Присъда по дело №153/2024 на Районен съд - Шумен

Номер на акта: 50
Дата: 20 ноември 2024 г.
Съдия: Ростислава Янкова Георгиева
Дело: 20243630200153
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 22 януари 2024 г.

Съдържание на акта


ПРИСЪДА
№ 50
гр. Шумен, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XI-И СЪСТАВ ( H ), в публично заседание
на двадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Ростислава Янк. Георгиева.
СъдебниД. П. Й.

заседатели:С. Х. С.
при участието на секретаря И. Й. Д.
и прокурора Л. М. Г.
като разгледа докладваното от Ростислава Янк. Георгиева Наказателно дело
от общ характер № 20243630200153 по описа за 2024 година

ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Ж. Р. Р., с ЕГН**********, родена на ****** год. в
гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, работеща за ВИНОВНА в това, че на 12.10.2021 год. в гр.Шумен,
при управление на МПС - лек автомобил “Фолксваген Пасат” с ДК№ Н5471ВС е нарушила
правилата за двиЖ.е по пътищата – чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни
да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват, чл.119, ал.1 от
ЗДвП, съгласно която при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре; чл.119, ал.4 от ЗДвП,
според която водачите на завиващите нерелсови превозни средства са длъжни да пропуснат
пешеходците и чл.84, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, съгласно която при завиване
за навлизане в друг път водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне
пешеходците, пресичащи платното за двиЖ.е на другия път, в резултат на което по
непредпазливост причинила на И. Б. В. средна телесна повреда, изразяваща се в
1
неразместено счупване на петната кост на ходилото на десния крак и навяхване на
глезенната става на десен крак, което й е причинило трайно затруднение в двиЖ.ето на
десния долен крайник за срок по-голям от един месец, средно за около 6 месеца при
благоприятно протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна
пътека, поради което и на основание чл.343, ал.3, предл.8, б.“а“, предл.2 от НК, във вр. с
чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК и чл.55, ал.1, т.1 от НК я
осъжда на “лишаване от свобода” за срок от три месеца.
На основание чл.66, ал.1 от НК отлага изпълнението на наложеното наказание за срок
от 3 /три/ години.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, т.7 от НК лишава подсъдимата Ж. Р. Р., с
ЕГН********** от право да управлява МПС за срок от 3 /три/ месеца.
На основание чл.189, ал.3 от НПК осъжда подсъдимата Ж. Р. Р., с ЕГН********** да
заплати в полза на държавата направените деловодни разноски в размер на 3635 лева /три
хиляди шестстотин тридесет и пет лева/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен
лист, като сумата от 2349 лева следва да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР – Шумен, а
сумата от 1291 лева – по сметка на ШРС.
На основание разпоредбата на чл.112, ал.4 от НПК вещественото доказателство по
делото – 1 брой компактдиск, предоставен от Дирекция „Национална система 112“, както и
компакдиск, съдържащ снимков материал, изготвен при оглед на ПТП следва да бъдат
оставени по делото.
Присъдата подлежи на обжалване или протестиране в 15-дневен срок от днес пред
Шуменски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите


Мотиви към присъда по НОХД №153 по описа за 2024 год. на ШРС

От Районна прокуратура – гр.Шумен е внесен в РС - гр.Шумен обвинителен акт по
досъдебно производство №42/2022 год. по описа на РУ - Шумен, по който е образувано
производство пред първа инстанция срещу Ж. Р. Р., с ЕГН**********, родена на ****** год.
в гр.Шумен, с постоянен адрес в гр.Шумен, български гражданин, със средно образование,
неомъжена, неосъждана, работеща за извършено от нея престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.343, ал.3, предл.8, б.“а“, предл.2 от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“,
предл.второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК. В диспозитивната част на обвинителния акт
е посочено, че на 12.10.2021 год. в гр.Шумен при управление на МПС - лек автомобил
“Фолксваген Пасат” с ДК№ Н5471ВС е нарушила правилата за движение по пътищата –
чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно която водачите са длъжни да контролират непрекъснато
пътните превозни средства, които управляват, чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно която при
приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или преминаващите по нея
пешеходци, като намали скоростта или спре; чл.119, ал.4 от ЗДвП, според която водачите на
завиващите нерелсови превозни средства са длъжни да пропуснат пешеходците и чл.84, ал.1
от Правилника за прилагане на ЗДвП, съгласно която при завиване за навлизане в друг път
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне пешеходците,
пресичащи платното за движение на другия път, в резултат на което по непредпазливост
причинила на И.Б.В. средна телесна повреда, изразяваща се в неразместено счупване на
петната кост на ходилото на десния крак и навяхване на глезенната става на десен крак,
което й е причинило трайно затруднение в движението на десния долен крайник за срок по-
голям от един месец, средно за около 6 месеца при благоприятно протичане на
оздравителния процес, като деянието е извършено на пешеходна пътека.
В правно-релевантния момент преди началото на съдебното следствие пострадалото
лице не предявява граждански иск.
В съдебно заседание представителят на ШРП поддържа така повдигнатото обвинение
и предлага на съда да наложи на подсъдимата наказание при приложение разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” в размер на три месеца, което при
приложение разпоредбата на чл.66 от НК да бъде отложено за срок от три години. По
отношение на кумулативно предвиденото наказание „лишаване от право да управлява МПС“
предлага на подсъдимата да бъде наложено такова в размер на шест месеца. В пледоарията
си излага подробни мотиви в тази насока.
Разпитана в съдебно заседание подсъдимата дава подробни обяснения в своя защита,
като не се признава за виновна в извършване на посоченото деяние. Заявява, че между
управлявания от нея автомобил и пострадалото лице не е имало съприкосновение, освен
подпирането с ръце на пострадалата върху капака на автомобила. Защитникът на
подсъдимия също счита, че подсъдимата не е осъществила състава на престъплението в
което е обвинена и моли за оправдателна присъда. В пледоарията си излага подробни
мотиви в тази насока.
След преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Подсъдимата Ж.Р.Р. притежавала свидетелство за управление на МПС категории „В“
и „М“ от 2019 год., като не била наказвана по административен ред за допуснати от нея
нарушения на ЗДвП.
На 12.10.2021 год. около 10.30 часа подсъдимата управлявала лек автомобил
„Фолксваген Пасат“ с peг. №Н5471ВС, като посетила магазин „СБА“ в гр.Шумен, намиращ
1
се на ул. „Ген. Столетов“. Автомобилът бил собственост на Л.Г.Г., с когото обвиняемата
съжителствала на семейни начала. Около 11.00 часа на същия ден - 12.10.2021 год.
подсъдимата с помощта на управлявания от нея автомобил си тръгнала от паркинга на
магазина, като се насочила към изхода на паркинга. Когато стигнала до изхода, обвиняемата
спряла автомобила, за да се огледа за преминаващи други автомобили и пешеходци, като
възнамерявала да извърши маневра „ляв завой“ и от изхода на паркинга да се включи в
движението по ул. „Ген.Столетов“ в посока Томбул джамия. Времето било дъждовно,
видимостта била добра, пътното платно по улицата било мокро, без неравности, двупосочно,
разделено на две ленти с прекъсната осева линия. От лявата страна спрямо посоката на
движение на автомобила, управляван от Р., на ул. „Ген.Столетов“ имало очертана пешеходна
пътека тип „Зебра“, като съгласно уредбата на движението пешеходците, които минавали по
нея, били с предимство пред завиващите на ляво автомобили, които следвало да спрат и да
ги изчакат, за да пресекат пътното платно. Докато изчаквала, за да се включи в движението
по ул.„Ген.Столетов“, подсъдимата видяла, че към пешеходната пътека приближава
пешеходката И.Б.В.. След като се убедила, че няма преминаващи автомобили от двете
страни на улицата, Р. отново привела в движение лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг.
№Н5471ВС, като преминала напречно през близката за нея лента на платното за движение
по ул.„Ген.Столетов“, пресякла я, след което предприела маневра „завой на ляво“, за да
навлезе в лентата за движение и да премине през пешеходната пътека. В този момент
пешеходката В. вече била стъпила на пешеходната пътека и започнала да върви по нея. В
едната си ръка над главата си държала разтворен чадър, а в другата торбичка, в която имало
мобилен телефон и портмоне. След като видяла, че пострадалата пресича платното за
движение по пешеходната пътека и че няма да успее да мине преди нея, Р. предприела
аварийно спиране на управлявания от нея автомобил, като задействала спирачната му
система. В този момент между предната част на автомобила и пешеходката последвало леко
съприкосновение, при което пострадалата се подпряла с две ръце на предния капак на
автомобила, след което паднала назад на земята пред автомобила. При падането десния
крак на Р. се намирал до лявата предна гума на автомобила.
Междувременно подсъдимата успяла да спре автомобила, след което слязла от него и
установила, че пострадалата В. се намира паднала на земята пред автомобила. Тъй като
последната не успяла да стане сама, й била оказана помощ от двама случайно преминаващи
граждани с неустановена по делото самоличност.
Подсъдимата преместила автомобила до пиацата на такситата, намираща се пред
посочения по-горе магазин „СВА“ и подала сигнал на телефон 112 за настъпилото ПТП.
Малко по-късно на местопроизшествието пристигнал екип на спешна медицинска помощ,
който откарал пострадалата в МБАЛ - Шумен. Междувременно на местопроизшествието
пристигнали и служители на сектор „ПП“ при ОД на МВР – Шумен - свидетелите О.Н.Ю. и
С.Б.С.. На подсъдимата била извършена проверка за употреба на алкохол с уред „Алкотест
Дрегер“ 7510, с фабр. № ARNA - 0164, като пробата била отрицателна. На подсъдимата бил
съставен акт за установяване на административно нарушение серия GA №518172/12.10.2021
год. за допуснато от нея нарушение на чл.119, ал.1 от ЗДвП.
Първоначално при извършения преглед на пострадалата в МБАЛ-Шумен била
направена рентгенова снимка, при разчитане на която й било съобщено, че няма фрактура на
петната кост. В тази връзка, поради липса на данни, че на пострадалата В. е била причинена
средна телесна повреда при настъпилото ПТП, а лека такава, на Р. било издадено
Наказателно постановление №21-0869-003171/11.11.2021 год. на началник група към сектор
„ПП“ при ОД на МВР - Шумен, с което й било наложено административно наказание
„глоба“ в размер на 200 лева. Това наказателно постановление влязло в сила на 02.12.2021
год.
След настъпилото ПТП кракът на пострадалата бил посинял, оточен, силно болезнен,
2
като не можела да стъпва на него. Не можела да се придвижва без чужда помощ, което
наложило да се премести в дома на дъщеря си и зет си, които се грижели за нея. При едно
неволно залитване, Р. докоснала с крак земята, при което усетила силна болка. Това
наложило отново да потърси медицинска помощ. На 19.11.2021 год. й било направено ЯМР
изследване, което установило счупване на петна кост. В същото време била направена
ревизия на направената на Р. рентгенография на дясната глезенна става от 12.10.2021 год.,
при което било установено счупване на петната кост със същата локализация.
След като в хода на разследването по делото се установило, че на пострадалата В. е
причинена средна телесна повреда при настъпване на описаното по-горе ПТП, с Решение №
28/21.02.2023 год. по КАНД №33/2023 год. на Административен съд - Шумен, по
предложение на РП - Шумен, административно-наказателното производство по преписката
било възобновено, като издадено Наказателно постановление № 21-0869-003171/11.11.2021
год. на началник група към сектор „ПП“ при ОД на МВР - Шумен било отменено.
След станалото ПТП подсъдимата многократно звъняла на пострадала, за да се
интересува за състоянието й и да й предлага финансова или друга помощ.
Изложената фактическа обстановка, съдът счита за установена въз основа на част от
обясненията на подсъдимата Ж.Р.Р., на показанията на разпитаните в съдебно заседание
свидетели И.Б.В., С.Б.С., В.Й.А., П.В.И., О.Н.Ю., на прочетените на основание
разпоредбата на чл.281, ал.5 от НПК, във вр. с чл.281, ал.1, т.2 от НПК показания на
свидетелите С.Б.С., В.Й.А., П.В.И., И.Б.В. и О.Н.Ю., дадени пред орган на досъдебното
производство, на присъединените на основание чл.283 от НПК писмени доказателства по
делото и от предявените на страните веществени доказателства.
Фактическата обстановка, изложена по-горе се потвърждава и от изготвената в хода
на досъдебното производство комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №80/2022 год. /намираща се на л.81 от ДП №42/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, по
която вещите лица дават заключение, че на 12.10.2021 год. лицето И.Б.В. е получила
следните травматични увреждания: неразместена фрактура на петната кост на дясното
ходило и навяхване на дясната глезенна става. В резултат на получените травматични
увреждания на пострадалата В. е причинено трайно затруднение в движението на десния
долен крайник за срок по - голям от един месец, средно за около 6 месеца, при благоприятно
протичане на оздравителния процес, като диагностициране на фрактурата на петната кост е
станало на по - късен етап, след извършване на ЯМР, поради естеството на анатомичната
структура на петната кост - спангиозна /гъбеста/ кост и липса на разместване.
По делото е била назначена допълнителна комплексна съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №130/2023 год. /намираща се на л.86 от ДП №42/2022 год. по
описа на РУ-Шумен/, от заключението на която се установява, че на 12.10.2021 год.
пострадалата И.Б.В. е получила следните травматични увреждания: неразместена фрактура
на петната кост на дясното ходило и навяхване на дясната глезенна става, като вещите лица
сочат, че на представената рентгенография от 12.10.2021 год. се вижда счупване на петната
кост на десен крак, което несъмнено е свързано с процесното пътно транспортно
произшествие.
За изясняване на описаната фактическа обстановка в хода на досъдебното
производство е била назначена и изготвена автотехническа експертиза /намираща се на л.93
от ДП №42/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, по която вещото лице дава заключение
относно механизма на станалото ПТП, възникнало на 12.10.2021 год. на ул. „Ген. Столетов“,
№25 в гр.Шумен между лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № Н 5471 ВС с водач
Ж.Р.Р. и пешеходката И.Б.В.. От заключението се установява, че скоростта на движение на
лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с per. № Н 5471 ВС е била 16.26 км/час, а на
пешеходката, съответно 3.8 км/час при спокоен ход и 4.9 км/час – при бърз ход; че мястото
3
на удара е на пешеходната пътека на ул.“Ген.Скобелев“ №25 в гр.Шумен, спрямо пътното
платно – на 4.0 метра в ляво от десния /западния/ край на платното в средната част на
пешеходната пътека по нейната ширина; че опасната зона за спиране на лекия автомобил е
16.3 км/час, като водачът на лекия автомобил е имал възможност своевременно да
възприеме пресичащата пешеходка и да избегне ПТП в случай, че незабавно е употребила
аварийно спирачка.
За изясняване на изложената фактическа обстановка в хода на съдебното
производство е била назначена и изготвена комплексна съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни №121/2024 год. /намираща се на л.116 от НОХД №15342/2024 год. по описа
на ШРС/, по която вещите лица дават заключение, че при остеопоротични кости е възможно
счупване на петната кост да се получи при по-лека травма, причинена от странично
действащи сили; че е възможно такава фрактура да се получи по механизма на странично
действащи сили, каквито са описани в обвинителния акт по отношение механизма на
конкретното ПТП; че счупване на петната кост е възможно да се получи и при аксиален
механизъм – удар по оста на крайника в твърд тъп предмет /какъвто е предната автомобилна
гума/, както и че описаните травматични увреждания могат да бъдат получени при падане
на пострадалата пред автомобила /вследствие описания инцидент/ при условие че е
реализиран един от описаните в експертизата механизми.
По отношение събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства
съдът намира, че обясненията на подсъдимата Ж.Р.Р. следва да бъдат кредитирани в частта, в
която същата заявява, че на 12.10.2021 год. е управлявала посочения лек автомобил, като се е
намирала на ул.“Ген.Скобелев“, №25 в гр.Шумен, както и че в областта на пешеходната
пътека пострадалата се е подпряла с две ръце на предния капак на автомобила, след което е
паднала. В тази си част показанията на подсъдимата кореспондират с останалия събран по
делото доказателствен материал и по-конкретно със събраните гласни доказателства чрез
разпита на пострадалата и с изготвените в хода на досъдебното и съдебно производство
експертизи.
В същото време в частта, в която подсъдимата заявява, че между управлявания от нея
автомобил и пострадалата не е имало съприкосновение и че липсва причинно-следствена
връзка между причинената на пострадалата телесна повреда и нейното поведение, съдът
намира, че същите са изолирани, вътрешно противоречиви и не се подкрепят от останалия,
събран по делото доказателствен материал. Тази част от показанията на Р. изцяло
противоречи на дадените показания от пострадалата В., която еднопосочно и
последователно обяснява поведението си преди, по време и след станалото ПТП, като по
категоричен начин свидетелства, че е усетила съприкосновение между тялото си и предната
част на автомобила. В същото време тази част от показанията на подсъдимата не се
подкрепя и от заключенията на изготвените три съдебно-медицински и една автотехническа
експертиза, които по категоричен и недвусмислен начин обясняват механизма на станалото
ПТП и причините за получените от пострадалата травми. Ето защо съдът намира, че
доколкото тази част от показанията на подсъдимата са изолирани, не се подкрепят от
останалия, събран по делото доказателствен материал има характер на нейна защитна
версия по обвинението и не следва да бъдат кредитирани.
В същото време съдът намира, че напълно следва да бъдат кредитирани показанията
на пострадалата И.Б. В.. Същите са последователни, категорични, непротиворечиви, почиват
не нейните преки и непосредствени впечатления за фактите, за които свидетелства и
напълно се подкрепят от заключенията на изготвените и приети по делото експертизи. В
същото време доколкото В. не е конституирана в качеството на частен обвинител или
граждански ищец, а по делото липсват доказателства за предявени от последната някакви
застрахователни или други претенции към подсъдимата, за съда не съществува никакво
съмнение в достоверността на нейните показания и съмнение за тяхната обективност и
4
незаинтересованост от изхода на делото.
Съдът напълно кредитира и показанията на свидетелите С.Б.С., В.Й.А., П.В.И.,
О.Н.Ю., доколкото всеки един от тях свидетелства за факти и обстоятелства, които пряко е
възприел. Показанията на тези свидетели освен, че кореспондират помежду си, са
непротиворечиви, категорични и се подкрепят от останалия събран по делото
доказателствен материал. В същото време показанията на посочените свидетели напълно
подкрепят изложената и приета от съда фактическа обстановка.
По отношение на изготвените в хода на досъдебното и съдебно производство три
комплексни съдебно-медицински експертизи съдът намира, че същите са категорични,
последователни, обстойни и следва да бъдат кредитиран изцяло. Всяка една от експертизите
е отговорила категорично и ясно на поставените й въпроси, обсъждайки конкретни
доказателства, механизми и данни по делото. За съда не съществува съмнение в
достоверността и незаинтересоваността на вещите лица, поради което намира, че и трите
изготвени комплексни съдебно-медицински експертизи допринасят за изясняване на делото
от фактическа страна и следва да бъдат кредитирани.
По отношение изготвената в хода на досъдебното производство и приета от съда
автотехническа експертиза съдът намира, че въпреки, че поради преместване на автомобила
от подсъдимата, ПТП-то не е било запазено, експертът на база на събрания по делото
доказателствен материал и извършени замервания на место е успяло да създаде схема на
ПТП-то и да изясни неговия механизъм по един категоричен и ясен начин. Заключението
напълно кореспондира със събраните в хода на производство и кредитирани от съда гласни
доказателства и доколкото за съда не съществува съмнение в предубедеността и
компетентността на вещото лице, то същото следва да бъде кредитирано изцяло.
По делото са приети като веществено доказателство електронни носители на
информация – дискове, съдържащи записи от обаждания на тел.112 и на снимки, имащи
отношение към станалото ПТП. При преценка на тези доказателства съдът съобрази
обстоятелството, че същите следва да се третират като веществени доказателства по смисъла
на чл.109, ал.1 НПК. Същите имат качеството на предмети, върху които има следи от
престъплението, поради което без съмнение може да се ползват. В тази връзка съдът
съобрази константната съдебна практика на ВКС по този въпрос, съгласно която случайно
създадените фотоснимки, диапозитиви, кинозаписи, видеозаписи и пр., които отразяват или
съдържат информация за обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл.102 НПК,
могат да се ползват като веществено доказателство по смисъла на чл.109, ал.1 от НПК и не
бива да се смесват със съответните веществени доказателствени средства, визирани в
разпоредбата на чл.125, ал.1 НПК. В този смисъл е Решение №390/02.10.2009 год. по н.д.
№393/2009 год., II н.о. и др.
Съдът намира, че събраните и обсъдени по този начин доказателства по делото
са непротиворечиви и взаимно допълващи се и водят до единствено възможния извод,
непораждащ никакво съмнение във вътрешното убеждение на съда и обосновават
решението му в следния смисъл:
Като прецени всички доказателства, релевантни за делото, съгласно чл.14 от НПК,
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема, че с горното деяние подсъдимата Р. е
осъществила от обективна и субективна страна състава на престъпление от общ характер,
наказуемо по чл.343, ал.3, предл.осмо, б.”а”, предл.второ от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.”б”
от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК, поради следното:
Обект на престъплението са обществените отношения, които осигуряват нормалните
условия за движение на моторни превозни средства по пътищата.
Субект на престъпленията е пълнолетно вменяемо физическо лице, притежаващо
свидетелство за правоуправление на МПС. В настоящия случай подсъдимата Ж.Р.Р.
5
притежавала свидетелство за управление на МПС от категории „В“ и „М“,
като същото й е било издадено на 07.10.2019 год. и към датата на описаното
ПТП е било валидно.
От обективна страна изпълнителното деяние се изразява в нарушаване правилата за
движение по пътищата, вследствие на което е причинена средна телесна повреда, като
деянието е извършено на пешеходна пътека. В тази връзка съдът съобрази, че
обстоятелството, че пътно-транспортното произшествие е извършено на пешеходна пътека
дава основание на съда да квалифицира деянието по чл.343, ал.3, предл.осмо от НК. В
същото време имайки предвид характера на причинените на пострадалата травматични
увреждания и изготвените в този смисъл съдебно-медицински експертизи, се налага извода,
че същата представлява средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 от НК. В този
смисъл е и Постановление №3 от 27.09.1979 год. на Пленума на ВС.
От субективна страна престъплението е извършено с вина под формата на
непредпазливост, като деецът не е предвиждал настъпването на обществено-опасните
последици, но е могъл и е бил длъжен да ги предвиди според обстоятелствата.
От обстоятелствата по делото и по-конкретно от събраните доказателства се установя
по безспорен начин, че подсъдимата е извършила нарушение на няколко законови
разпоредби, а именно: на чл.25, ал.1 от ЗДвП, на чл.119, ал.1 от ЗДвП, на чл.119, ал.4 от
ЗДвП и на чл.84, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП. Безспорно се установява от
събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства, че в момента, в който
подсъдимата е насочила автомобила към пешеходната пътека, за да извърши маневра „завой
наляво“, пешеходката вече е била стъпала на пешеходната пътека и е била предприела
пресичане на платното за движение. В подкрепа на този извод са показанията на
пострадалата, която в съдебно заседание на 19.04.2024 год. заявява, че първоначално е
изчаквала на тротоара, тъй като е имало два движещи се автомобила в срещуположна
посока и след като са преминали е тръгнала, като ударът с автомобила на подсъдимата е
станал след като вече е била изминала 3-4 крачки. В подкрепа на изложеното е и
заключението на изготвената съдебно- автотехническа експертиза, която дава заключение, че
мястото на удара между автомобила на подсъдимата и пострадалата е на пешеходната
пътека на ул.“Ген.Скобелев“ №25 в гр.Шумен на 4 метра в ляво от десния /западния/ край на
платното в средната част на пешеходната пътека по нейната ширина. В същата насока са и
показанията на самата подсъдима, която в съдебно заседание на 19.04.2024 год. заявява, че е
възприела пешеходката още докато е била на изхода от паркинга на магазин „СБА“.
Следователно Р. е следвало да съобрази поведението си с поведението на пешеходката, като
приближавайки пешеходната пътека е била длъжна да намали скоростта и да спре, като
пропусне пешеходката, която вече е били стъпила на платното за движение и е била
започнала пресичането на същото по пешеходната пътека.
