Р Е Ш Е Н И Е
№883
гр.Перник, 05.10.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД –
ПЕРНИК, гражданско отделение, IV-ти състав, в
открито съдебно заседание проведено на седми септември две хиляди и осемнадесета
година в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: МИХАИЛ
АЛЕКСОВ
при участието на секретаря КАПКА СТАНЧЕВА, като разгледа
докладваното от съдията гражданско дело № 07747 по описа на съда за 2017
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано след по иск предявен
ОТ „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4
чрез пълномощника: Б.О.М. - юрисконсулт на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД, със съдебен адрес по чл.39 ал.1 от ГПК: гр. София, бул. ”Д-р Петър
Дертлиев ” №25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, ТЕЛ.: 0885 611 821 и-мейл:
****************@*********.**
СРЕЩУ: Т.Г.Т.,
с ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***
С искане да бъде
установено спрямо ответникът Т.Г.Т., с ЕГН **********, с постоянен и настоящ
адрес: ***, че същият дължи на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД сумата от
352,81 лв. /триста петдесет и два лева и 81 ст./ представляваща главница
по договор за заем ********* № ****-********,
сключен на 12.12.2012 г. , сумата 106,17 лв. /сто и шест лева и 17 ст./
договорна лихва от 08.02.2013 г. до 19.04.2013 г., сумата 91,60 лв. /деветдесет и един лева и 60
ст./ лихва за забава за периода от 09.02.2013 г. до датата на подаване на
заявлението, ведно със законната лихва върху главницата 352,81 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.09.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, както и
да бъде осъден ответника да им заплати разноските в настоящето производството и
в заповедното производство.
Ищеца
твърди, че на 12.12.2012г. между „Микро кредит“ АД като Заемодател и Т.Г.Т.
като Заемател е сключен Договор за паричен заем ********* №****-********, в съответствие с разпоредбите на Закона за
потребителския кредит. С подписването на договора Заемодателят се е задължил да
предостави на Заемателя парична сума в размер на 500.00 (петстотин) лева,
представляваща главница и чиста стойност на кредита. Редът и условията, при
които Кредиторът е отпуснал кредит на Кредитополучателя се уреждат от Договора
и общите условия към него. Съгласно разпоредбите на Договора за паричен заем,
Заемателят се е задължил да върне кредита заедно с договорната лихва, която е в
размер на 310,00лв.на 18 равни седмични вноски. Заемодателят не е погасил
изцяло дължимия паричен заем. Сумата, която е погасена е в размер на 351,02
лв., от които 203,83 лв. – договорна лихва и 147,19 лв. – главница.
На
30.07.2013 г. е сключен Договор за покупко - продажба на вземания (цесия) на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро кредит“ АД и „Свеа Файнанс България“ ЕООД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за заем *********
№: ****-******** от дата 12.12.2012 г. между „Микро кредит“ АД и Т.Г.Т. е
прехвърлено в полза на „Свеа Файнанс България“ ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
На
03.10.2016 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен между „Свеа Файнанс България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, съгласно който „Свеа Файнанс България“ ЕООД прехвърля в
полза на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* вземането,
произтичащо от Договор за заем ********* №: ****-******** от дата 12.12.2012 г.
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, съгласно
Приложение № 1 и вземането към ответника е цедирано на ищеца
До
длъжника са изпратени уведомления по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършените продажби на вземането от страна на „Микро кредит“ АД и съответно от
страна на „Свеа Файнанс България“ ЕООД по втората цесия с Уведомителни писма с
изх. № УПЦ-П-МКР/****-******** и Уведомително писмо с изх. № **-*-***-**/****-**********,
изпратени с известия за доставяне, копия от които са приложени към исковата
молба.
Ответникът,
в законоустановения срок от един месец от връчването му на съобщението по
установените в ГПК способи, чрез назначения му особен представител е депозирал
отговор в който сочи, че изцяло оспорва иска като неоснователен и недоказан,
сочи, че извършената цесия не му е надлежно съобщена, поради което и за него не
е възникнало задължения към ищеца – цесионер по цесията.
В открито
съдебно заседание ищеца
редовно
призован, чрез упълномощения си представител, сочи че исковата молба е
основателна, доказана, поради което и моли да бъде уважена, като бъдат
присъдени и сторените разноски.
