Р Е Ш Е Н И Е
№ 21.10. 2019 г. гр.Търговище,
В името на народа
Търговищкият окръжен съд, гражданско отделение
На четиринадесети октомври 2019 година
в ОТКРИТО
съдебно заседание, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТИХОМИР ПЕТКОВ
ЧЛЕНОВЕ:МАРИАНА ИВАНОВА
ТАТЯНА ДАСКАЛОВА
Секретар Анатолия
Атанасова,
Като разгледа докладваното
от съдията Т.Даскалова,
В.гр.дело
№ 249, по
описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и
сл. от ГПК.
Постъпила е жалба от „А.з.с.н.в.“
ЕАД ***, представлявано от ИД Димитър Бончев и ю.к. К.К., против решение № 391
от 01.07. 2019 г., по гр.д. № 380/ 2019 г. на РС Търговище, с което е бил
отхвърлен предявеният от жалбоподателя иск, против Д.Х. ***, за заплащане на сумата
от 2500 лв. главница по договор за потребителски кредит от 07.11. 2017 г.,
387,20 лв. договорна лихва, 540 лв. такса за допълнителни услуги по договора,
както и законната лихва върху главницата.
В жалбата се излагат
съображения за необоснованост и незаконосъобразност на решението. Неправилно
съдът, без каквито и доказателства е приел, че шрифтът на договора не отговаря
на изискванията на закона. Необосновани и неправилни са и останалите изводи на
съда, че договорът е недействителен. Счита, че е следвало да бъде присъдена
най-малкото сумата от 2500 лв., дори и договорът да е недействителен, според
изискването на чл. 23 от ЗПК. Иска се отмяна на решението и уважаване на иска
изцяло, като бъдат присъдени и направените по делото разноски и ю.к.
възнаграждение от 300 лв. Няма искания за събиране на доказателства. В съд.зас.
не се яви представител, но постъпи писмена молба, в която жалбата се поддържа и
се иска присъждане на направените по делото разноски, евентуално прихващане с
тези на ответника.
От процесуалния представител на ответника,
адвокат Ц. ***, постъпи писмен отговор. В него се оспорва жалбата и се моли
решението да бъде потвърдено. В съд.зас. отговорът се поддържа от адвокат Ц.,
иска се присъждане на разноските.
Съдът, като провери
доказателствата по делото и съобрази доводите на страните, установи следното:
Решението е валидно и процесуално допустимо. По същество е отчасти неправилно.
Ищецът твърди в исковата
си молба, че ответникът е сключил с „Микро кредит” АД, Договор за
кредит CrediHome№
1181-10167647 от 07.11. 2017г. Ответникът не е изпълнявал задълженията си по
договора и не е погасил нито една от дължимите месечни вноски по него. Срокът
на договора е изтекъл на 23.07. 2018 година и не е обявяван за предсрочно
изискуем. Задълженията по договора са в размер на 2500 лв. главница, договорна
лихва в размер на 378,20 лв. за периода от 20.11. 2017 г. до 23.07. 2018 г.,
допълнителни услуги по договор за допълнителни услуги, в размер на 540 лв., за
периода от 20.11. 2017 г. до 23.07. 2018 г., застрахователна премия в размер на
1485 лв. за периода от 20.11. 2017 г. до 23.07. 2018 г., лихва за забава по
договора за заем, в размер на 132,83 лв.,, за периода 21.11. 2017 г. до 07.12. 2018
година, лихва за забава по договор за допълнителни услуги, в размер на 70,57
лв., за периода 21.11. 2017 г. до 07.12. 2018 г. За посочените суми ищецът се
снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК № 1250/07.12. 2018 г.,
постановена по ч.гр.д.№ 2215/ 2018г. по описа на РСТ. Против издадената заповед
е депозирано възражение от длъжника, поради което ищецът счита, че за него е
налице правен интерес от предявяване на настоящите установителни искове,
претендира разноските в заповедното и в настоящото производства.
