№ 419
гр. Бургас, 28.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева Върбанова
Кристиян Ант. Попов
при участието на секретаря Ани Р. Цветанова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно
гражданско дело № 20212100501586 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК и е образувано по повод на
въззивната жалба на процесуалния представител на В. АТ. ИВ. от с. Е. А.
,община Карнобат -ответник по гр.д. № 791 /2021 год. по описа на
Карнобатския районен съд против решение № 52/23.08.2021 год.
постановено по същото дело ,с което е постановено издаване на
окончателна заповед за защита от домашно насилие на пострадалото лице Д.
Д. М. от с. Е. А. ,общ.Карнобат ,като е наложил мерките по чл. 5 ал. 1 т. 1,т.3
от ЗЗДН,наложил е на ответника административно наказание глоба в размер
на 500 лв. и го е осъдил да заплати на молителката направените по делото
съдебно-дилодовни разноски ,както и да заплати дължимата държавна такса .
Въззивникът изразява недоволство от решението , като счита
същото за необосновано и неправилно .
Сочи се на първо място ,че в случая липсва първата предпоставка за
уважаване на искането за налагане на мерки за защита- а именно осъществен
от ответника противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите
,описани в чл. 2 ал. 1 и 2 ЗЗДН.По делото не е доказан според въззивната
страна визираният в молбата акт на домашно насилие .Изслушаните по
1
делото свидетели не установяват ,че на сочената дата в къщата в с. Е. А.
ответникът е осъществил домашно насилие срещу молителката чрез някое от
действията ,посочени в молбатаЛипсва пряк очевидец на твърдяното от
молителката .Тя твърди ,че майката и бащата на ответника са били в къщата
,когато срещу нея е осъществено твърдяното физическо насилие ,но нито един
от тях не потвърди ,че ответникът е нанасял юмрузи ,шамари и ритници на
молителката .Останалите свидетели са възпроизвели абстоятелства ,за които
им е разказала молителката .Освен това самите свидетели на молителката си
противоречат в показанията си относно естеството на наранявинията ,както и
с издаденото съдебномедицинско удостоверение.Освен всичко и след тази
дата молителката е посещавала дома на ответника ,за да се вижда се него
,което би било немислимо ,ако е била толкова уплашена от поведението му.
Районният съд според въззивника е допуснал процесуални
нарушения,като не е преценил правилно събраните по делото доказателства
,дори и е игнорирал една част –показанията на свид. А. и Р. И.и .Неправилно е
приел,че декларацията по чл. 9 ЗЗДН само по себе си би могла да бъде
достатъчна за издаване на окончателната заповед.
Моли се за отмяна на решението и постановяване на ново ,с което
молбата за защита да бъде изцяло отхвърлена.
Въззивната жалба е допустима,подадена от процесуално
легитимирано лице против подлежащ на обжалване акт .
Въззимаемият ответник-ищца по делото не е депозирала писмен
отговор по чл. 263 от ГПК и не взема становище по въззивната жалба .
След преценка на събраните по делото доказателства и като обсъди
съображенията на страните ,Бургаският окръжен съд прие за установено
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от ЗЗДН.В подадената от Д. Д.
М. ,със съгласието на своята майка Д. Л. ,молба за издаване на заповед за
защита срещу осъществено по отношение на нея домашно насилие е
изложено описание на фактите и обстоятелствата ,при които е извършено
твърдяното от молителя домашно насилие ,като се сочи ,че страните живеят
на съпружески начала и от съвместното им същителство имат родено дете –
д. М. ,род. на *** г. Към молбата за защита е приложена и декларация по чл. 9
ал. 3 от ЗЗДН ,в която се повтарят изложените обстоятелства и твърдения
2
,като се сочи ,че на 28.06.2021 г. г. в жилището ,собственост на родителите
на ответника ,къдито живеят и молителката и ответния с малолетното си дете
,около 22,00 часа след връщането си от работа и като узнал от майка си ,че
молителката ходила в центъра на селото без него,ответникът започнал да
крещи и да й търси сметка –защо не си стои вкъщи.След това започнал да й
удря шамари ,а след като майка му издърпала детете от ръцете й , той почнал
да й нанася удари с юмруци ,шамари и ритници в областта на главата ,лицето
,шията и коленете .Започнал да я стиска за гушата и тя се упрашила ,че ще я
убие .Съборил я на земята и тогава свекър й я вдигнал и я изблъскал към
вратата ,като й казал да си хваща пътя.Молителката тръгнала да бяга към
дома на майка си .Майка й се обадила в полицията и със служители на МВР
молителката отишла до къщата да си вземе детето .
Ответникът е оспорил подадената молба за защита и твърди ,че не е
осъществил спрямо молителката твърдяния акт на домашно насилие .