Ответникът,
в открито съдебно заседание, редовно призован,
чрез назначения му особен представител оспорва изцяло предявената искова
претенция.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства и ги преценени поотделно и в тяхната
съвкупност, намери за установено следното:
На
12.12.2012г. между „Микро кредит“ АД като Заемодател и Т.Г.Т. като Заемател е
сключен Договор за паричен заем ********* №****-********. С подписването на
договора Заемодателят се е задължил да предостави на Заемателя парична сума в
размер на 500.00 (петстотин) лева, представляваща главница и чиста стойност на
кредита. Редът и условията, при които Кредиторът е отпуснал кредит на
Кредитополучателя се уреждат от Договора и общите условия към него. Съгласно
разпоредбите на Договора за паричен заем, Заемателят се е задължил да върне
кредита заедно с договорната лихва, която е в размер на 310,00лв. на 18 равни
седмични вноски. Заемодателят не е погасил изцяло дължимия паричен заем. Видно
от приетата по далето съдебно-счетоводна експертиза сумата, която не е погасена
е в размер на 550,59 лв., от които 106,17 лв. – договорна лихва, 49,73 – такси
и лихви за забава и 352,81 лв. – главница.
На
30.07.2013 г. е сключен Договор за покупко - продажба на вземания (цесия) на
основание чл. 99 от ЗЗД между „Микро кредит“ АД и „Свеа Файнанс България“ ЕООД,
ЕИК *********, по силата на който вземането, произтичащо от Договор за заем *********
№: ****-******** от дата 12.12.2012 г. между „Микро кредит“ АД и Т.Г.Т. е
прехвърлено в полза на „Свеа Файнанс България“ ЕООД изцяло с всички привилегии,
обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви. Договора за заем
съдържа изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли
вземането си в полза на трети лица.
На
03.10.2016 г. е подписан Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/,
сключен между „Свеа Файнанс България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания”
ЕАД, ЕИК *********, съгласно който „Свеа Файнанс България“ ЕООД прехвърля в
полза на „Агенция за събиране на вземания” АД, ЕИК ********* вземането,
произтичащо от Договор за заем ********* №: ****-******** от дата 12.12.2012 г.
ведно с всички привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, съгласно
Приложение № 1 и вземането към ответника е цедирано на ищеца
До
длъжника са изпратени уведомления по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД за
извършените продажби на вземането от страна на „Микро кредит“ АД и съответно от
страна на „Свеа Файнанс България“ ЕООД по втората цесия с Уведомителни писма с
изх. № УПЦ-П-МКР/****-******** и Уведомително писмо с изх. № **-*-***-**/****-**********,
изпратени с известия за доставяне. Същите не са лично връчени на ответника.
При така установеното от фактическа страна съдът
намира от правна страна следното:
Съдът е сезиран от надлежно
легитимирана страна. Налице е правен интерес от предявяването на иска - за
исковите суми по реда на чл. 410 от ГПК е издадена заповед за изпълнение в
полза на ищеца срещу ответника, като последният е възразил срещу нея в предвидения
от закона срок. За успешното водене на предявения иск за главница е необходимо
при условията на пълно и главно доказване ищецът да установи, че между него и
ответника са налице договорни отношения, че той е изпълнил своето задължение по
договора, както и забавата на ответника. По акцесорния иск: че съществуването
на главен паричен дълг, падеж на главното задължение и размер на вземането за
мораторна лихва. По иска с правно основание чл. 92, ал. 1 ЗЗД: действащ валиден
договор между страните; неизпълнение на същия от ответника, вид на
неизпълнението, вреди; отнапред уговорен размер на обезщетението за
неизпълнение на договора от ответника.
От представените по делото
писмени доказателства - Договор за паричен заем *********
№****-********, сключени на 12.12.2012 г. между "Микро Кредит" АД
и ответника, се установява наличието на съглашение за предоставяне на парична
сума в размер на 500,00 лв. Договорът за заем е реален, съгласно разпоредбата
на чл. 240 ЗЗД, счита се сключен от момента на предаването на паричната сума,
като в случая получаването на сумата се установява по несъмнен начин от
отразеното в договора, че с полагането на подписа си заемополучателят
удостоверява получаването на сумата. Установява се и че страните са постигнали
съгласие за сключване на застраховка „Защита Пакет Живот“.
В договора за заем е уговорено
връщане на сума в размер на 677, 97 лв., платима на 18 седмични вноски, всяка в
размер на 45,00 лв. с първа дата на плащане 21.12.2012 г. и последна падежна
дата 19.04.2013 г.), като съгласно чл. 17 от Общите условия при забава на
дължима погасителна вноска съгласно договора за заем заемополучателят дължи неустойка
за забава върху дължимата, но неизплатена сума в размер на законната лихва от
датата на забава до окончателното погасяване на задълженията си към
заемодателя.