Ответникът е оспорил иска. Твърди, че
договорът е нищожен, тъй като заобикаля императивни разпоредби на ЗПК, както и
нищожен на основание чл.26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД. Допълнителните услуги
са явно неизгодни за потребителя и са прекомерни, поради което
противоречат на разпоредбата на чл.146, ал. 2 от ЗЗП. Освен горното се твърди,
че договорът за заем е и унищожаем, като сключен при условията на измама.
Ответникът
и „Микро кредит“ са уговорили предоставяне на паричен заем в размер
на 2500 лв. Общата сума за погасяване е в размер на 2878,20
лв. Кредитът ще се погасява на 36 равни седмични вноски в размер на по 79,95
лв. Първата вноска по кредита е на 20.11. 2017 година, а последната е с падеж
на 23.07. 2018 г. Договорен е фиксиран лихвен процент от 40,68%, и
ГПР 50%. Посочено е, че с подписа си заемателят удостоверява
получаването на заемната сума, представени са и ОУ към договора за заем.
Кредиторът е предоставил
на длъжника пакет „Преференциално обслужване” със седмична вноска от 15 лв. и
срок от 36 седмици, който пакет допълнителни услуги включва:1. посещение в къщи
или на удобно място за събиране на вноска; 2. Безплатно внасяне на вноските от
името и за сметка на клиента по банковата сметка на кредитора; 3. Безплатно
внасяне на вноска директно в офис на кредитодателя; 4 Право на участие в
специални промоции; 5. Преференциално обслужване в офиса; 6. Преференциално
одобрение. Включва още и застраховка Защита Пакет „Премиум живот” със срок
36 седмици и вноска в размер на 41,25 лв. В договора е посочено, че ако
кредитополучателят е избрал да сключи застраховка с посредничеството на
„Микро кредит” АД, и заплащането на еднократната застрахователна премия да
се финансира от „Микро кредит” АД, клиентът ще дължи връщане на сумата
на застрахователната премия на равни седмични/месечни вноски. Представена
е и застрахователна полица за застраховка „Защита” № МС320141181-10167647 със
застраховател „Уника Живот” АД ЕИК *********, застрахователен посредник „Микрокредит”
АД и застраховано лице ответника, а ползващото лице „Микро кредит” АД.
Застрахователната сума е 2500 лв. и застрахователна
премия 1485 лв., начална дата на застраховката- 07.11. 2017г., крайна дата-
17.07.2018г., срок на застраховката 36 седмици.
От
заключението по назначената СИЕ, се установява, че липсват плащания от
ответника по договора, като дължимите суми са съответно 2500 лв.
главница, 378,20 лв. договорна лихва за периода от 20.11. 2017г. до 23.07. 2018
г., допълнителни услуги, в размер на 540 лв., за периода 20.11. 2017 г. до
23.07. 2018 г., застраховка в размер на 1 485 лв. за периода от 20.11. 2017
г. до 07.12. 2018 г.,. лихва за забава по договор за заем в размер на 264,58
лв., за периода 21.11.2017 г. до 07.12. 2018 г. и лихва за забава по договор за
допълнителни услуги, в размер н.57,15 лв., за периода 21.11. 2017 г. до 07.12. 2018
година.
Видно
от приложените договор за продажба и прехвърляне на вземания и анексите към
него кредиторът по договор за кредит, „Микро кредит” АД е прехвърлил
вземането си по него на ищеца в настоящото производство „А.з.с.на в.” ЕАД, като
последният е бил упълномощен от кредитора, да уведоми длъжника за извършеното
прехвърляне. Изпратено е уведомително писмо до длъжника за
извършеното прехвърляне, което не е било връчено по надлежния ред.
От
показанията на св. Найда Ангелова, която живее на семейна начала с ответника,
се установява, че ответникът е бил заведен от нейния брат в офис на „Фреш кредит”,
за да изтегли кредит в размер на 200 лв. Така му обяснили. Обяснили му също, че
кредитът няма да се плаща, дали му документи, които да подпише, но не му
оставили възможност да ги прочете. В последствие се оказало, че кредитът, който
е изтеглен е много по-висок и кредиторът започнал да изпраща писма на
ответника, за погасяване на задължението. Д. знаел, че този кредит няма да се
плаща. Измамен бил от брата на свидетелката и други две лица, които според нея
са служители в офиса.
