Решение по дело №140/2021 на Административен съд - Разград

Р Е Ш Е Н И Е  

№ 142

гр. Разград, 11.10.2021 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

РАЗГРАДСКИЯТ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД в открито съдебно заседание на пети октомври две хиляди двадесет и първа година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА РОБЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ИВА КОВАЛАКОВА – СТОЕВА

МАРИН МАРИНОВ

с участието на секретаря Пламена Михайлова и прокурора ВЕСЕЛИН ЯКИМОВ като разгледа докладваното от съдия Робева КАНД № 140 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 63, ал. 1, пр. 2 ЗАНН във вр. с чл. 208 и сл. АПК.

Постъпила е касационна жалба от С. Х. Х. от гр. И. против Решение № 23 от 11.06.2021 г., постановено по АНД № 170/2020 г. по описа на Районен съд – Исперих, с което е потвърдено наказателно постановление № 20-0275-000221 от 25.06.2020 г., издадено от началник група към ОД на МВР – Разград, Районно управление – Исперих. С потвърденото наказателно постановление на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП. В жалбата се твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, за което се излагат подробни писмени съображения. Иска се решението да бъде отменено, като бъде отменено и наказателното постановление.

Ответникът не ангажира становище по жалбата.

Окръжна прокуратура - Разград дава заключение, че жалбата е неоснователна и предлага оспореното решение да бъде оставено в сила.

Разградският административен съд, като прецени събраните по делото доказателства, констатира следното:

Касационната жалба е допустима. Подадена е от надлежна страна съгласно чл. 210, ал. 1 АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.

От фактическа страна е установено, че на 20.04.2020 г. жалбоподателят С. Х. Х. управлявал МПС – лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег.№ ******** по ул. „Борис Савов“ в гр. Исперих, където бил спрян от полицейски служители. Предприети били действия за проверка за употреба на алкохол, но техническото средство не работело, поради което водачът бил отведен в сградата на РУ на МВР – Исперих. Там било взето решение да бъде тестван и за употреба на наркотици. Х. отказал, за което му бил съставен АУАН серия GA, № 226552. В акта е посочено, че жалбоподателят отказва да бъде изпробван с техническо средство Дрегер ARLK-0016 за употреба на наркотични или упойващи вещества и да даде проба за химичен анализ за наличие на наркотични или упойващи вещества или техни аналози в кръвта. Към АУАН е приложен протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 20.04.2020 г., в който е отбелязано, че Х. отказва да бъде изпробван.

Въз основа на акта е издадено обжалваното пред районния съд наказателно постановление, с което на основание чл. 174, ал. 3 ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

С оспореното по касационен ред решение районният съд е потвърдил наказателното постановление по съображения, че АУАН и наказателното постановление са съставени от надлежен орган, в предвидените срокове и при спазване на изискванията за форма и съдържание. Въззивният съд е преценил, че констатираното нарушение е доказано и е приложена съответната санкционна разпоредба.

Решението е валидно, допустимо и правилно.

Не е налице соченото в касационната жалба отменително основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК.

Съгласно чл. 189, ал. 2 ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. АУАН серия GA, № 226552 от 20.04.2020 г. е съставен от оправомощено длъжностно лице, в кръга на неговата материална и териториална компетентност, в законоустановения срок, при ясно описание на фактическите признаци на административното нарушение. Доводите на жалбоподателя за недействителност на акта са били обсъдени от въззивния съд и аргументирано са отхвърлени. Обстоятелството, че в АУАН собственото име на нарушителя е изписано „С.“, вместо „С.“, е резултат от фактическа грешка, която при правилното посочване на ЕГН не внася съмнение относно самоличността на нарушителя. Погрешно е изписана последната буква от регистрационния номер на автомобила – „К“, вместо „М“, което не влияе върху законосъобразността на акта, тъй като това обстоятелство не е съставомерен признак и е ирелевантно за административнонаказателната отговорност. Вярно е, че в нарушение на чл. 42, т. 6 ЗАНН актът не съдържа адрес на нарушителя, но тази непълнота не накърнява правото му да разбере в какво е обвинен и да се защити. Още повече, че недостатъкът е отстранен в наказателното постановление. Съгласно чл. 53 ЗАНН наказателно постановление се издава и когато е допусната нередовност в акта, стига да е установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на нарушителя и неговата вина.

Възражението за непосочване на мястото на нарушението е неоснователно, тъй като в АУАН подробно и точно е описано къде и при какви обстоятелства е извършено нарушението.

С оглед на горното касационната инстанция приема, че АУАН е редовен и се ползва от доказателствената сила по чл. 189, ал. 2 ЗДвП. Доказан е фактът, че жалбоподателят е отказал да бъде изпробван за употреба на наркотични или упойващи вещества и да даде проба за химичен анализ за наличие на наркотични или упойващи вещества или техни аналози в кръвта. Това обстоятелство е потвърдено от приложения протокол за извършване на проверка за употреба на наркотични или упойващи вещества от 20.04.2020 г. и от показанията на полицейските служители. Жалбоподателят твърди, че е отказал единствено изследване за употреба на алкохол, като не му бил предлаган тест за установяване употребата на наркотични вещества. Като последица от презумпцията по чл. 189, ал. 2 ЗДвП жалбоподателят носи доказателствената тежест да опровергае фактическите констатации по АУАН, но той не е ангажирал доказателства в тази насока. Несъстоятелна е тезата му, че в акта е отразен отказ да бъде изпробван с техническо средство, каквото се използвало само за установяване концентрацията на алкохол, а употребата на наркотици се доказвала с тест. Анализатор "Dreger Drug Test 5000" с тест касета ARLK-0016 е одобрено средство за проверка именно на употребата на наркотични вещества.

Във въззивната жалба жалбоподателят е посочил, че са му били издадени два талона за изследване за употреба на алкохол. Съгласно чл. 3, ал. 2 и чл. 6, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се попълва талон в три екземпляра, като само единият екземпляр от него се предоставя на водача. Очевидно, вторият талон е приложеният по настоящото дело, който удостоверява отказа на жалбоподателя да бъде изпробван за употреба на наркотици. Без правно значение е дали този отказ е заявен на улицата или в полицейското управление. Неотносим към законосъобразността на наказателното постановление е и начинът, по който нарушителят е бил отведен в управлението. Косвен съдебен контрол за законосъобразност на задържането му е недопустим, още по-малко в рамките на административнонаказателно производство.

Предвид изложеното правилно и административнонаказващият орган, и въззивният съд са преценили, че жалбоподателят следва да бъде наказан по чл. 174, ал. 3 ЗДвП, предвиждащ лишаване от право да управлява МПС и глоба 2000 лв. за водач, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието за химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози. Административните наказания са предвидени в абсолютен размер и не подлежат на изменение.

Като е потвърдил наказателното постановление, въззивният съд е приложил правилно материалния закон, поради което оспореното решение следва да бъде оставено в сила.

По изложените съображения и на основание чл. 63, ал. 1, пр. посл. ЗАНН във вр. с чл. 221, ал. 2 АПК Разградският административен съд

 

Р   Е   Ш   И   :

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 23 от 11.06.2021 г., постановено по АНД № 170/2020 г. по описа на Районен съд – Исперих.

Решението е окончателно.

 

                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ:/п/

                                                ЧЛЕНОВЕ:1./п/

                                                                    2./п/