Доколкото от заключението на изготвената съдебно-автотехническа експертиза се
установява, че скоростта на движение на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с peг. № Н 5471
ВС е била 16.26 км/час, а на пешеходката, съответно 3.8 км/час при спокоен ход и 4.9 км/час
– при бърз ход; че пряката видимост от мястото на изчакване към пешеходната пътека, на
която се е намирала пострадалата е била 8.5 метра и че опасната зона за спиране на лекия
автомобил е 7.96 метра, се налага извода, че водачът на лекия автомобил е имал възможност
своевременно да възприеме пресичащата пешеходка и да избегне ПТП в случай, че
незабавно е употребила аварийно спирачка. Следователно, доколкото същата не е
контролирала непрекъснато управляваното от нея пътно превозно средство при извършване
на маневрата „завой на ляво“ и не е задействала своевременно спирачната система на
автомобила, същата е допуснала нарушение на правилата за движение.
В същото време приближавайки пешеходната пътека, подсъдимата е била длъжна да
6
пропусне стъпилата на пешеходната пътека и вече преминаваща по нея пешеходка, като
намали скоростта и спре. Същото задължение е имала и в качеството си на водач на
завиващо превозно средство. Както бе посочено по-горе от всички събрани в хода на
производството и ценени от съда доказателства се установява, че при извършване маневрата
„завой на ляво“, за да се включи в лентата за движение, Р. е възприела пешеходката, която
вече е била стъпила на пешеходната пътека и е била предприела пресичане на платното за
движение. В същото време скоростта на движение на автомобила /16.26 км/час/ и на
пешеходката / съответно 3.8 км/час при спокоен ход и 4.9 км/час – при бърз ход/
налагат извода, че пешеходката се е намирала извън опасната зона за спиране
и водачът на автомобила е имал практическа възможност при спазване
правилата за движение по пътищата да спре и да предотврати
съприкосновението между автомобила и пешеходката.
В този смисъл нарушаването на правилата за движение по пътищата и по-конкретно
на чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно който при приближаване към пешеходна пътека водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре; на чл.119, ал.4 от
ЗДвП, според която водачите на завиващите нерелсови превозни средства са длъжни да
пропуснат пешеходците и на чл.84, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП, съгласно
който при завиване за навлизане в друг път водачът на нерелсово пътно превозно средство е
длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи платното за движение на другия път са в
пряка причинна връзка с настъпилия вредоносен резултат – причинената средна телесна
повреда на пострадалата И.Б. В.. Безспорно установено по делото е, че наличието на
пешеходец на пешеходната пътека е задължавало водача да намали скоростта на движение и
да спре. Както бе посочено и по-горе от заключението на изготвената по делото съдебно-
автотехническа експертиза се налага извода, че управляваният от подсъдимата автомобил в
момента на удара се е движел със скорост 16.26 км/час, като пряката видимост от мястото на
изчакване към пешеходната пътека, на която се е намирала пострадалата е била 8.5 метра. В
тази връзка имайки предвид, че ударът е в средата на пешеходната пътека, на разстояние 4
метра от десния /западния/ край на платното за движение по посока на движението на
автомобила се налага извода, че опасната зона за спиране на автомобила е била 7.96 метра.
Пешеходката е била извън опасната зона за спиране на автомобила, независимо дали същата
се е движела с бавен или бърз ход. Следователно, водачът е имал техническа възможност
своевременно да забележи и да възприеме пешеходката още в началния момент на
стъпването й на пешеходната пътека. Именно в този момент автомобилът е бил в покой, на
разстояние 8.5 метра от мястото на удара и доколкото след потеглянето си се е движел
равноускорително, то водачът е имал възможност по всяко време след потеглянето от
мястото на изчакване да се движи с такава скорост, при която да е в състояние да спре и да
пропусне пешеходката, като по този начин би избегнал удара и би предотвратил ПТП-то. В
тази насока са както заключението на изготвената съдебно-автотехническа експертиза, така
също и събраните в хода на производството гласни доказателства чрез обясненията на
подсъдимата и разпита на свидетелката В..
Следователно подсъдимата е осъществила състава на всяко едно от посочените
нарушения и всяко едно от тях е в пряка причинно-следствена връзка с настъпилия резултат.
Осъществяването на което и да е от посочените нарушения само по себе си не изключва
останалите нарушения, доколкото всяко едно от тях се характеризира със специфичен
обективен състав. В този смисъл е и константната съдебна практика и по-конкретно
Решение №355 ог 17.11.2015 год. на ВКС по н.д. №1008/2015 год., II н.о., НК, Решение
№439 от 26.06.2014 год. на ВКС по н.д. №1408/2013 год., II н.о., НК и др.
Като причина за извършване на деянието следва да се посочи несъобразяването и
незачитането на регламентираните в закона правила за движение на моторни превозни
7
средства по пътищата от страна на подсъдимия.
Съдът не кредитира твърденията на защитата, че липсва причинно-следствена връзка
между поведението на подсъдимата и причинената на пострадалата телесна повреда.
В този смисъл съдът намира, че от материалите по делото се установява по безспорен
начин, че между предната част на управлявания от подсъдимата автомобил и пешеходката е
имало леко съприкосновение, при което пострадалата се подпряла с две ръце на предния
капак на автомобила, след което паднала назад на земята пред автомобила. В подкрепа на
изложеното са показанията на пострадалата В., която в съдебно заседание на 19.04.2024 год.
/л.56 от НОХД №153/2024 год. по описа на ШРС/ свидетелства: „С предната част на колата
ме удари…..Усетих удар и така паднах…….Имам спомен, че предната част на автомобила
беше на пешеходната пътека…..Аз усетих удара в предната част на тялото…..Това стана
толкова внезапно и изведнъж…….Категорично заявявам получила съм удара с предната част
на колата, но не мога да посоча в коя част на тялото.“
В същата насока са и обясненията на самата подсъдима, която в съдебно заседание на
19.04.2024 год. /л.59 от НОХД №153/2024 год. по описа на ШРС/ заявява: „Видях, че тя
тръгна към пешеходната и слезе на пешеходната пътека. Тогава рязко набих спирачки и аз
спрях……..Жената, когато спрях колата тя се обърна към мен, с двете си ръце се подпря на
колата и се свлече долу на земята…“.
