за кредит №………… 83,56 лева
такса за експресно разглеждане; 428,00
лева наказателна лихва за периода 25.11.2015 г. до 31.01.2018 г.; законна лихва върху главницата, от
подаване на настоящата искова молба - 22.11.2018 г. до окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА В.. Н.С. ЕГН **********, с
адрес: ***,
чрез ……….
И.С., да заплати на „КРЕДИТРЕФОРМ БЪЛГАРИЯ" ЕООД, ЕИК
…., със седалище
и адрес на управление: гр.
София, ул. „Шандор Петьофи" № 10, представлявано
от у…. Р… В… чрез … Г… К…, със съдебен адрес:***, сумата от 561,30(петстотин шестдесет и един лева и 30
ст.), представляваща направени по делото разноски.
Решението е постановено
при участие на трето лице помагач на страната на ищеца - «4 ФИНАНС» ЕООД/Вивус/,
ЕИК… със седалище и адрес на управление:
гр. София, община Столична, район Студентски, ул. «Никола Габровски» № 79,
ет.2, представлявано от З… С…Р… и Е… Б… М.. – у…
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/ Мария Личева – Гургова.
Вярно с
оригинала.
М.Х.