Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 260017
Гр.Елхово, 08.09.2021 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание
на седемнадесети юни през две хиляди двадесет
и първа година в състав:
Председател: Яна Ангелова
при секретаря П. Н., като разгледа докладваното от
съдията гр. д. № 273 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано
по искова молба на К.Д.Б. ***, депозирана чрез пълномощник – адв. К., против С.Д.Х.
***, в която ищецът твърди, че твърди, че с Договор за доброволна делба на
земеделски недвижими имоти от 01.06.2007г., вписан в Служба по вписванията
гр.Елхово, е получил в дял и е станал собственик на следните недвижими имоти, находящи се в землището на с. Странджа, общ. Болярово: ПИ №
69674.34.56 в местността „Аланлък“ с площ от
17 801 кв.м. и ПИ № 69674.36.21 в местността „Лъката“
с площ от 12 400 кв.м.
Твърди, че на 07.09.2015г. чрез
пълномощник - Р. И. С., е сключил с ответника договор за аренда по отношение на
посочените по –горе земеделски земи, вписан в Службата по вписвания гр. Елхово,
по силата на който отдал имотите за временно и възмездно ползване на арендатора
за срок от 15 години, считано от датата на сключване на договора, срещу
заплащане от арендатора на арендодателя на арендна цена за всяка стопанска година 50 кг. зърно на
декар годишно или левовата му равностойност.
Ищецът твърди, че е изправна страна по
договора за аренда, като е предоставил на ответника като арендатор да ползва
собствените му земеделски земи. Твърди, че ответникът не е изпълнил
задълженията си по договора, като не е заплатил дължимото се арендно плащане за три стопански години: 2016/2017г.,
2017/2018г. и 2018/2019г. в размер и срокове, посочени в договора за аренда,
като по този начин е изпаднал в забава с повече от три месеца.
Ищецът желае съдът да постанови
решение, с което на основание чл. 28, ал.2 от ЗАЗ, да развали сключеният между
него и ответника договор за аренда на земеделски земи от 07.09.2015, вписан в
Служба по вписванията гр.Елхово по отношение на всички земеделски земи, предмет
на договора за аренда, поради забавяне на плащането от арендатора на арендните вноски по договора за стопанските 2016/2017г.,
2017/2018г. и 2018/2019г. с повече от три месеца от указания в договора срок.
Желае на основание чл. 30, ал.1 от ЗАЗ
ответникът да бъде осъден да му върне
процесните недвижими имоти.
Желае на основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ
ответникът да бъде осъден да му заплати сумата от 1585.55 лв., представляваща
дължими арендни плащания за стопанските 2016/2017г.,
2017/2018г. и 2018/2019г. по договор за аренда на земеделски земи от
07.09.2015г. при средна пазарна цена за килограм зърно за двете стопански
години в размер на 0.35 лв. или 528.51 лева за една стопанска година.
Ищецът претендира направените по
делото разноски.
Поради настъпилата на 23.03.2021г.
смърт на ищеца К.Д.Б., видно от представеното по делото Удостоверение за
наследници изх. № 94-01-11232 от 30.03.2021г. на община Бургас, в проведеното
на 17.06.2021г. на мястото на починалия като ищци по делото са конституирани
неговите наследници – С. К. Б.и Д. К. Б..
В съдебно
заседание исковата молба се поддържа от процесуален представител на ищците. В
представени по делото писмени бележки се излагат доводи за основателност и доказаност на предявените искове.
Ответникът Х. чрез процесуален представител –
пълномощник е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл.131 от ГПК. Изразява становище за неоснователност на предявените искове. Ответникът
твърди, че е изправна страна по договора за аренда, тъй като е изпълнил
задълженията си по този договор за процесните стопански години, като е заплатил
дължимата се по договора рента на пълномощник на ищеца, съгласно представените
пред него пълномощни. Твърди, че с разписки от 20.09.2016г., от 02.09.2018г.,
от 02.09.2019г. и от 30.08.2020г. е заплатил на
пълномощника на ищеца Р. И. С. сумата от 240.00 лв. за стопанската 2016/2017г.,
сумата от 220.00 лева за стопанската 2017/2018г., сумата от 200.00 лева за
стопанската 2018/2019г., както и сумата от 240.00 лева за стопанската
2019/2020г. Поради изложените доводи за неоснователност на иска с правно основание чл. 28, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ, ищецът счита за неоснователен и иска с
правно основание чл.30, ал.1 от ЗАЗ. Като неоснователен
се преценя и иска с правно основание чл.8, ал.1 от ЗАЗ, поради плащане от
страна на ответника на дължимото се арендно плащане
за процесните стопански години. Оспорен е и размера на този иск, с твърдение,
че е многократно завишен.
Ответникът
желае предявените против него искове да бъдат отхвърлени като неоснователни и
недоказани.
Претендира
направените по делото разноски.
В съдебно заседание становището на
ответника, изразено в отговора на исковата молба, се поддържа изцяло от
неговият процесуален представител.
В депозирани по делото писмени бележки
ответникът излага подробни доводи в подкрепа на искането си за отхвърляне на
предявените против него искове.
От
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът приема за установено следното от фактическа страна:
На 01.06.2007г. е бил сключен Договор
за доброволна делба, вписан Служба по
вписвания гр. Елхово с вх. рег.№ 2320 от 03.07.2007г., акт №294, т.2 от 2007г.,
сключен между наследниците на Д. Б. Ж., поч. на
21.10.1980г., по силата на който в дял и изключителна собственост на ищеца К.Д.Б.
са били поставени следните недвижими имоти, представляващи земеделски земи, находящи се в землището на с. Странджа, община Болярово:
нива в м. „Лъката“ с площ от 12.400 дка, осма
категория, съставляваща имот № 036021 по плана за земеразделяне и нива в м. „Аланлък“ с площ от 17.802 дка, осма категория, съставляваща
имот № 034056 по плана за земеразделяне, които съгласно кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД -18 - 4 от 19.01.2010г. на
изпълнителния директор на АГКК представляват ПИ № 69674.36.21 в местността „Лъката“ с площ от 12 400 кв.м. и ПИ № 69674.34.56 в
местността „Аланлък“ с площ от 17 801 кв.м.
По делото е безспорно, че на 07.09.2015
година между ищеца, действащ чрез пълномощник Р.С.и ответника С.Х., е бил
сключен Договор за аренда на земеделски земи, находящи
се в землището на с. Странджа, общ. Болярово, представляващи ПИ № 69674.36.21 в
местността „Лъката“ с площ от 12 400 кв.м. и ПИ
№ 69674.34.56 в местността „Аланлък“ с площ от
17 801 кв.м. Договорът е бил сключен за срок от 15 стопански години,
считано от датата на сключването му. Същият е вписан в Служба по вписванията
гр.Елхово с вх. рег. № 3030 от 08.09.2015г., акт № 34, т. IV/2015г. Дължимото арендно плащане, съгласно договора е 50 кг. зърно/дка или
левовата му равностойност. Срокът за плащане е уговорен до 30.09. за
съответната стопанска година.
Във връзка със сключването на договора
за аренда и извършването на арендните плащания по
този договор, на ответника С.Х. са представени две пълномощни, приложени по
делото.
С първото от тях – с рег. № 968 от 05.03.2014г.,
с нотариална заверка на подписа от нотариус Г. С. с рег. № 396 с район на
действие РС– Бургас, ищецът е упълномощил лицето Д. В. В. да сключва договори
за аренда или наем по отношение на двата имота, описани в пълномощното като
имот № 036021 с площ от 12.400 дка, изоставена нива в м. „Лъката“
в землището на с. Странджа и имот № 034056 с площ от 17.802 дка, изоставена
орна земя в м. „Аланлък“ в землището на с. Странджа, както
и да получи уговорената сума по тези договори, когато тя не е получена от упълномощителя предварително. С пълномощното е предоставена
възможност на упълномощеното лице да преупълномощава
изцяло или с част от предоставените му права други лица.
С второто пълномощно - с рег. № 1137
от 07.03.2014г., с нотариална заверка на подписа от нотариус П. К.с рег. № 170
с район на действие РС – Ямбол, Д.В. В.е преупълномощила лицето Р. И. С. със същите права,
предоставени й от ищеца по силата на пълномощно с рег. № 968 от 05.03.2014г., с
нотариална заверка на подписа от нотариус Сазанова с
рег. № 396 с район на действие РС – Бургас, включително и да получава плащания
по сключени договори за аренда или наем по отношение на земеделските земи,
посочени в пълномощните.
Процесният договор за
аренда е сключен на 07.09.2015г. от Р.С.в качеството му на пълномощник на ищеца
/арендодател/, чиято представителна власт произтича
от пълномощно с рег. № 1137 от 07.03.2014г., с нотариална заверка на подписа от
нотариус П. К.с рег. № 170 с район на действие РС – Ямбол, по силата на преупълномощаване от Д.В. В., и
ответника Х. /арендатор/.
От представените от ответника писмени
доказателства във връзка със заплащане на рента на ищеца се установява
следното:
За стопанската 2016/2017 година пълномощникът
на ищеца Р. И. С. е получил от С.Д.Х. сумата от 240.00 лева за двата имота,
предмет на договора за аренда, за което е подписал разписка от 20.09.2016г., като
в разписката получателят е декларирал, че няма никакви финансови, имотни,
материални и документни претенции спрямо ответника.
За стопанската 2017/2018 година
пълномощникът на ищеца Р. И. С. е получил от С.Д.Х. сумата от 220.00 лева за
двата имота, предмет на договора за аренда, за което е подписал разписка от
02.09.2018г., като в разписката получателят е декларирал, че няма никакви
финансови, имотни, материални и документни претенции спрямо ответника.
За стопанската 2018/2019 година
пълномощникът на ищеца Р. И. С. е получил от С.Д.Х. сумата от 200.00 лева за
двата имота, предмет на договора за аренда, за което е подписал разписка от
02.09.2019г., като в разписката получателят е декларирал, че няма никакви
финансови, имотни, материални и документни претенции спрямо ответника.
За стопанската 2019/2020 година
пълномощникът на ищеца Р. И. С. е получил от С.Д.Х. сумата от 240.00 лева за
двата имота, предмет на договора за аренда, за което е подписал разписка от
30.08.2020г., като в разписката получателят е декларирал, че няма никакви
финансови, имотни, материални и документни претенции спрямо ответника, като
заплащането на рента по договора за стопанската 2019/2020г. не е предмет на настоящото
производство.
От показанията на допуснатия до разпит
на страна на ответника свидетел А. М. се установява, че ищецът от няколко
години не е посещавал офисът на ответника Х., където са били извършвани арендните пращания във връзка с договори за аренда.
Свидетелят сочи, че ответникът е заплащал дължимата аренда в брой.
В проведеното на 13.01.2021г. съдебно
заседание по делото процесуалният представител на ищеца е представил две
декларации за оттегляне на пълномощията си от Д. В. В. - от 03.10.2019г. и от
04.10.2019г., връчени на процесуалният представител на ответника в същото
съдебно заседание. По делото не са представени доказателства, установяващи
връчване на декларациите на ответника Х. преди 13.01.2021г.
По делото е назначена и изслушана
съдебно – счетоводна експертиза със задача да установи размера на дължимото се арендно плащане за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и
2018/2019г. по процесния договор за аренда. От заключението на вещото лице А.Т.,
поддържано в съдебно заседание, неоспорено от страните и възприето от съда като
обективно и компетентно, се установява, че ответникът Ст. Х. не води счетоводна
отчетност при обработване на наетите земеделски земи и няма подадени годишни
данъчни декларации за доходи от селскостопанска дейност. Същият не е
регистриран като „Земеделски производител“.
Въз основа на предоставената
информация от ОД „Земеделие“ гр. Ямбол– Протокол от 15.08.2016г., Протокол от
16.08.2017г. и Протокол от 31.01.2018г., издадени на основание заповеди на
директора на ОД“Земеделие“ гр. Ямбол, вещото лице е установило за стопанските 2016/2017г.,
2017/2018г. и 2018/2019г. размер на средното годишно арендно
плащане на декар за землището на с. Странджа, община Болярово за „ниви“ – 7 лв/дка за стопанската 2016/2017г. и 8 лв/дка
за стопанските 2017/2018г. и 2018/2019г. След извършени проучвания за
извършените арендни плащания за същите стопански
години от други арендатори на земеделски земи в землището на с. Странджа,
община Болярово, вещото лице е установило заплащана средна парична
равностойност от 7.00 лева до 12.00 лева на декар, в зависимост от категорията
на земеделската земя, начина на трайно ползване, площта и качеството на
почвата, срокът на договора. Така вещото лице е вещото лице е изготвило
заключението си в два варианта, като е посочил размера на средната годишна рентна цена за обработваните от ответника земеделскиш земи, собственост на ищеца, както следва: за
стопанската 2016/2017г. – 211.41
лева; за стопанската 2017/2018г. – 241.61 лева и за стопанската 2018/2019г. –
241.61 лева и втори вариант, съгласно договора по 50 килограма зърно на декар
или левовата му равностойност: за стопанската 2016/2017г. – 362.41 лева /при
средна текуща пазарна цена на зърното 0.24 лв./; за стопанската 2017/2018г. –
292.61 лева /при средна текуща пазарна цена на зърното 0.26 лв./; за
стопанската 2018/2019г. – 422.81 лева /при средна текуща пазарна цена на
зърното 0.28 лв./.
От
така описаната фактическа обстановка, съдът, съблюдавайки закона, прави
следните правни изводи:
Предявените с исковата молба искове са
с правна квалификация както следва:
иск
с правно основание чл. 28, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ– за разваляне
на Договор за аренда на земеделски земи от 07.09.2015 година, вписан в АВ,
Служба по вписвания гр. Елхово с вх. рег. рег. 3030 от 08.09.2015г., акт № 34,
т. IV/2015г., сключен между ищеца К.Д.Б. и ответника С.Д.Х. по отношение на
следните земеделски земи, находящи се в землището на
с. „Странджа“, община Болярово: ПИ № 69674.36.21 в местността „Лъката“ с площ от 12 400 кв.м. и ПИ № 69674.34.56 в
местността „Аланлък“ с площ от 17 801 кв.м., поради
забавяне на плащането от арендатора на арендните
вноски по договора за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г. с
повече от три месеца;
иск
с правно основание чл. 30, ал.1 от ЗАЗ за
връщането на процесните имоти на собственикът им – ищеца по делото, а след
неговата смърт на неговите наследници и
иск с правно основание чл. 8, ал.1 от
ЗАЗ за осъждането на ответника да заплати
на ищеца сумата от 1585.55 лева, представляваща неизплатено от ответника на
ищеца арендно плащане за стопанските 2016/2017
година, 2017/2018 година и 2018/2019 година – по 528.51 лева за всяка стопанска
година.
По иска с правно основание чл. 28, ал.2, вр.
ал.1 от ЗАЗ:
Предявеният
иск е допустим.
Основанията за
прекратяване на договор за аренда са уредени в чл. 27, ал.1 от ЗАЗ. В т.1, т.3
и т.6 са посочени конкретни хипотези на прекратяване на арендното
правоотношение: изтичане на срока,
за който е сключен
договора; по взаимно съгласие
на страните, изразено писмено с нотариална заверка на подписите; при принудително отчуждаване на арендувана земя за държавни и общински нужди.
В т.2, т.4 и т.5 са основанията – неизпълнение, едностранно предизвестие,
смърт/поставяве под запрещение и прекратяване на юридическото
лице, като е извършено препращане към други, съдържащи се в ЗАЗ хипотези на
прекратяване. Изрично предвидена в закона и относима
към основанието по чл. 27, ал.1, т.2 от ЗАЗ случай и форма на неизпълнение е
забавяне на арендното плащане. – чл. 28, ал.1 от ЗАЗ.
Разпоредбата
на чл. 28, ал.1 от ЗАЗ урежда предвиденото в специалния закон специфично
основание за разваляне – прекратяване поради неизпълнение, изразяващо се в
забава на арендното плащане за повече от три месеца.
При тази форма на неизпълнение и когато договорът за аренда няма за предмет
държавни или общински земи, ЗАЗ предвижда отклонение от общия ред по чл. 87,
ал.1 от ЗЗД /приложим за неуредените от специалния закон случаи – пар. 1 от ДР на ЗАЗ/ за разваляне на двустранните договори
поради неизпълнение – отклонение от изискването за даване на подходящ срок за
изпълнение с предупреждение, че с изтичането му договорът се счита за
прекратен.
Развалянето
на договора е правна възможност за изправната страна да се освободи от
обвързаността си, като предизвика прекратяване на договорното отношение с
неизправната страна. Правото на разваляне
като вторично потестативно
по своя характер субективно право възниква в полза на кредитора при изпълнение на предвидените в закона условия.
Следователно в настоящият случай договорът за аренда се прекратява при неизпълнение - по предвидения в ЗАЗ ред. Що се
касае до реда за упражняване на
правото на разваляне, по аргумент на противното основание от правилото на чл.28, ал.2 от ЗАЗ, и след като договорът е със
срок от 15 години, това е съдебния ред, чрез подаване на искова молба
до компетентният съд.
Договорът за аренда е облигационен
договор по повод ползването на земеделска земя и/или недвижимите и движимите
вещи за земеделско производство съгласно легалното определение в чл. 2, ал. 1 Закон за арендата в земеделието, като арендодателят
предоставя временното ползване на обекта на договора, а арендаторът заплаща
определено с договора арендно плащане. За успешното
провеждане на иска с правно основание чл. 28, ал.2, вр.
ал.1 от ЗАЗ, при спазване
на правилата, установени в разпоредбата на чл. 154, ал. 1 ГПК, в тежест на ищеца е да докаже, че с ответника са се
намирали в облигационни отношения по силата на валидно сключен договор за
аренда на земеделски земи, както и че се явява изправна страна по същия, т.е.,
че е изпълнил поетите с договора задължения в уговорения обем и качество.
Ответникът от своя страна е длъжен да установи точното си във времево и
количествено отношение изпълнение на задължението за плащане на дължимата арендна вноска, при условие, че ищецът докаже, че същата е
дължима.
В процесния случай от събраните по делото писмени
доказателства безспорно се установява сключен валиден писмен договор, който с
оглед поетите права и задължения от страните по него носи характеристиките на
такъв за аренда на земеделски земи по смисъла на чл. 2 ЗАЗ. Договорът е сключен в изискуемата законова форма за
действителност по чл. 3 ЗАЗ, поради което валидно обвързва страните по него. Процесният договор е с нотариална заверка на подписите и е
вписан в Служба по вписванията. Безспорно е, че е налице изпълнение на
задължението на арендодателя да осигури спокойното и
безпрепятственото ползване на земеделските земи от арендатора.
От доказателствата по делото се установява, че за процесните
стопански години ответникът е заплащал на ищеца чрез пълномощникът му арендни плащания както следва: за стопанската 2016/2017
година - 240.00 лева; стопанската 2017/2018 година – 220.00 лева; за
стопанската 2018/2019 година– 200.00 лева, съответно на 20.09.2016г., на
02.09.2019г., на 02.09.2019г. Пълномощникът на ищеца
- Р.С.в подписаните от него разписки е заявил, че няма финансови,
имотни, материални и документни претенции спрямо арендатора.
Съгласно разпоредбите
на чл. 36 ЗЗД, представителството е извършване на правни сделки и действия за
друго лице и от негово име с непосредствено действие за него. Представителната
власт е непритезателно субективно право на
представителя да извършва правни действия от името на представлявания. На
представителната власт, като непритезателно право,
съответства правно задължение на представлявания да търпи в
своята правна сфера правните последици от действията на представителя.
Представителството по правило обслужва интересите на представлявания, поради
което при упражняване на представителната власт представителят е длъжен да се
ръководи изключително от тези интереси. При доброволното представителство,
представителната власт възниква изцяло по волята на представлявания (чл. 36,
ал. 1 ЗЗД). Учредяването на представителната власт става чрез едностранна
правна сделка - упълномощаване на представителя да извършва от името на упълномощителя правни действия, чиито правни последици
настъпват направо за представлявания (чл. 36, ал. 2 ЗЗД). От упълномощаването,
като юридически факт, се създава правоотношение между упълномощителя
и пълномощника. Упълномощителят извършва
упълномощаването, за да може чрез пълномощника си да постигне един желан от
него правен резултат. Обемът на представителната власт на пълномощника спрямо
третите лица се определя според това, което упълномощителят
е изявил при извършването на упълномощителната сделка
(чл. 39, ал. 1 ЗЗД). От значение за съдържанието на представителната власт е
единствено волята на упълномощителя, отразена в акт,
с който се учредява доброволното представителство - пълномощното (чл. 39, ал. 1 ЗЗД). В настоящия случай представителната власт на Р.С.да получава уговорената
между страните по договора за аренда сума, представляваща арендно
плащане, произтича от упълномощителната сделка между
ищеца и Д.В. В., материализирана в представеното по
делото пълномощно и волята на упълномощителя
пълномощникът да има право да преупълномощава изцяло
или отчасти други лица с предоставените му права, по силата на която Д. В. е преупълномощила Р. С. да представлява ищеца, като му е
предоставила правата, с които тя е била овластена от
ищеца пред трети лица, включително и пред ответника да получава уговорената
цена по сключен договор за аренда.
Извършвайки арендните плащания за стопанските 2016/2017г., 2017/2018г.
и 2018/2019г. на пълномощника на ищеца, съгласно представените му пълномощни,
които към момента на плащанията не са били оттеглени от ищеца, и в сроковете,
посочени в договора, следва да се приеме, че ответникът е изпълнил задълженията
си по договора за аренда за процесните три стопански години. Дали получените от
пълномощникът Р.С.от ответника арендни плащания за трите
стопански години са били предоставени на ищеца или не, е въпрос, който касае отношенията
между упълномощител и пълномощник, тъй като
последният е действал от името и за сметка на упълномощителя.
В договора за
аренда страните са уговорили арендно плащане за всяка
стопанска година 50 кг/дка зърно или левовата му равностойност. При тази
договорка и съгласно заключението на вещото лице, неоспорено от страните
дължимото от ответника на ищеца арендно плащане за
стопанската 2016/2017г. е било в размер на 362.41 лева, за стопанската 2017/2018г.
в размер на 392.61 лева и за стопанската 2018/2019г. – в размер на 422.81 лева.
Ответникът е извършил плащания за тези три стопански години в размер на 240.00
лева, 220.00 лева, 200.00 лева, т.е. в размер, близък до посочения в
заключението на вещото лице, представляващ средно годишно рентно
плащане на декар, определено съобразно предоставената информация от ОД „Земеделие“
гр. Ямбол. При това положение от доказателствата по делото се установява, че
ответникът е заплатил на ищеца чрез неговия пълномощник арендни
плащания за трите процесни стопански години в размер,
по -нисък от посочения в договора за аренда. В случая съдът приема, че е било
налице частично изпълнение на задължението по договора за аренда за стопанските
2016/2017г., 2017/2018г. и 2018/2019г., което обаче е било прието от ищеца чрез
неговия пълномощник– Р. С., чрез изричното посочване в представените по делото разписките
от 20.09.2016г., 02.09.2018г. и от 02.09.2019г., че след извършеното плащане
няма претенции спрямо ответника, включително и финансови такива. По делото не
са налице доказателства, а и не се твърди от ищеца, че същият се е
противопоставил на действията на пълномощника по отношение на арендните плащания или е възразил по размера на същите.
Предвид изложеното,
съдът приема, че не са налице основанията на чл.28, ал.1 от ЗАЗ за разваляне на
арендния договор поради допусната забава на арендното плащане за повече от три месеца за стопанските 2016/2017г.,
2017/2018г. и 2018/2019г. Макар и да е налице непълно изпълнение на арендното плащане от страна на ответника като арендатор,
същото е прието от ищеца чрез неговия
пълномощник, изрично заявено в подписани от него разписки, представена от
ответника, поради което и това непълно изпълнение не би могло да доведе като
последица разваляне на арендния договор.
По иск с правно основание чл. 30, ал.1
от ЗАЗ
за връщането на процесния имот на ищеца.
Искът е
допустим, но е неоснователен.
Предвид
неоснователността на иска с правно основание чл.28, ал.2, вр.
ал.1 от ЗАЗ за разваляне на договора за аренда и като последица неговото
отхвърляне, неоснователен се явява и иска с правно основание чл.30, ал.1 от
ЗАЗ, който също подлежи на отхвърляне. Страните са обвързани от валидно
облигационно правоотношение и процесните недвижими имоти, представляващи
земеделски земи, се владеят от ответната страна на годно правно основание.
По
иск с правно основание чл. 8, ал.1 от ЗАЗ за осъждането на ответника да
заплати на ищеца сумата 1585.55 лева, представляваща неизплатено от ответника
на ищеца арендно плащане за стопанските 2016/2017
година, 2017/2018 година и 2018/2019 година.
Искът е допустим, но е неоснователен.
По делото е установено, че ответникът
е заплатил на ищеца чрез негов представител сума в размер на 660.00 лева,
представляваща арендно плащане за стопанските 2016/2017
година, 2017/2018 година и 2018/2019 година, като представляващия ищца е приел
извършеното плащане и изрично е заявил, че няма финансови претенции към
арендатора.
В случай, че ищецът, респ. неговите
наследници, твърдят, че не е получил от пълномощникът Р.С.заплатената от
ответника по договора за аренда сума в размер на 660.00 лева, респ. предявяват
претенции за заплащане на рента над този размер, същите следва да реализират
правата си по реда на чл. 59 от ЗЗД, като ангажира гражданската отговорност на
пълномощникът Р. С..
При този изход на делото и на
основание чл. 78, ал.3 от ГПК ищците следва да бъде осъден да заплати на
ответника направените по делото разноски в размер на 800.00 лева,
представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, Елховският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените
от С. К. Б., ЕГН ********** и Д. К. Б., ЕГН ********** /наследници по
закон на К.Д.Б.,***, починал на 23.03.2021г./, със съдебен адрес ***, кантора
505, адв. Д.К., против С.Д.Х., ЕГН **********
***, съдебен адрес ***, адв. В. К.,
искове с правно основание: иск по чл.
28, ал.2, вр. ал.1 от ЗАЗ– за разваляне на
Договор за аренда на земеделски земи от 07.09.2015 година, вписан в АВ, Служба
по вписвания гр. Елхово с вх. рег. № 3030 от 08.09.2015 година, Акт № 34, том IV поради забава на арендното
плащане за стопанските 2016/2017 година, 2017/2018 година и 2018/2019 година с
повече от три месеца; иск по чл. 30,
ал.1 от ЗАЗ за връщането от ответника на техните собственици на
следните недвижими имоти – земеделски земи, находящи
се в землището на с. Странджа, община Болярово, представляващи: ПИ №
69674.36.21 в местността „Лъката“ с площ от
12 400 кв.м. и ПИ № 69674.34.56 в местността „Аланлък“
с площ от 17 801 кв.м., иск по чл.
8, ал.1 от ЗАЗ за осъждането на ответника да заплати на ищците сумата 1585.55 лева, представляваща
неизплатено от ответника на ищеца арендно плащане за
стопанските 2016/2017 година, 2017/2018 година и 2018/2019 година – по 528.51
лева за всяка стопанска година, като НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал.3 от ГПК ищците С. К. Б., ЕГН ********** и Д. К. Б., ЕГН **********,
със съдебен адрес ***, кантора 505, адв. Д.К., ДА ЗАПЛАТЯТ на ответника С.Д.Х., ЕГН **********,
направените по делото разноски в
размер на 800.00 лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
въззивно обжалване пред Ямболски окръжен съд чрез Елховски районен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
ПРЕПИС от
решението да се връчи на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:______________
/Яна Ангелова/