Въпреки, че поради обстоятелството, че непосредствено след инцидента,
подсъдимата е преместила автомобила и не е запазила местопроизшествието, механизмът на
станалото ПТП е изяснен по категоричен начин от изготвената и приета от съда съдебно-
автотехническа експертиза. Видно от същата двамата участници в движението са влезли в
съприкосновение на пешеходната пътека на западната пътна лента на ул.“Ген.Столетов“,
като пешеходката при срещата с автомобила се е опряла с ръце на предния капак на
автомобила, докато водачът е предприел спиране. След спирането на автомобила
пешеходката се е намирала паднала на платното непосредствено пред автомобила.
Независимо от обстоятелството дали съприкосновението между автомобила и пешеходката е
било силно, незначително или изобщо такова е липсвало, поведението на водача на лекия
автомобил и навлизането му в пешеходната пътека е станало причина пешеходката да
залитне, да се опре с две ръце на предния капак на автомобила и вследствие да падне, при
което е получила посочената телесна повреда. Независимо дали автомобилът е блъснал
пешеходката или не, между страните не се спори, че В. се е подпряла с две ръце на капака на
автомобила, след което в резултата на отката назад е политнала и е паднала на земята.
Именно в този момент е получила и описаната телесна повреда, изразяваща се в
неразместено счупване на петната кост на ходилото на десния крак и навяхване на
глезенната става на десния крак.
По отношение получената от пострадалата телесна повреда съдът намира, че от
доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че същата е получена именно
при описаното по-горе ПТП. В тази връзка съдът кредитира изцяло изготвените както в хода
на досъдебното производство, така също и в съдебното такова съдебно-медицински
експертизи. Всяка една от тях по категоричен начин потвърждава факта, че описаното
счупване на петната кост е получено по време на инцидента, станал на 12.10.2021 год.
В този смисъл изготвената комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №80/2022 год. /намираща се на л.81 от ДП №42/2022 год. по описа на РУ-Шумен/,
дава заключение, че на 12.10.2021 год. лицето И.Б.В. е получила неразместена фрактура на
петната кост на дясното ходило и навяхване на дясната глезенна става.
Назначена допълнителна комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени
данни №130/2023 год. /намираща се на л.86 от ДП №42/2022 год. по описа на РУ-Шумен/,
установява, че на 12.10.2021 год. пострадалата И.Б.В. е получила неразместена фрактура на
8
петната кост на дясното ходило и навяхване на дясната глезенна става, като вещите лица
сочат, че на представената рентгенография от 12.10.2021 год. се вижда счупване на петната
кост на десен крак, което несъмнено е свързано с процесното пътно транспортно
произшествие.
Назначената в хода на съдебното производство комплексна съдебно-медицинска
експертиза по писмени данни №121/2024 год. /намираща се на л.116 от НОХД №15342/2024
год. по описа на ШРС/, дава заключение, че при остеопоротични кости е възможно счупване
на петната кост да се получи при по-лека травма, причинена от странично действащи сили;
че е възможно такава фрактура да се получи по механизма на странично действащи сили,
каквито са описани в обвинителния акт по отношение механизма на конкретното ПТП; че
счупване на петната кост е възможно да се получи и при аксиален механизъм – удар по оста
на крайника в твърд тъп предмет /какъвто е предната автомобилна гума/, както и че
описаните травматични увреждания могат да бъдат получени при падане на пострадалата
пред автомобила /вследствие описания инцидент/ при условие че е реализиран един от
описаните в експертизата механизми.
Съдът, съобразявайки описаната по-горе фактическа обстановка и събраните в нейна
подкрепа доказателства, намира, че телесната повреда е получена при падане на
пострадалата пред автомобила /вследствие на описания инцидент/. Именно от събраните в
хода на производството гласни доказателства се установява, че след падането пред
автомобила, пострадалата е усетила, че не може да стане, което е станало причина да й бъде
оказана помощ от трети лица. Непосредствено след инцидента, кракът й е отекъл, посинял е
и е изпитвала силна болка.
Следователно от всичко изложено се налага категоричния извод, че причинената на
пострадалата телесна повреда е в пряка причинно-следствена връзка с поведението на
подсъдимата и допуснатите от нейна страна нарушения на правилата за движение по
пътищата, които са станали причина същата да навлезе в пешеходната пътека, без да осигури
възможност на пешеходката, преминаваща по нея да премине спокойно и необезпокоявано.
Не съществува никакво съмнение, че ако автомобилът не се намираше на това место по
време на инцидента, В. е щяла да продължи движението си по пешеходната пътека и да
пресече платното за движение, без да получи описаната телесна повреда.
В този смисъл не може да бъде обсъждана и хипотезата за случайно деяние. В тази
връзка съдът съобрази константната съдебна практика и по-конкретно Решение №1176/1977
год. на ВКС, III н.о., съгласно което не е налице случайно деяние, когато водачът
независимо, че не е докоснал пострадалия е поставил началото на причинен процес, в
резултат на който са настъпили уврежданията. Както бе посочено и по-горе именно
поведението на подсъдимата и допуснатите от нейна страна нарушения на правилата за
движение по пътищата са поставили пострадалата в ситуацията, вследствие на която са й
били причинени описаните травматични увреждания.
Съдът не кредитира и твърдението на защитата, че телесната повреда не е била
получена от В. по време на инцидента на 12.10.2021 год., а много по-късно при подхлъзване
и стъпване на десния крак. В тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че действително
при първоначалния преглед на пострадалата, извършен в МБАЛ-Шумен, при разчитане на
направената й рентгенова снимка, й е било съобщено, че няма счупване и не се налага
някаква медицинска интервенция. В същото време обаче от изготвената в хода на
досъдебното производство комплексна съдебно-медицинска експертиза по писмени данни
№80/2022 год. /намираща се на л.81 от ДП №42/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, се
установява, че лицето И.Б.В. е получила неразместена фрактура на петната кост на дясното
ходило и навяхване на дясната глезенна става, като това е станало на 12.10.2021 год., както и
че диагностициране на фрактурата на петната кост е станало на по - късен етап, след
извършване на ЯМР, поради естеството на анатомичната структура на петната кост -
9
спангиозна /гъбеста/ кост и липса на разместване. От допълнително назначената комплексна
съдебно-медицинска експертиза по писмени данни №130/2023 год. /намираща се на л.86 от
ДП №42/2022 год. по описа на РУ-Шумен/, също се установява, че именно на 12.10.2021
год. пострадалата И.Б.В. е получила неразместена фрактура на петната кост на дясното
ходило и навяхване на дясната глезенна става, като вещите лица сочат, че на представената
рентгенография от 12.10.2021 год. ясно се вижда счупване на петната кост на десен крак,
което несъмнено е свързано с процесното пътно транспортно произшествие.
