РЕШЕНИЕ
№ 1054
гр. Пловдив, 10.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на петнадесети февруари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Веселин Пл. Атанасов
при участието на секретаря Марияна Б. Натова
като разгледа докладваното от Веселин Пл. Атанасов Гражданско дело №
20225330110356 по описа за 2022 година
Предмет на делото е иск с правна квалификация чл. 415 вр. с чл. 422 ГПК вр. с чл. 23
ЗПК.
Ищец "Рива Кредит" ООД иска да се признае за установено по отношение на В. М.,
че дължи сумите по заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК
по ч.гр.д. № 5888/2022г. по описа на РС - Пловдив както следва: сумата в размер на 5000
лева (пет хиляди лева)- главница, представляваща чиста стойност на кредит, дадена по
недействителен договор за потребителски кредит № ***** г., ведно със законната лихва
върху главницата от постъпване на заявлението в съда27.04.2022 г.. В исковата молба се
поддържа, че вземането произтича от сключен между страните договор за потребителски
кредит № **** г., за сумата от 5000 лева, платима на месечни вноски според погасителния
план. Сумата е преведена по банков път, но длъжникът не е върнал никакви суми по
кредита. При сключване на договора не са спазени императивните изисквания на чл. 11 от
ЗПК, поради което се търси на осн. чл. 23 от ЗПК връщане само на чистата стойност на
кредита.
Ответник В. М. чрез адв. И. П. - особен представител назначен по реда на чл. 47 ГПК
оспорва предявения иск по основание и размер като поддържа, че към исковата молба не е
приложен договор за потребителски кредит.
Съдът след като се запозна с твърденията на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в съвкупност и на основание чл. 12 вр. с чл. 235, ал.2 ГПК за да
се произнесе взе предвид следното.
Със заповед № ****г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по
ч.гр.д. № 5888/2022г. по описа на РС – Пловдив е разпоредено ответника да заплати сумата
1
в размер на 5000 лева (пет хиляди лева)- главница, представляваща чиста стойност на
кредит, дадена по недействителен договор за потребителски кредит № **** г., ведно със
законната лихва върху главницата от постъпване на заявлението в съда27.04.2022 г. като е
посочено, че вземането произтича от сключен между страните договор за потребителски
кредит №****г. за сумата от 5000 лева, която е преведена по банков път, но ответника не е
върнал никакви суми по кредита като при сключването на договора не са спазени
императивните изисквания на чл.11 ЗПК поради което и ищецът иска връщането на чистата
сума по договора съгласно чл. 23 ЗПК.
Предявеният иск е след указанията на заповедния съд по чл. 415, ал.1, т.2 ГПК вр. с
чл. 47, ал.5 ГПК като е заведен в едномесечния срок от получаването на указанието поради
което и се явява редовен и допустим.
Разгледан по същество искът е основателен тъй като ищецът установява, че е превел
в полза на ответника сумата от 5000 лева по договор за кредит № ****г. с платежно
нареждане от 09.04.2019г. като за настоящата инстанция не възниква съмнение затова, че е
бил сключен потребителски договор за паричен кредит по който процесната сума е
предоставена в заем на ответника, който я е получил със задължение да я върне.
Ищецът поддържа, че така сключеният договор е недействителен поради нарушение
на чл. 11 ЗЗП като по делото не е представен заверен от страната препис на документа.
Съдът приема твърденията на ищцовата страна затова, че договорът за потребителски
кредит е недействителен тъй като по същество тези твърдения представляват отказ на
кредитора да претендира дължимите лихви, такси и разноски по договора ако такива са били
уговорени и са възникнали като законът му предоставя право съгласно чл. 23 ЗПК да получи
чистата стойност на предоставения потребителски заем поради което и предявения иск
следва да бъде уважен тъй като по делото не се представиха доказателства за изплатени
суми по този договор от страна на ответника.
На основание чл. 78 ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноските за
настоящата инстанция и за заповедното производство в размер на сумата от 780 лева.
Така мотивиран съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че В. М. с ЕГН ********** с адрес:*****ДЪЛЖИ
В ПОЛЗА НА Рива Кредит ООД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление:
**** с управител М. М. сумата в размер на 5000 лева (пет хиляди лева)- главница,
представляваща чиста стойност на кредит, дадена по недействителен договор за
потребителски кредит № ****., ведно със законната лихва върху главницата от постъпване
на заявлението по чл. 410 ГПК в съда - 27.04.2022г. до окончателното й изплащане за която
сума е била издадена заповед № ******г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410
ГПК по ч.гр.д. № 5888/2022г. по описа на РС – Пловдив КАТО ГО ОСЪЖДА да заплати в
полза на ищеца Рива Кредит ООД сумата от 780 лева разноски за настоящата инстанция по
гр.д. № 10356/2022г. по описа на РС – Пловдив и по ч.гр.д № 5888/2022г. по описа на РС –
Пловдив;
Банкова сметка по която може да бъде изплатена присъдената сума: IBAN ******.
2
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Пловдив в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ____________/п/___________
3