Р Е Ш
Е Н И Е
В ИМЕТО НА НАРОДА
София, … …… 2019
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНА КОЛЕГИЯ, IV въззивен състав, в открито заседание на девети април
две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА ПАПАЗЯН
ЧЛЕНОВЕ: АТАНАС Н.АТАНАСОВ
ИВА НЕШЕВА
При участието на секретаря Силва Абаджиева и прокурора Ирина Арменова, като разгледа
докладваното от съдия Папазян ВНОХД №
184 по описа за 2019г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава XXI.
Образувано е по жалба от подс. Й.Д.Л. срещу присъда на СРС, НО, 22 състав,
постановена на 03.10.2017 г. по НОХД № 7617/2015 г., с която подс. Л. е признат
за виновен в извършване на престъпление по чл.131 ал.1 т.6 вр.чл.130 ал.2 НК и
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от десет месеца, и по
чл.144 ал.З вр.ал.1 НК и му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от
две години и шест месеца. На основание чл.23 НК му е определено едно общо
най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години и шест месеца,
чието изтърпяване на основание чл.66 НК е отложено за изпитателен срок от пет
години. С присъдата са възложени разноските на подсъдимия. В жалбата се твърди,
че атакуваната присъда е незаконосъобразна, необоснована, постановена при
съществени процесуални нарушения. Отправя се искане за отмяна на постановената
присъда и постановяване на нова с признаване на подсъдимия за невиновен по
повдигнатите обвинения, алтернативно се отправя искане за намаляване на
наказанието и размера на изпитателния срок.
В закрито заседание от 26.02.2019г.
въззивният съд е преценил, че за изясняване на делото не се налага разпит на
свидетели, вещи лица и подсъдимия, като е оставил без уважение направените
доказателствени искания, посочени във въззивната жалба.
В открито заседание от 08.03.2019г.
въззивният съд е констатирал, че абсолютната давност за наказателно преследване
за престъплението по чл.131, ал.1, т.6, вр.чл130,ал.2 от НК е изтекла на
20.07.2018г.. Подсъдимият Л. изрично заявява желанието си да се ползва от
института на изтеклата абсолютна давност и желае наказателното производство в
тази му част да бъде прекратено. Въззивният съд уважи направено искане от
страна на защитата на подсъдимия за разпит на св. М.С..
В открито заседание от 09.04.2019г. представителят на СГП моли съдът да потвърди
първоинстанционната присъда, тъй като същата
е правилна и законосъобразна, с оглед и на което депозираната въззивна
жалба следва да бъде оставена без уважение. Посочва, че изтеклият давностен
срок и погасяването на наказателното преследване, само по себе си не означава,
че подсъдимият е невиновен. Счита, че от събраните по делото доказателства
несъмнено се доказва извършеното от страна на подс. Л. престъпление по чл.131,ал.1,т.6,
вр. чл.130, ал.2 от НК, както и това по чл.144, ал.3 от НК, като отправените
заплахи наистина са възбудили основателен страх у пострадалото лице. Счита, че
така определеното наказание е справедливо, а присъдата на СРС следва да бъде
потвърдена като правилна и законосъобразна.
Повереникът на ЧО Д. – адв. К. също моли за потвърждаване на
първоинстанционната присъда поради нейната правилност, законосъобразност и
обоснованост. Изтъква, че показанията на пострадалия Д. са обсъдени с оглед
цялата доказателствена съвкупност по делото, която по категоричен начин доказва,
че подс. Л. е извършил инкриминираното деяние. Счита, че наложеното от
първостепенния съд наказание е справедливо и съобразено със степента на
обществена опасност.
Защитата на подсъдимия – адв. Ж.–
счита, че така повдигнатото обвинение не е доказано по несъмнен начин, като
крайният акт на СРС е необоснован. Твърди, че първоинстанционната присъда
почива само на показанията на пострадалия Д., за когото не е изяснено дали по
време на инкриминираното деяние не е бил на училище. Посочва изострените отношения
между семействата на пострадалия Д. и това на подс. Л. като обстоятелство с
особено значение, което би могло да мотивира св. Д. да депозира показания точно
в тази насока. Отделно, твърди, че по време на съдебното следствие пред първа
инстанция е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в заявеното от страна на защитата на
подсъдимия желание делото да се разгледа по реда на дифенцираната процедура на
съкратеното съдебно следствие, но въпреки това производството е протекло по
общия ред. Излага аргументи в насока несъставомерност на деянието по чл.144,
ал.3 от НК, като посочва, че заканата по своето естество трябва да възбуди основателен
страх за осъществяването й не у конкретната жертва, а по принцип – у
средностатистическата жертва. Моли съдът
да постанови присъда, с което да отмени първоинстанционната такава, като
признае подс. Л. за невиновен в извършването на престъпление по чл.144 от НК,
както и да прекрати наказателното производство за извършено престъпление по
чл.131, ал.1, т.6 от НК. Алтернативно моли за отмяна на присъдата и
постановяване на решение, с което присъдата на СРС да бъде отменена, а делото
върнато за ново разглеждане.
Подсъдимият Л., в правото си на
лична защита, се присъединява към заявеното от защитника си и твърди, че е
невиновен, като моли да бъде оправдан, а така постановената присъда отменена.
Софийски
градски съд, след като обсъди доводите в жалбата,както и тези, изложени от
страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК служебно
провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира следното:
Първоинстанционната присъда е постановена при всестранен и обективен анализ на необходимите за събиране по делото гласни и писмени доказателства и доказателствени средства. По делото са събрани в необходимия обем и по съответния процесуален ред доказателства, нужни за правилното решаване на делото. В хода на проведеното първоинстанционно съдебно следствие са изяснени всички правно значими обстоятелства, свързани с времето и мястото на извършване на процесното деяние и неговия извършител. Съдът е изпълнил задълженията си, произтичащи от чл. 14 и чл. 305, ал. 3 НПК и е направил подробен анализ на доказателствените източници, които са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Районният съд правилно е достигнал до единствения възможен извод досежно авторството на деянието и вината, въз основа на който е постановил осъдителна присъда спрямо подс.Л.. Въззивният съд, след искане от страна на защитата на подсъдимия проведе съдебно следствие, в което беше разпитан един свидетел досежно присъствието на подсъдимия по време на инкриминираното деяние. След извършен собствен анализ на доказателствената съвкупност настоящият съдебен състав установи следната фактическа обстановка, която не се различава от приетата от първата инстанция:
Подсъдимият Й.Д.Л., ЕГН **********,***, българин,
български гражданин, женен, с полувисше образование, работи като техник -
механик, неосъждан, с адрес в гр. София, ж.к. „ *************.
Към 20.01.2014 г. Й.Д.Л. бил подсъдим по НОХД № 9180/
2011г. на СРС, НО, 20 - ти състав, образувано на 25.05.2011 г. за причинена
средна телесна повреда на В.В.Г. по смисъла на чл.129,ал.1 от НК, като към тази
дата съдът не бил постановил присъда.
Семействата на подсъдимия Л. и това на пострадалия Д.
били съседи като живеели в два различни входа в гр.София, ж.к. „*******.
Първоначално семействата поддържали добри взаимоотношения, но с течение на
времето същите се влошили, като се стигнало и до подаване на жалби срещу подс. Л.
от страна на св. Д.. Има регистрирани жалби срещу подс. Л. и от други живущи в
блока.
На 20.01.2014 г. около 07.20 часа свидетелят К.Г.Д.,
ученик, по път към училище минал през паркинга на бл. **вх.Б. Внезапно подс. Й.Д.Л.,
управлявайки лек автомобил марка “Дачия”, модел “Логан”, ДК№ *******, го
настигнал и блъснал с автомобила в областта на десния крак, при което св. Д.
почувствал болка там и започнал да плаче. В този момент подс. Л. минал пред
него с автомобила си, спрял, отворил прозореца на колата си и заявил на св. Д.:
„Ще те убия, като куче, теб първо и после вашите, ще убия всички. До един ще ви
избия!”. Той отправил към него и обидни думи, касаещи семейството му, и псувни.
След това подсъдимият продължил по пътя си. Св.Д. се върнал вкъщи разплакан и
разказал за случилото се на неговата майка - св. Р. Д. - а тя веднага позвънила
на телефон 112 за оказване на съдействие от страна на медицинските и
полицейските органи. Пострадалият бил откаран в УМБСАЛМ „Пирогов“, където бил
прегледан. Установили се травматични увреждания по тялото на св. Д.. Видно от
назначена и изготвена в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска
експертиза, на св.Д. са причинени кръвонасядане и оток по задната повърхност на
дясната подбедрица, което осъществява медико-биологичния признак болка и
страдание. От комплексната съдебно-психиатрична експертиза се установява, че
отправените закани от подс. Л. към св. Д. са предизвикали острова стресова
реакция у последния, свързана с уплаха и страх за живота му, като той е
психически годен да дава показания.
От комплексната съдебно-психиатрична експертиза на
подсъдимия Л. се установява, че към момента на извършване на деянията
подсъдимият е могъл да разбира свойството и значението на извършеното и да
ръководи постъпките си.
Приетата фактическа обстановка се установи от
събраните по делото доказателства : гласни доказателства - обясненията на подсъдимия Й.Л. (л.103-104 от СП), показанията на св.
Р. Д. (л.58-59 от СП), св. К.Д. (л.59 от СП), В.С.(л.93 от СП), В.В.(л. 92 от
СП),вкл. и приобщените по реда на чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.2 от НПК (л.104 от
ДП, т.1), св.К.Г.(л.92 гръб от СП), Л.Х.(л.59 гръб от СП), И.Л.(л.99 от СП), М.С.
(л.27-28 от въззивното производство); писмени
доказателства - копие от медицинска бележка от 20.01.2014 г.,
съдебно-психиатрично удостоверение на К.Д. от 21.01.2014г. (л.14-16 от ДП, т.1),
съдебномедицинско удостоверение № 1/ 2014г. (л.19 от ДП, т.1), копие от жалба
от В. и В.С.от 21.05.2011г. (л.88-90 от ДП, т.1), копие от протокол за полицейско
предупреждение от 30.05.2011г. (л.61 и 92 от ДП, т.1), копие от жалба от В.В.Г.
от 21.05.2011 г. (л.58-59 от ДП,т.1), копие от писмено заявление от В. Д.С.от
18.04.2012г. (л.77-78 от ДП, т.1), копие от протокол за полицейско
предупреждение от 08.05.2012 г. (л.82 от ДП, т.1), копие от писмено заявление
от В. Д.С.от 18.06.2012 г., копие от протокол за полицейско предупреждение от
02.07.2012 г. (л.66 от ДП, т.1), копие от писмено заявление от В.П. В. от
18.06.2012 г. (л.69-71 от ДП, т.1), копие от протокол за полицейско
предупреждение от 27.06.2012г. (л.73 от ДП, т.1), копие от експертно решение на
Втора МБАЛ от 26.05.2016 г. за подс.Л., характеристики за същия (л.29 от СП,
л.75-77 от СП), копие от присъда №9810/ 15.11.2016 г. на СРС, НО, 20-ти състав
по НОХД №9180/ 2011 г.(л.88-90 от СП), присъда от 19.02.2018г. на СРС, 18-ти
с-в по НОХД №12270/2017г. (л.21 от въззивното СП) , Решение №764 от
09.07.2018г. на СГС,НО,12 въззивен с-в по ВНОХД №1378 (л.22-26 от въззивното
СП), копия на страници на амбулаторна книга с вписани посетители от Детски
травматологичен кабинет, Детски хирургичен кабинет и Неврохирургичен кабинет
(л.15-23 от ДП т.2), справка съдебни документи - СРС, справка МВР, Дирекция
„Национална система 112“ (л.29 от ДП т.2), справка от ДП“Национална компания
железопътна инфраструктура(л.43-44 от СП) справка за съдимост на подсъдимия (л.
18 от СП), както и от съдебно-медицинска експертиза (л.11-12 от ДП т.2), комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи на К.Д. (л.107-111 от ДП, т.1) и на подс. Л. (л.115-120 от ДП, т.1).
Не могат да бъдат споделени
доводите на защита за необоснованост на съдебния акт на СРС и за едностранчиво тълкуване на доказателствената
маса досежно инкриминираното деяние и участието на подс. Л. в него. Мотивите на
присъдата се базират на подробните, логични и взаимно допълващи се показания на
свидетелите Д., Д., С., В.,Г., както и от наличната медицинска документация. Не могат да бъдат възприети доводите на защитата, свързани с нарушено право на защита на подсъдимия, основани на това, че първостепенният
съд е отказал допускане на доказателства в подкрепа на защитната теза на Л. и е провел едностранно съдебното следствие. Районният съд е обсъдил всички събрани доказателства и направени
искания и възражения, видно от изложените мотиви и протоколите от съдебни заседания, като точно е посочено на кои се гради извода за виновността на подсъдимия Л. и защо приема направените възражения
и искания за неоснователни. Обезпечена е била процесуална равнопоставеност на
страните, осигурена е възможност за устни възражения и изложение по направени
доводи. По никакъв начин не са били ограничени процесуалните му права. Изводите относно правно-релевантните факти са основани на цялостен анализ
на събраната доказателствена маса. При установяване на решаващите факти, свързани с
въпроса извършени ли са или не престъпления от подс. Л., контролираният съд е анализирал подробно доказателствената съвкупност, в която с
решаващо значение са данните от кредитираните гласни доказателствени средства,
приложените писмени доказателства и СМЕ. Отделно от това, въззивният
съд намира за необходимо да напомни, че съдът няма задължение да събира и да се произнася по доказателствени материали относно
факти и обстоятелства, стоящи извън
предмета на доказване или по такива, за които вече са събрани доказателства.
Нарушения в доказателствената дейност на съда са допуснати, само когато при
разглеждането на делото не са изяснени елементи от фактическата обстановка от
съществено значение за правилното му решаване. В процесния случай обстоятелствата, за които са били
искани отказаните от съда доказателства, са без значение за правилния изход на
делото, с оглед и на което не
е налице непълнота на доказателствата, нито съществуват пропуски в дейността на
съда, защото той е обвързан от задължението за събиране на доказателства, само ако това се налага
за разкриване на обективната истина.
Възражението
на защитата за допуснато нарушение, свързано с реда на протичане на
първоинстанционното съдебно следствие, въззивният съдебен състав счита за
неоснователно. Съкратеното съдебно следствие е една от предвидените
от законодателя диференцирани процедури, като това по чл.371,т.1 от НПК по естеството си представлява облекчен ред за събиране на доказателства в
съдебната фаза на процеса, като при изразено съгласие от страните, протоколите
от досъдебното производство, закрепващи разпита на част или на всички свидетели
и заключенията на експертите се ползват при постановяването на присъдата, без
да се провежда разпита им пред съответния съд. За разлика от
съкратеното следствие по чл. 371, т. 2 от НПК, в което подсъдимият признава
изцяло фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява в съдебното производство да не се събират доказателства за същите тези факти,
респективно наказателната му отговорност се реализира при облекчени условия, а именно - по реда на чл.
58а от НК, хипотезата на чл.371,т.1 от НПК не предвижда никакви правни
последици за подсъдимия от провеждането й, свързани с наказателната му
отговорност. В тази връзка замяната на съкратената процедура по чл.371, т.1 от НПК с общия ред на съдебно следствие не засяга
правното положение на подсъдимия в насока неговото влошаване, а напротив – в
максимална степен обезпечава състезателността в наказателния процес, а оттам –
и правото на защита на подсъдимото лице. В най-пълна степен правата на
подсъдимия се гарантират именно чрез провеждането на съдебно следствие по общия
ред чрез събиране и проверка на доказателства пред решаващия съд, където
подсъдимият разполага с възможност да ги оспорва или да иска
събирането на нови, както и да изразява лично позицията си по тяхната
процесуална годност, съдържание и тежест. Отделно от това, видно от съдебния
протокол от 23.03.2017г. защитата на самия подсъдим посочва, че държи на
разглеждане на делото по общия ред. С оглед гореизложеното, липсата на нарочно
определение по чл.372, ал.3 от НПК от страна на контролирания съд не
представлява съществено процесуално нарушение, което да обуславя отмяна на
атакувания съдебен акт.
Правилно и обосновано районният съд е поставил в
основата на фактическите си изводи показанията на единствения очевидец на инкриминираните деяния – пострадалият К.Д..
Настоящият състав подложи на внимателен анализ показанията на този свидетел, като отчете обстоятелството, че същият освен
пострадал, докато е бил малолетен, е конституиран и като частен обвинител в
съдебната фаза на процеса. Съдът намира, че
показанията на св. Д. следва да бъдат изцяло кредитирани като последователни
и логични, вътрешно непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани
гласни и писмени доказателства. Той е бил
непосредствен участник в случилото се, именно върху
него е въздействал подсъдимият Л., удряйки го с управлявания от него автомобил, последвано от закана за убийство на него и близките
му. Свидетелят Д., въпреки младата си възраст и
преживения стрес, е годен да дава правдиви и обективни показания, като подробно описва
случилото се на 20.01.2014г. и посочва конкретните действия (бутане с лек
автомобил и последвала заплаха) и думи, отправени от
подсъдимия Л. към него и семейството му. На така изложеното от свидетеля въззивната
инстанция се довери, като счете, че показанията му представляват достоверно
отражение на действително случилите се събития.
Показанията на св. Д.
изцяло се подкрепят и от тези на св. Р. Д.. Първостепенният съд отново прецизно
е анализирал нейните показания, като е отчел нейната
евентуална заинтересованост от изхода на делото, произтичаща от роднинската, съответно и емоционалната близост между
нея и св. Д. (св. Д. е майка на св. Д.). Правилно контролираният съд е кредитирал
изцяло и нейните показания, които намират доказателствена опора и в останалата
доказателствена съвкупност. Свидетелката Д., макар и лично да не е възприела факти и обстоятелства, относими към
извършеното инкриминирано деяние, то нейните показания не могат изначално да
бъдат игнорирани, а правилно са били отчетени от СРС като производно
доказателство (свидетелката възпроизвежда чужди възприятия за факти, които са й били съобщени от пострадалия Д. непосредствено след инкриминираното
деяние). В правната доктрина, а и в съдебната практика не е спорно, че
производни доказателства е възможно да бъдат ползвани, но само и единствено с
цел установяване на съществуването на първични такива, заместване на същите
(когато последните не могат да бъдат събрани) или с цел проверка на вече
събрани първични доказателства. В процесния случай от дадените показания
на св. Д. се установява, че същата веднага след удара на сина й с лекия
автомобил и отправената заплаха към него, лично е възприела физическото и психическо
състояния на св. Д., като същите се намират в пълен синхрон с показанията на
самия пострадал, както и с изготвените медицински удостоверения и СМЕ,
установяващи състоянието на пострадалия Д. непосредствено след инцидента. По
настоящето дело първостепенният съд е използвал съдържащите се в показанията на свидетелката Д. обстоятелства за проверка на показанията на св. Д., както и на обясненията на
самия подсъдим. Изнесените от свидетелите В.,Г. и С.сведения
не се отнасят пряко до инкриминираните деяния,
но служат за проверка достоверността на показанията на пострадалия и за
установяване на влошените отношения между подсъдимия Л. и семейството на
пострадалия Д., както и между подсъдимия и други живущи в блока.
По отношение на обясненията на подсъдимия Л., отразяващи версията на последния за събитията, конкретно относно
обстоятелствата, че не е извършил престъплението, за което е обвинен, тъй
като в 07:40 вече е бил на работното си място, като нито е блъскал с колата си
пострадалия Д., нито го е заплашвал, въззивният съд се солидарилизира с
изводите на СРС и счита тези обяснения за защитна версия. Съгласно правилата за доказателствената тежест, за да бъдат приети за
достоверни обясненията на подсъдимия, не се изисква те да
намират подкрепа в други доказателства, а да не се опровергават от несъмнено
установени доказателства. В настоящия случай въззивният съд констатира, че
обясненията на подсъдимото лице, в посочените по-горе части, се оборват по
категоричен начин от кредитираните от съда
доказателствени източници, а именно от показанията на частния обвинител Д.,
от показанията на св. Д., както и от приобщените писмени доказателства – а
именно - представената от УМБАЛСМ „
Пирогов“ амбулаторна книга, изготвеното медицинско удостоверение на пострадалото
лице, СМЕ. За да приеме обясненията на подсъдимото лице като опит за изграждане
на защитна теза и да не се довери на същите в частта, в която
последният с категоричност отрича на инкриминираната дата 20.01.2014г. в посочения час ( около 07:20) да е бил на паркинга
пред блок **където се е развила конфликтната ситуация, въззивният съд отчете факта, че защитната теза на Л. не се потвърди по
категоричен начин нито от ангажираните пред първоинстанционната инстанция
доказателства – показанията на св. И.Л.и справка за работното време на
подсъдимия от работодатяля му, нито от тези, събрани във въззивната инстанция а именно – показанията на св. М.С.. Показанията на
тази свидетелка са неиформативни, като единственото, което се извежда от тях е,
че подсъдимият Л. е карал с лекия си
автомобил св. С. до нейната работа, като след това се насочвал към собствената
си месторабота. Свидетелката С. не е възприела нищо, относимо към предмета на
доказване по настоящето дело, като самата тя заявява, че „не може да каже дали на
20.01.2017г. е била заедно с Й.Л..“
От представената справка
за работния график на подсъдимия Л., в която в таблица срещу часа от 07:40 е положен
неговия подпис a priori не доказва по
несъмнен начин, че Л. в 07:40 наистина е бил на работното си място. Съдът не
може да заключи по категоричен начин, че подсъдимият е бил точно в 07:40 в
работата си. Видно от изпратената справка началният час от 07:40 е отбелязан на
самата бланка, като няма безспорни доказателства кога точно Л. се е подписал
върху същата, удостоверявайки, че е започнал да изпълнява трудовите си
задължения навреме. Отделно от това, дори съдът да приеме за установено, че
подс. Л. към 07:40 наистина е бил на работното си място, това не изключва
участието му в инкриминираното деяние малко преди това – около 07:20 часа. От представената справка от работодателя на подс. Л. се установява по категоричен начин, че към датата на извършване на
инкриминираното деяние, последният е бил в трудови правоотношения, но не и че на инкриминираните дата и час е изпълнявал служебните се задължения, което да
изключва възможността да е участвал в инкриминираните деяния.
Касателно другия
пункт на защитата, касаещ изисканата справка от училище дали пострадалият Д. в
инкриминирания времеви период е бил на училище, и недопускането й от страна на
съда, настоящият съдебен състав счита за неоснователно и същото не представлява
съществено процесуално нарушение. Доколкото от доказателствената съвкупност по
делото има неоспорена от страните амбулаторна книга от болница „Пирогов“ с ясно
разграфени часове на посещение от страна на пострадалия Д., то безспорно се
установява, че същият не е бил на училище, тъй като по това време,
непосредствено след отправената заплаха и удар от автомобила, е бил закаран в
болница и прегледан. Заявеното от св. Лекова (съпруга на подсъдимия и работеща
в училището на св. Д.), че е проверила дневника на 7Е клас и установила, че
пострадалият Д. е присъствал до четвъртия учебен час се оборва от представената
медицинска документация, от която е видно точно обратното. Начинът на
документално отразяване във водените училищни дневници не е обстоятелство,
което подлежи на доказване и проверка поради своята неотносимост към предмета
на доказване по настоящето дело.
Касателно другия
пункт на защитата, че св. Х., работеща в непосредствена близост до мястото на
инкриминираното деяние, е щяла да разбере със сигурност, ако е бил станал
станал подобен инцидент, е неоснователно. Правилно районният съд е отчел факта,
че дори същата да не е възприела инкриминираното деяние, това не означава, че
същото не се е случило. Субективната увереност на едно лице досежно
не/настъпването на дадени факти не е равносилна на безспорно доказан факт.
Районният съд
правилно е дал вяра на заключенията на извършените комплексни съдебно-психиатрични и психологични
експертизи на пострадалия Д. и на подс. Л.. От
първата се установява, че при пострадалия, за чиято психична годност няма съмнения, са били налице реакция на уплаха
и страх за живота му, породени от отправените към него заплахи. Посочените констатации на вещото лице добре се съотнасят
с показанията на самия пострадал и св. Д.. Настоящият съдебен състав също се позова и на заключението на изготвените
по отношение на подсъдимия Л. комплексна
съдебно-психиатрична и психологична експертиза, от която се установява, че към момента на инкриминираното деяние последният не
боледува от психично заболяване и не се води на отчет в психиатрично заведение,
като по време на инкриминираното деяние е могъл да разбира свойството и
значението на постъпките си и да ги ръководи.
Първостепенният
съд правилно е кредитирал и изготвената по писмени данни СМЕ, от която се
установява, че св. Д. е получил кръвонасядания и оток по задната повърхност на
дясната подбедрица, като тези увреждания се дължат на действие с или върху
твърд предмет и може да бъдат получени по посочения от свидетелите начин.
Така обсъдените експертни заключения са изготвени от вещи лица със
съответната специалност, като са обективни и обосновани, поради което според
настоящата инстанция законосъобразно СРС е извел въз основа на тях фактическите
и правните си изводи.
Релевираното от
защитата обстоятелство, че жалбата от страна на св. Д. била подадена на
20.01.2014г., а досъдебното производство било образувано едва на 14.05.2019г.,
настоящият въззивен състав счита за несъстоятелно. Заложените в НПК срокове за
започване и провеждане на досъдебното производство са с инструктивен характер,
доколкото касаят орган на власт и са пряко свързани с неговата компетентност.
Неизвършване на някое процесуално действие в посочения от процесуалния закон
срок е нарушение, но не съществено, водещо до ограничаване правото на защита на
подсъдимия, а евентуално би могло да бъде санкционирано чрез търсене на дисциплинарна
отговорност от конкретните лица. Кога и по какъв начин и ред да бъде извършено
едно процесуално действие е въпрос на целесъобразност и конкретна фактология и
не е обвързано с фатален срок, обуславящ дискредитиране на така извършените от
страна на компетентните органи действия, вкл. и момента на образуване на
досъдебното производство.
ОТ
ПРАВНА СТРАНА:
С оглед на всичко изложено въззивният съд прие, че фактическите и
доказателствени изводи на проверяваната инстанция относно конкретните параметри
на поведението на подсъдимия Л., а оттам и
правната оценка на действията му се явяват обосновани и законосъобразни.
При правилно установената фактическа обстановка
първата инстанция е направила законосъобразни правни изводи, като е признала
подсъдимия за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.144, ал.3 от НК. Но с
оглед служебно констатираното изтичане на абсолютната давност за престъплението
по чл. 131, ал.1, т. 6, вр. чл.130, ал.2
от НК и изричното желание на подсъдимия Л. да се възползва от нейните правни последици,
то присъдата в тази й част следва да бъде отменена и наказателното производство
в тази му част следва да бъде прекратено съгласно разпоредбата на чл.334, т.4 вр.
чл.24, ал.1, т.3 от НПК.
По отношение на
престъплението по чл.144, ал.3 от НК въззивният съд напълно се солидализира с
правните изводи на контролирания съд, че подс. Л. от обективна и субективна
страна е изпълнил неговия състав.
Във връзка с изложеното, категорично не може да бъде споделено възражението
на защитата за липса на съставомерност, досежно повдигнатото обвинение по чл.144, ал.3 от НПК. Употребеният от подсъдимия Л. израз спрямо свидетеля Д. обективира
недвусмислено вербална закана с убийство - „Ще
те убия, като куче, теб първо и после вашите, ще убия всички. До един ще ви
избия!”, като думите не само са били от естество, но и са предизвикали основателен страх у пострадалия (видно от заключението на
назначената съдебнопсихиатрична експертиза) и същевременно не е необходимо
деецът да има предварително оформено решение да извърши убийство и да действа в
осъществяване на такова решение. Съгласно закона и установената съдебна
практика , вкл. и Тълкувателно решение № 53 от 18.09.1989 г. по н. д.
№ 47/1989 г., ОСНК на ВС не се изисква заканата да е възбудила страх у адресата, а е необходимо и
достатъчно да би могла да възбуди такъв страх у него. Районният съд
правилно е подвел установените
фактически положения под престъпния състав на чл.144,ал.3 от НК, поради което отправеният упрек за
несъставомерност на деянието се явява
несъстоятелен и необоснован.
Нещо повече - според въззивната съдебна инстанция за наличието на възникнал
основателен страх от осъществяването на отправената закана с убийство, следва
да се съобрази и обстоятелството, че същата е реализирана непосредствено след
като подсъдимият Л. е блъснал с автомобила си пострадалия, което от своя страна довело до телесно увреждане на
същия. Така приетото от съда поведение на подс. Л. категорично е създало впечатление у
пострадалия
Д. относно решителността на намерението на подсъдимия
да реализира наистина заканата, макар и това да не е съществен
елемент от обективна страна за съставомерност на престъплението по чл.144, ал.3 от НК.
Относно наказанието:
За престъплението по чл. чл.144, ал.3 от НК
законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода за срок до шест
години, като не е предвиден минимален размер. Контролираният съд е
определил адекватно на извършеното от под. Л. наказание съобразно целите по чл.
36 от НК и при съблюдаване на правилата по чл. 54 от НК. Размерът на наложеното
наказание е отмерен правилно, като са отчетени всички смекчаващи и отегчаващи отговорността
обстоятелства. Настоящата
инстанция намира, че определеното наказание от две години и шест месеца ( 2
год. и 6 мес.) „лишаване от свобода“ е съразмерно на обществената опасност на
дееца и деянието, като счита, че същото е правилно индивидуализирано, като са
съотнесени всички релевантни факти и обстоятелства. Въззивният съд счита, че от съществено значение за
индивидуализацията на наказанието се явява възрастта на пострадалия Д..
Деянието е извършено спрямо малолетно лице, което все още няма здраво оформена
психика с оглед недостатъчния си социален и емоционален опит, като е много
по-лесно податливо на физическа и психическа агресия. Отделно от това, като отегчаващо вината
обстоятелство настоящият съдебен състав счита и начина на отправяне на заплахата
– „„Ще те убия, като куче, теб първо и после вашите, ще убия всички. До един ще
ви избия!”. Същата е насочена освен към пострадалия Д., но и към членовете на
неговото семейство, които също се явяват адресати на заканата, макар и лично да
не са присъствали на инкриминираното деяние.
С оглед всичко гореизложеното въззивната инстанция намира за правилен и решаващият извод на СРС за приложението на чл.66 от НК, включително и по отношение на неговия срок от 5 (пет) години.
Предвид крайния изход на делото и с
оглед разпоредбата на чл. 189, ал. 3 НПК, законосъобразно направените по делото
разноски са възложени в тежест на подсъдимия Л..
При извършената на основание чл. 314 от НПК
цялостна служебна проверка на правилността на атакуваната присъда, въззивната
инстанция не констатира наличието на други основания, налагащи нейното
изменяване или отмяна, поради което и с оглед гореизложените съображения,
постанови своето решение.
Така мотивиран и на основание чл.334, т.4 вр. чл.24, ал.1, т.3 от НПК и
чл.334, т.6 вр. чл.338 от НПК Софийски
градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ присъда от 03.10.2017 г. по НОХД № 7617/2015 г на СРС, НО, 22-ри състав, в частта относно престъплението по чл. 131, ал.1,
т. 6, вр. чл.130, ал.2 от НК.
ОТМЕНЯ приложението на чл.23, ал.1 от НК досежно групирането на наложените
наказанията и определянето на едно общо такова в размер на две години и
шест месеца „лишаване от свобода“.
ПРЕКРАТЯВА наказателното производство за престъплението по чл. 131, ал.1,
т. 6, вр. чл.130, ал.2 от НК на основание чл.334,т.6 от вр. чл.24,ал.1, т.3 от НПК.
ПОТВЪРЖДАВА присъда от 03.10.2017 г. по НОХД
№ 7617/2015 г на СРС, НО, 22-ри състав в останалите й части.
РЕШЕНИЕТО в частта относно прекратяване на наказателното производство подлежи на
обжалване и протестиране в 15-дневен срок от съобщването му на страните пред ВКС.
РЕШЕНИЕТО в останалите му части е окончателно и не
подлежи на обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.