Следователно от всичко изложено по-горе се установява, че за вещите лица не
съществува никакво съмнение, че посоченото счупване на петната кост е станало на
12.10.2021 год., като същото е установено по несъмнен начин след извършване на ЯМР и
съпоставянето на изследването и ревизиране на първоначално извършената рентгенография
на пострадалата. Фактът, че пострадалата през месец ноември 2021 год. е стъпила на десния
си крак и е усетила силна болка, е станал причина да й бъде направено ново изследване
/ЯМР/, при което се потвърждава фрактурата на петната кост. Доколкото за вещите лица не
съществува съмнение, че тази фрактура е била видима и на първата рентгенография,
направена на 12.10.2021 год. в МБАЛ-Шумен, за съда не съществува съмнение, че
травматичната повреда е получена от пострадалата В. именно на 12.10.2021 год. при
описания по-горе инцидент с участие на управлявания от подсъдимата автомобил.
При преценка на деянието съдът съобрази обстоятелството, че в диспозитива на
обвинителния акт е допусната техническа грешка, в резултат на която неправилно е
посочено, че деянието е извършено на ул.“Ген.Драгомиров“, вместо на „Ген.Столетов“. В
същото време обаче съдът намира, че същото не е довело до нарушаване правото на защита
на подсъдимата и до невъзможност да разбере какво обвинение й е повдигнато и за какво
деяние. В този смисъл от обстоятелствата по делото и по-конкретно от дадените от
подсъдимата обяснения става ясно, че същата е била наясно какво точно престъпление се
твърди, че е извършила, кога го е извършила, по какъв начин и на кое конкретно место.
Видно от протокола за разпит на подсъдимата /л.59 от НОХД №153/2024 год. по описа на
ШРС/ същата подробно обяснява къде се е намирала с автомобила, по каква траектория се е
движила с управлявания от нея автомобил, като от обясненията й става ясно, че Р. не е имала
никакво съмнение относно фактите на обвинението и мястото, където се твърди, че е
извършила престъплението.
В тази връзка съдът съобрази ТР №2/2002 год. на ОСНК на ВКС, съгласно което
обвинителният акт следва да съдържа конкретни факти, обосноваващи съставомерните
признаци на престъплението, в това число и относно времето и мястото на извършване на
деянието, които в достатъчна степен да конкретизират обвинението и да дадат възможност
на подсъдимия да разбере какво конкретно деяние се твърди, че е извършил, по какъв начин
го е извършил, кога и къде го е извършил. В настоящия случай въз основа на материалите по
делото може да се направи обоснован извод, че в случая в обстоятелствената част на
обвинителния акт в достатъчна степен са конкретизирани времето и мястото на извършване
на деянието и правно значимите обстоятелства, свързани с деянието и личността на
подсъдимия, която позволява деятелността на подсъдимия да бъде определена по време,
място и начин на извършване. Според настоящия състав допусната техническа грешка при
изписване на улицата, на която е станало самото ПТП не е порок, доколкото за подсъдимата
не е съществувало никакво съмнение на коя улица и къде точно е извършила
престъплението. Посочването, че деянието е извършено в гр.Шумен напълно изпълва
признака "място на извършване".
Поради всичко гореизложено съдът намира, че подсъдимата на 12.10.2021 год. в
гр.Шумен при управление на МПС - лек автомобил “Фолксваген Пасат” с ДК№ Н5471ВС е
нарушила правилата за движение по пътищата – чл.25, ал.1 от ЗДвП, съгласно която
водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които
10
управляват, чл.119, ал.1 от ЗДвП, съгласно която при приближаване към пешеходна пътека
водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре;
чл.119, ал.4 от ЗДвП, според която водачите на завиващите нерелсови превозни средства са
длъжни да пропуснат пешеходците и чл.84, ал.1 от Правилника за прилагане на ЗДвП,
съгласно която при завиване за навлизане в друг път водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне пешеходците, пресичащи платното за движение на другия
път, в резултат на което по непредпазливост причинила на И.Б.В. средна телесна повреда,
изразяваща се в неразместено счупване на петната кост на ходилото на десния крак и
навяхване на глезенната става на десен крак, което й е причинило трайно затруднение в
движението на десния долен крайник за срок по-голям от един месец, средно за около 6
месеца при благоприятно протичане на оздравителния процес, като деянието е извършено на
пешеходна пътека, с което е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл.343, ал.3, предл.8, б.“а“, предл.2 от НК, във
вр. с чл.343, ал.1, б.“б“, предл.второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК.
При определяне на наказанието на подсъдимата за извършеното от нея престъпление
съдът прецени: Степента на обществена опасност на деянието, която съдът преценява като
сравнително висока - касае се за причиняване на средна телесна повреда на пешеходна
пътека и след допуснати нарушения на правилата за движение по пътищата. Степента на
обществена опасност на подсъдимата, която съдът преценява като невисока, с оглед данните
за личността й, които сочат че същата е с чисто съдебно минало. Липсват данни за
извършени от нея други противообществени прояви. Съдът намира, че изложените
обстоятелства следва да се тълкуват като смекчаващи вината обстоятелства. Като такива
следва да се тълкуват и добрите характеристични данни за подсъдимата, които сочат, че Р. е
със средно образование, работеща. Освен това при преценка на наказанието съдът съобрази
и обстоятелството, че непосредствено след деянието, подсъдимата е направила всичко
зависещо от нея да окаже помощ на пострадалата, като е подала своевременно сигнал на
тел.112, след инцидента непрекъснато се е обаждала на пострадалата, за да се интересува от
състоянието й, като й е предлагала финансова и друга необходима й помощ.
