РЕШЕНИЕ
№ 1185
гр. Русе, 31.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Татяна Т. Илиева
при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева
като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело №
20214520105778 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.357 от КТ.
Ищцата ИВ. М. ИВ. твърди, че със Заповед № 25/26.08.2021 г. на изп.директор на
ответното дружество бил прекратен трудовият й договор поради наложено
дисциплинарно наказание „Уволнение". Счита същата за незаконосъобразна. Твърди,
че при налагането на дисциплинарното наказание работодателят е допуснал нарушение
на императивните норми на КТ, регламентиращи процедурните правила. Обжалваната
заповед била издадена от лице, което не разполагало с компетенции за това. Към
момента на издаването й имало обявен конкурс за длъжността Изпълнителен директор
и не било ясно на какъв етап е, как е приключил и кой орган на дружеството е бил
компетентен да упражнява работодателската власт. Счита още, че за част от описаните
нарушения в заповедта дисциплинарното наказание е наложено след изтичане на
регламентирания в чл.194, ал.1 КТ двумесечен срок, поради което правото на
работодателя да упражни дисциплинарната си власт е погасено по давност. Процесната
заповед била издадена в нарушение на чл.193, ал.1 КТ, тъй като на 26.08.2021 г., в 9:30
ч. на ищцата било връчено искане за даване на писмени обяснения по 6 пункта с
посочени конкретни дати. Определен бил срок - до 12 часа на същия ден.
Междувременно И.И. следвало да изпълнява и трудовите си задължения. Без да
прекъсва работа, тя представила обясненията си в 12 часа, в които за всеки конкретен
ден сочила конкретни факти, за които си спомня, посочвала лица и събития. Само час и
1
половина след предаване на обясненията й била връчена процесната заповед. Ищцата
счита, че по този начин било нарушено задължението на работодателя да събере и
оцени посочените в обясненията доказателства. Същият не установил по обективен и
законосъобразен начин извършени деяния, които евентуално могат да се квалифицират
като дисциплинарни нарушения. В заповедта били посочени редица писмени
обяснения от служители на дружеството и писмени доказателства, които не били
връчени на ищцата и тя не била запозната с тях. Налице била и злоупотреба с
работодателска власт при упражняване на дисциплинарната власт, като на И.И. не била
дадена обективна и пълна информация за твърдяните нарушения, не й била дадена
възможност пълно и точно да изложи становището си по тях и дадените обяснения не
били обсъдени от работодателя. Т.е. изпълнението на задължението по чл.193 от КТ
било само формално.
В заповедта било посочено, че същата е издадена във връзка с дадени писмени
обяснения на служители, както и с докладна записка от П. Г., устни обяснения и
електронно писмо от 25.08.2021 г. от А.А.. Не било посочено какво е съдържанието на
докладната записка, нито на електронното писмо, нито обясненията на останалите
служители. Цитираните в заповедта документи не били предоставяни за запознаване, а
в заповедта липсвало описание относно съдържанието им. Липсата на информация
относно посочената докладна записка, електронно писмо и обяснения на служителите
затруднявало правото на защита на ищцата, тъй като не можела да изложи конкретни
възражения.
Обжалваната заповед за дисциплинарно уволнение противоречала и на чл.195,
ал.1 КТ, тъй като не била мотивирана. Въпреки обстойно изложените от ищцата факти
и обстоятелства с посочени конкретни дати в дадените обяснения, същите не намерили
отражение и коментар в заповедта.
Не били налице и извършени деяния от нейна страна, които могат да се
квалифицират като дисциплинарни нарушения. Нарушенията, за които било наложено
наказанието, били посочени в заповедта като „ползвала почивка за хранене в повече от
полагащата се такава в размер на 30 минути на 17.06.2021 г., на 23.06.2021 г., на
06.07.2021 г., на 08.07.2021 г.". Другото посочено в заповедта нарушение било, че на
16.07.2021 г. е напуснала работното си място в 14:28 ч. без разрешение и не се
завърнала до края на работния ден. Третото нарушение било описано като „не е
положила дължимата грижа и не извършила необходимите действия по изпълнение на
задълженията си, не е изпълнила нарежданията на работодателя във връзка със
заместването, не е изпълнила задължението си за съгласуване и предаване на работата
на заместващото я лице и не му е оказала помощ". С тези действия се приемало, че
ищцата нарушила ПВТР и длъжностната си характеристика. Не са й били известни
доказателствата, въз основа на които били направени тези изводи, как било установено
излизането и влизането и точния час на съответното действие. Посочените часове
2
сочели за записи с камери или други записващи устройства, а на ищцата не й било
известно къде има разположени записващи устройства, кой има достъп до тях и кой и
за какви нужди ползва записаната информация. Ако работодателят води регистър за
видеонаблюдение, то същият следвало да е регистриран по реда на Закона за защита на
личните данни, да има поставени обозначителни табели за това и да е регламентиран
начина на събиране и съхранение на информацията. Ето защо тя не можела да изложи
становище за достоверностга на посочените факти. Излизането в обедна почивка
винаги било с колеги и те били посочени в обясненията.
За датата 16.07.2021 г. И.И. посочила, че е предала необходимите документи на
заместващия служител. Нямало твърдения какво и по какъв начин е възпрепятствало
нормалното функциониране дейността в дружеството. Компютърът бил с предоставена
парола и не е имало никакви ограничения до информацията в него. Ако самият
заместващ служител не е знаел какво да направи или как да изпълнява функциите на
ищцата, това не можело да се определи като дисциплинарно нарушение.
Не било налице и системно нарушение на трудовата дисциплина,
представляващо преждевременно напускане на работното място или неуплътняване на
работното време. Нормата на чл.190, ал.1, т.1 КТ дефинирала тези нарушения с
времетраене от минимум един час и три нарушения в рамките на един месец.
Описаните нарушения, свързани с работното време, били две за м.юни и две за м.юли,
т.е. не било налице първото изискване - нарушенията да са минимум 3 в един месец.
Условно, ако се приеме, че посочените часове са верни, то всяко едно закъснение било
по-малко от 1 час. Периодите били в рамките на 1 час, но от тях следвало да се извадят
30-те минути обедна почивка. В този случай закъсненията били винаги под 1 час. На
следващо място, следвало да се прецени вида на работното време, с което работела
ищцата и неговото разпределение, за да може да се квалифицира наличие на
„закъснение" или „преждевременно напускане" на работното място. По-подробни
възражения по отношение на фактическите констатации тя не можела да изложи, тъй
като не била запознат с доказателствата по установяване на нарушенията, а описанието
в заповедта било само бланкетно.
Налице било и нарушение на задължението на работодателя за пълна и обстойна
оценка на нарушенията и налагане на наказание, съответно по тежест на нарушението.
При налагане на наказанието работодателят проявил тенденциозност и злоупотреба с
работодателска власт. Единствено ищцата била уволнена дисциплинарно, а останалите
служители, които били с нея, не получили такова наказание. Видно от обясненията на
И., на всяка една дата, посочена в заповедта, доколкото тя си спомня, била с поне още
двама нейни колеги. В този случай било безспорно наличието на неравноправно
третиране от страна на работодателя спрямо нея.
Предвид изложеното, моли да бъде постановено решение, с което да бъде
3
отменена Заповед № 25/26.08.2021 г. на Изп. директор на „Свободна зона - Русе" ЕАД
като незаконосъобразна и ищцата да бъде възстановена на длъжността, заемана преди
уволнението. Претендира и присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Свободна зона – Русе“ ЕАД депозира отговор на исковата молба, в
който излага съображения за неоснователност на предявения иск по чл.344, ал.1, т.1 от
КТ. Възражението, че към датата на налагане на наказанието не било ясно кой е
изпълнителен директор на дружеството, било неоснователно. Информацията относно
представителството била публична достъпна в Търговския регистър, като било видно,
че лицето, издало заповедта, е било компетентно за това.
На второ място, определеният срок за даване на обяснения бил съобразен с
естеството на фактите, за които били изискани такива - няколко еднотипни действия и
конкретно поведение в деня преди излизането в отпуск, както и че не била налице
отдалеченост във времето, което да създава допълнителни затруднения на ищцата при
изготвяне на обясненията. Невярно било и твърдението, че през времето за даване на
обяснения ищцата била затрупана и с друга текуща работа. От друга страна тя
разполагала и с възможността да поиска допълнително време, но очевидно (с оглед
пълнотата на изготвените обяснения) това не било необходимо.
За работодателя не било налице задължение да предоставя на работника
проучването по дисциплинарната преписка, като от представените доказателства било
видно, че конкретните обяснения били снети с оглед ангажиране дисциплинарната
отговорност на други лица. Не било нужно в заповедта за налагането на
дисциплинарното наказание да бъдат подробно описани всички документи,
включително тяхното съдържание - достатъчно било само тяхното посочване.
Издадената от работодателя заповед за налагането на дисциплинарното
наказание „уволнение“ била съобразена с изискванията на чл. 195 от КТ. В нея били
посочени нарушителят, нарушенията, кога са извършени, наказанието и законните
текстове, въз основа на които това наказание било наложено. Заповедта била
мотивирана. При определяне вида на дисциплинарното наказание били взети предвид
тежестта на нарушенията, обстоятелствата, при които били извършени, както и
поведението на ищцата. От съдържанието на оспорената заповед и приложените
писмени доказателства било видно, че преценката на критерия „тежест на
нарушенията" от страна на работодателя се основавала на всички обстоятелства,
имащи отношения към извършените нарушения. Това се установявало и от наложените
на другите служители дисциплинарни наказания, за които били установени по-малък
брой нарушения и била преценена тяхната тежест. Предвид горното, от страна на
работодателя не била проявена тенденциозност и злоупотреба с работодателската
власт.
В заповедта били установени нарушения на чл. 29, ал. 1 от Правилника за
4
вътрешния трудов ред на ,,Свободна зона - Русе" ЕАД. На 17.06.2021 г. за времето от
11:27 ч. до 13:37 ч., на 23.06.2021 г. за времето от 11:47 ч. до 13:11 ч., на 06.07.2021 г.
за времето от 11:29 ч. до 12:54 ч. и на 08.07.2021 г. за времето от 11:43 ч. до 12:22 ч.
ищцата ползвала почивка за хранене в повече от полагащата се такава в размер на 30
минути. Освен от електронното писмо на служителя А. А., тези факти били еднозначно
установени и от обясненията на Г. Т. С., Р. П. П., М. Д. Г.. От обясненията на ищцата се
установявало също, че на 16.07.2021 г. тя напуснала работното си място в 14:28 ч. без
разрешение и не се завърнала на работа до края на работния ден в 17:ОО ч., с което
нарушила задължението си за полагане на труд от 8:30 ч. до 17:ОО ч., съгласно чл. 29,
ал. 1 от ПВТР, без да е поискала ползването на отпуск по реда на глава VІІІ от ПВТР за
времето от 14:28 ч. до 17:ОО ч., като напускането на работното място не било с
разрешението или по нареждане на работодателя. Обстоятелството, че ищцата твърди,
че не се чувствала добре, било неотносимо, тъй като тя не е представила извинителен
документ за отсъствието си. При всички случай тя не поискала разрешение да напусне
работното си място, каквото било нейното задължение по трудовото правоотношение.
Преди започване ползването на отпуск за времето от 19.07.2021 г. до 30.07.2021
г., разрешен със заповед № 30-109/05.07.2021 г. и определено в заповедта лице за
заместване - П. Г., ищцата не положила дължимата грижа и не извършила
необходимите действия по изпълнение на задълженията си, не изпълнила
нарежданията на работодателя във връзка със заместването, не изпълнила
задължението си за съгласуване и предаване на работата на заместващото я лице и
неоказала помощ на заместващото лице, които действия произтичали от характера на
работата и от факта, че било определено лице за заместване по време на ползването на
отпуска още с издадената на 05.07.2021 г. заповед, с което нарушила разпоредбите на
чл. 25, т. 4, 11 и 13 от ПВТР и длъжностната си характеристика. Обстоятелството, че в
последния работен ден тя напуснала работното си място без да предаде делата на своя
заместващ, било безспорно установено по делото. Налице било виновно неизпълнение
на задълженията по трудовия договор от страна на ищцата. Не били налице
извинителни основания за неизпълнение на задълженията, като в резултат на
извършените действия за „Свободна зона - Русе" ЕАД не били обезпечени
изпълнението на задачите по т.8 от длъжностната характеристика, като били създадени
затруднения при подготовката и оформянето на документи и достъп до
документацията на дружеството, отнасящи се до трудови правоотношения със значим
интерес. Счита предявеният главен иск за неоснователен и претендира неговото
отхвърляне. Поради това не подлежал на разглеждане и иска за възстановяване на
ищцата на длъжността, заемана от нея преди уволнението. Претендира присъждане на
разноски.
Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за
установена следната фактическа обстановка:
5
Между страните е съществувало трудово правоотношение, по силата на което
И.И. е изпълнявала длъжността “Технически сътрудник организатор Човешки
ресурси”. За прекратяване на трудовия договор работодателят издал Заповед №
25/26.08.2021 г., с която на ищцата е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“.
Няма спор, че заповедта й е връчена на 26.08.2021 г. в 13,30 ч.
Като причини за уволнението в заповедта са посочени три нарушения на
трудовата дисциплина по чл.190, т.3 и т.7, вр. с чл.187, т.1, т.7 и т.10 от КТ и чл.43, т.3
от Правилника за вътрешния трудов ред в предприятието. Първото се изразява в
ползване на почивка за хранене в повече от полагащата се такава от 30 минути на
четири конкретни дати. Според второто нарушение, на 16.07.2021 г. ищцата е
напуснала работното си място в 14.28 ч. без разрешение и не се завърнала до края на
работния ден в 17.00 ч. Третото нарушение на И.И. се състои в неизпълнение
нарежданията на работодателя във връзка със заместването по време на ползвания от
нея отпуск от десет дни, в неизпълнение задължението си за съгласуване и предаване
работата на заместващото я лице и неоказване помощ на същото. Посочено е, че
заповедта е издадена след запознаване с писмените обяснения на И.И., Г. С., Р. П. и М.
Г. , докладна записка от П. Г. /непредставена по делото/, устните обяснения на П. Г., Н.
К. и А. А., служители на „Свободна зона-Русе“ ЕАД, електронно писмо от 25.08.2021 г.
от А.А. и след проверка на документацията в дружеството.
На 26.08.2021 г. в 9.00 ч. на ищцата е връчено писмо, на основание чл.193, ал.1
от КТ, за представяне на обяснения относно констатираните нарушения на трудовите й
задължения в срок до 12.00 ч. същият ден. В 11,24 ч. ищцата е предала писмените си
обяснения на изп.директор на „Свободна зона-Русе“ ЕАД. Относно закъсненията в
обедната почивка И.И. посочва, че предвидената такава от половин час често се
надхвърля, тъй като не са осигурени условия за обяд, отдалечени са от заведения за
хранене, много често има задръствания около Дунав мост и когато си позволи да
обядва, винаги е с колеги. На 16 юли, петък, последният ден преди ползването на
годишния й отпуск, ищцата не се чувствала здравословно добре, затова си позволила
да си тръгне по-рано, като преди това предала всичко на заместващата я П. Г. устно,
както и подготвените документи. Обадила се на гл.счетоводителка Я. Т. , като й
предала ключовете от шкафа с трудовите досиета и от стаята й.
За закъснения в обедната почивка са поискани обяснения и са наказани с
дисциплинарно наказание „забележка“ и служителите Г. С. , М. Г. и Р. П..
Представени са заповеди на изп.директор, с които на ищцата се разрешава
ползването на платен отпуск в периодите 05-09.04.2021 г. и 19-30.07.2021 г. В тях само
е посочено, че И.И. ще бъде замествана от П. Г. -специалист в отдел МВК.
От показанията на свид. Я. Т. – главен счетоводител в ответното дружество се
установява, че когато излизала отпуска това лято И. подготвила всички документи за
6
освобождаването на един колега и назначаването на друг. След обяд ищцата казала на
свидетелката, че не й е добре и понеже директорът през това време не бил на работа,
свид. Т. й казала да си тръгва. Преди това счетоводителката заварила И. да предава на
П. Г. документи и във връзка с тях да й обяснява. Ищцата оставила ключовете от
досиетата при свидетелката, тъй като имала притеснения, че при предишни нейни
отсъствия се е бъркало в тях. През отпуската на И. не е имало проблеми, които да
затрудняват П. или да са пречели на дейността на Зоната. Не е издавана заповед П. да
изпълнява функциите на ищцата, било им указано устно кой какво ще прави. Когато И.
е излизала да обядва или до НАП и директорът го е нямало, винаги се обаждала на
счетоводителката. Според свид.Т. излизанията за обяд в продължение на час в Зоната
последните две години са факт ежедневно, но от други хора и директорът по това
време не е там. Човекът, издал електронното писмо, е накаран да извади данни само за
определен период и само за конкретни хора. Свидетелката твърди, че ако някой е
трябвало да бъде наказан за ключовете от досиетата, това била тя, а не ищцата.
Другите забележки били „за замазване на очите“, тъй като И. в дружеството съвсем не
е най-често излизащият човек.
Свид.М. Г. – финансов контрол в ответното дружество също потвърждава, че
нямат място за обяд, носят си храна и излизат за обяд с личните си автомобили 1-2
пъти в месеца. Лятото тази година И. излизала със свидетелката. Единият път се
наложило да закъснеят, защото трябвало да прибере дъщеря си от училище до дома им
в Николово, затова свидетелката се обадила на изп.директор, както и всеки друг път. За
трите дати, за които двете са наказани, свид.Грозева също се е обаждала на директора
по телефона, като само излизането и влизането в Зоната им коствало 20 минути.
