Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 38
гр. Габрово,
06.06.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно
отделение, в публично съдебно заседание на петнадесети май, две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГОВЕСТА КОСТОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЛАМЕН ПОПОВ
КРЕМЕНА
ГОЛЕМАНОВА
при участието на секретаря Веселина Йосифова
и прокурор............, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНЧХД № 38 по
описа за 2019 година, въз основа данните по делото и закона прие за установено
следното:
Въззивното производството е образувано по жалба на подсъдимия Ю.М.М.
***, чрез служебния защитник адв. В.И. *** против Присъда № 17 от 26.03.2019
година, постановена по НЧХД № 61/2019 г. на Районен съд Севлиево.
С обжалваната
присъда първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Ю.М.М. *** за ВИНОВЕН в
това, че на 20.07.2018 г., около 17,30 часа, в село П., общ. Севлиево, пред
магазин на центъра на селото, нанесъл на А.И.Р. *** удари с метален прът по
главата и рамото и с това деяние му причинил разстройство на здравето, извън
случаите на чл. 128 и 129 от НК, с което е извършил престъпление, за което на
основание чл. 130, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "в" от НК, съдът
го е ОСЪДИЛ на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 300 лв. /триста лева/.
Със същата присъда
съдът е ПРИЗНАЛ подсъдимия Ю.М.М. за ВИНОВЕН в това, че по същото време и на
същото място, в негово присъствие казал думи, унизителни за честта и достойнството
на А.И.Р. *** - „Ще ти ……………", с което е извършил престъпление, за което
на основание чл. 146, ал. 1 и чл. 55, ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 1 от НК съдът
го е ОСЪДИЛ на ГЛОБА в полза на държавата в размер на 500 лв. /петстотин лева/.
На основание чл. 23,
ал. 1 от НК, по правилата на съвкупността, съдът е ОПРЕДЕЛИЛ на подсъдимия
Ю.М.М. ОБЩО НАКАЗАНИЕ за изтърпяване - ГЛОБА в полза на държавата в размер на
500 лв. /петстотин лева/.
Съдът е ОСЪДИЛ
подсъдимия Ю.М.М. да заплати на тъжителя А. И.Р. ***, с ЕГН **********
обезщетение за причинени от деянията неимуществени вреди в размер на 2400 лв.
/две хиляди и четиристотин лева/, от които 1800 лева за вреди, произтичащи от
престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК и 600 лв. /шестстотин лева/ за вреди,
произтичащи от престъплението обида, ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на причиняване на вредите - 20.07.2018 г. до окончателното й
изплащане, както и да заплати на тъжителя направените от него разноски по
делото в размер на 567 лева.
Съдът е ОТХВЪРЛИЛ
предявения от А.И.Р. против Ю.М.М. граждански иск, с който се претендират
обезщетения за причинени неимуществени вреди, произтичащи от престъплението по
чл. 130, ал. 1 от НК над размера от 1800 лева до пълния размер от 7000 лева и
произтичащи от престъплението обида над размера от 600 лева до пълния размер от
1000 лева, като неоснователен и недоказан.
Съдът е ОСЪДИЛ
подсъдимия Ю.М.М. да заплати по сметка на Районен съд гр. Севлиево държавна
такса върху уважения размер на гражданския иск в размер на 96 лева, както и 5
лева за служебно издаване на изпълнителен лист в случай, че сумата не бъде
внесена доброволно.
Въззивната жалба е
подадена от процесуално легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК,
което обуславя процесуалната й допустимост.
Във въззивната жалба се твърди, че така постановената присъда
е неправилна, незаконосъобразна и необоснована в частта, с която подсъдимият е
осъден за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Претендира се за
отмяна на присъдата в тази част, както и подсъдимият да бъде признат за невинен
в извършването на това престъпление. Алтернативно се претендира да бъде
изменена присъдата в гражданската й част, като се намали размера на присъденото
обезщетение за причинени неимуществени вреди в размер на 200 лв. Същото да бъде
редуцирано съгласно разпоредбата на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в размер на 180 лв. По
отношение на постановената присъда, с която подсъдимият Ю.М.М. е признат за
виновен и е осъден за извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК се
претендира за изменение, като се намали размера на присъденото обезщетение до
стойността от 1000 лева и се редуцира на основание чл. 51, ал. 2 от ЗЗД в
размер на 800 лв. Жалбоподателят счита, че тъжбата с предявено обвинение по чл.
146, ал. 1 от НК е подадена след
изтичане на определения в разпоредбата на чл. 81, ал. 3 от НПК преклузивен шест
месечен срок. Безспорно било, че с Постановление за спиране на наказателно
производство от 05.02.2019 г. на Севлиевска районна прокуратура е спряно ДП №
415/2018 г. по описа на РУ на МВР Севлиево с вх. № 796/2018 г. по описа на РП
Севлиево, тъй като престъплението по чл.
129 НК, предмет на разследване по ДП, се преследвало по тъжба на пострадалия. В
едномесечен срок от деня, в които пострадалият е получил съобщение за
прекратяване на ДП на основание, че престъплението е от частен характер била
подадена такава за извършени престъпления по чл. 130, ал. 1 от НК и по чл. 146,
ал. 1 от НК. За престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК срокът бил шест месечен
от деня, в който пострадалият е узнал за престъплението с начален момент
20.07.2018 г., изтичащ на 20.01.2019 г. В този срок такава тъжба не била
подадена. При определяне на размера на обезщетение по чл. 146, ал. 1 от НК за
причинени неимуществени вреди, първоинстанционният съд определил сума в размер на 600 лева. Този
размер не отговарял на законоустановените критерии за справедливост, уредени в
правната норма на чл. 52 от ЗЗД. Ноторно известно било, че при отправяне на
обидни думи се засяга честта и достойнството, при което пострадалият търпи
негативни последици. В настоящият случай липсвали конкретни доказателства
/писмени и гласни/ за степента и времетраенето, през което тъжителят е изпитвал
тези негативни емоции. Липсвали доказателства и за изпитваното чувство на унижение,
депресия, за накърнени морални и нравствени ценности вследствие на преживяната
обида. Обезщетение в размер на 200 лв. в пълна степен щяло да удовлетвори
пострадалият за причинените неимуществени вреди. При определяне размера на
обезщетението от извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК
първоинстанционният съд определил сума в размер от 1800 лева. При съблюдаване
принципа на справедливост и с оглед практиката на Севлиевски районен съд,
неоправдано бил завишен размера на присъденото обезщетение в полза на
тъжителят. От съдебно - медицинската експертиза, приета от първоинстанционния
съд като правилна, мотивирана и безпристрастна, вещото лице д-р Я.К. в о.с.з.
от 26.03.2019 г. обяснил, че в конкретния случай пострадалият е с установена
диагноза "мозъчно сътресение" с период на възстановяване около месец,
без да даде конкретно становище дали е налице „постравматичен посткомационен
синдром". Този факт бил от съществено значение за размера на обезщетението
за причинени неимуществени вреди с оглед вида, обема, интензитета, естеството и
продължителността на претърпените болки и страдания. Към настоящия момент
пострадалият А.И.Р. бил напълно възстановен, без трайни негативни последици и в
предвид младата му възраст, сума в размер на 1000 лв. представлявала справедливо
и реално обезщетение, съобразно с критериите по чл. 52 от ЗЗД. Фактическата
обстановка не била прецизно изяснена от първоинстанционния съд. Релевантни за
делото в тази насока били следните
обстоятелства, които следвало да се анализират и ценят в тяхната съвкупност при
формиране на фактически и правни изводи. В хронологичен порядък те били
следните: На 20.07.2018 г. около обед подсъдимият Ю.М. направил забележка на
лице /свид. М.М./, че е пуснал да пасат овце в негово място. Последвал отговор, "че имал патрон, който
отговарял за тях, той не отговарял за овцете". На горната дата около 17,30
ч. подсъдимият М. се движел с магарешка каручка. Минал покрай магазин в
центъра. Видял тъжителя, седнал на маса с познати. Попитал го докога ще пуска
овцете там. Пострадалият отговорил, че "не го е страх и имал патрон, които
да го защитава". В този момент подсъдимият слязъл от каручката и с метална
пръчка му е нанесъл удари. Претендира се да бъдат приети обясненията на
подсъдимия за достоверни, обективни, кореспондиращи с останалите гласни
доказателства, обясняващи причините и подбудите за поведението му. Те се
подкрепяли от показанията на свид. М.М., който казвал: "Разправията стана
за някаква ливада и някакви овце. В началото бай Ю. каза на А., защо пуска
овцете там, а А. каза, че не е пускал и тогава бай Ю. се ядоса и почна да
псува". С оглед на изложеното следвало да се приеме, че е налице
съпричиняване от страна на пострадалия, като обезщетенията за вреди следвало да
се намалят. Приносът на пострадалия се изразявал в действие „ядосване" на
подсъдимия, като поведението му било противоправно и водело до настъпването на
вреди. По този начин пострадалият способствал и допринесъл за настъпването им
и предизвикал подсъдимия. В този смисъл
било ТР № 1/07.12.2015 г.по т.д. № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС, в чиито мотиви
било отразено следното -съпричиняването на вреди изисква наличие и пряка връзка
между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат" и
Решение № 734/14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1166/2009 г.на IV г.о., Решение
№ 355/01.07.2010 г. по н.д. № 304/2010 г. на ВКС, III н.о. С тези решения ВКС
приел, че правилото на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД за намаляване на обезщетенията при
съпричиняване следва да намери приложение и при разглеждане на гражданския иск
в наказателното производство. Претендира се съдът да приеме, че е налице
съпричиняване и да се намали размера на обезщетенията по чл. 146, ал. 1 от НК в
размер на 180 лв. и по чл. 130, ал. 1 от НК в размер на 800 лв.
Ведно с въззивната
жалба не са представени писмени или други нови доказателства. В съдебно
заседание на 15.05.2019 г. от страна на жалбоподателя е представено копие от
Постановление за спиране на наказателното производство от 05.02.2019 г. на РП
Севлиево по ДП № 415/2018 г. по описа на РУ на МВР Севлиево /вх. № 796/2018 г.
по описа на прокуратурата/, което съдът прие с протоколно определение.
В съдебно заседание
на 15.05.2019 г. защитникът адв. И. и подсъдимият Ю.М. поддържат въззивната
жалба и направените искания.
В съдебно заседание
повереникът на тъжителя А.Р. - адв. П.Д. *** оспорва жалбата. Счита
първоинстанционната присъда за правилна и моли тя да бъде потвърдена. Не прави
доказателствени искания. Тъжителят Р. не се явява редовно призован, като
явяването му в случая не е задължително.
Пред
първоинстанционния съд е приет за съвместно разглеждане граждански иск от
тъжителя А.Р. против подсъдимия Ю. М. за сума в размер на 7000 лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието - 20.07.2018 г. до
окончателното изплащане, и граждански иск от тъжителя А.Р. против подсъдимия Ю.
М. за сума в размер на 1000 лева, представляваща претърпени неимуществени вреди
от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно със законната лихва от датата
на деянието - 20.07.2018 г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.
45 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното
от фактическа страна:
Подсъдимият Ю.М.М. е
пенсионер и живее в село ***. Извън посоченото населено място и срещу
пилчарника притежавал недвижим имот, който бил заграден с телена ограда и
тръни, в който пасял свои животни - овце. В същото село живеел и тъжителя
А.И.Р., който работел в „П." АД гр. Севлиево, но същевременно
притежавал и стадо от около 100 овце. Животните му били извеждани на паша от
друг човек, а от тъжителя понякога през почивните
дни. На 20.07.2018 г. тъжителят Р. пиел кафе на една от масите пред магазин,
находящ се в центъра на село П.. Заедно с него били свидетелите М.М., А.А. и
С.А.. Около 17,30 часа покрай посочения магазин, с коня и каруцата си минал
подс. М.. Забелязал седналия на масата тъжител Р. и спрял до магазина. След
това напсувал тъжителя, като му казал: „Ще ти ……“. Защо пускаш овцете си да
пасат в моето място". Тъжителят му казал да не го псува както и, че той не
е пускал овцете в неговото място. В този момент подс. М. взел от каруцата
метален прът, приближил се до А.Р. и му нанесъл два удара в главата и един в
рамото. Свид. А.А. станал и хванал за ръцете подс. М., който първоначално го
заплашил, че ще удари и него, след което се върнал при каруцата си, качил се в
нея и си заминал. Бил извикан екип на Бърза помощ, като същевременно бил подаден
сигнал и в РУ на МВР Севлиево и служители от същото посетили мястото на
инцидента. Тъжителят Р. бил откаран в Центъра за спешна медицинска помощ в гр.
Севлиево, където му бил извършен преглед и след това бил насочен за
хоспитализация в Хирургично отделение на МБАЛ „Д-Р Стойчо Христов" гр.
Севлиево, откъдето е изписан на 22.07.2018 г. Поставена му е диагноза - Контузия на главата. Комоцио на
мозъка със загуба на съзнание и му била издадена епикриза за престоя му в
болничното заведение. Междувременно, от страна на полицейският служител,
посетил мястото на инцидентна била изготвена докладна записка до Началника на
РУ - Севлиево, във връзка с която в управлението било образувано Досъдебно
производство № 415/2018 г. за престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК. С
Постановление на прокурор при РП - Севлиево от 05.02.2019 г. и на осн. чл. 199
във вр. с чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК досъдебното
производство било спряно, тъй като се установило, че престъплението, предмет на разследване, се
преследва по тъжба на пострадалия. За същото бил уведомен тъжителя Р., който подал в PC - Севлиево тъжба, по
повод на която е образувано НЧХД № 61/2019 г. по описа на СРС.
По
искане на тъжителя, първоинстанционният съд е допуснал съдебно-медицинска
експертиза, която не е оспорена от страните. Съгласно заключението на вещото
лице д-р Я.К., пострадалият на 20.07.2018 г. А.И.Р. е получил следните
увреждания - контузия на главата с клинични данни за мозъчно сътресение - лека
степен, с охлузвания, отоци и кръвонасядания в окосмената част на главата
/неуточнени/, контузия на дясното рамо. Има субективни оплаквания от
главоболие, гадене, световъртеж и дискомфорт. По свидетелски показания е имал
кървене от нараняване/наранявания на главата, но същите не са уточнени в
медицински документ - вероятно е имало такова нараняване, което по-късно е
описано като охлузване/охлузвания. Вещото лице дава заключение, че получените
увреждания са довели до временно разстройство на здравето, неопасно за живота
/разстройство на здравето извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК/. Излага
се, че всички разпитани свидетели посочват, че пострадалият не е падал и не е
губил съзнание. Липсата на спомен у него най-вероятно се дължи на амнезия от
травмата. Получените травми могат да са причинени по начина, описан от тъжителя
и свидетеля, както и от подсъдимия - при удари с метална пръчка/прът по главата
и по гърба в областта на дясното рамо. Поради липсата на детайлно описание
както на уврежданията, така и на предмета, с който са нанесени, не може да се
направи обоснован извод относно точния механизъм на получаването им с
идентификация на контактната повърхност. Травмите по главата са били
съпроводени с болки и страдания - за охлузванията и хематомите за период от
около 7-10 дни, а за мозъчното сътресение около един месец. Мозъчно сътресение
като увреждане на здравето преминава до около 3-4 седмици и при продължаващи
оплаквания се приема наличие на усложнение - посткомоционен церебрастенен
синдром. В случая това не е уточнено, но е издаден документ за временна нетрудоспособност
за още един месец след първия /непосредствено след травмата/.
След анализ на
събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият
въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите
на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност
се явяват гласните и писмените доказателства по делото, приобщената експертиза,
както и от части обясненията на подсъдимия.
Относно деянието по
чл. 146, ал. 1 от НК:
На първо място,
основателно е възражението на жалбоподателя за изтекла давност относно правото
да се подаде тъжба за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК. Деянието е
извършено на 20.07.2018 г. в присъствието на тъжителя А.Р.. На тази дата следва
да се приеме, че той е узнал за думите на Ю.М., които са унизителни за честта и
достойнството му. Тъжбата е подадена в СРС на 13.02.2019 г. с вх. № 641. Срокът
по чл. 81, ал. 3 от НПК е изтекъл на 20.01.2019 г. Вярно е, че в РУ на МВР е
било образувано ДП № 415/2018 г. по описа на РУ на МВР Севлиево /вх. № 796/2018
г. по описа на прокуратурата/. Наказателното производство по това дело е било
спряно с Постановление от 05.02.2019 г. на РП Севлиево на основание чл. 199 във
р. с чл. 244, ал. 1, т. 1 във вр. с чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. В тези случай,
на основание чл. 81, ал. 3 от НПК срокът за пострадалия започва да тече от
деня, в който е получил съобщение за спиране на наказателното производство на
основание чл. 25, ал. 1, т. 6 от НПК. Производството по ДП № 415/2018 г. обаче
е образувано за извършено от Ю.М. престъпление по чл. 129, ал. 1 от НК, тъй
като към този момент е имало данни за причинена средна телесна повреда. След
като е установено, че такава не е настъпила, прокурорът е приел, че се касае за
извършено престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК, което се преследва по тъжба на
пострадалия. Нанасянето на телесна повреда е престъпление, различно от обидата
по чл. 146, ал. 1 от НК. В производството по ДП № 415/2018 г. не е водено
разследване за извършено престъпление - обида. Спирането на наказателното
производство с постановление на прокурора от 05.02.2019 г. няма връзка с
извършеното престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК. Пострадалият А.Р. е бил
длъжен да сезира съда с тъжба до 20.01.2019 г., ако е имал намерение да повдига
такова обвинение. Тъй като тъжбата за престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК е
подадена извън срока, наказателното производство в тази част следва да бъде
прекратено на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК. Като последица от това,
атакуваната присъда следва да бъде отменена в частта, с която подсъдимият Ю.М.
е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 146, ал. 1
от НК, както и в частта, с която е определено общо наказание по чл. 23, ал. 1
от НК.
Относно деянието по
чл. 130, ал. 1 от НК:
Подсъдимият Ю.М. не
оспорва твърдението, че е нанесъл на А.И.Р. удари с метален прът по главата и
рамото и с това деяние му причинил разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и 129 от НК. В тази насока има и непротиворечиви доказателства -
показанията на разпитаните свидетели М.М., А.А. и С.А., медицинска документация
и експертиза. Спори се единствено, че е налице съпричиняване от страна на
пострадалия, който допринесъл за престъпния резултат чрез "ядосване на
подсъдимия". А.Р. казал на Ю.М., че "имало патрон, който отговарял за
овцете" а също и, че "имал патрон, който да го защитава", което
поведение било противоправно. Това ядосало М., поради което тай нанесъл
ударите. Това възражение е неоснователно. Науката не познава правна конструкция
"съпричиняване чрез ядосване на подсъдимия". В случай, че Ю.М. не е
могъл да постигне извънсъдебно разрешаване на спора си с А.Р., следвало е да
отнесе претенцията си до компетентния съд. Най-неправилното действие в случая е
било да пристъпи към саморазправа чрез физическо насилие. Освен това, отговорът
на пострадалия, че има друг човек, на който е възложено да се грижи за овцете
не е нито обиден, нито засяга по някакъв начин честта, достойнството, личните
чувства и въобще личната сфера на подсъдимия. Цитираната в тъжбата съдебна
практика се отнася за съвсем различни казуси и не може да доведе до промяна на
изводите, направени от СРС. Присъдата в частта, с която подс. Ю.М. е признат за
виновен в извършването на престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК е правилна и
законосъобразна. Присъдата е неправилна в частта, с която е определено
наказанието за това престъпление. Ако решаващият състав на РСР беше прекратил
своевременно наказателното производство за извършено престъпление по чл. 146,
ал. 1 от НК, нямаше да достигне до грешния извод, че са налице множество
престъпления по смисъла на чл. 78, ал. 7 от НК, което е пречка за освобождаване
на подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно
наказание.
Налице са
предпоставките за приложението на чл. 78а от НК. За извършеното от подсъдимия
Ю.М. умишлено деяние се предвижда наказание - лишаване от свобода до две години
или пробация. М. не е осъждан /по отношение на предходните му осъждания е
настъпила реабилитация/ и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда
на Глава осма, раздел ІV от НК. Няма причинени с престъплението имуществени
вреди, които да са съставомерни. За приложението на текста е без значение дали
целите на наказанието могат да бъдат постигнати чрез този вид наказание, тъй
като разпоредбата е императивна. Предвид изложеното, настоящият състав на ОС
Габрово счита, че първоинстанционната присъда следва да бъде изменена, като се
приложи разпоредбата на чл. 78а от НК
относно деянието по чл. 130, ал. 1 от НК. Подсъдимият М. следва да бъде
освободен от наказателна отговорност и да му бъде наложено административно
наказание - ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда
лева/ в полза на държавата. Минималният размер на предвидената в текста
глоба ще бъде достатъчен, за да мотивира дееца към въздържане за в бъдеще от извършването
на престъпни деяния. Този размер на глобата е съобразен със семейното и имотно
състояние на подс. М.. Съдът счита, че с това наказание ще бъдат постигнати
най-ефективно целите на чл. 36 от НК.
При определяне
размера на глобата съдът взе предвид следните смекчаващи и отегчаващи вината
обстоятелства: Ниска степен на обществена опасност на подсъдимия като деец,
предвид чистото му съдебно минало. Средна степен на обществена опасност на
конкретното престъпно деяние, предвид причинените на пострадалия увреждания и
срока за възстановяване. Добрите характеристични данни, възрастта,
здравословното състояние на подсъдимия. Оказано съдействие при разкриване на
обективната истина. Отегчаващи вината обстоятелства не се установиха.
В този мисъл
първоинстанционната присъда следва да бъде изменена.
По отношение на
ГРАЖДАНСКИТЕ ИСКОВЕ:
Относно иска за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК:
В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански
иск от тъжителя А.Р. против подсъдимия Ю. М. за сума в размер на 7000 лева,
представляваща претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал.
1 от НК, ведно със законната лихва от датата на деянието - 20.07.2018 г. до
окончателното изплащане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
От доказателствата
по делото безспорно се установи, че подсъдимият Ю.М. е извършил престъплението,
за което е предаден на съд. В резултата на виновното противоправно поведение на
М., пострадалият А.Р. е претърпял неимуществени вреди, а именно: контузия
на главата с клинични данни за мозъчно сътресение - лека степен, с охлузвания,
отоци и кръвонасядания в окосмената част на главата /неуточнени/, контузия на
дясното рамо. Има субективни оплаквания от главоболие, гадене, световъртеж и
дискомфорт. Съгласно свидетелските показания е имал кървене от
нараняване/наранявания на главата, макар същите да не са уточнени. Вещото лице
счита, че вероятно е имало такова нараняване, което по-късно е описано като
охлузване/охлузвания. Тези увреждания са довели до временно разстройство на
здравето, неопасно за живота /разстройство на здравето извън случаите на чл.
128 и чл. 129 от НК/. Травмите по главата са били съпроводени с болки и
страдания - за охлузванията и хематомите за период от около 7-10 дни, а за
мозъчното сътресение около един месец. Мозъчно сътресение като увреждане на
здравето, преминава до около 3-4 седмици и при продължаващи оплаквания, се
приема наличие на усложнение - посткомоционен церебрастенен синдром. В случая
това не е уточнено, но е издаден документ за временна нетрудоспособност за още
един месец след първия /непосредствено след травмата/. С
оглед на това правилно районния съд е приел, че предявеният иск с правно
основание чл. 45 от ЗЗД е основателен.
При определяне
размера на обезщетението, което съдът е присъдил за претърпените от пострадалия
А.Р. неимуществени вреди, правилно и съобразно чл. 52 от ЗЗД са преценени
болките и страданията на пострадалото лице, продължителността на оздравителния
процес, несгодите, съпътстващи същия и здравословните последици от тези
наранявания. Присъденото обезщетение в размер на 1800 лева е съразмерно на тези
неимуществени вреди. Правилно предявеният граждански иск е отхвърлен в
останалата част като неоснователен и недоказан.
Законната лихва е
присъдена, считано от 20.07.2018 г. - датата на деянието, съобразно претенцията
на ищеца.
Относно иска за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК:
В наказателното
производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск от тъжителя А.Р.
против подсъдимия Ю. М. за сума в размер на 1000 лева, представляваща
претърпени неимуществени вреди от престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК, ведно
със законната лихва от датата на деянието - 20.07.2018 г. до окончателното
изплащане, с правно основание чл. 45 от ЗЗД.
Наказателното
производството във връзка с престъплението по чл. 146, ал. 1 от НК следва да
бъде прекратено на основание чл. 24, ал. 5, т. 2 от НПК, а постановената
присъда да бъде отменена в тази част. Следователно, по отношение на присъдата в
частта, с която е ангажирана гражданската отговорност на подсъдимия,
наказателното производство също следва да бъде прекратено поради първоначалната
недопустимост на този иск. Същият е акцесорен спрямо повдигнатото обвинение и
претенцията почива на деликтно основание, което произтича от извършено
престъпление. След като районния съд не е имал право да разгледа обвинението за
извършено престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК, същият не е имал право да
разгледа и свързаната с това обвинение претенция за обезвреда. Това произтича
от обстоятелството, че основанието на гражданския иск в наказателния процес е
деянието, предмет на обвинението, като обвързаността между двете е такава, че
въпросът за основателността на гражданската претенция е изцяло в зависимост от
разрешаването по същество на въпросите, съставляващи предмет на разглеждане в
наказателния процес. Иначе казано, решаването на въпроса за гражданската
отговорност на подсъдимия за причинената от него с престъплението вреда е
обвързано с постановяването на присъдата, която дава отговор на въпросите за
деянието, вредата, причинната връзка, вината и противоправността, а последните
няма как да бъдат разгледани по същество при положение, че наказателното
производство се прекратява. Тук е и основната разлика с хипотезите на чл. 307
от НПК, които не са налице. Поради изложеното, присъдата следва да бъде
отменена и в частта, с която подс. Ю.М. е осъден да заплати на тъжителя А.Р.
сума в размер на 600 лв. за вреди, произтичащи от престъплението обида, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите -
20.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и в частта, с която този иск
е отхвърлен до пълния му размер. Производството в тази част следва да бъде
прекратено. След като на основание чл. 88, ал. 3 от НПК гражданският иск не се
разглежда, когато съдебното производство бъде прекратено, на още по-силно
основание той не следва да се разглежда, когато се прекратява наказателното
производство. Пострадалият може да предяви претенцията си пред гражданския съд.
Дължимата сума за
държавна такса следва да бъде намалена до размера от 72 лева, което е четири
процента върху обезщетението от 1800 лева, присъдено за престъплението по чл.
130, ал. 1 от НК. За прекратената част от производството във връзка с другия
граждански иск, такса на се дължи.
Правилно са
определени дължимите по делото разноски.
В останалата част
присъдата на Районен съд Севлиево следва да бъде потвърдена като правилна и
законосъобразна.
Водим от горното и
на основание чл. 337, ал. 1, т. 4 във вр. с чл. 334, т. 3 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ИЗМЕНЯ Присъда № 17 от 26.03.2019 година,
постановена по НЧХД № 61/2019 г. на Районен съд Севлиево В ЧАСТТА, с която за
извършеното престъпление по чл. 130, ал. 1 от НК и след приложение на чл. 55,
ал. 1, т. 2 от НК районният съд е осъдил подсъдимия Ю.М.М. да изтърпи наказание
- ГЛОБА в полза на държавата в размер на 300 лв. /триста лева/, вместо което и
на основание чл. 78а, ал. 1 от НК ОСВОБОЖДАВА
подсъдимия Ю.М.М. *** от наказателна отговорност, като му налага
административно наказание ГЛОБА в размер на 1000 лв. /хиляда лева/ в полза на държавата.
ОТМЕНЯ Присъда № 17 от 26.03.2019 година,
постановена по НЧХД № 61/2019 г. на Районен съд Севлиево В ЧАСТТА, с която
подсъдимият Ю.М.М. е признат за виновен и му е наложено наказание за извършено
престъпление по чл. 146, ал. 1 от НК и ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство в тази част, на основание чл. 24, ал. 5, т. 2
във вр. с чл. 81, ал. 3 от НПК.
ОТМЕНЯ Присъда № 17 от 26.03.2019 година,
постановена по НЧХД № 61/2019 г. на Районен съд Севлиево В ЧАСТТА, с която е
определено общо наказание по чл. 23, ал. 1 от НК.
ОТМЕНЯ Присъда № 17 от 26.03.2019 година,
постановена по НЧХД № 61/2019 г. на Районен съд Севлиево В ЧАСТТА, с която
подсъдимият Ю.М.М. е осъден да заплати на тъжителя А.И.Р. сума в размер на 600
лв. /шестстотин лева/ за вреди, произтичащи от престъплението обида, ведно със
законната лихва върху сумата, считано от датата на причиняване на вредите -
20.07.2018 г. до окончателното й изплащане, както и В ЧАСТТА, в която този иск
е отхвърлен до пълния му размер и ПРЕКРАТЯВА
наказателното производство в тази част.
НАМАЛЯВА размера на дължимата от подсъдимия държавна
такса от 96 лева на 72 лв. /седемдесет и
два лева/, съобразно уважената част от предявения граждански иск за
причинени неимуществени вреди от престъплението по чл. 130, ал. 1 от НК.
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 17 от 26.03.2019 година,
постановена по НЧХД № 61/2019 г. на Районен съд Севлиево В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ,
като правилна и законосъобразна.
Решението е окончателно и не подлежи на
касационна жалба или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на
страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: