Определение по дело №62/2021 на Окръжен съд - Силистра

Номер на акта: 260091
Дата: 17 март 2021 г. (в сила от 17 март 2021 г.)
Съдия: Кремена Иванова Краева
Дело: 20213400500062
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 18 февруари 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ   №260091

 

гр. Силистра, 17.03.2021г.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪД - СИЛИСТРА, Гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Пламен Неделчев

ЧЛЕНОВЕ: Кремена Краева                     

                                                                                  Огнян Маладжиков

 

като разгледа докладваното от съдия Краева в. гр. д. № 62 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, във вр. с чл. 413, ал. 2 ГПК.

 УниКредит Булбанк АД обжалва разпореждане № 2126/26.11.2020г. по ч.гр.д. № 1322/2020 на РС – Силистра, с което съдът отхвърля частично подаденото Заявление за издаване на заповед за изпълнение, с вх. № 7052/28.10.2020 г., по отношение на претендираното вземане за договорна лихва (възприета от съда като възнаградителна лихва), в размер на 151,30 лева, за периода от 20.03.2020 г. до 27.10.2020 г.

 

      Счита, че Разпореждането е неправилно - незаконосъобразно и необосновано защото заповедното производство по чл. 417, т. 2 от ГПК не предвижда възможност решаващия състав да изследва механизма по който се изчисляват задълженията по кредита. В това производство съдът ограничава проверката си върху правната валидност от гледна точка на формата и съдържанието на представения с молбата документ, а именно извлечение от счетоводните книги на заявителя и към подаденото заявление банката е приложила напълно редовен от външна страна документ, установяващ надлежно вземането й към длъжника, както и редовно изготвено заявление в съответствие с изискванията на ГПК. Освен това неправилно - в противоречие с фактическата обстановка и разпоредбите в Договора, Районният съд е счел, че предсрочната изискуемост била настъпила на 13.08.2020 г. с изтичане на двуседмичен срок от връчване на поканата до кредитополучателя.

 

Като взе предвид становището на жалбоподателя и материалите по делото, настоящият състав приема за установено следното:

 

Жалбата е редовна и допустима като подадена в срок, от легитимирано лице и срещу акт, подлежащ на обжалване, като е заплатена дължимата държавна такса. Разгледана по същество, частната жалба се явява неоснователна по следните съображения:

 

           За да постанови отказа, районният съд се е позовал на т. 2 от ТР № 3 / 2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3 / 2017 г. на ВКС, ОСГТК и обстоятелството, че предсрочната изискуемост е настъпила на 13.08.2020 г., а договорната лихва се претендира до 27.10.2020 г.

 

Разпореждането е правилно.

 

Въззивният съд намира за неоснователни оплакванията във въззивната жалба за неправилно определен момент на настъпване на предсрочната изискуемост. Видно от отправеното към кредитополучателя уведомление -  покана, връчена на длъжника на 29.07.2020г., банката се е позовала на допуснатата забава и е предоставил възможност за доброволно изпълнение в срок от 14 дни от нейното получаване, като при неизпълнение – непогасения остатък от кредита, включително и непадежиралите суми по него, се счита от банката за изцяло и предсрочно изискуем. Съдържанието на това уведомление несъмнено покрива характеристиките на изявление по смисъла на чл. 60, ал. 2 от Закона за кредитните институции. Изискуемостта следователно е настъпила именно на 13.08.2020г. и след което договорна лихва не се дължи -  в какъвто смисъл са приложимите разясненията на две от тълкувателните решения на ОСГТК на ВКС по тези въпроси - т. 2 от ТР № 3 / 2017 г. от 27.03.2019 г. по т.д. № 3 / 2017 г. на ВКС, ОСГТК и ТР №4/18.06.2014г. по тълк.д.№ 4/2013г. на ОСГТК на ВКС / т.18/.

Неправилно жалбоподателят отчита формирани от съдията изводи, че  вземането, представляващо компонент от претендираната договорна лихва, в размер на 151,30 лева, за периода от 20.03.2020 г. до 27.10.2020 г., било недължимо поначало. Всъщност искането на кредитора не е уважено в цялост, тъй като този период надхвърля във времето датата на предсрочната изискуемост на задълженията, а спецификите на заповедното производство не позволяват да се определи като сума дължимата по договора лихва до датата на изискуемостта.

 

 Ето защо, изложените в жалбата доводи са неспособни да обосноват твърдяната незаконосъобразност и неправилност на обжалваното разпореждане, поради което жалбата следва да бъде оставена без уважение, а разпореждането - потвърдено.

 

Предвид гореизложеното, ОС

 

 

 

 

 О  П  Р  Е  Д  Е  Л  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 2126/26.11.2020г. по ч.гр.д. № 1322/2020 на РС – Силистра.

 

Определението е окончателно.

 

 

Председател:                     Членове: 1.                      2.