№ 78
гр. Велико Търново, 28.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на седми
декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТО ТОМОВ
Членове:Йордан Воденичаров
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Йордан Воденичаров Въззивно гражданско
дело № 20214100500669 по описа за 2021 година
За да се произнесе взе предвид:
Производство по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Предмет на подадената от името на С Н. Н. чрез пълномощника й
адвокат Й.И. от ВТАК , въззивна жалба е решение № 705/10.06.2021 г. по гр.д. №
2478/2020 г. на ВТРС , с което са отхвърлени като неоснователни и недоказани
предявените срещу Община Велико Търново, искове , имащи за предмет претендирано
право на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в размер на 15 000 лева и
имуществени вреди в размер на 2422,05 лева, вследствие на факт на травматична
злополука, настъпил на 18.04.2016 г. / счупване на дясна подбедрица – тибия и фибула/ при
падането й на кръстовището на ул. Мармарлийска и ул.Любен Каравелов в гр.В.Търново
поради това, че е стъпила в дупка , с молба за отмяна на решението и уважаване на
исковете в тяхната цялост, заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва ,
считано от датата на увреждането, с присъждане на направените по производството
разноски.
Наведени са оплаквания/ доводи/ за неправилност и необоснованост на
обжалваното решение, които се свеждат до неточна преценка и незачитане на всички
установени със събраните доказателства, обстоятелства, значими за пораждането на
претендендираните права на обезщетение в обхвата на легалния фактически състав на
чл.49 ЗЗД.
Кракът на пострадалата е попаднал на неравност при движението й
насочено към преминаване на улицата по пешеходната пътека , която неравност /
установена от заключението на медицинската експертиза , обясняващо механизма на
получената травма / поради обстоятелствата , че бордюрът от който е започнало
стъпването на конкретното място от пътното платно е висок и случаят е възникнал във
1
вечерната част от денонощието , когато осветеността и видимостта са по слаби, е показател
за неизпълнение на задължението на общината да го поддържа в безопасна изправност.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК ответната страна е подала отговор /
поддържан в с.з. /съдържащ доводи за неоснователност на жалбата поради съответствие на
решението с доказателствата и материалния закон , с молба да бъде потвърдено, както и в
нейна полза бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Привлечените по реда на чл.219 , ал.1 ГПК да подпомагат ответната страна
трети лица „Пътни строежи-Велико Търново“ АД- гр.Велико Търново и „ Хидрострой“ АД
–гр.Варна не изразяват становище по жалбата.
Съдът, след като разгледа жалбата, обсъди доводите на страните и
прецени по реда на чл.235 от ГПК събраните доказателства, приема за установено и
обосновава следните правни изводи:
Предявени са обективно съединени осъдителни искове, имащи за предмет
претендирани на основание чл.49, чл.52, вр. с чл.51, ал.1 и чл. 86, ал.1, вр. с чл.84, ал.3 от
ЗЗД, вземания.
Ищцата твърди, че на 18.04.2016 г. движейки се по ул. "Мармарлийска" в
гр.Велико Търново, от ресторант "Камбаната" в посока кино "Искра", на кръстовището на
улиците "Мармарлийска" и "Любен Каравелов", подготвяйки се да пресича улицата на
пешеходната пътека, тип „Зебра“ , кракът й попаднал в дупка, намираща се на пътното
платно. Вследствие на това загубила равновесие, паднала, без да може да се изправи,
мигновено изпитала силна болка, след което била откарана с линейка в ЦСМП и настанена
в болницата. Констатирано е счупване на десния крак в областта на глезена, с последващи
оперативна интервенция , болнични лечение, рехабилитационни и физиотерапевтични
процедури за ликвидиране на последиците от травматичното увреждане . Била
освидетелствана от ТЕЛК с призната оценка на трайно намалена работоспособност от 32 %.
За претърпените физически болки, душевни страдания и социално битови неудобства
претендира присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 15 000 лева ,
а за разходите , свързани с болничен престой, прегледи и различни видове лечения и
процедури – обезщетение за поправяне на имуществените вреди в размер на 2422,05 лева ,
заедно с обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на
увреждането до окончателното им изплащане. Вменява на Община Велико Търново в
качеството й на собственик на пътя, гаранционно-обезпечителна отговорност за
претърпените вреди, тъй като чрез своите длъжностни лица не е изпълнила основното си
задължение по закон да поддържа пътя в изправност и да сигнализира за наличие на
препятствия по него.
Ответната страна е оспорила исковете с възражения, че мястото на което е
стъпила ищцата с намерение да премине по пешеходната пътека нито представлява някаква
неравност на пътя , нито на него съществува дупка и затова така установеното положение
не дава основание да й се вменява отговорност поради вредоносна неизправност в
причинна връзка с травматичната злополука, а / при евентуалност/ пострадалата е
допринесла за увреждането си , тъй-като в конкретната ситуация не е проявила елементарна
грижа/ внимание да го предотврати.
Привлеченото трето лице-помагач на ответника- "Пътни строежи-В.Търново" АД ,
гр.В.Търново оспорва исковете, поддържайки становището му .
Другото трето лице помагач « Хидрострой» АД, гр.Варна не е изразило
становище по делото.
По същество спор по фактите между страните няма относно времето, мястото /
при наличие на повдигната като устройствен тип пешеходна пътека, чието пресичане е
имала намерение да предприеме ищцата /, механизма на полученото травматично
увреждане, характера и всичките му неблагоприятни последици и възстановителни
процедури. Те са установени по смисъла на чл.154 ГПК със събраните писмени и устни
2
доказателства, както и от заключението на медицинската експертиза, поради което
въззивният съд споделяйки напълно констатациите им , направени от първоинстанционния
съд препраща към тяхното подробно описание в мотивната част на обжалваното решение ,
без да е нужно да ги преповтаря – чл.272 ГПК.
Повдигнатият по делото спорен въпрос , включен в предмета на доказването и
значим за съдбата на претендираното право на обезщетение за неимуществени и
имуществени вреди , е такъв по точната квалификация на мястото , на което е попаднал
десният долен крайник на ищцата съобразно механизма на стъпването му и подход на
двигателно насочване към преминаване по пешеходната пътека , а именно : дали това
място по обективното си състояние е в нормалното съдържание на понятието изправност,
осигуряваща максимално възможната безопасност за преминаване на пешеходци , при
положение , че тяхното внимание не е занижено под минималния праг на обществена
необходимост , или е извън ?
Отговорът е положителен.
Мястото очевидно / от представените снимки , извадени от „Гугъл Мапс“ и
свидетелските показания на лицето, с което е съжителствала пострадалата / не представлява
„дупка на пътното платно“ , както се твърди в исковата молба, т.е. да е нарушена цялост на
пътното покритие , което законът нарича „препятствие на пътя“ / пар.1, т.19 от ППЗДвП/ и
вменява в дълг на собственика/ стопанина му да го отстрани, както и да го обозначи , преди
да го отстрани, тъй-като е един обществено нежелан отрицателен факт , годен да се яви
причина за вредни последици – чл.31 от ЗП и чл.167, ал.1 от ЗДвП. Дори само
несъответствието между твърдението за наличие на въпросното вредоносно обстоятелство/
дупка на пътното платно / и действителността е достатъчен аргумент да се отрече
пораждането на претендираното право на обезщетение, защото само това обстоятелство е
наведено в исковата молба / и няма допълване по реда на чл.143 , ал.2 ГПК/ като основание
на предявените искове / чл. 127, ал.1, т.4 ГПК/, очертаващо и предмета на който се
изгражда правото на защита на ответника чрез направените възражения / чл.131, ал.2, т.5 ,
чл.133 ГПК/.
Отрицанието е логичен извод от положението , че в конкретния случай
представящ мястото на злополуката за Община Велико Търново не е съществувало
никакво фактическо основание да изпълнява посоченото по-горе произтичащо от закона
задължение, защото такова не е възникнало по хипотеза.
Причината за възникването на травматичната злополука е стъпването
накриво / както пострадалата после е обяснила на своя син , изслушан по въпроса като
свидетел по делото / с десния крак в началния момент от предприетото движение, насочено
към преминаване по пешеходната пътека, механично изразено в контакт на половината от
стъпалото / подробните и точни показания на свидетеля очевидец Брадъртън / с
повдигнатата / параболичната й част, а другата половина – с по – ниската част на пътното
платно, намираща се между първата й бордюра на тротоара / така наречената денивелация/,
довело до усукване на глезена/ заключението на вещото лице/. Тази причина няма никаква
предизвикана връзка с наличието на каквото и да било обективно състояние на мястото
на стъпването на крайника, което да търпи упрек за разминаване/ несъответствие с
някакво нормативно изискуемо от гледна точка на конкретни технически правила за
безопасност при преминаване, свързани с изграждането на този тип повдигната
пешеходна пътека, уредени с Наредба № РД-02- 20-10/5.07.2021 г. за условията за
изграждане и монтиране върху платното за движение на изкуствени неравности и на други
средства за ограничаване на скоростта за движение и изискванията към тях , на чието
неспазване да се е позовала ищцата.
Ниската част от пътното платно , с която е контактувало половината от стъпалото й,
наречено от нея неравност е онази плоска част между него и началото на параболичната
част на пешеходната пътека, която е с допустимо битие и в зависимост от широчината на
3
пътя може да е с размери от 250 до 450 мм/ вж. чл.6, т.3 препращащ към Приложение № 2,
схема № 3 от наредбата, ясно онагледяваща устройствената й структура /. С други думи
„неравността“ тук не е неправомерен елемент от пътя , за да е мислимо да се вменява
каквото и да било виновно неизпълнение на задължение на служители от персоналната
структура на общината- ответник. Височината на бордюра, освен че не е обстоятелство ,
което да е изтъкнато в исковата молба като участващо в каузалната верига на условията за
възникването на травматичната злополука , реално с нищо не допринася за нея в зависимост
от „неравността“. Стъпването накриво си е съвсем очевидна последица от моментно
невнимание на пострадалата, изразено в недоглеждане на мястото/ а тя несъмнено го е
познавала отпреди , като се съобрази факта , че живее на адрес на едната от улиците
образуващи кръстовището до което е изградена повдигнатата пешеходна пътека и не е никак
вероятно да не е минавала много пъти оттам/ довело до отклонение от правилния начин
при изпълнението на движението- пример за несъзнателно самоувреждане.
За пораждане на обективната / гаранционно- обезпечителна/ имуществена
отговорност на правния субект- възложител на работа , законът изисква освен виновно /
юридическо лице не може да носи вина / причиняване на вредите от лицето, комуто
първият е възложил работата при или по повод на нея , така и наличие на каузална връзка
между тях / вредите/ и поведението/ деликта/ на това лице, която да е пряка и
непосредствена- чл.49, вр. с чл.45, ал.1, вр. с чл.51, ал.1 ЗЗД. Тази легална характеристика
на каузалната връзка означава : 1/ че вредите не биха настъпили , ако го нямаше
противоправното поведение, разбирано като нежелан и/ или непозволен обективен
резултат на несъответствие между правно дължимо действие и фактически осъществено
бездействие или между правно дължимо бездействие и фактически осъществено действие ;
2/ настъпването им е продукт на адекватна наложителност , неизбежност , т.е. като една
необходимо присъща на това поведение закономерна последица, а не да е изцяло под
влияние на други обстоятелства .
По изложените съображения правораздавателният въззивен резултат потвърждава
постановения от първоинстанционния съд.
При този изход на спора , в полза на ответната страна, тъй-като е защитавана от
длъжностно лице с юридическо образование , чието положение е приравнено на
юрисконсулт, следва да се присъди адвокатско възнаграждение , което съдът определя в
размер на 100 лева – чл.78, ал.8 ГПК, чл.25, ал.1 НЗПП.
Предвид горното , съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА по реда на чл. 271, ал.1 ГПК решение № 705/10.06.2021 г. по
гр.д. № 2478/2020 г. на ВТРС.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал.8 ГПК СВ. Н. Н. , с ЕГН: **********, с адрес:
гр.В.Търново, ул.Любен Каравелов № 43 а, ет.4, ап.7 да заплати на ОБЩИНА
ВЕЛИКО ТЪРНОВО сумата 100 / сто/ лева , представляваща адвокатско
възнаграждение.
Решението може да се обжалва пред ВКС в едномесечен срок от връчването му
на страните .
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5