Р Е Ш Е Н И Е
№ 200
Гр. Перник, 07.12.2023 година.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, касационен състав в
публично съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември през две
хиляди двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО
ИВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТЕЛИНА
ГОЦОВА
АНТОНИЯ АЛЕКСОВА
при съдебния секретар Наталия Симеонова и с участието на
прокурор Бисер Ковачки от Окръжна прокуратура – Перник, като разгледа
докладваното от съдия Ивайло Иванов КАНД № 186 по описа за 2023 година на
Административен съд – Перник, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от
Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на ****ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление с. Г., община Земен, представлявано от управителя
Л.Й.И.,чрез адвокат В.К. *** със съдебен адрес:*** против Решение № 335 от
19.09.2023 година, постановено по АНД № 1034 по описа за 2023 година на Районен
съд Перник.
С обжалваното решение е потвърдено наказателно
постановление №
42-0006452 от 09.05.2023 година, издадено от Директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. София, с което на ****ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление с. Г., община Земен, представлявано от
управителя Л.Й.И., с което на основание чл. 104, ал. 7, предл. първо от Закона
за автомобилния превоз е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
/две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 91в, т. 1 от Закона за автомобилния
превоз /ЗАвП/.
Касаторът счита, че решението е незаконосъобразно,
доколкото същото е постановено при нарушение на материалния закон, при
допуснати съществени процесуални нарушения и наложеното наказание е явно
несправедливо. По същество излага доводи в посока на това, че в АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са допуснати нарушения
на разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, респективно чл. 57 от ЗАНН, тъй като не са посочени
факти, от които да става ясно за какво точно нарушение е наложено
административното наказание, доколкото в оспореното наказателно постановление
се твърди, че за проверявания период процесното МПС е извършвало превоз. На
следващо място излага довод, че е недопустимо искане на сведения и с оглед на
това са нарушение правилата на НПК, във връзка със събиране на доказателства.
Посочва се, че фактическата обстановка, която съдът е възприел се различава от
тази, която е изложена в наказателното постановление и АУАН. С оглед на това моли
съда да отмени оспореното решение на районния съд, респективно да отмени и
потвърденото наказателно постановление, с което е наложена имуществена санкция
като незаконосъобразно. Претендира присъждане на направени по делото съдебни
разноски.
Касационната жалба е връчена на ответната страна, която в
срока по чл.213а, ал.4 от АПК не е депозирала отговор.
В съдебно заседание, проведено на 29.11.2023 година
касаторът, редовно призован не изпраща процесуален представител. По делото е
постъпила молба с вх. № 3597 от 29.11.2023 година от процесуалния представител
на касатора адвокат В.К., с която същата заявява, че поддържа жалбата и моли
съда да постанови съдебен акт, с който да отмени оспореното решение. Претендира
присъждане на направени по делото съдебни разноски.
В съдебно заседание, проведено на 29.11.2023 година ответникът
по касационната жалба директор на Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София, редовно призован не се явява и не изпраща процесуален
представител.
В съдебно заседание, проведено на 29.11.2023 година представителят
на Окръжна прокуратура Перник дава заключение за правилност и законосъобразност
на оспореното решение и предлага същото да бъде оставено в сила.
Административен съд – Перник като прецени събраните по
делото доказателства и наведени касационни основания, прилагайки нормата на чл.
218а от АПК, след съвещание намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена
в срок от страна в производството по делото пред първа съдебна инстанция, за
която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество касационната жалба е основателна.
След извършена служебна проверка на основание чл. 218, ал.
2 от АПК, настоящият касационен състав намира, че обжалваното решение е
постановено от компетентен съд, в рамките на правомощията му, по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е валидно и допустимо, по
неправилно, а съображенията за това са следните:
С Известие № 80-00-21-93 от 17.03.2023 година, издадено
на основание чл. 91, ал. 3, т. 5 от Закона за автомобилните превози и чл. 12,
ал. 4 и ал. 5 от Наредба № Н-14 от 27.08.2009 година на МТИТС от директора на
Регионална дирекция „Автомобил администрация“,
касаторът е бил уведомен, че в седмодневен срок следва да представи в
областен отдел на „Автомобилна администрация“ гр. Перник документи за
извършване на комплексна проверка за периода от 01.04.2022 година до 01.03.2023
година, като в т. 3.4 от същото е поискано представяне на „тахографски листа,
както и съхранени и архивирани данни в законоустановените срокове от
дигиталните тахографи и картите на водача в цифрово – криптиран подпис в (DDD-формат) за проверявания период. Известието е връчено лично на управителя на
дружеството ****ЕООД на 22.03.202 година
/лист 10 от АНД № 1034/2023/.
Издадена е Заповед № РД-12-1140 от 05.04.2023 година, с
която директорът е наредил да бъде извършена комплексна проверка на дружеството
превозвач ****ЕООД, с ЕИК: ****, притежаващо лиценз **** на Европейската
Общност за международен автомобилен превоз на товар, издаден на 25.10.2018
година. В съответствие с това инспектори в Регионална дирекция „Автомобилна
администрация“ – София са извършили комплексна проверка, в следствие, на която
констатирали, че превозвачът ****ЕООД, с ЕИК: **** не може да представи за
специален автомобил МАН ***, с рег. № ****, от кат. Н3, оборудван с аналогов
тахограф „Kienzle“ ****, № **** и за водачите управлявали цитираното ППС
тахографските листа от 05.04.2022 година до 01.03.2023 година за срока на
извършване на комплексната проверка на предприятието, известено с
горецитираното известие. На следващо място са установили, че превозвачът, настоящият
касатор не съхранява тахографските листа в срок най – малко една година след
приключването им за специален автомобил МАН *** с рег. № ****, от кат. Н3
оборудван с аналогов тахограф „Simens VDO“ ***, № ****.и на водачите, управлявали пътното превозно
средство, като същите не може да бъдат представени, видно от представеното
сведение от страна на управителя на дружеството превозвач. Констатирано е също,
че касаторът не може да представи за специален автомобил МАН ***, с рег. № ****,
от кат. Н3, оборудван с аналогов тахограф „Kinzle“ ****, № **** и за водачите управлява цитираното пътно
превозно средство тахографските листа от 05.04.2022 година до 01.03.2023 годна
за срока на извършване на комплексната проверка. Тези констатации са
обективирани в Констативен протокол за извършена комплексна проверка с дата
05.04.2023 година /лист 16 от АНД №1034/2023/.
От страна на представителя на касатора било представено
сведение с дата 05.04.2023 година, в което същият е заявил, че не може да
представи съответните тахографски листи, тъй като същите не се съхраняват в
офиса на фирмата /лист 9 от АНД № 1034/2023/.
Въз основа на констатациите, отразени в констативния
протокол е съставен Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 334057 от 05.04.2023 година,
в който инспектор при Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ София е
приел, че на 05.04.2023 година, около 14:00 часа, в гр. Перник, ул. „Отец
Паисий“ № 2 в сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник, дружеството
касатор не е изпълнило задължението си за съхранява най – малко една година
след тяхното приключване и да представя при тяхното поискване тахографските
листа на водачите извършвали превоз на товари с МПС МАН *** с рег. № **** за
периода от 05.08.2022 година до 01.03.2023 година, които са изискани с известие
с рег. № 80-00-21-93 от 17.03.2023 година. Деянието е квалифицирано като
нарушение по чл.91в. т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвП). Актът е връчен
на нарушителя на 05.04.2023 година, като в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН пред
административнонаказващият орган не е постъпило възражение /лист 7 от АНД №
1034/2023/.
Въз основа на съставения АУАН, Директорът на Регионална
дирекция „Автомобилна администрация“ е издал Наказателно постановление /НП/ №
42-0006452 от 09.05.2023 година, с което е наложил на ****ЕООД на основание чл.
53 от ЗАНН, във връзка с чл. 104, ал. 7, предл. първо от ЗАвП имуществена
санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лева за извършено нарушение на чл.
91в, т. 1 от ЗАвП / лист 24 от АНД № 1034/2023/. Наказателното постановление е
връчено на 26.05.2023 година.
Наказателното постановление е обжалвано пред Районен съд Перник,
който с Решение № 335 от 19.09.2023 година, постановено по АНД № 1034 по описа
за 2023 година на съда го е потвърдил изцяло. Извършвайки цялостна проверка за
законосъобразност на производството по налагане на имуществена санкция и след
приобщаване на преписката и събиране на посочените от страните доказателства,
съдът е приел, че в хода на административнонаказателното производство не са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Съдът излага довод, че
оспореният акт е изцяло законосъобразен, като същият е издаден от компетентен
орган, в изискуемата от закона форма и при спазване на предвидените процесуални
правила, със съдържание, посочено в разпоредбата на чл. 57 от ЗАНН и при
наличие на съответни предпоставки за издаването му. Счел е, че от събраните в
хода на съдебното следствие писмени доказателства по безспорен начин е доказана
и установена в АУАН фактическа обстановка и към същата правилно са приложени
съответните правни норми. Приел е, че касационният жалбоподател е извършил деяние,
съдържащо всички признаци от състава на вмененото му нарушение по чл. 91в, т. 1
от Закона за автомобилните превози, предвид което правилно и законосъобразно
срещу него е било образувано административнонаказателно производство, а в
последствие е била ангажирана правилно и административнонаказателната му
отговорност му е наложена „имуществена
санкция“ в законоустановените размери, при правилно извършена индивидуализация.
С тези мотиви районния съд е потвърдил оспореното наказателно постановление.
Настоящият касационен състав на Административен съд –
Перник намира, че обжалваното решение е постановено от компетентен съд, в
рамките на правомощията му и след сезиране с допустима жалба, поради което е
валидно и допустимо, но неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, във връзка
с чл. 63в от ЗАНН касационният съд обсъжда само посочените в жалбата пороци на
решението, като за правилното прилагане на материалния закон следи служебно,
съгласно изискването на чл.218, ал.2, пр.2 от АПК.
Спорът в настоящият случай се свежда до това, дали е
налице твърдяното нарушение. Настоящият съдебен състав счита следното:
На първо място в АУАН, и издаденото въз основа на него
наказателно постановление не е посочено мястото на извършване на нарушение.