Съдът не може да кредитира показанията
на свидетелката, тъй като същата е в много близки отношения с ответника, не е
присъствала когато той е сключвал договора, а пресъздава в обясненията си това,
което е научила от него. Свидетелката въпреки липсата на родство, се намира в
много близки отношения с ответника, което я прави изключително заинтересована
от изхода на спора в негова полза. Ето защо съдът не кредитира тези показания и
не може да ги приобщи към доказателствата по делото.
Във въззивната инстанция е назначено
вещо лице-специалист в НТО при РДВР-Търговище, което дава заключение, че
процесният договор е изготвен на шрифт 11.
От правна
гледна точка съдът съобрази следното:
Ищецът и
ответниците са били в облигационни отношения, възникнали по силата на договор за потребителски кредит. Спрямо
този договор се прилагат разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.
Един от
основните въпроси в настоящото производство е доколко договорът за
потребителски кредит е действителен и
отговаря на изискванията, съдържащи се в ЗПК, респ. – доколко вземането на
ищеца се явява действително във връзка с формата и съдържанието на този договор. В тази връзка съдът държи да подчертае, че
ЗПК е приет през 2010 година с цел да се извърши транспониране на ДИРЕКТИВА
2008/48/ЕО НА ЕВРОПЕЙСКИЯ ПАРЛАМЕНТ И НА СЪВЕТА от 23 април 2008 г. относно
договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на
Съвета. За да се улесни изграждането на добре функциониращ вътрешен пазар на
потребителски кредити, Директива 2008/48/ЕО предвижда хармонизирана рамка на
Общността в разглежданата област. В съображение 7
и 9 от въпросната директива е посочено, че предвид постоянно развиващия се
пазар на потребителски кредити и нарастващата мобилност на европейските
граждани, едно далновидно законодателство на Общността, което може да се
адаптира към бъдещи форми на кредитиране и което дава на държавите-членки
необходимата степен на гъвкавост при прилагането им, следва да спомогне за
установяването на съвкупност от съвременни правни норми относно потребителския
кредит. Пълната хармонизация е необходима, за да се осигури на всички
потребители в Общността високо и равностойно ниво на защита на техните интереси
и за да се създаде реален вътрешен пазар. Ето защо на държавите-членки не
следва да се позволява да запазят или въвеждат национални разпоредби, различни
от предвидените в настоящата директива.
Практиката на Съда на ЕС по повод прилагане на въпросната директива в
националното законодателство, е дала отговор на редица въпроси, които са
относими в настоящото производство. В РЕШЕНИЕ НА СЪДА (трети състав) от 9
ноември 2016 година по дело C 42/15 е прието следното: Видно от член 10,
параграф 2 от Директива 2008/48, тълкуван във връзка със съображение 31 от тази
директива, изискването в договора за кредит, изготвен
на хартиен или друг траен носител, да се посочат ясно и кратко данните,
изброени в тази разпоредба, е нужно, за да може потребителят да се запознае с
правата и задълженията си. Това изискване допринася за постигането на
преследваната с Директива 2008/48 цел да
се установи във връзка с потребителските кредити пълна и задължителна
хармонизация в редица ключови области, която се приема като необходима, за да
се осигури високо и равностойно равнище на защита на интересите на всички
потребители в Съюза и за да се улесни изграждането на добре функциониращ
вътрешен пазар на потребителски кредити (вж. решение 21 април 2016 г.,
Radlinger и Radlingerová, C377/14, EU:C:2016:283, т. 61). Предвид ясния
текст на тези разпоредби следва да се приеме, че Директива 2008/48 не предвижда
изискване договорът за кредит да съдържа подобно извлечение под формата на
погасителен план. Що се отнася до възможността на държавите членки да предвидят
такова изискване в националната си правна уредба, важно е да се отбележи, че по
отношение на договорите, които попадат в приложното поле на Директива 2008/48,
държавите членки не могат да приемат непредвидени в тази директива задължения
за страните по договора, когато тя съдържа хармонизирани разпоредби в
съответната област (вж. по аналогия решение от 12 юли 2012 г., SC Volksbank
România, C‑602/10, EU:C:2012:443, т. 63 и 64). Следва обаче да се
отбележи, че член 10, параграф 2 от Директива 2008/48 извършва такава
хармонизация, що се отнася до данните, които задължително трябва да бъдат
включени в договора за кредит. Несъмнено съгласно член 10, параграф 2, буква ф)
от тази директива, в договора за кредит трябва ясно и кратко да се излагат
евентуално и другите условия по договора. Целта на тази разпоредба обаче е да
се предвиди изискване договорът, изготвен на хартиен или друг траен носител, да
включва всички клаузи или условия, договорени от страните в рамките на
съществуващите между тях договорни отношения по кредита. Същевременно
въпросната разпоредба не бива да бъде тълкувана като допускаща държавите членки
да предвиждат в националната си правна уредба изискване договорът за кредит да
включва данни, различни от изброените в член 10, параграф 2 от посочената
директива. Отделно се посочва, че член 23 от Директива 2008/48 трябва да се
тълкува в смисъл, че допуска държавата членка да предвиди в националната си
правна уредба, че когато не съдържа всички изисквани данни по член 10, параграф
2 от тази директива, договорът за кредит се счита за сключен без лихви и без
разноски само ако става въпрос за данни, чиято липса би могла да попречи на
потребителя да прецени обхвата на своето задължение.
Сходни
съображения са изложени и в РЕШЕНИЕ НА СЪДА (шести състав) от 5 септември 2019
година по дело C 331/18.
Решенията на
съда на ЕС са задължителни за националните юрисдикции, пред които е висящ спор
със сходно съдържание.
Съгласно Директива
2008/48/ЕО договорите за кредит се изготвят на хартиен или друг траен носител
като договорът за кредит посочва по ясен и кратък начин конкретни данни, които
задължително следва да се съдържат в него, за да може потребителят да прецени
обема на своето задължение. В ЗПК е посочено, че договорът за потребителски
кредит се сключва в писмена форма, на хартиен или друг траен носител, по ясен и
разбираем начин, като всички елементи на договора се представят с еднакъв по
вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, в два екземпляра - по един за
всяка от страните по договора /чл. 10, ал. 1 от ЗПК/.
Видно от
съдържанието на обсъжданата директива и съдържанието на разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК, българският
законодател е въвел допълнително изискване към договора за потребителски кредит
всички елементи на договора да се представят с еднакъв по вид, формат и размер
шрифт - не по-малък от 12. По този начин законодателят е въвел изискване, което
не се съдържа в Директива 2008/48/ЕО, но което води до значителна санкция за
кредитодателя – загубване на правото да получи лихви и разноски по кредита.
Настоящият
въззивен състав приема, че доколкото разпоредбата на чл. 10, ал. 1 от ЗПК в
частта й на изискването всички елементи на договора да се представят с еднакъв
по вид, формат и размер шрифт - не по-малък от 12, не е в съответствие с
Директива 2008/48/ЕО, то не следва да
прилага този текст.
Въззивният
състав се обединява около становището, че макар процесният договор за кредит да
е изпълнен с шрифт 11, то същият е на хартиен носител и по ясен и кратък начин
съдържа данните, изискуеми в чл. 10, параграф 2 от Директивата.
В конкретния
случай с ответника, съдържанието на договора е пределно ясно и потребителят се
е съгласил с него. Кредитодателят е изпълнил договорното си задължение и е
предоставил на длъжника заемната сума, поради което в тежест на
ответника-заемополучател е да докаже, че е изпълнил насрещното си задължение по
договора да върне предоставеният му заем, ведно с договорените лихви в сроковете
по договора. Ответникът не е погасявал вземането изобщо.
Съдът приема, че предявените искови
претенции са установени с оглед правното основание, на което се базират, що се
отнася до главницата, възнаградителната лихва и мораторната лихва. Що се отнася
до погасителния план, то такъв не е необходим, като според цитираната
директива, така и по ЗПК. Такъв – с посочване на разбивка на погасяванията –
колко за главница, колко за лихва и други такси се предоставя при поискване от
длъжника или при променящ се лихвен процент, какъвто не е случаят по делото. За
длъжника е било напълно ясно кога и как следва да погасява получената в заем
сума. Затова искът следва да бъде уважен за главницата, възнаградителната лихва
и мораторната лихва, която се търси в по-малък размер от установения от вещото
лице.
В останалата част за допълнителните
услуги. Тук въззивният съд напълно споделя мотивите на РС Търговище и в тази
част, на основание чл. 272 от ГПК, препраща към тях.
Т.нар. „договор за допълнителни
услуги“ всъщност е част от договора за кредит, но е обособен като отделен
договор, за да се заобиколи ограничението на чл. 19, ал. 4 от ЗПК,
който забранява годишния процент на разходите (ГПР) да бъде по-голям от
петкратния размер на законната лихва. Видно от съдържанието му, първите три
услуги са свързани пряко с договора за кредит и поради това възнагражденията за
тези допълнителни услуги са възнаграждения по договора за кредит, които
съгласно чл.19, ал.1 от ЗПК следва да се включат в ГПР, а в случая дори не
става ясно и каква част от сумата в общ размер на 540 лв. се
дължи за всяка от услугите. Така
предоставените допълнителни услуги действително са
неравноправни, съгласно ЗЗП, респ. нищожни, поради противоречие с разпоредбите
на ЗПК и добрите нрави. Клаузите определящи задължение за плащане на
сума за включен пакет от допълнителни услуги са
нищожни, тъй като заобикалят закона, като въвеждат допълнителни разходи,
недопустими по действащото законодателство и надхвърлящи значително допустимите
разходи по кредита определени в ЗПК.
Ответникът- клиент се е задължил срещу
предоставеното му от кредитора право да се възползва от всяка една от
посочените услуги, като заплати и съответната цена. Така определената сума по
допълнителния пакет, следва да се приема, че реално оскъпява кредита чрез
въвеждане на допълнителни такси и комисионни, чиято цена не е включена в
определения в договора ГПР. Води до значително и драстично увеличение на
тежестта на изплащане на задължението по договора за кредит.
Действително страните могат свободно да определят съдържанието на договора,
доколкото то не противоречи на повелителните норми на закона и на установените
в обществото морални норми, етични възгледи и правила за поведение.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато с оглед установените в обществото
норми на поведение и общоприетия морал, сделката или договорът или тяхна
отделна клауза, се явяват несъвместими с тях. Ответникът- клиент дължи на
кредитора възнаграждение за предоставянето, респективно
възможността за предоставянето на допълнителни услуги, т.е.
дължи възнаграждение дори и в хипотеза на непредоставена насрещна еквивалентна
на възнаграждението престация от кредитора по договора. Поради това и
с оглед цената на тези услуги, те се явяват несъвместими с установените в
обществото норми на поведение и общоприетия морал и с принципа на справедливост
и равнопоставеност на участниците в облигационната връзка. Като такива те са
нищожни и не могат да породят правно действие между страните по договора.
От друга страна дадените възможности
в процесния пакет, определено не могат да се приемат, че зависят само
от волята на потребителя. Напротив, последният е зависим от волята на
кредитора. В същото време няма данни, че ответникът е ползвал една или част от
услугите, а в договора за него се поражда задължение да заплати
стойността им, независимо от това дали се е възползвал от тях. Нито една от
тези услуги няма стойностно измерение, от което да се установява
нейната тежест и да бъде съизмерима с цената, която се заплаща за ползването
на тези възможности. Нито една от възможностите визирани по допълнителното
споразумение не е обвързана количествено и стойностно или във времето с
вноските по допълнителния пакет, дължими от клиента ежемесечно. Посочените
като услуги възможности не са свързани с каквито и да е негативни последици за
кредитора при неизпълнение, както и с никакви права на длъжника в тази връзка,
сочещо, че с уговарянето им се нарушават принципите на добросъвестността и
добрите нрави, поради което съдът ги приема за нищожни, на осн. чл. 26, ал.
1, пр. трето от ЗЗД. Обстоятелството, че тези разходи за
допълнителни услуги не са включени в обявения от кредитора ГПР, съставлява
самостоятелно нарушение на закона. Тези разходи са част от ГПР и така той
надхвърля значително максималния размер по чл. 19, ал. 4 от ЗПК-над петкратния
размер на законната лихва( ОЛП + 10 пункта, който в периода на договора е 10%
годишно, респ. петкратния размер се равнява на 50%), поради което клаузите,
които предвиждат възнагражденията за тези допълнителни услуги са нищожни и
на осн. чл. 19, ал. 5 от ЗПК.
Относно претенцията за заплащане на
застрахователна премия по застрахователната полица, съдът приема, че не се
представиха и доказателства, че „Микро Кредит“АД са заплатили вместо
ответника еднократната застрахователна премия от 1485 лв., в
полза на „Уника Живот” АД ЕИК *********. В тази връзка също се
препраща към мотивите на РС. Това важи и з.възражението за унищожаемост. Освен
възраженията на ответника и неговите твърдения, по делото няма доказателства в
тази насока.
В заключение. Съдът следва
да признае за установено вземането в посочения по-горе размер по основния
договор и з.мораторната лихва, върху главницата. Нищожността на допълнителните
клаузи по договора не води до нищожност на самия договор, който може да се
изпълнява и без тях.
По отношение на
разноските. Има претенции за ю.к. възнаграждение за ищеца. Съдът го определя на
по 100 лв. за всяка инстанция. Така разноските на ищеца са 1065 лв., а тези на
ответника 650 лв. Искът се уважава н.почти 59% и с оглед на това ответникът
дължи разноски на ищеца, по компенсация в размер н.362 лв./628-266/. Това
включва и разноските в заповедното производство. Ответникът следва да бъде
осъден да ги заплати.
Решението следва да се
отмени и потвърди частично, според изложеното от съда.
По изложените
съображения, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ решение № 391 от
01.07. 2019 г., по гр.д. № 380/ 2019 г. на РС Търговище, В ЧАСТТА, в която е
бил отхвърлен предявеният от „А.за с.на в.” ЕАД, *** иск, против Д.Х. ***, за
размера от 2500 лв., главница, 378,20 лв. възнаградителна лихва и 132,83 лв.
мораторна лихва върху главницата, както и в частта за разноските, като вместо
това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО,
ВЗЕМАНЕТО Н. „А.за с.на в.” ЕАД, ***, офис сграда Лабиринт, ет. 2, офис 4, ет.3,
представлявано от Мартин Деспов и Николин.Станчева, действащи чрез пълномощника
си К.К., юрисконсулт, адрес за призоваване гр. Велико Търново, ул.“Поп Харитон“
№ 1, вх.Б, офис 10 против Д.П.Х., ЕГН **********,*** 5, з.сумата от 2500 лв.
главница, ведно със законната лихва от 07.12. 2018 г., договорна лихва в размер
на 378,20 лв. за периода от 20.11. 2017г. до 23.07. 2018 г., лихва за забава по
договора за заем, в размер на 132,83 лв., за периода 21.11. 2017 г. до 07.12. 2018
година, за които суми ищецът се снабдил със заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК, № 1250/07.12. 2018 г., по ч.гр.д.№ 2215/2018г. по описа на РСТ.
ОСЪЖДА Д.П.Х., ЕГН **********,***,
да заплати н. „А.за с.на в.” ЕАД, ***, сумата от 362 лв. разноски по делото за
всички производство, по компенсация с разноските на ответника, в зависимост от
уважената част на иска.
ПОТВЪРЖДАВА решението в
останалата отхвърлителна част.
Решението
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.