Мотиви към решение по НЧД № 4082/2017 г. на СГС – НО, 24-ти състав
Производството е по реда на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16,
ал. 1 - 8 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на решения за
конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
(ЗПИИРКОРНФС).
Същото е инициирано от постъпило от Министерство на
правосъдието на Р. България писмо, придружено с удостоверение по чл. 4 от
Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на
принципа за взаимно признаване на финансови санкции (удостоверението), издадено
въз основа на решение за налагане на финансова санкция от компетентен несъдебен
орган за налагане на финансова санкция
на К.С., за нарушение на правилата за движение по пътищата. Към удостоверението
е приложено в оригинал и решението.
В проведеното на 19.09.2017 г. публично съдебно заседание,
представителят на Софийска градска прокуратура (СГП) застъпва становището, че
са налице всички основания за признаване на решението на чуждестранния несъдебен
орган и изпълнението му. Отправя искане в тази насока.
Засегнатото лице заявява, че желае да заплати наложената
му в Холандия глоба и също изразява становище за признаване на решението.
Съдът, като прецени наличните по делото материали,
конкретно съдържанието на удостоверението и решението, въз основа на което е
издадено, както и становищата и доводите на страните и след като съобрази
приложимите разпоредби на закона, намери за установено следното от фактическа и
правна страна:
Засегнатото лице К.С.С. е роден на *** ***, българин,
български гражданин, неосъждан, с висше образование, неженен, с постоянен адрес
***, ЕГН **********
С решение № 7062 5422 0348 9042 от 16.12.2016 г., влязло
в сила на 27.01.2017 г., издадено от несъдебен орган на К.Н.– Р.с.v.O.M. Graadt
van Roogenweg, на К.С.С. е била наложена глоба в размер на 217 (двеста и
седемнадесет) евро за деяние, извършено в 15.50 ч. на 26.11.2016 г., на
автомагистрала в К.Н., ********, изразяващо се в превишаване на максимално
допустимата скорост с 25 км/ч, с лек автомобил с регистрационни номера JS702P,
съставляващо нарушение на чл. 2 от Закона относно административната уредба при
нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение по пътищата, Поради това спрямо
засегнатото лице било издадено посоченото по-горе решение, с което било финансово
санкционирано, чрез налагане на глоба от 217 евро, в която не са включени разходите
по административното производство. Последното е било писмено и засегнатият С. е
бил уведомен, съгласно законодателството на решаващата страна, лично или чрез
упълномощен, съгласно националния закон, представител, относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете на обжалването. Решението е влязло в
сила на 27.01.2017 г.
Въз основа на горевизираното решение е издадено и процесното
удостоверение по чл. 4 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005
г. относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции,
съобразно утвърдения в приложението към решението образец (чл. 4, ал. 1 от
ЗПИИРКОРНФС). Удостоверението е издадено, подписано и съдържанието му е
удостоверено от компетентния орган на издаващата държава (чл. 4, ал. 2 от
ЗПИИРКОРНФС). Същото е преведено на български език (чл. 5, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС).
Видно от удостоверението, решението за налагане на
финансова санкция е акт за налагане на задължение за плащане на глоба, издаден
от несъдебен орган на решаващата държава, която е членка на Европейския съюз
(чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС), за извършено административно нарушение на
правилата за движение (чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС), по националния и
закон.
От текста му се установяват и индивидуализиращите
засегнатото лице данни – двете му имена – собствено и фамилно, рождената дата и
последния известен адрес в Р. България. Посочен е и издаващия несъдебен орган, датата
на издаване и на влизането в сила на решението, както и това, че за същото
деяние, срещу същото лице, по информация на органа, издал решението, в
изпълняващата държава не е постановявано решение, както и че няма такова
решение, по което вече да е имало изпълнение в държава, различна от издаващата
или изпълняващата. Изрично посочено е, че производството е било писмено и
обстоятелството, че засегнатото лице е имало възможност да отнесе въпроса и до
съд по наказателни дела (б. „g“, т. 1,
подточка „ii“), което явно не е сторено,
видно от липсата на отметка в б. „з”, т. 2, подточка „б” на удостоверението и
на описание на такова съдебно произнасяне. Посочено е, също така, че на санкционираното
лице е била предоставена възможност да се защити, като е уведомено, съгласно
законодателството на решаващата държава, лично или чрез упълномощен, според
националния на издаващата държава закон, представител, относно правото си да
обжалва решението, както и за сроковете за това.
Достатъчно конкретно и ясно, включително с посочване на
точно време, място и начин на извършване (превишаване на максимално допустимата
скорост с лек автомобил), са изложени обстоятелствата, при което административното
нарушение е консумирано от заинтересованото лице, видът му (нарушение на
правилата за движение по пътищата), както и конкретните, нарушени с него,
приложими за деянието материално-правни административни разпоредби (правната
квалификация) от съответния закон на издаващата решението държава (Кодекса за
движение по пътищата). Посочено е също и точното правно основание – конкретните
процесуални норми, по реда и съгласно които е проведена административната
процедура и са приложени съответните санкционни норми (Закона относно
административната уредба при нарушаване на разпоредбите на Кодекса за движение
по пътищата). В това отношение съдът установи, че представеното удостоверение е
пълно, тъй като в него са попълнени всички изискуеми се реквизити. Изводимо от
нормата на чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, съдът извършва преценка едновременно и
на удостоверението, и на решението, като при това следи за непълнота или
очевидно несъответствие на отразеното в удостоверението с решението. В настоящия
случай е налице пълна идентичност на отразените в решението факти със
записаните в удостоверението, поради което и съдът приема, че е налице пълнота и
липсва очевидно несъответствие на отразеното в удостоверението с решението, по
смисъла на посочения чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС, което би могло да обуслови
отказ за признаване и изпълнение на решението за налагане на финансова санкция.
В удостоверението изрично и ясно е посочен и размерът на наложената финансова санкция.
При така приетото дотук за установено, съдът прие, че
липсват отрицателните предпоставки по ЗПИИРКОРНФС, наличието на които би било
пречка за признаване на решението за наложена финансова санкция.
На първо място, постъпилото за признаване решение е за
наложена финансова санкция от несъдебен орган на решаващата държава, която е
членка на Европейския съюз (чл. 3, ал. 1 от ЗПИИРКОРНФС), за извършено
административно нарушение на правилата за движение (чл. 3, ал. 1, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС),
по националния и закон. В случая не се изисква и проверка за двойна наказуемост
на санкционираното с решението деяние, тъй като процесният случай касае деяние,
представляващо административно нарушение, според законодателството на
издаващата държава, изразяващо се в поведение, нарушаващо правилата за движение
по пътищата (чл. 30, ал. 2, т. 1, пр. 1 от ЗПИИРКОРНФС и чл. 5 от Рамково
решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г. относно прилагането на принципа
за взаимно признаване на финансови санкции).
На второ място, засегнатото лице К.С. има последен
известен адрес на местоживеене на територията на Р. България (чл. 30, ал. 3,
пр. 3, алт. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Горните две обстоятелства сочат липсата на която и да е
от двете задължителни пречки за признаване на решението.
Не е налице и нито едно от другите, посочени в чл. 35 от
ЗПИИРКОРНФС факултативни основания за отказ.
Представеното удостоверение по образец съдържа всички
предвидени в закона и рамковото решение реквизити, то е пълно и не се
констатира очевидно несъответствие с решението (чл. 35, т. 1 от ЗПИИРКОРНФС).
Засегнатото лице не е санкционирано за същото деяние в
друга държава, различна от издаващата или изпълняващата (чл. 35, т. 2 от
ЗПИИРКОРНФС).
Не е изтекла по българския закон погасителна давност за
изпълнение на наложената финансова санкция (чл. 35, т. 3 от ЗПИИРКОРНФС).
Санкционираният не е лице с имунитет или привилегии по
българското законодателство, правещи изпълнението на решението недопустимо (чл.
35, т. 4 от ЗПИИРКОРНФС).
Процесното деяние е извършено на територията на издаващата
държава, респективно не е налице някоя от хипотезите на чл. 35, т. 5 от
ЗПИИРКОРНФС, като същевременно наложената с решението финансова санкция
надхвърля визираната в чл. 35, т. 6 от ЗПИИРКОРНФС сума от 70 евро. В случая не
е налице и хипотезата на чл. 32, ал. 2 от ЗПИИРКОРНФС, като също така не са
представени и доказателства, че е извършено каквото и да е плащане от страна на
санкционираното лице по наложената му с процесното решение финансова санкция,
поради което и липсва основание за приспадане от визираната в удостоверението и
решението сума, по реда на чл. 33, вр. чл. 17 от ЗПИИРКОРНФС.
Не е налице и факултативното основание за отказ по чл.
35, т. 7 от ЗПИИРКОРНФС. Видно от вече посочените чл. 30, ал. 2, т. 1 от
ЗПИИРКОРНФС и чл. 5 от Рамково решение 2005/214/ПВР на Съвета от 24.02.2005 г.
относно прилагането на принципа за взаимно признаване на финансови санкции, за
деяние, изразяващо се в поведение, нарушаващо правилата за движение по пътищата,
не се изисква двойна наказуемост. Въпреки това, отговорът на този въпрос е
положителен. Българското законодателство – Закон за движение по пътищата и
Правилника да приложение на закона за движение по пътищата, също предвиждат
позитивно задължение за спазване на ограниченията за максимална скорост на
движение, като в случаи на нарушаването им, установено включително и с
технически средства, виновният водач на моторно превозно средство се
санкционира с глоба.
Засегнатият К.С. е физическо лице, което е пълнолетно,
според българското законодателство (чл. 35, т. 4 от ЗПИИРКОРНФС).
Видно от посоченото в удостоверението, изрично отбелязано
от съда по-горе, административно – наказателното производство пред компетентния
несъдебен орган на издаващата държава е било писмено, като санкционираното лице
е било уведомено лично или чрез упълномощен, според националният закон,
представител, за правото си да обжалва решението и сроковете за това (чл. 35,
т. 9, т. 10 и т. 11 от ЗПИИРКОРНФС).
Поради изложените съображения, съдът прие, че са налице
всички изискуеми се предпоставки за признаване на решението и за незабавното му
изпращане на изпълнителния орган – НАП.
С оглед разпоредбата на чл. 32, ал. 1, вр. чл. 16, ал. 8
от ЗПИИРКОРНФС, съдът определи равностойността на дължимата парична сума – 217 (двеста и седемнадесет) евро, в
български левове по курса на Българска народна банка за деня на влизане в сила
на решението за налагане на финансова санкция – 27.01.2017 г., която в случая
възлиза на 424.42 лв. (четиристотин двадесет и четири лева и четиридесет и две
стотинки). иалният валутен курс на лева към еврото константно е 1.95583 лв.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови своето решение.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.