Мястото на извършване на което и да е административно нарушение зависи от
характер на изпълнителното деяние, посочено в съответната разпоредба. В случая
административнонаказващият орган твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 91в,
т. 1 от ЗАвП, която предвижда, че превозвачите, ръководителите на предприятия и
лицата, извършващи превози за собствена сметка, са длъжни да съхраняват най –
малко една година след тяхното приключване и да предоставят за проверка от
контролните органи тахографските листове от аналогов тахограф. От това следва,
че съставът на чл. 91в, т. 1 от ЗАвП предвижда две форми на изпълнително
деяние, което следва да бъдат осъществени кумулативно, доколкото са свързани
със съюза „и“, за да може да се твърди, че е налице осъществяване на посочения
състав на административно нарушение. От тук следва, че както в АУАН, така и в
НП следва да бъде посочено както мястото на извършване на нарушението от една
страна мястото, на което е следвало да бъдат съхранявани тахографските листове
(което обикновено място съвпада със седалището на дружеството), а от друга, мястото
на което тези тахографски листове е следвало да бъдат представени. В
наказателното постановление е посочено единствено като място – гр. Перник, ул. „Отец
Паисий“ № 2, сградата на Областен отдел „Автомобилна администрация“ Перник,
което на практика се приема като място на установяване на нарушението, което
обаче не е еквивалентно на място на осъществяване на същото, особено що се
касае до мястото където е трябвало да бъдат съхранявани тахографските листа от
превозвача. От тук следва, че при издаване на акта за установяване на
административно нарушение и издаденото въз основа на него и обжалвано
наказателно постановление е била нарушена разпоредбата на чл. 42, т. 3 от ЗАНН,
респективно чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН, което е довело до нарушаване правото
на адекватна защита на касатора, което по своята същност представлява
съществено процесуално нарушение.
От друга страна при ангажиране на
административнонаказателната отговорност на касатора е допуснато нарушение и на
материалния закон, което се изразява в това, че на същият, както се посочи
вече, е вменено нарушение по чл. 91в, т. 1 от ЗАвП, което се отнася до
задължения на превозвача по отношение на тахографските листове от аналогови
тахографи. В случая обаче е наложена имуществена санкция по чл. 104, ал. 7, т. 1 от ЗАвП, който от своя страна
гласи, че на превозвач или на лице по чл. 12б, ал. 1, извършващо превози за
собствена сметка, които не съхраняват тахографски листа, разпечатки извлечените
данни от дигитални тахографи или картата на водача за период 365 дени или
отказват да ги предоставят за проверка от контролните органи, се налага
имуществена санкция в размер на 2 000 лева. Тоест
административнонаказателната отговорност по посочената разпоредба може да бъде
понесе от страна на превозвач, който разполага с монтиран дигитален тахограф,
но не и с аналогов, каквото нарушение се вменява по чл. 91в, т.1 от ЗАвП. От
тук следва, че е налице несъответствие между материалноправните характеристики
на посочената като нарушена разпоредба на чл. 91в, т. 1 от ЗАвП и приложената
от адмнистративнонаказателния орган санкционна разпоредба на чл. 104, ал. 7, предл. първо от ЗАвП. Предвид
изложеното е налице основание за отмяна на атакуваното наказателно
постановление поради неправилно приложение на материалния закон, досежно
приложимата санкционна разпоредба.
С оглед на така изложеното, настоящият касационен състав
намира депозираната касационна жалба за основателна, а постановеното решение от
страна на Районен съд Перник, с което е потвърдено наказателно постановление №
42-0006452 от 09.05.2023 година, издадено от директор на Регионална дирекция
„Автомобилна администрация“ гр. София за неправилно, предвид което същото
следва да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което обжалваното
наказателно постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото следва да се уважи направеното
от страна на процесуалния представител на ответника по касационната жалба
искане за присъждане на направени по делото съдебни разноски в размер на 1 000
/хиляда/ лева, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение за две
съдебни инстанции.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1
от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН, настоящият касационен състав на
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение №
335 от 19.09.2023 година, постановено по АНД № 1034 по описа за 2023 година на
Районен съд Перник КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление (НП) № 42-0006452 от 09.05.2023 година, издадено от директора на
Регионална дирекция „Автомобилна администрация“ гр. София, с което на ****ЕООД,
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Г., община Земен,
представлявано от управителя Л.Й.И. на основание чл. 104, ал. 7, предл. първо от
Закона за автомобилния превоз е наложена имуществена санкция в размер на 2 000
/две хиляди/ лева за извършено административно нарушение по чл. 91в, т.1 от
Закона за автомобилния превоз /ЗАвП/, като незаконосъобразно.
ОСЪЖДА Изпълнителна
агенция „Автомобилна администрация“, гр. София, с адрес: гр. София, ул. Ген. „Й.В.Гурко“
№ 5 да заплати на ****ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление с. Г.,
община Земен, представлявано от управителя Л.Й.И. съдебни разноски в размер на
1 000 /хиляда/ лева.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/п/