При преценка на отговорността на подсъдимата съдът съобрази и изискването на чл.6
от ЕКПЧ за разглеждане на делото в “разумен срок”. Имайки в предвид, че деянието е
извършено през 2021 год., а постановяването на настоящата присъда е в период от близо
четири години по-късно, което обстоятелство се дължи на обективни причини, които са
извън волята на самата подсъдима и не се дължат на недобросъвестно поведение от нейна
страна, то това обстоятелство само по себе си следва да се тълкува като смекчаващо вината
обстоятелство. В този смисъл е и Решение №545 от 05.10.2004 год. на ВКС по н.д. №72/2004
год., ІІІ н.о. При преценка на това обстоятелство съдът съобрази и обстоятелството, че
делото е било отлагано няколкократно, но съдебната фаза на производството е продължила в
един сравнително кратък период с оглед продължителността на цялото производство.
Съдът намира, че по делото липсват отегчаващи отговорността обстоятелства. Като
такова не може да бъде възприето и обстоятелството, че подсъдимата не признава своята
вина за причиненото на пострадалата увреждане, доколкото това е нейно гарантирано от
закона право и не може да влече неблагоприятни за нея последици.
Гореизложените обстоятелства мотивираха съда да приеме, че целите на наказанието,
посочени в чл.36 от НК могат да бъдат постигнати по отношение на подсъдимата Р., като
наказанието бъде определено при отчитане и превес на констатираните по-горе смекчаващи
отговорността обстоятелства. С оглед обсъдените по – горе смекчаващи вината
обстоятелства съдът намира, че в настоящия случай дори и минимума на предвиденото в
разпоредбата на чл.343, ал.3, предл.8, б.“а“, предл.2 от НК, във вр. с чл.343, ал.1, б.“б“,
предл.второ от НК, във вр. с чл.342, ал.1 от НК наказание би се оказало несъразмерно тежко
11
с оглед личността на подсъдимата и тежестта на извършеното от нея престъпление, поради
което съдът счете за справедливо да определи наказание при приложение на разпоредбата на
чл.55, ал.1, т.1 от НК, а именно “лишаване от свобода” в размер на 3 /три/ месеца.
Съдът намира също, че с оглед данните за личността на подсъдимата и по-специално
изложените по-горе смекчаващи вината обстоятелства, за да бъдат постигнати целите на
наказанието, посочени в чл.36 от НК в настоящия случай не е необходимо определеното
наказание „лишаване от свобода“ да бъде изтърпяно ефективно от Р. и че една присъда при
приложение на чл.66, ал.1 от НК ще въздейства предупредително върху дееца и ще окаже
възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове на обществото. На това
основание съдът отложи изпълнението на определеното наказание „лишаване от свобода“ за
изпитателен срок от три години.
На основание чл.343г от НК, във вр. с чл.37, ал.7 от НК съдът наложи на подсъдимата
и наказание “лишаване от право да управлява МПС” за срок от три месеца. При определяне
размера на наказанието „лишаване от право да управлява МПС“ съдът съобрази изложените
по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи такива, както и
липсата на данни за извършени нарушения на ЗДвП, които да са били извършени от Р. преди
датата на престъплението.
При преценка на наказанието съдът съобрази обстоятелството, че въпреки, че след
извършване на деянието, подсъдимата е оказала помощ на пострадалата, в настоящия случай
е невъзможно приложение разпоредбата на чл.343а от НК. В тази връзка съдът
преценявайки изложените по-горе доказателства намира, че действително в настоящия
случай от поведението на подсъдимата непосредствено след деянието може да се направи
извод, че същият е направил всичко зависещо от нето за оказване помощ на пострадалата по
смисъла, вложен в разпоредбата на чл.343а от НК. В същото време обаче посочената
разпоредба не предвижда смекчена наказателна отговорност за причинена средна телесна
повреда на пешеходна пътека и в този смисъл липса препратка към разпоредбата на чл.343,
ал.3 от НК, за да може да се приложи наказание, различно от предвиденото в последната. В
този смисъл съдът съобрази обстоятелството, че доколкото наказателно-правните норми
следва да се тълкуват точно и е недопустимо тяхното разширително тълкуване, би било
незаконосъобразно прилагането на наказание, което не е предвидено за конкретното
престъпление. Съдът е запознат с наличието на съдебна практика, която приема, че е
допустимо приложение на привилегирования състав в този смисъл, но доколкото същата
води до разширително тълкуване на наказателно-правните норми, намира, че същата не
следва да бъде прилагана. В същото време обаче с оглед извода, че подсъдимият
непосредствено след деянието е направил всичко зависещо от него за оказване помощ на
пострадалата, това обстоятелство бе отчетено от настоящия състав като смекчаващо
отговорността обстоятелство, което в значителна степен допринесе за определяне на размера
на наложените на подсъдимия наказания при приложение разпоредбата на чл.55, ал.1, т.1 от
НК и то към законоустановения минимум.
При преценка на наказанието съдът съобрази и разпоредбата на чл.343, ал.5 от НК,
съгласно която в случаите по ал.3 и 4 съдът може да отнеме в полза на държавата
въздухоплавателното средство, моторното превозно средство, плавателния съд или
специалната машина, което е послужило за извършване на престъплението и е собственост
на дееца, а когато деецът не е собственик – да присъди равностойността му. В настоящия
случай, с оглед личността на дееца, обществената опасност на конкретното деяние,
обстоятелството, че същото е извършено при форма на вината непредпазливост, както и с
оглед посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства и липсата на отегчаващи
такива, съдът намира, че приложението на тази разпоредба би било незаконосъобразно и
несъобразено с тежестта на самото престъпление и личността на дееца. С оглед на
изложеното съдът не приложи с присъдата си разпоредбата на чл.343, ал.5 от НК.
12
На основание чл.189, ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимата да заплати в полза на
държавата направените деловодни разноски в размер на 3635 лева /три хиляди шестстотин
тридесет и пет лева/ и 5 /пет/ лева такса за издаване на изпълнителен лист, като постанови
сумата от 2349 лева да бъде заплатена по сметка на ОД на МВР – Шумен, а сумата от 1291
лева – по сметка на ШРС.
На основание разпоредбата на чл.112, ал.4 от НПК съдът постанови вещественото
доказателство по делото – 1 брой компактдиск, предоставен от Дирекция „Национална
система 112“, както и компакдиск, съдържащ снимков материал, изготвен при оглед на ПТП
да бъдат оставени по делото.
Съдът намира, че така определеното наказание, ще въздейства предупредително
върху дееца и ще окаже възпитателно и предупредително влияние и върху другите членове
на обществото и ще постигне целите на генералната и специална превенция.
Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
13
Съобщи за изтекли лични данни