От изложеното следва, че по
делото се доказва наличието на облигационно правоотношение между ответника и
първоначалния кредитор, както и че последният е изправна страна в
правоотношението, предвид предоставяне на уговорената парична сума,
договорените услуги и сключване на процесната застраховка. Поначало между
страните не е спорно нито наличието на валидно облигационно правоотношение
между ответника и кредитора "Микро Кредит" АД, нито се оспорва дали
кредиторът "Микро Кредит" АД е изправна по договора страна,
включително и ответникът не оспорва задълженията си към "Микро
Кредит" АД, описани в исковата молба и предмет на издадената заповед за
изпълнение. От страна на особения представител не са релевирани конкретни
възражения досежно наличието на договорни отношения между ответника и
първоначалния кредитор. Налице е оспорване относно евентуално плащане на
задълженията, но видно от заключението на съдебно-счетоводната експертиза,
която не е оспорена от страните, размера на задължението е такъв какъвто е
посочен и в исковата молба.
Предвид горепосочените
съображения съдът приема, че между страните е сключен валиден Договор за
предоставяне на кредит от разстояние, като ответникът е получил сумата от 500,00
лв.
От представения по делото
Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия), сключен на 30.07.2013
г., подписаното към същия Приложение № 1 от дата 30.07.2013 г. и Потвърждение
за сключена цесия, подписано от изпълнителния директор на "Микро Кредит"
АД, се установява безспорно, че ищецът е придобил вземанията на заемодателя и
кредитор "Микро Кредит" АД срещу ответника, произтичащи от сключения
на 12.12.2012 г. Договор за паричен заем ********* №****-********, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, вкл. и с всички лихви на
дружеството кредитор. Установява се от представеното по делото пълномощно, че
цедентът "Микро Кредит" АД е упълномощил цесионера "Агенция за
събиране на вземания" ЕАД с правото от негово име да уведоми длъжника за
прехвърлянето на вземането.
На 03.10.2016 г. е подписан
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, сключен между „Свеа
Файнанс България“ ЕООД и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, ЕИК *********,
съгласно който „Свеа Файнанс България“ ЕООД прехвърля в полза на „Агенция за
събиране на вземания” АД, ЕИК ********* вземането, произтичащо от Договор за
заем ********* №: ****-******** от дата 12.12.2012 г. ведно с всички
привилегии, обезпечения, принадлежности и лихви, съгласно Приложение № 1 и вземането
към ответника е цедирано на ищеца.
Преписи от уведомленията за
горепосочените две прехвърляния на вземането и пълномощното от цедента са
приложени към исковата молба и същите са изпратени на ответника, ведно с
исковата молба. В приложение на разпоредбата на чл. 47, ал.5 ГПК съдът е връчил
на ответника исковата молба с приложенията, и е назначил особен представител на
същия.
За да произведе цесията
действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД предишният
кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за прехвърлянето на вземането.
Целта на задължението на цедента за уведомяване на длъжника за прехвърленото
вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на неговото задължение - да
изпълни задължението си точно като плати на надлежно легитимирано лице, което е
носител на вземането. Правно релевантно за действието на цесията е съобщението
до длъжника, извършено от предишния кредитор /цедента/, но не и съобщението,
извършено от новия кредитор /цесионера/. Получаването на уведомлението за
цесията в рамките на исковото производство с връчване на приложените към
исковата молба доказателства, едно от които е изходящото от цедента или неговия
пълномощник съобщение по чл. 99, ал. 3 и ал. 4 от ЗЗД не може да бъде
игнорирано. Съдът изцяло приетото в решение № 78 от 09.07.2014 г. на ВКС по т.
д. № 2352/2013 г., II ТО, съгласно което цесията следва да се счете за надлежно
съобщена на длъжника и тогава, когато изходящото от цедента уведомление е
връчено на длъжника като приложение към исковата молба, с която новият кредитор
е предявил иска си за изпълнение на цедираното вземане. Като факт, настъпил в
хода на процеса и имащ значение за съществуването на спорното право,
получаването на уведомлението от цедента, макар и като приложение към исковата
молба на цесионера, следва да бъде съобразено от съда при решаването на делото,
с оглед императивното правило на чл. 235, ал. 3 от ГПК.
Изходящите от цедента
уведомления, приложени към исковата молба на цесионера и достигнали до длъжника
с нея, съставляват надлежно съобщаване на цесията, съгласно чл. 99, ал. 3, пр.
1-во от ЗЗД, с което прехвърлянето на вземането поражда действие за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 от ЗЗД.
В конкретния случай по делото
няма данни да е налице надлежно връчване на съобщение от цедента на длъжника за
извършеното прехвърляне на вземането преди образуване на исковото производство.
Уведомлението от цедента за сключения договор за цесия с предмет процесното
вземане представлява приложение към исковата молба, което е било надлежно
връчено на ответника по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК. Действително, назначеният
от съда особен представител на ответника притежава особено процесуално качество
да защитава интересите на длъжника в хода на съдебното производство, но до
конституирането му се е стигнало след като съдът е приел, че съобщението до
ответника е редовно връчено по чл. 47, ал. 1 от ГПК. Установената в нормата на
чл. 47, ал. 5 от ГПК фикция, съгласно която съобщението се смята за връчено с
изтичането на срока за получаването му от канцеларията на съда или общината, се
прилага, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес
и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, но при всички
положения в тази хипотеза съобщението и книжата до ответника се смятат за
редовно връчени.
Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК при
връчване на съдебни книжа чрез залепване на уведомление ответникът се счита
призован и уведомен за образуваното срещу него производство с изтичането на
предвидения в чл. 47, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и неявяването му в съда в
рамките на този срок за получаване на книжата. Затова и по силата на визираната
разпоредба в процесния случай преписите от исковата молба с приложенията към
нея, в частност изявлението от заемодателя-цедент, обективирано в
уведомителното писмо за извършената цесия, се презюмира да са получени от
ответника, а не от назначения му особен представител. По тези съображения
настоящата съдебна инстанция приема, че изходящото от заемодателя-цедент уведомление,
представено с исковата молба на ищеца-цесионер и достигнало до ответника с
извършеното по реда на чл. 47 ГПК връчване на съдебните книжа, съставлява
надлежно съобщаване на цесията съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД, с което
осъщественото прехвърляне на вземането поражда действие и за длъжника на
основание чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Ищецът е материалноправно легитимиран да
претендира цедираното му вземане срещу ответника, тъй като последният дължи да
престира на него, а не на стария кредитор.
Предвид гореизложеното съдът
счита, че от приетите по делото доказателства се установява, че е налице
валидно прехвърляне на вземанията по договор за паричен заем, съгласно клаузите
на сключените два договора за цесия.
По изложените съображения
настоящият състав намира предявените установителни искове за основателни -
доказани по основание и размер, предвид на което същите следва да бъдат
уважени, с изключение на иска за лихва за забава за периода от 09.02.2013 г. до
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
28.09.2017
г., която съобразно заключението на вещото лице е в размер на 41.88 лв,
като предвид липса на съответно изменение следва да бъде отхвърлен до пълния
предявен размер от 91.60 лв.
По разноските.
По отношение на дължимостта на
направените разноски, съгласно т. 12 на ТР 4/2013 на ОС ГТК на ВКС, настоящият
съдебен състав, след като съобрази изхода на спора, и разпредели отговорността
за разноските, както направените такива в исковото така и в заповедното
производство, счита че такива следва да се присъдят само в полза на ищеца, разноски съразмерно на
уважената част от иск и представените доказателства за реално направени, а
именно: 150,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в
настоящето производство, 50,00 лв. – юрисконсултско възнаграждение в
заповедното производство, 25,00 – държавна такса в заповедното производство и 100,00
лв. – държавна такса в исковото производство и 450,00 лв. възнаграждение за
особен представител и 120,00 лв. – депозит за вещо лице. От посоченото следва,
че следва да бъдат присъдени разноски в общ размер на 768.69 лв.
Водим от горните мотиви и
на осн. чл. 422 във вр с чл. 415 от ГПК СЪДЪТ
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Т.Г.Т., с
ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес: ***, че дължи на
АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА
ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на управление: гр. София,
бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт, ет.2, офис 4 сумата от 352,81 лв. /триста петдесет и два лева и 81 ст./
представляваща главница по договор за
заем ********* № ****-********, сключен на 12.12.2012 г. , сумата 106,17 лв.
/сто и шест лева и 17 ст./ договорна лихва от 08.02.2013 г. до 19.04.2013
г., сумата 41,88 лв. /четиридесет и един
лева и 88 ст./ лихва за забава за периода от 09.02.2013 г. до датата на подаване на
заявлението, ведно със законната лихва върху главницата 352,81 лв., считано от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение –
28.09.2017 г., до окончателното изплащане на сумата, за които
суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК,
по ч.гр. д. № *****/**** г. по описа на Районен
съд -Перник, като ОТХВЪРЛЯ иска за лихва за забава за периода 09.02.2013 г. до
датата на подаване на заявлението – 28.09.2017 г. до пълния предявен размер от 91,
60 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА Т.Г.Т., с ЕГН **********, с постоянен и
настоящ адрес: ***, да
заплати на АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ЕАД с ЕИК ********* със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. ”Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис сграда Лабиринт,
ет.2, офис 4 сумата
от 768.69 лв. /седемстотин шестдесет и осем лева и 69 ст./ за разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на
страните пред Пернишки окръжен съд.
След
влизане на решението в сила, да се изготви заверен препис за прилагане по ч.гр.д. *****/**** по описа на съда, което да се върне в
деловодството на ПРС и докладвано на
съдията-докладчик издал заповед № 5334/29.09.2017г.
Вярно с оригинала:С.Г. РАЙОНЕН СЪДИЯ: