Р Е Ш
Е Н И
Е
гр.София, 07.05.2019
г.
В И МЕТО НА НАРОДА
Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІІ-“б” въззивен състав, в открито заседание на двадесет и трети април през две хиляди и деветнадесетата година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: Теменужка Симеонова
ЧЛЕНОВЕ
: Хрипсиме Мъгърдичян
мл.с. Пламен Генев
при секретаря Н.Светославова, като разгледа
докладваното от съдия Симеонова в.гр.дело № 469 по описа за 2019 г. и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 22.10.2018 г. по гр.д. № 85361/17 г.,
СРС, ГО, 153 с-в е осъдил „А.Е.Д.“ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, райо
Оборище, ул. „*******да заплати на „С.Б”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** на основание чл. 55,
ал. 1 ЗЗД сума в размер 2 100 лв., платена на 16.01.2017 г. на отпаднало
основание, поради разваляне на договора за изработка, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.12.2017 г. до окончателното й плащане, както и на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 835,79 лв. - направени разноски по делото.
Решението
е обжалвано с въззивна жалба от ответника „А.Е.Д.“ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, райо
Оборище, ул. „*******, представлявано от управителите К.Л.Б.и Н.М.Д., чрез
пълномощника по делото адвокат А.Ч.от САК, със съдебен адрес:*** с мотиви, изложени в нея. Твърди, че съдът неправилно
е приел за безспорно от фактическа страна, че в инженерното станоище,
изготвено от ответника, се препоръчва „изготвяне на документация за издаване на
разрешително за заустяване в съществуващо дере, което
граничи непосредствено с имота“, но съдът не е обсъдил твърдението, че в
инженерното становище само е посочно, че е необходимо
разрешително за новия собственик. Целта и обхватът на инженерното становище е
преценка на специалист-инженер на обективното техническо състояние на
пречиствателната станция и водохващане на обекта, но
не може да се приеме, че е било възложено изследването на правната възможност
за издаването на разрешително за водоползване с цел заустяване. В съдебното решение се говори за изготвено от
ответника „инвестиционно предложение“, но ответникът не е имал задължение и не
е поемал ангажимент за изготвяне на инвестиционно предложение/проект/ за
изграждане на „Пречиствателна станция“. Ответникът е следвало да изготви приложеното
към исковата молба Уведомление за инвестиционно намерение до РИОСВ, а не инвестиционно предложение.
Ответникът е изпълнил всички свои задължения по сключения неформален договор с
ищеца, като е изготвил Уведомление за инвестиционно намерение до РИОСВ, прието
без забележки от възложителя. Не е било налице задължение за предварително
изследване на възможността за издаване на такова разрешително, представляващо правен
анализ по същността си, поради което не
е налице и неизпълнение на подобно задължение, както неправилно е приел
съдът. Съдът неправилно е тълкувал волята на страните при сключването на
договора и целеният резултат, като е приел, че „действителната воля на страните
по облигационното правоотношение е била изграждането на нова пречиствателна
станция в имота на ищеца, което включва подготовка на инвестиционно предложение
за изграждането й, заедно с документи за издаване на разрешително за заустяване на пречиствателни отпадъчни води“. Както бе посочено по-горе, в инженерното
становище само е уточнено, че е необходимо разрешително за новия собственик, а
целта и обхвата на инженерното становище е преценка от специалист-инженер на
обективното техническо състояние на пречиствателната станция и водохващане на обекта. Не може да се приеме, че е било
възложено, и съответно прието от ответника, изследването на правната възможност
за издаване на разрешително за водоползване с цел заустяване. Не е
част от компетентността на специалист-инженер преценката от юридическа гледна
точка на възможностите за промяна на титуляра/
издаване на ново разрешително. Дори крайната цел на възложителя да е била да
стане титуляр на разрешителното, то волята на страните не е била такава. Съдът неправилно е обосновал признаването на
иска на ищеца с наличето на изначална невъзможност за изграждането на пречиствателната станция.
Ответникът не е имал задължението и не
му е било възложено да изследва изначалната невъзможност за заустяване
в съществуващото дере, което граничи непосредствено с имота. Ето защо не е имало негодност на изпълненото от ответника,
поради което не е налице посочената от съда хипотеза за разваляне на договора
за изработка-чл.265, ал.2 ЗЗД, чл.87, ал.2 вр с
чл.55, ал.1 ЗЗД.
Освен това, ответникът не се е ангажирал с
резултат от подготвянето на процесните документи, в
зависимост от който да е дължимо плащането по договора. Според твърдението на
ответника, такава гаранция за резултат във връзка с издаване на разрешителното
не може да бъде обещана. При разрешителните режими дори и да са налице всички
предпоставки за издаване на
разрешителното, то органът отново може да откаже издаването на съответното
разрешение, с оглед правото си на преценка по целесъобразност. В тази връзка
ответникът не само не е дал подобна гаранция на ищеца, но такава не е могла да
бъде дадена.
Съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата
на чл.265, ал.2 ЗЗД, но не може да се приеме, че е налице отклонение от
поръчката от страна на ответника, както и наличие на съществени недостатъци, които правят
работата му негодна. Напротив, била е налице изначална невъзможност за
изграждане на пречиствателна станция, като ответникът не е бил ангажиран да
анализира правната възможност за съответното заустяване.
В решението на Директора на РИОСВ-Смолян, с което е прекратено
административното производство, е посочено изрично, че след изпълнение на
дадени указания, документите, изготвени от ответника са били „във форма и
съдържание, съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата
за ОВОС“-т.е. в законоустановените съдържание и
форма. Административното производство не
е било прекратено заради неправилно или некачествено изготвяне на документите
от страна на изпълнителя, а поради изначална невъзможност да се разреши новото заустяване. Съдът не е обсъдил и практиката представена от
ответника по сходни случаи, в които съдът приема, че не е налице хипотезата на
чл.265, ал.2 от ЗЗД при наличие на негативен резултат от страна на
административния орган след изготвяне на документи по договор за изработка. В
определение № 283 от 03.05.2017 г. по т.д. № 2540/2016 г. на ВКС, 2-ро ТО, с
което е потвърдено решение на САС е посочено, че „от правна страна съдът е приел, че спрямо
договора следва да се приложат
правилата на ЗЗД досежно изработката, респективно нормата на чл.265, ал.2 ЗЗД, според която потестативното право на разваляне
се поражда за възложителя, когато изпълнената работа има толкова
съществени недостатъци, че е негодна за
нейното договорно или обикновено ползване. Намерил е, че предпоставките за упражняването на това право
в случая не са налице, поради
следното: Ищецът е приел изработения от ответното дружество
бизнес-план, който, ведно с изготвените и комплектовани от консултанта документи, е бил внесен от
него като част от приложенията
към заявлението му за кандидатстване
за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ. Следователно изпълнението на работата е одобрено от възложителя, включително в качествено отношение. Независимо от този първи
извод, липсва и виновно неизпълнение по договора от
страна на ответника /осъществяване на възложената работа с недостатъци, които да я правят
негодна според предназначението й/. На първо място, ответникът не е поемал задължение да осигури получаването
на точки по критерия „Проекти
за енергия от възобновяеми източници“. На следващо място,
подготвените документи са отговаряли на
нормативните изисквания по наредбата и са счетени за
редовни при извършената от Фонда първоначална преценка, поради което и заявлението е допуснато до разглеждане.
Следователно, не са налице съществени недостатъци по смисъла на чл.265, ал.2 ЗЗД. На последно място,
предвид значителния брой проекти на
кандидати и тяхното конкретно оценяване, заявлението на ищеца не би
могло да бъде одобрено за
финансиране, дори ако проектът бе
получил максимален брой точки по
посочения по-горе критерий.“
Предвид изложеното сочи, че не е налице
хипотезата на чл.265, ал.2 от ЗЗД, а постановено решение се явява
неправилно и необосновано, поради което моли да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което да бъде отхвърлен предявения иск, ведно с акцесорния иск за законата лихва.
Претендира присъждане на разноски, включитело
адвокатски хонорар.
Въззиваемото дружество „С.Б” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Е.Б., чрез пълномощгника
по делото адвокат И.Т. от САК, със съдебен адрес: *** оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски за настоящето
производство.
Съдът, след като обсъди по реда на чл.236, ал.2 от ГПК събраните по делото доказателства и становища на страните, приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК
от надлежна страна и е процесуално допустима, а разгледана по същество
основателна, поради следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.55, ал.1,
пр.3 ЗЗД, вр. чл.265, ал.2 ЗЗД и чл.86, ал.1 ЗЗД от от „С.Б” ЕООД, ЕИК *******срещу
„А.Е.Д.“ ООД, ЕИК ******* за заплащане на сумата 2 100 лв., представляваща
задържана от ответника на отпаднало основание цена по договор за изработка,
ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане
и на разноски по делото.
Ищецът „С.Б” ЕООД твърди, че е възложил на ответника подготовка на
документи за издаване на разрешително за заустване на
пречистени отпадни води /без преценка необходимостта от ОВОС/, за което
заплатил 2 100 лв. Ответникът е изготвил уведомление за инвестиционно
предложение, по което е отказано от страна на държавната администрация издаване
на разрешение за заустване и одобрение на проекта за
пречиствателна станция, поради което ищецът развалил едностранно договора
заради неточното му изпълнение от страна на ответника и поканил последния да му
върне платената сума.
Ответникът „А.Е.Д.“ ООД в срока по чл.131 ГПК не е оспорил наличието на
облигационна връзка между страните, но счита, че е изпълнил точно и в срок
възложената му с договора изработка, която е приета от ищеца. При тези данни не
следва да носи отговорност за отказа на
държавната администрация, който е по целесъобразност.
Съдът констатира следното:
По делото е безспорно, че по заявка на ищеца, ответникът е изготвил
инженерно становище относно съществуващи пречиствателна станция и водохващане на обект - бивша почивна станция на СО МАТ АД, находяща се в град Доспат. Според становището
пречиствателното съоръжение е със силно компрометирана метална конструкция -
корозия с множество течове, същото е разположено в съседен имот, като не е
налична никаква документация за него, както и издадено разрешително за заустване на пречистените отпадъчни води. В него се препоръчва изграждане на ново пречиствателно
съоръжение в рамките на имота на бившата почивна станция на СО МАТ АД и
изготвяне на документация за издаване на разрешително за заустване
в съществуващото дере, което граничи непосредствено с имота. Въз основа на така изготвеното становище на 06.01.2017 г.
ответникът отправил оферта № 1 до
ищеца относно доставка на пречиствателно съоръжение и подготовка на документи за
издаване на разрешително за заустване на пречистени
отпадъчни води /без преценка необходимостта от ОВОС-оценка въздействието върху
околната среда/, при цена на съоръжението 32 080 лв./24 900 лв. в зависимост от
модела на съоръжението и цена на подготовка на документи за издаване на
разрешително за зауставане на пречистени отпадъчни
води/ без преценка необходимостта от ОВОС/-2 100 лв. В цената не се включва: изкопни
работи, подложен бетон и чакъл, довеждащ и отвеждащ канал и довеждане на ток до
въздуходувката, като срокът на доставката й е до 3
седмици от поръчката. Безспорно е, че на 16.01.2017 г. ищецът заплатил на
ответника 2100 лв. за подготовка на документи за издаване на разрешително за заустване на пречистени отпадъчни води /без преценка
необходимостта от ОВОС/. Ответникът изготвил уведомление за инвестиционно
предложение от името на ищеца до дирекора на РИОСВ
Смолян за изграждане на пречиствателна станция с точка за заустване,
находяща се в туристическа база СО МАТ, местност
„Кърваво дере“, гр. Доспат, което ищецът входирал в
РИОСВ Смолян.
С решение от
22.03.2017 г. директорът на РИОСВ Смолян е прекратил административното
производство по процесното инвестиционно предложение,
като го е счел за недопустимо. Предид това, ищецът
отправил до ответника по нотариален ред едностранно волеизявление за връщане на
заплатената сума в размер на 2 100 лв.
По развитите
във възивната жалба доводи, СГС приема следното:
Съдът е бил сезиран с иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 от ЗЗД- претендира
се връщане даденото на отпаднало
основание.
Настоящата инстанция приема, че така сключения
неформален договор може да бъде определен като договор за
изработка, който намира своята нормативна
опора в чл.258-чл.269 от ЗЗД. Нормата на чл.258 сочи, че
с договора
за изработка изпълнителят се задължава на свой риск да изработи нещо, съгласно
поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение, а
съгласно чл.266, ал.1, поръчващият трябва да заплати възнаграждението
за приетата работа. Този договор е консенсуален, двустранен и възмезден договор. Договорът е неформален, какъвто е настоящия казус. В случая облигационното договорно задължение на ответника е
да приеме изработената работа и да заплати уговореното
възнаграждение -арг.
чл. 258 ЗЗД и чл. 266, ал. 1 ЗЗД, а на
ищеца по
иска да изпълни
точно в качествено, количествено и темпорално отношение описаните в договора дейности и да предаде изработеното
на възложителя. Договорът за изработка може да бъде прекратен
с едностранно изявление от поръчващия когато:
а/ отклонението от поръчката, съответно недостатъците са толкова съществени, че изработеното е негодно за обикновеното
или предвиденото в договора предназначение-чл.265, ал.2 от ЗЗД и б/изпълнителят не изработи и не предаде
работата в уговорения срок, съответно - когато изпълнението не последва и в допълнителния срок, даден от поръчващия
при наличието все още на
интерес от реално изпълнение, освен когато неизпълнението
е незначително.
В конкретния казус е видно, че след кореспонденция между страните, изпратено
до ищеца от ответника инженерно становище, в което е ответникът е препоръчал изграждане на ново пречиствателно съоръжение в рамките на имота на бившата
почивна станция на СО МАТ АД и изготвяне на документация за издаване на
разрешително за заустване в съществуващото дере,
което граничи непосредствено с имота, след представяне на оферта № 1 от
06.01.2017 г. от ответинка за техническите
характеристики на пречиствателно съоръжение Bioclean
100/представяне на техническите характеристики на
модулните пречиствателни съоръжения Bioclean 50 и Bioclean 100/ и съответно подготовка на документи за издаване на разрешително за заустване, с посочване на осигуряване на гаранция на цялата
технологична част на пречиствателната станция, се е стигнало до изготвяне от
страна на ответника от имета на ищеца на Уведомление
за инвестиционно предложение, а не намерение както се твърди във въззивната жалба, което е
било изпратено до Директора на РИОСВ. В него се сочи, че инвеститорът има
намерение да постави ново модулно
пречиствателно съоръжение, което ще разположи в границите на собствения си
имот и ще заусти пречистените води в безименно дере,
преминаващо до границата на имота. Основателността на въззивната
жалба се състои в обстоятелството, че ответникът не се е ангажирал с резултат
от подготването на процесните
документи, в зависимост от който да е дължимо плащането по договора, не е имал задължението и не му е било възложено
да изследва изначалната невъзможност за заустяване в
съществуващото дере, което граничи непосредствено с имота. Ищецът е приел изработеното от ответното дружество уведомление за инвестиционно предложение, отправено до Директора на РИОСВ, следователно изпълнението
на работата е било одобрено от възложителя, включително в качествено отношение. В
решението на Директора на РИОСВ-Смолян, с което е прекратено административното
производство, е посочено изрично, че след изпълнение на дадени указания,
документите, изготвени от ответника са били „ във форма и съдържание, съгласно
чл.4, ал.3 от Наредбата за ОВОС“-т.е. в законоустановените
съдържание и форма. Административното
производство не е било прекратено заради неправилно или некачествено изготвяне
на документите от страна на изпълнителя, а поради изначална невъзможност да се разреши новото заустяване.
Практиката по сходни случаи, в която съдът приема, че не е налице хипотезата на
чл.265, ал.2 от ЗЗД при наличие на негативен резултат от страна на
административния орган след изготвяне на документи по договор за изработка, е в
определение № 283 от 03.05.2017 г. по т.д. № 2540/2016 г. на ВКС, 2-ро ТО. В това определение е посочено, че първо изпълнението на работата е одобрено от възложителя, включително в качествено отношение и освен това липсва и виновно неизпълнение
по договора от страна на
ответника /осъществяване на възложената работа с недостатъци, които да я правят
негодна според предназначението й/, какъвто не е настоящия казус. Ответникът не
е поемал задължение и не му е било възложено да изследва изначалната
невъзможност за заустяване в съществуващото дере,
което граничи непосредствено с имота, а от друга страна, подготвените документи
са отговаряли на нормативните изисквания по Наредбата
за ОВОС и са
били счетени за редовни съгласно чл.4, ал.3 от Наредбата. Следователно, не
са налице съществени недостатъци по смисъла на
чл.265, ал.2 ЗЗД, не е имало негодност на изпълненото от ответника,
поради което не е налице посочената от съда хипотеза за разваляне на договора
за изработка-чл.265, ал.2 ЗЗД, чл.87, ал.2 вр с
чл.55, ал.1 ЗЗД
На основание чл.271, ал.1, изр.1, ІІ пр. ГПК, първоинстанционното
решение следва да бъде отменено и вместо него
постановено друго, с което да бъдат отхвърлени предявените искове. На ответника
се следват разноски за първата инстанция в размер на 377 лв. за адвокатско
възнаграждение.
С оглед изхода на делото и предявената
претенция, въззиваемото дружество следва да заплати
на въззивника направените по делото разноски за въззивната инстанция в общ размер от 419 лв., от които 42
лв. за държавна такса и 377лв. адвокатско вънаграждение.
Водим от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ решение от 22.10.2018 г. по гр.д. № 85361/17 г. на
СРС, ГО, 153 с-в, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от „С.Б”
ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:*** срещу „А.Е.Д.“ ООД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, район Оборище,
ул. „*******иск на основание чл. 55, ал.
1 ЗЗД за сумата в размер 2 100 лв., платена на 16.01.2017 г. на отпаднало
основание, поради разваляне на договора за изработка, ведно със законната лихва
върху сумата, считано от 05.12.2017 г. до окончателното й плащане.
ОСЪЖДА „С.Б” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Б., чрез
пълномощника по делото адвокат И.Т. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „А.Е.Д.“ ООД, ЕИК *******,
с адрес: гр. София, райо Оборище, ул. „*******,
представлявано от управителите К.Л.Б.и Н.М.Д., чрез пълномощника по делото
адвокат А.Ч.от САК, със съдебен адрес:***, направените разноски за първата
инстанция в размер на 377 лв. за адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА „С.Б” ЕООД, ЕИК *******,
със седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Е.Б., чрез
пълномощника по делото адвокат И.Т. от САК, със съдебен адрес: *** да заплати на „А.Е.Д.“ ООД, ЕИК *******,
с адрес: гр. София, район Оборище, ул. „*******, представлявано от уп равителите К.Л.Б.и Н.М.Д.,
чрез пълномощника по делото адвокат А.Ч.от САК, със съдебен адрес:***
направените разноски за настоящата инстанция в общ размер от 419 лв.
Решението е окончателно и не
подлежи на обжалване на основание чл.280, ал.2 ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.