Решение по дело №1298/2019 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 1521
Дата: 26 юли 2019 г. (в сила от 17 декември 2019 г.)
Съдия: Теодора Пламенова Шишкова
Дело: 20193110201298
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 18 март 2019 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е   

 

Номер ...............2019г.                                                                                                     гр. Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд,                                                                                 XXXVI – ти състав

На тридесети май                                                                 две хиляди и деветнадесета година 

В публично заседание

                                                                                                 Районен съдия: Теодора Шишкова

Секретар: Неше Реджепова

като разгледа докладваното от съдията

а.н.д. № 1298 по описа за 2019 година, установи следното:

 

   Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

      Образувано е по жалба на „М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.С.А.  срещу НП № 23-0000101/14.02.2019 год. на Началник на Областен отдел „ АА” Варна, с което за извършено нарушение на чл.19,ал.4 от ЗАвтПр, на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

            С жалбата се твърди незаконосъобразност на издаденото наказателно постановление, като се твърди, че същото е издадено в нарушение на административнопроизводствените правила и в противоречие с изискванията на Закона за автомобилните превози. Излага се тезата, че ЗАвтП и ЗДвП не вменяват допълнителни изисквания за пълно изпълнение на разписанията, като договорът за организацията, изискванията и качеството на междуселищните и междуобластните пътнически преводи от З.Х1.1997г. сключен между „М." ООД *** изисква от превозвача да осигурява 95% от средно месечно изпълнение на курсовете по разписания. В тази връзка се посочва, че АНО неправилно е приел, че превозвачът не е изпълнил възложеното му маршрутно разписание с договор от 03.11.1997г. от Община Варна, той като възложеното изпълнение на маршрутно разписание с договор от 03.11.1997г. изисквало от превозвача да осигурява 95% от средно месечния брой курсове, заложени за изпълнение. Твърди се, че маршрутното разписание, приложено към договора допуска неизпълнение на курсове по договора, в случай, че 95% от средномесечните курсове са изпълнени.Твърди се, че описаното не е административно нарушение, не е извършено от лицето посочено като нарушител и не може да се вмени във вина на превозвача, поради което процесното НП  е издадено в нарушение на чл.54 от ЗАНН, с оглед на което се иска неговата отмяна.

            В съдебно заседание дружеството нарушител е редовно призовано и се представлява от адв. В. П., ВАК, който в подробна пледоария поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено на изложените в нея основания.

            Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от мл експерт Г., който моли НП да бъде потвърдено изцяло и по размер. Посочва, че приложената транспортна схема в случая е неотносима, тъй като на дружеството не е вменявана административна отговорност за неизпълнение на транспортна схема.

Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на обжалваното наказателно постановление по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост на наложеното наказание, прави следните фактически изводи:

На 28.12.2018 г. около 12:05 ч. в гр.Варна, ул. „Тролейна“ № 48, административната сграда на 00"АА" Варна, след приключване на тематична проверка на основание заповед № РД-12-1228/19.12.2018г. на превозвача, притежаващ лиценз на Общността № 0627/09.12.2011 г. за международен обществен превоз на пътници с автобус е установено, че на 19.12.2018г. в гр.Варна, бул. „Владислав Варненчик“ № 158, превозвачът не е изпълнил възложеното му за изпълнение маршрутно разписание № 3106 с договор от 03.11.1997г. от Община Варна за автобусна линия гр.Варна -гр.Добрич, с начален час на тръгване от Автогара Варна 10:45 ч.

Общественият превоз на пътници е следвало да бъде изпълнен с автобус "Мерцедес", кат.М2, с рег.№ В4540РВ и водач С.Г.Г., видно от декларация от управителя във връзка със заложения график за работа.

Неизпълнението на превоза е видно от извършената проверка в дневник за изпълнените курсове в Автогара Варна за дата 19.12.2018г., декларация на превозвача и пътен лист сер."А" № 008315/19.12.2018г., издаден за гореописания автобус, прието за нарушение на чл.19,ал.4 от ЗАвтПр.

            Актът за установяване на административно нарушение бил съставен и предявен лично на представляващия дружеството, който в графата „бележки и възражения“ саморъчно отбелязал, че няма такива.

            В срока по чл.44 от ЗАНН  не са направени възражения  пред АНО.

Въз основа на така съставения акт АНО - началникът на ОО АА Варна издал атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателя  за извършено нарушение на чл.19,ал.4 от ЗАвтПр, на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв..

            Разпитан в хода на съдебното производство в качеството на свидетел,актосъставителя Й. потвърждава констатациите в акта за установяване на административно нарушение. Посочва, че при извършена тематична проверка, по заповед на началника на ОО АА Варна той и колегата му К. извършили проверка в офиса на превозвача. От предоставен им пътен лист за 19.12., 10,45 часа установили, че на пътния лист няма заверка от Автогара Варна.От извършената справка с дневника на Автогара Варна също се установило, че няма извършен превоз за този час. Свидетелят твърди, че управителя на дружеството предоставил информация с кой автомобил и кой водач е трябвало да бъде извършен превоза, като потвърдил, че превоза на бил извършен. За нарушението, че не е бил извършен курс съставил АУАН.

            Съдът кредитира показанията на свидетеля, тъй като ги намери за обективни, и безпристрастни.

Описаната фактическа обстановка съдът прие за установена, въз основа на събраните по делото гласни доказателства: показанията на свидетеля  Й., дадени в хода на съдебното следствие, както и от приложените по делото писмени доказателства  прочетени и приети от съда по реда на чл.283 от НПК, в това число приетите копия на дневник на курсовете, извършени от „М.“ ООД за периода от 01.12.2018г. до 31.12.2018г.

При така установеното от фактическа страна съдът намери от правна страна следното:

Жалбата е депозирана от надлежно легитимирано лице, спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от връчване на НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение. Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган – Началника на ОО АА Варна, въз основа на приложената Заповед № РД-08-249/15.03.2015 г. на  Министъра на транспорта, като АУАН също е съставен от компетентно лице, съгласно разпоредбата на чл.91 от ЗАвтПр.

АУАН е съставен в присъствието на нарушителя и свидетел, присъствал при  установяване на нарушението, като отсъствието на втори такъв не съставлява съществено нарушение на процесуалните правила предвид обстоятелството, че нарушението е установимо изцяло по документи.  

На свой ред АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН, като съдът не констатира нарушение и на разпоредбите на чл. 42 от  ЗАНН относно описанието на нарушението. В акта е направено пълно и детайлно описание на нарушението, датата и мястото на извършване, както и на обстоятелствата при които е извършено. Посочени са  и законовите разпоредби, които са нарушени.Отразени са всички данни относно индивидуализацията на нарушителя – наименование, ЕИК, седалище и адрес на управление, представляващ .

            Спазено е от страна на административно - наказващия орган на изискването на чл.57, ал.1 от ЗАНН, а именно в издаденото наказателно постановление да бъде дадено пълно описание на нарушението, на обстоятелствата, при които е извършено, на доказателствата, които потвърждават извършеното административно нарушение.

На въззивното дружество е наложена санкция за нарушение разпоредбата на  чл. 19, ал. 4 от ЗАвП, според който превозвачите са длъжни да изпълняват възложените им автобусни линии и разписания в съответствие с изискванията на този закон, Закона за движението по пътищата, подзаконовите нормативни актове, издадени въз основа на тях, и постигнатите договорености с възложителя.

Не е спорно по делото, че жалбоподателят „М.“ ООД притежава качеството "превозвач" по смисъла на § 1, т. 5 от ЗАвП /всяко физическо или юридическо лице, регистрирано като търговец, което извършва обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства, предназначени за тази цел/ и в качеството си на такъв е следвало да изпълнява възложеното му разписание по автобусна линия Варна-Добрич.

Не е спорно между страните и че дружеството-превозвач, притежаващо лиценз на Общността № 0627/09.12.2011 г. за международен обществен превоз на пътници с автобус, не е изпълнило възложеното му маршрутно разписание № 3106, възложено с договор от 03.11.1997 год. от Община Варна по автобусна линия гр. Варна-гр. Добрич с начален час на тръгване от Автогара Варна в 10. 45 часа на дата 19.12.2018 г..

Установено е, че на посочената дата и час превозвачът не е  извършил превоза, като действието на маршрутно разписание № 3106 по отношение на дружеството се установява от представените от управителя декларация и маршрутно разписание № 3106, както и от пътен лист.

            След като курсът в 10,15 ч. от гр. Варна до гр. Добрич не е изпълнен от  дружеството, съдът намира, че същото е осъществило състава на нарушението по чл. 19, ал. 4 ЗАвП.

Неоснователно в случая се явява възражението, че след като договорът за организацията, изискванията и качеството на междуселищните и междуобластните пътнически преводи сключен между „М." ООД *** изисквал от превозвача да осигурява 95% от средно месечно изпълнение на курсовете по разписания, то маршрутното разписание, приложено към договора допускало неизпълнение на курсове по договора, в случай, че 95% от средномесечните курсове са изпълнени. В конкретния случай  съдът намира, че задълженията на превозвача следва да се тълкуват в тяхното единство и взаимосвързаност, като следва да се приеме, че смисълът и съдържанието на договора целят пълноценното и оптимално обслужване на пътниците, което включва и редовното спазване на маршрутните разписания / изрично регламентирано в т.2.2/. Ако се приеме, че дружеството може да не изпълни по свое усмотрение 5%  от месечните курсове по възложеното му разписани, то това би създало възможност и риск да не бъдат изпълнени възложените разписания за цели дни, което реално би блокирало процесната транспортна  линия. Този риск не би могъл да се възприеме, че е в интерес на пътниците и представлява оптимално и пълноценно обслужване по смисъла на договора.  Тази клауза се явява изключение от общото правило и според състава на съда е допустима  при наличие на някакви форсмажорни обстоятелства- изброени примерно в раздел 6, т.6.3 от Договора.

Чл. 19, ал. 4 ЗАвП въвежда задължения за превозвачите за цялостно изпълнение на възложените им автобусни линии и разписания и в този смисъл всяко едно нарушение на маршрутното разписание се явява отделно нарушение.

Съдът намира, че наказващият орган правилно е определил санкционната норма на чл.105,ал.1 от ЗАвП, според която за нарушения по този закон, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари, за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание „глоба” или „имуществена санкция” в размер от 200 лева.

Съдът счита, че нарушението не разкрива белезите на маловажно такова по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като видно от справката за нарушител, е че процесното деяние не е единственото нарушение, констатирано от органите на ОО”АА” – Варна, допуснато от жалбоподателя. Конкретното нарушение е формално, не визира настъпване на определен съставомерен резултат и извършването му безспорно застрашава обществените отношения, които нормата на чл. 105, ал.1 от ЗАвтП и подзаконовият нормативен акт по прилагането целят да гарантират, още повече, че в случая се касае за неизпълнение на обществен превоз на пътници по междуселищни и междуобластни линии.

 Поради изложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН съдът

 

Р   Е   Ш   И  :

 

            ПОТВЪРЖДАВА НП № 23-0000101/14.02.2019 год. на Началник на Областен отдел „ АА” Варна, с което на „М.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя А.С.А. за извършено нарушение на чл.19,ал.4 от ЗАвтПр, на осн. чл.105,ал.1 от ЗАвтПр е наложена имуществена санкция в размер на 200 лв.

 

Решението подлежи                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                                 на касационно обжалване в 14-дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му пред Административен съд – гр. Варна.

                                                                               РАЙОНЕН СЪДИЯ: