№ 4860
гр. София, 24.02.2022 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 164 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:ГЕРГАНА В. НЕДЕВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. НЕДЕВА Гражданско дело №
20211110140409 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 146 ГПК вр. чл. 140 ГПК.
I. Съдът предоставя на страните следния ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД:
Предявен е осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо ЗЗД.
Производството по делото е образувано въз основа на искова молба, подадена от
„ФРОСТ ТРАНС ИМЕ“ ООД , с идентификационен № 123106806000, със седалище в
Гърция и управител Емануел Саввополус, против АГЕНЦИЯ „ПЪТНА
ИНФРАСТРУКТУРА“ с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. първо от ЗЗД за осъждане на
ответника да заплати сумата от 750 лв., представляваща получена без основание сума за
компенсаторна такса, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска
/09.07.2021 г./ до окончателното й плащане.
Ищецът „ФРОСТ ТРАНС ИМЕ“ ООД твърди, че на 24.05.2020 г. закупил еднократна
маршрутна карта от БГТОЛ на стойност 31,01 лв., валидна за преминаване през маршрута
Видин-Кулата за товарен автомобил с гръцки рег. № IAE-5400, собственост на ищеца.
Твърди, че закупуването на такава карта дава право на ползвателя да измине предварително
заявено от него разстояние по определен маршрут, като същата важи само за съответното
превозно средство. При пътуване на 08.06.2020 г. по процесния маршрут водачът на
товарния автомобил бил спрян от контролни органи- служители на ответника, които
изискали заплащането на компенсаторна такса в размер на 750 лв., тъй като не била
заплатена тол такса за движението на автомобила при пътуване по този маршрут на
24.05.2020 г.. Водачът на автомобила заплатил компенсаторната такса. Твърди, че е
изпратил искане по имейл до Агенция ,,Пътна инфраструктура“ за възстановяването , но
такова не последвало. Ответникът върнал имейл с отговор, че таксата е събрана, поради
грешка в изписването на регистрационния номер на товарния автомобил. Ищецът твърди, че
при плащане на маршрутната такса е въвел правилно данните по регистрационния номер.
Счита, че престираната сума в размер на 750 лв. се явява недължимо платена и ответникът
се е обогатило неоснователно, поради което й дължи връщането й. Прилага писмени
доказателства.
Ответникът АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ , в срока по чл. 131 ГПК
депозира отговор на искова молба. В него се поддържа становище, че предявеният иск е
недопустим и неоснователен. Твърди, че процесният спор не е подсъден на гражданските
1
съдилища, тъй като „компенсаторната такса“ предвидена в чл.10, ал.2 от ЗП имала
санкционен характер, като основание и правопораждащ факт за нейното плащане е
извършването на административно нарушение, изразяващо се в ползването на пътната
мрежа без заплащане на определената от закона такса. По същество, оспорва иска като
неоснователен и недоказан по размер. Заявява, че не оспорва, че на 24.05.2020 г. чрез
електронната система за събиране на пътни такси /ЕССПТ/ е издадена маршрутна карта №
20052488050300 с период на валидност от 24.05.2020 до 25.05.2020 г. за ППС с рег. №
IAE54OO (буква „O”). Твърди, че така заявен регистрационният номер не съответства с този
на процесния автомобил- собственост на ищеца, за който е събрана компенсаторната такса.
Вместо цифра „0“ водачът на автомобила бил въвел буква „О“, поради което е отчетено
нарушение от системата при осъществената проверка. Поддържа, че налице няма
неоснователно обогатяване, тъй като ответникът е издал маршрутна карта за заявения от
ищеца регистрационен номер, с която задълженото лице (или друго лице) има принципна
възможност да ползва платената пътна мрежа, тоест е изпълнил задължението си за
предоставяне на услугата. Моли съдът да прекрати делото като недопустимо, а в условията
на евентуалност да отхвърли предявените от ищеца искове. Претендира разноски.
Възразява срещу приемането на представените от ищеца доказателства. Прилага
писмени доказателства.
Разпределение на доказателствената тежест:
По предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД:
В тежест на ищеца е да установи, че е платил процесната сума, а ответникът следва да
установи при условията на пълно и главно доказване наличието на основание за
получаването и задържането й.
По доказателствата:
Посочените с исковата молба писмени доказателства съдът намира да са относими и
необходими за правилното решаване на спора и прилагането им по делото следва да бъде
допуснато.
По допустимостта:
Съдът намира, че предявения иск като осъдителен такъв е подсъден на общите
граждански съдилища, доколкото ищеца не оспорва законосъобразността на
административен акт, с който е установено извършено от него адм. нарушение и му е
наложена имуществена санкция, изразяваща се в заплащане на т.нар. „компенсаторна такса“,
а иска връщането на вече заплатената такава от него, за което плащане счита, че няма
основание да му бъде начислена. Оспорването на законосъобразността на акта, с който е
наложена т.нар. „компенсаторна такса“ е имплицитно включен в предмета на делото и
преценката, която съдът ще следва извърши във връзка с основателността на иска,
посредством т.нар. „косвен съдебен контрол за законосъобразност на АА“. Самият ответник
в отговора по чл.131 от ГПК също заявява, че при констатиране на нарушението,
контролния орган може да предложи на нарушителя заплащане на компенсаторна такса, със
заплащането на която нарушителят се освобождава от административно-наказателна
отговорност за конкретното нарушение. Едва, в случай, че водачът или собственикът на
ППС откаже заплащането на тази компенсаторна такса, се пристъпва към съставяне на
АУАН за установяване на извършеното административно нарушение и същото се
санкционира по ЗДвП. В конкретния случай обаче, няма данни за издаден АУАН, а
единствено за недължимо заплатена според ищеца компенсаторна такса, която подлежи на
връщане. Последното е още един аргумент в подкрепа на тезата, че в случая не са касае за
претърпени вреди от отменен административен акт или незаконосъобразни действия или
бездействия, или вреди за обезщетяване на причинени вреди от такъв акт, подлежащо на
разглеждане в производство по чл. 203 и сл. АПК, а се касае за искова претенция за
2
възстановяване на недължимо платена такса, който иск намира своето правно основание в
разп. на чл.55, ал.1 от ЗЗД – неоснователно обогатяване на АПИ /действаща не като орган на
власт, а като частно правен субект/ което по своята същност представлява гражданско-
правен спор и следва да се разгледа по общия исков ред от гражданския съд.
Така мотивиран СЪДЪТ намира предявените искове за редовни и допустими, като
след осъществяване на процедурата по чл. 131 ГПК и след преглед на направените от
страните доказателствени искания, на осн. чл. 140, ал. 1 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото в о. с. з. за 12.04.2022 г. от 13,50 ч. за която дата да се призоват
страните, като им се връчи препис от настоящото определение.
ДОПУСКА приложените към исковата молба и отговора писмени доказателства.
НАПЪТВА СТРАНИТЕ КЪМ СПОГОДБА. Указва на страните, че доброволното
/извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимоизгодният за тях ред за разрешаване
на спора.
УКАЗВА на страните, че за извънсъдебно разрешаване на спора при условията на
бързина и ефективност може да бъде използван способът медиация.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към център по
медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите към Министерство на
правосъдието.Медиацията е платена услуга. Към Софийски районен съд действа Програма
„Спогодби”, която предлага безплатно провеждането на медиация от медиатори и съдии и е
отворена за всички страни по висящи граждански дела в СРС.
Повече информация за Програма „Спогодби” можете да получите в Центъра за
спогодби и медиация в гр. София, бул. „Цар Борис ІІІ” № 54, ет. 2, ст. 204.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3