За да установи дали има осъществено психическо или физическо
насилие ,опит за такова ,принудително ограничаване на личния живот
,личната свобода и личните права по отношение на молитеклата на
посочената дата ,първоинстанционният съд се е позовал на представената
по делото декларация по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН,както и на представените
писмени доказателства – съдебно-медицинско удостоверение и свидетелските
показания .В тази връзка правилно е посочил ,че нормата на чл. 13 ал. 3 от
ЗЗДН придава самостоятелна и презумптивна доказателствена стойност на
декларацията в случай ,че по делото липсват други доказателства . С оглед
на специфичния характер на отношенията ,чиято защита се търси по ЗЗДН
е представен улеснен за молителя ,търсещ защита ,ред ,като представи
декларация по чл. 9 ал. 3 ЗЗДН ,на която е придадено доказателствено
значение и в случай на липса на други доказателства съдът да издаде
заповед за защита от домашното насилие само на основание приложената
декларация ,доколкото в нея се съдържа конкретно и ясно описание ,като
посочване на датата ,мястото ,времето ,конкретните действия ,с които е
извършено насилието по смисъла на чл. 2 от ЗЗДН .В този случай
доказателствената тежест на ответника при направеното оспорване ,че е
извършил акт на домашно насилие ,е да проведе успешно насрещно
доказване ,което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и
3
разколебаване относно нейната доказателствена сила .Законът за защита
срещу домашното насилие изрично предвижда провеждането на спорно
съдебно производство по реда на чл. 12 ал. 1 и чл. 15 ал. 1 от ЗЗДН,с
възможност за събиране на доказателства от страните –съгласно чл. 13 от
ЗЗДН .По този начин е охранено и правото на защита на ответника в
производството ,който има възможност и следва да опровергае
доказателствената стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН
,установено изрично в чл. 13 ал. 3 от с. з.,.чрез представяне на съответни
доказателства. Тук не става дума за разместване на доказателствената тежест
,но не може да има спор относно придадената от самия закон
доказателствена стойност на декларацията по чл. 9 ал. 3 от ЗЗДН ,която не
може да отпадне само на базата на простото й оспорване ,без провеждане на
доказване в противната насока .При оспорване на декларацията обаче ,за
ищеца също възниква задължение за представяне на допълнителни
доказателства в защита на твърденията му /ако такива са представени и от
ответника в противния смисъл /.В тежест на ищцата е да докаже по делото
твърдяните в молбата и декларацията обстоятелства,,които са оспорени , за
да бъде постановено издаването на заповед за защита. В хода на
производството по настоящото дело обаче изложеното в декларацията се
потвърждава по един несъмнен и категоричен начин от събраните по делото
доказателства, поради което съдът приема, че декларацията следва да се
кредитира безусловно.Следва да се подчертае ,че смисълът на ЗЗДН е да
защити действителните жертви от конкретен акт /актове/ на домашно насилие
,като в разпоредбата на чл. 2 от закона ,”домашно насилие „ е всеки акт на
физическо ,психическо или сексуално насилие ,както и опитът за такова
насилие,принудителното ограничаване на личната свобода и на личния
живот ,извършено спрямо лицата ,които се намират или са били в семейна
или родствена връзка .
В конкретния случай ,макар и да се установява ,че съжителството на
страните е съпроводено от чести скандали и пререкания ,то на сочената дата и
час действително е бил извършен акт на домашно насилие от страна на
ответника В.И. спрямо молителката .От една страна доказателство за това са
показанията на свидетелите К.М. –**** на пострадалата ,както и на св. Н.Х.
,Л. Л. и Г.Г. –тримата служители на РУ Карнобат,които вечерта на инцидента
са били повикани да съдействат на молителката да си вземе детето от къщата
4
на ответника и родителите му .От друга страна доказателство е и
представеното медицинско удостоверение ,издадено от ординатор в
Отделение по съдебна медицина при УМБАЛ-Бургас,,с което се установяват
подробно описани леки телесни повреди на пострадалата при извършения й
преглед два дни след инцидента,като белезите по лицето –лявата скула,лявото
слепоочие и долния край на лявата вежда ,охлузванията в средата на
ключицата съответстват на описаните от молителката в декларацията по чл. 9
ал. 3 ЗЗДН и от свидетелите белези от побоя над нея на сочената дата и
част.Сочените от ответната страна доказателства за опровергаване на
изяснената фактическа обстановка и твърдяното от молителката са
единствено показанията на двамата му родители –А. и Р. И.и ,които от една
страна правилно са били ценени от първоинстанционния съд с оглед тяхната
заинтересованост ,а от друга –противоречат на представените от страна на
пострадалата молителка писмени и гласни доказателства –медицинско
удостоверение и декларацията ,както и показанията на водените от нея
свидетели .
В крайна сметка, според настоящия съдебен състав, следва да се
приеме , че молителката е провела успешно пълно и главно доказване на
твърденията си, което да обуслови извод за осъществен спрямо нея акт на
домашно насилие от страна на ответника на 28.06.2021 г, поради което
молбата й за постановяване на мерки по ЗЗДН правилно е уважена от
първоинстанционния съд ,чието решение следва да бъде потвърдено
,препращайки към мотивите му на осн.чл. 272 от ГПК
По тези съображения Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 52/23.08.2021 г. постановено по гр.д.
№ 20212130100791 по описа за 2021 г. на Карнобатския районен съд .
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6