Свидетелят Ч. Г. излага твърдения, че на 23.06. тази година в обедната почивка
почерпил определен кръг от колеги, в това число и И., за рождения си ден в „Теодора
палас“, за което Изп.директор също бил предварително информиран. Според
свидетеля, много пъти се е случвало колеги да ползват неслужебен транспорт, за да
ходят в близките заведения за хранене, но никога не е станало въпрос за закъсненията,
а обедната почивка масово не се спазва.
В качеството на свидетел е разпитана и П. Г., замествала ищцата по време на
годишния й отпуск. Същата работи в отдел „Маркетинг и връзки с клиенти“ и не
замества И. за първи път. Свидетелката заявява, че имала пречки относно работата си,
тъй като нямала достъп до досиетата на служителите. При заместването на ищцата
никой не инструктирал свид.Г. за новото работно място и не й връчва длъжностна
характеристика. През този период свидетелката получавала информация от главната
счетоводителка. Затруднението на П. Г. се изразявало в това, че когато назначавала
служител не знаела какви документи да изисква, какви са кодовете за НАП. За
затрудненията си тя споделила на изп.директор още през юли, но през м.август
изготвила докладна записка за това по негово искане.
7
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
изводи:
По отношение налагането на дисциплинарно наказание във връзка с извършено
от работника дисциплинарно нарушение, законът въвежда процесуални изисквания по
чл.193 и чл.195 от КТ, чието неспазване води до отмяна на постановената заповед за
налагане на дисциплинарно наказание, без съдът да проверява нейната материална
законосъобразност. Дисциплинарното производство е състезателно такова и в него
работникът трябва да разполага с права и възможности, гарантиращи неговото
конституционно право на защита. Работодателят трябва да посочи конкретни
нарушения, които да бъдат възприети от работника като такива и по тях да излага
факти.
От представеното по делото писмено уведомление (л.7) с което работодателят–
ответник е поискал от работника–ищец обяснения на основание чл.193, ал.1 от КТ, се
установява, че от И.И. са поискани обяснения за констатирани дисциплинарни
нарушения по 6 пункта и че тя е дала такива. Т.е., работодателят е спазил задължението
си и по чл.193, ал.1 КТ, но само формално. В писмото до ищцата не са изложени
никакви факти, нито са посочени документи или други доказателства, въз основа на
които са налице твърдения или съмнения у ответника за извършени нарушения на
ищцата по КТ. Освен това, обясненията следва да бъдат поискани в „разумен срок“, а в
случая се касае за срок от два часа и половина. Макар ищцата да е успяла своевременно
да предаде на изп.директор на „Свободна зона-Русе“ ЕАД писмените си обяснения по
всеки от шестте пункта, същите не са конкретни, тъй като И.И. не може да си спомни
на дати отпреди два месеца защо е просрочила обедната си почивка. По пункт шести
от писмото не става ясно какво е имал предвид работодателят под „непредаване на
съответната документация и достъп на заместващото лице П. Г. с оглед ефективното
изпълнение на задълженията от последната“. Затова и в обясненията си ищцата описва
всичките си действия преди излизането й в платен отпуск. Буди съмнение и факта на
връчване на заповедта за уволнение само два часа след предаване на обясненията на
И.И..
Съгласно текста на чл.195 от КТ дисциплинарното наказание са налага под
формата на писмена заповед. Законът предявява определени изисквания и към
съдържанието на заповедта. Задължителни нейни реквизити са сведенията относно
нарушителя, конкретното нарушение, описано с обективните и субективните си
признаци, времето на извършването му, вида на наказанието и правното му основание,
т.е законовият текст, въз основа на който се налага. Според задължителната практика
на ВКС заповедта, с която се налага дисциплинарно наказание, отговаря на условието
за мотивиране по чл. 195 КТ, когато от съдържанието й работникът има възможност да
разбере причината, поради която е санкциониран, а съдът може да извърши проверка и
8
въз основа на това да заключи дали заповедта е законосъобразна. Обосновката на
работодателя за конкретните факти, поради които е издадена заповедта за уволнение,
може да бъде формулирана и в друг документ, щом той е станал достояние на
работника или служителя /в този смисъл са мотивите по разглеждания правен въпрос в
решение № 313/2010 г. на ВКС, IV г. о./. В случая работодателят се позовава на
писмени и устни обяснения на други работници от предприятието, на докладна записка
от П. Г. и на електронно писмо на А.А., с които ищцата не е запознавана в нито един
момент. Това опорочава правото й на защита както в дисциплинарното производство,
така и в хода на настоящото дело. Към отговора на исковата молба изброените писмени
документи са представени, с изключение на докладната записка на П. Г., станала повод
за уволнението на ищцата /видно от ангажираните от страните гласни доказателства/. В
съдебно заседание пълномощникът на ответника заявява, че са представили всичко към
дисциплинарната преписка, т.е. че такава докладна записка няма. Самата служителка
на „Свободна зона-Русе“ ЕАД – П. Г. в показанията си пък заявява, че е изготвила
докладната записка през м.август по настояване на изп.директор. Непредставянето на
документ, въз основа на който работодателят е приел наличието на нарушение на
трудовата дисциплина от страна на работника и го е наказал с „уволнение“ лишава
съда от възможност за преценка законосъобразността на атакуваната заповед. Ето защо
следва да се приеме, че не са спазени процесуалните изисквания на чл.193 и чл.195 от
КТ, предвид което заповедта за уволнение на ищцата следва да се отмени като
незаконосъобразна само на това основание.
За пълнота на изложението съдът ще разгледа и нейната материалноправна
законосъобразност, както и останалите възражения на страните.
Заповед № 25/26.08.2021 г. е издадена от компетентен орган – изпълнителният
директор на „Свободна зона-Русе“ ЕАД Н. С., който, съгласно справка в Търговския
регистър, представлява работодателя до 19.11.2021 г.
Спазен е и двумесечният срок за налагане на дисциплинарното наказание
„уволнение“ по чл.194 от КТ, считано от откриване на нарушенията, тъй като най-
старите от тях – закъсненията след обедна почивка през м.юни формално са открити с
електронното писмо на А. К.. Същото няма дата, но в него се излагат факти,
установени при проверка на записите от камерите за видеонаблюдение за периода
01.06 - 31.07.2021 г. Т.е. най-ранната дата, на която Изп.директор е бил уведомен за
закъсненията на ищцата, би могла да е 01.08.2021 г., а дисциплинарното й уволнение е
от 26.08.2021 г.
В обжалваната заповед № 25/26.08.2021 г. е посочено, че описаните в три пункта
действия представляват нарушение по чл.190, ал.1, т.3 КТ /системни нарушения на
трудовата дисциплина/ и чл.190, ал.1, т.7 КТ /други тежки нарушения на трудовата
дисциплина/ във вр. с чл.187, т.1, т.7 и т.10 КТ. Системни нарушения на трудовата
9
дисциплина по смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, са три или повече дисциплинарни
нарушения, поне за едно от които да не е наложено преди това дисциплинарно
наказание (да не е санкционирано с предходна заповед на работодателя), като по
отношение на вече санкционираните нарушения – наказанията следва да не са
заличени. В случая липсват твърдения за налагани преди това други дисциплинарни
наказания на И.И.. Ето защо, за да приеме съдът, че ищцата е извършила нарушение по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ, ответникът-работодател, за когото е тежестта за
доказване в производството по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, следва да установи
извършването от страна на работника на поне три от четирите идентични нарушения,
описани в т.1.1 от заповедта за дисциплинарно уволнение. В противен случай – ако
доказаните по делото нарушения са две или по-малко, не е налице системност по
смисъла на чл. 190, ал. 1, т. 3 от КТ. Изнесената информация в електронното писмо на
А. А. относно датите и часовете на излизане и завръщане на територията на „Свободна
зона-Русе“ от страна на ищцата е възпроизведена и в т.1.1 от процесната заповед. От
гласните доказателства, ангажирани от ищцата се установява, че винаги, когато се е
налагало да отсъства от работното си място или да закъснява се е обаждала на самия
Изп.директор, а в негово отсъствие и на главната счетоводителка, следвайки
йерархията в дружеството. Това потвърждава свид.Я. Т., а свид.М. Г. заявява, че и за
трите конкретни дати са се обаждали по телефона на директора, че ще закъснеят.
Свид.Ч. Г. изнася данни конкретно за датата 23.06.2021 г., за когато преди обяд
информирал директора, че на обяд ще почерпи няколко колеги, сред които и ищцата, за
юбилея си предния ден. От събрания доказателствен материал се установява, че на
територията на ответното дружество често се закъснява след обедната почивка, тъй
като на работниците не са осигурени условия и достатъчно време за обяд. Установена е
и практика това закъснение да става винаги след уведомяване на Изпълнителния
директор, т.е. с негово устно съгласие, а в негово отсъствие – чрез уведомяване на
йерархично подчинения му служител – заместващия го или главния счетоводител. За
всичките четири закъснения, посочени в заповедта за уволнение, ищцата е излизала с
други колеги и за това са имали съгласието на работодателя. Следователно, не може да
се приеме наличието на извършени системни нарушения на трудовата дисциплина от
страна на И.И..
Преценката на тежестта на нарушенията следва да се основава на всички
обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно нарушение, в това
число характера на извършваната дейност и значимостта на неизпълнените задължения
по трудовото правоотношение с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни
последици за работодателя, обстоятелствата, при които е осъществено
неизпълнението, както и субективното отношение на работника/служителя към
конкретното неизпълнение. В настоящия случай, като други тежки нарушения на
трудовата дисциплина работодателят е квалифицирал установеното в пункт 2 от
10
заповедта преждевременно напускане на работа от страна на ищцата на 16.07.2021 г. в
14.28 ч. Този факт се признава от нея и в обясненията си тя твърди, че не се е чувствала
здравословно добре от сутринта, имала температура, затова след като предала на
заместващата я по време на предстоящия й отпуск П. Г. всичко необходимо – устна
информация и документи, се обадила на гл.счетоводителка Я. Т., че не може да остане
до 17 ч. Тези обстоятелства се потвърджават и от свид.показания на последната.
Свид.Т. твърди още, че по това време Изп.директор на дружеството отсъствал и
съобразно йерархичната подчиненост на служителите /уредена в глава ІІІ от
Правилника за вътрешния трудов ред на „Свободна зона-Русе“ ЕАД/ ищцата се е
обадила на нея и тя я пуснала да си ходи. Винаги, когато в Зоната някой не се
почувствал добре, са държали да си ходи и ако директорът е на работа се обаждали на
него. Още в понеделника след излизането в отпуск от И., директорът е бил информиран
от гл.счетоводителка защо ищцата си е тръгнала следобед, както и че преди това е
запознала заместващата я служителка с всичко.
При тези данни съдът приема, че на посочената в т.2 от заповедта дата ищцата
действително е напуснала работа два часа и половина преди края на работния ден,
установен с Правилника за вътрешния трудов ред на „Свободна зона-Русе“ ЕАД, но
това е станало поради здравословни проблеми и след информиране и устно съгласие на
главния счетоводител, каквато практика била установена в предприятието последните
две години, при отсъствие на Изпълнителния директор. От това действие на ищцата не
са настъпили никакви неблагоприятни последици за работодателя, поради което не
може да се приеме, че от страна на И.И. е осъществено тежко нарушение на трудовата
дисциплина.
Последното нарушение, описано в заповедта за уволнение на ищцата, се състои в
неполагане на дължимата грижа и неизвършване необходимите действия по
изпълнение на задълженията й преди започване ползването на отпуск от десет дни,
неизпълнение нарежданията на работодателя във връзка със заместването,
неизпълнение на задълженията й за съгласуване и предаване работата на заместващото
я лице и неоказване помощ на същото лице. Обясненията, изискани от И.И. във връзка
с това „нарушение“ на трудовата дисциплина, са „Защо за времето на платения й
годишен отпуск не е предала на заместващото я лице съответната документация и
достъп с оглед ефективното изпълнение на задълженията от това лице?“ Освен, че не е
налице идентичност по фактите, въз основа на които са поискани обяснения и за които
е наложено дисциплинарно наказание на ищцата, същите са формулирани крайно
неясно и общо. Не става ясно каква точно „съответна документация“ и достъп до какво
не е дала ищцата, според поисканите й обяснения. Същото се отнася и до
„неположената дължима грижа“, „неизвършването на необходимите действия“,
„неизпълнение нареждания на работодателя във връзка със заместването“,
„неизпълнение задължението за съгласуване и предаване работата и неоказване помощ
11
на заместващото лице“. Вероятно ако докладната записка на П. Г. съществуваше и
беше приложена по делото, за съда и за ищцата би имало повече яснота по въпроса. От
друга страна, свидетелските показания и извършената очна ставка между Я. Т. и П. Г.
установяват, че липсва писмен акт на работодателя за изпълнение трудовите
задължения на ищцата от страна на свид.Г. по време на годишния отпуск на първата,
както и каквито и да било нареждания във връзка с това заместване. П. Г. е разполагала
с цялата й нужна документация и информация във връзка с работата й на длъжността
на ищцата. Твърденията на същата, че липсата на достъп до трудовите досиета й
създало изключителни затруднения в работата, не се установи по безспорен начин.
Самата тя заявява, че преди да излезе в отпуск Ивелина й е предала всичко, за което е
знаела и всички задачи са свършени. Свидетелката е ползвала компютъра на ищцата, в
който имало образци на различните документи, които тя е изготвяла. Затрудненията на
П.Г. се изразявали в подготовката за назначаване на служител и какви неща трябва да
изисква. Следва да се отбележи, че глава ІV.„Индивидуални трудови правоотношения“
от Правилника за вътрешния трудов ред на ответното предприятие съдържа
изискуемите документи от работника при кандидатстване за работа и при сключване
на трудов договор, както и документите, които се съставят във връзка с
нововъзникналото трудово правоотношение. Незнанието на тези обстоятелства от
заместващото длъжностно лице-Петя Георгиева и липсата на обучение за тях от страна
на работодателя не може да се вмени във вина на ищцата.
Съобразно изложеното съдът намира и последното нарушение на трудовата
дисциплина за недоказано.
Съгласно чл. 190, ал. 2 КТ и чл. 189, ал. 1 КТ при определяне тежестта на
извършеното нарушение от значение е значимостта на неизпълненото задължение,
степента на неизпълнението - пълно или частично, настъпили ли са неблагоприятни
последици за работодателя. В случая, освен, че не се установи извършването на
описаните в заповедта действия от ищцата, не се установи и твърдяната
„необезпеченост на изпълнението на задачите по т.8 от длъжностната й
характеристика“. Както установява свид.Тодорова, винаги каквото е поставяно на
Ивелина го е свършвала без връщания и без незадоволително изпълнение, винаги се е
справяла отговорно с работата си и при излизането й в отпуск също била подготвила
абсолютно всичко. Възникналата работа по заместването от Петя Георгиева също е
свършена и липсват данни по време на закъсненията от обедна почивка, на излизането
от работа два часа и половина преди края на работния ден и по време на платения
отпуск на ищцата да са настъпили каквито и да било неблагоприятни последици за
работодателя. Ето защо съдът намира, че тежестта на наказанието изцяло не
съответства на тежестта на описаните в заповедта действия и бездействия на ищцата.
Налице е и тенденциозно отношение и злоупотреба с работодателска власт от
12
страна на бившия изпълнителен директор спрямо ищцата при издаване на обжалваната
заповед за уволнение. Приложените писмени доказателства от ответника и
ангажираните от ищцата свидетелски показания установяват, че електронното писмо
съдържа данни за закъснения само на определени служители, тъй като само за тях е
изискана информация от директора. Общоизвестен факт в предприятието било, че
съвсем други служители, приближени на работодателя, закъсняват от обедна почивка
системно, но не може да се каже същото за ищцата. Трима от колегите на И.И. са
наказани със „Забележка“ само „за замазване на очите“, а спрямо свид.Чавдар
Георгиев, фигуриращ на две дати в електронното писмо като просрочил обедната
почивка, не е водено дисциплинарно производство.
По изложените съображения съдът намира, че Заповед № 25/26.08.2021 г. на
Изпълнителния директор на ”“Свободна зона-Русе” ЕАД е незаконосъобразна и
конститутивният иск за отмяната й следва да се уважи.
От уважаване на този иск следва уважаване и на иска за възстановяване на И.И.
на заеманата от нея длъжност преди уволнението, тъй като между страните е
съществувал договор за неопределено време.
С оглед уважаването на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ и на основание
чл.78 ГПК в тежест на ответника са направените от ищцата деловодни разноски в
размер на 650 лв.- заплатено адв.възнаграждение. Същият дължи и държавна такса
върху уважените претенции в общ размер 100 лв.
Мотивиран така,съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед № 25/26.08.2021 г. на Изпълнителния директор на ”Свободна
зона - Русе” ЕАД, с която на ИВ. М. ИВ., с ЕГН **********, е наложено
дисциплинарно наказание „уволнение“, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА ИВ. М. ИВ. на заеманата от нея длъжност „Технически
сътрудник организатор Човешки ресурси“ преди уволнението.
ОСЪЖДА ”Свободна зона - Русе” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, бул.“Тутракан“ 71, представлявано от М. Д. И., да плати на ИВ. М.
ИВ., с ЕГН **********, 650 лв. разноски по делото.
ОСЪЖДА ”Свободна зона - Русе” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Русе, бул.“Тутракан“ 71, представлявано от М. Д. И., да плати по сметка
на РС-Русе държавна такса по делото в размер на 100 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд-Русе в 2-седмичен
13
срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
14