№ 5597
гр. София, 02.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. III-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесет и първи октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Теменужка Симеонова
Членове:Хрипсиме К. Мъгърдичян
Цветина Цолова
при участието на секретаря Михаела Огн. Митова
като разгледа докладваното от Теменужка Симеонова Въззивно гражданско
дело № 20231100503801 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С решение от 29.11.2022 г. по гр.дело № 4121/22 г., СРС, ГО, 179-ти с-в
е отхвърлил предявеният от „ДЗИ-О.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и
адрес на управление гр. София, ул. **** срещу К. Б. Д., EГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. **** осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 1,
т. 1 КЗ, за сумата от 1000 лева - частичен иск от иск в размер на 100 000лв.,
представляваща регресно вземане за изплатено обезщетение по щета №
43072952000154 по застраховка „Гражданска отговорност“ /полица №BG/06/l
18000928151/ на МПС Ауди, модел S8, с per. № СВ **** ТН, при
управлението на което К. Б. Д. е реализирал ПТП на 23.11.2018г. и виновно се
е отклонил от проверка за алкохол, наркотици и други упойващи вещества,
ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба-
27.01.2022г. до окончателното изплащане на вземането като неоснователен.
Осъдил е „ДЗИ-О.з.” ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр.
София, ул. **** да заплати на адвокат Е. Н. Н., ЕГН ********** сумата от
600лв. - адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна помощ.
Решението е обжалвано с въззивна жалба от ищеца „ДЗИ-О.з.” ЕАД,
1
ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. София, бул. ****,
представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и б.в., чрез пълномощника
по делото адвокат А. Б. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.**** с
мотиви, изложени в жалбата. Твърди се, че съдът не правилно е отхвърлил
предявения иск с мотив, че по делото не е установено и доказано при
условията на пълно и главно доказване, че водачът Д. виновно се е отклонил
от задължителна проверка за употреба на алкохол, наркотици и други
упойващи вещества или че същият е отказал да се подложи на такава
проверки или дори че изобщо са правени опити от страна на органите на МВР
да извършат такава проверка. Този извод е неправилен и необоснован, като
цитираната от съда практика на ВКС касае отменения КЗ, респективно
същата е неотносима към настоящия случай. Правната регламентация на
предявения от „ДЗИ О.з." ЕАД иск следва да бъде определена по чл.500, ал.1,
т.1 и т.3 от КЗ, като според разпоредбата на чл.500, ал.1, т.3 от КЗ /нов/,
самото напускане на местопроизшествието преди пристигане на органите на
МВР е достатъчно основание за търсене на регресна отговорност от водача,
какъвто е настоящия случай. Предвид представените писмени доказателства и
свидетелските показания на разпитаните в хода на делото свидетели,
безспорно се установява, че К. Д. не е присъствал на местопроизшествието
към момента на пристигане на органите на МВР. В съдебно заседание са
разпитани двама служители на РУ Разлог, които макар и да не си спомнят
конкретика около процесното събитие, предвид отдалечеността му във
времето, подробно установяват действията, които се предприемат при
пристигане на мястото на произшествието и как се установят водачите на
участващите в ПТП автомобили. Свидетелите заявяват, че водачите сами се
идентифицират като такива, като се разпитват и всички присъстващи на
място лица - свидетели на събитието. По делото е представен Протокол за
ПТП с пострадали лица, в който е вписан като водач на процесния автомобил
марка „Ауди" Серафим Страхилов. Видно от представените по делото
материали по НОХД 558/19 по описа на PC Разлог, в т.ч. докладни записки и
протоколи на разследващите, К. Д. изобщо не е бил разпитван в каквото и да
било качество към момента на пристигане на органите на МВР на
местопроизшествието, което е още едно потвърждение, че същият е напуснал
ПТП преди тяхното пристигане. По делото липсват данни, а не са налице
твърдения от страна на ищеца, че същият е търсил спешна медицинска помощ или е било
2
налице друго неотложно обстоятелство за напускане на местопроизшествието
преди идването на органите на Полицията. Фактът, че г-н Д. е управлявал
МПС марка „Ауди и че същият виновно е причинил процесното ПТП, е
установено едва в хода на проведеното досъдебно производство, когато вече е
било безпредметно провеждането на изследване за употреба на алкохол и
упойващи вещества предвид изминалия дълъг период от време.
Във връзка с гореизложеното, се счита че съдът е дал неправилна
правна квалификация на предявения иск с оглед своевременно направеното
уточнение на исковата молба в о.с.з., респективно е отхвърлил иска, като не е
съобразил обстоятелството, че по делото е безспорно установено и доказано,
че К. Д. е напуснал мястото на произшествието преди пристигането на
органите на МВР.
Моли съда да постанови решение, с което да бъде отменено решението
на първоинстанционния съд и да бъде постановено ново такова, с което да се
уважи предявения от „ДЗИ О.з." ЕАД частичен иск. Претендира присъждане
на разноски за двете съдебни инстанции.
Въззиваемият К. Б. Д., EГН **********, чрез пълномощника по делото
адвокат Е. Н. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.“**** оспорва
въззивната жалба. Претендира разноски.
Съдът приема, че въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от
ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима.
На основание чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно, не е постановено в нарушение на
правните норми, които уреждат условията за валидност на решенията-
постановено е от съд с правораздавателна власт по спора, в законен състав, в
необходимата форма и с определено съдържание, от което може да се извлече
смисъла му. Ето защо, съдът следва да се произнесе по неговата правилност.
От фактическа страна:
Предявен е иск с правно основание чл. 500, ал.1, т.1 от КЗ и чл.86, ал.1
от ЗЗД от „ДЗИ-О.з.” ЕАД, ЕИК **** срещу К. Б. Д., EГН ********** за
заплащане на сумата от 1000 лв. частичен иск от иск в общ размер от 115 000
3
лв., представляваща регресно вземане за възстановяване на платено от ищеца
застрахователно обезщетение, ведно със закони лихва върху претендираната
сума от датата на завеждане на исковата молба 27.01.2021 г. до пълното
изплащане на сумата.
Ищецът „ДЗИ-О.з.” ЕАД твърди, че във връзка с реализирано на
23.11.2018 г. ПТП в село Разлог е изплатил сумата от 115 000 лв.,
представляваща застрахователно обезщетение за претърпените
неимуществени вреди причинени от виновното поведение на ответника като
водач на МПС „Ауди модел S 8 с рег. № СВ **** МС, застрахован при ищеца
по застраховка „Гражданска отговорност застрахователна полица №
BG/06/118000928151, който виновно се е отклонил от задължителна проверка за
употреба на алкохол управлявал автомобила с концентрация на алкохол в
кръвта над 0,5 промила.
Ответникът К. Б. Д. в срока по чл. 131 от ГПК, е депозирал писмен
отговор, в който е оспорил предявения иск. Признава, че по негова вина е
настъпило процесното ПТП, при което е причинил средна телесна повреда на
трето лице, за което е признат за виновен по НОХД 558/2019г. на Районен съд
- Разлог. Оспорва да са налице предпоставките на чл.500, ал.1,т.1 КЗ
доколкото в наказателното производство не е установено наличие на употреба
на алкохол или наркотични вещества или други обстоятелства.
От фактическа страна:
По делото са безспорни обстоятелствата, че е налице застрахователен
договор за застраховка „Гражданска отговорност" за МПС: Ауди, модел S 8, с
рег.№ СВ **** МС, както и че ответникът е признат за виновен по НОХД
558/2019 г. по описа на РС-Разлог, че ищецът е заплатил на Н.Я.К. сумата от
115 000 лв. обезщетение по щета №43072952000154 по застрахователна
полица №BG/06/l 18000928151. По делото е приета медицинска документация
касаеща причинените на Н.К. травматични увреждания. От констативен
протокол за ПТП с пострадали лица съставен на 23.11.2018г. касаещ
процесното ПТП се установява, че като водач на л.а Ауди модел 8, с per. е
**** МС е посочен С.Ж.С.. По делото е приложено досъдебно производство
№ 315/2018г. по описа на PC-Разлог. По делото са разпитани свидетели, като
от разпита на свидетеля П.П. се установява, че същият е бил участник в
процесното ПТП. Видял е л.а Ауди с висока скорост да се удря в л.а. „Тойота.
4
От хвърчащите отломки е бил ударен и неговият автомобил. Твърди, че л.а
Ауди е навлязъл в неговото платно за движение, поради което му се
наложило да отбие. В л.а. Тойота имало жена, която не можело да бъде
свалена, тъй като двете странични врати били ударени и не можело да се
отворят, поради което е била изваждана от другите две врати. Свидетелят
заявява, че не е видял водача на л.а Ауди. Свидетелите Ю.Ю. и А.Ц. -
полицейски служители посетили процесното ПТП, не дават показания
относно процесното ПТП, доколкото не си спомнят подробности.
Потвърждават изложените в разпита си хода на досъдебното производство
показания. По делото е приета СМЕ, неоспорена от страните, от която се
установява, че вследствие на ПТП настъпило на 23.11.2018 г. Н.Я.К. на 68 г. е
получила следните травматични увреждания: Закрита черепно-мозъчна
травма: контузия на мозъчния ствол; Шийна травма: счупване на зъба на
втори шиен прешлен; Травма на левия долен крайник, триглезенно счупване с
изкълчване на лявата глезенна става; множество мекотъканни травми. Вещото
лице посочва, че установените травми са резултат от действието на твърди
тъпи предмети според механизма на удари и върху такива и отговарят да са
получени при описаното ПТП. Отразено е в експертизата, че счупванията на
втори шиен прешлен и на глезенната става са причинили на пострадалата
високоинтензивни болки, особено силни в първите 3-4 месеца, намаляващи
постепенно в хода на проведеното лечение, в рамките на пълния
възстановителен период, съответно за счупването на шийния прешлен за
период от 5-6 месеца, а за глезенната става 6-7 месеца. Заявява, че са
настъпили усложнения- Цервико-брахиален радикулерен синдром“ с ЕМГ
данни за предкоренчева увреда на шиино ниво двустранно и
„Посттравматична анкилоза на глезенна става“ с дислокация на фрагментите
след травмата в областта на ставата предполагат дългосрочни болезнени
усещания, вероятно е доживотен характер. Мекотъканните травми са
причинили средни по интензитет болки, по-силни в първите няколко
денонощия, преминаващи напълно до края на възстановителния период от 10-
14 дни.
От правна страна:
Относно правната квалификация, която се дава от съда и като взе
предвид извършеното уточнение в о.с.з. на 09.05.2022 г., в което ищецът е
5
заявил, че ответникът не само не се е идентифицирал като водач на МПС,
марка Ауди, а пред органите на МВР е заявил, че водачът е С.С./заявил е, че
водачът е друг, а се твърди, че е напуснал местропроизшествието преди
идването на органите за контрол на движение по пътищата / и с поведението
си виновно се е отклонил от задължителната проверка за алкохол и
наркотични вещества, не е изчакал органите на МВР като е напуснал
местропроизшествието преди те да пристигнат, въззивната инстанция намира,
че тя е дадена правилно от СРС, а именно предявен е осъдителен иск с
правно основание чл.500, ал.1, т.1 от КЗ.
За уважаване на иска по чл.500, ал.1, т.1 от КЗ в тежест на ищеца е да
установи, при условията на пълно и главно доказване, следните
предпоставки: 1) наличие на валидно застрахователно правоотношение по
договор за застраховка "Гражданска отговорност" между ищеца
застраховател и застраховано при него лице към датата на настъпване на
застрахователното събитие; 2) възникнало в полза на увреденото лице
вземане на извъндоговорно (деликтно) основание срещу причинителя на
вредата-т.е. вредите да са причинени от делинквента чрез негово виновно и
противоправно поведение съгласно чл.45 от ЗЗД 3) заплащане от страна на
застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност" на застрахователно
обезщетение на увреденото лице; 4) че делинквентът-ответникът е причинил
виновно ПТП, след което виновно се е отклонил от проверка за алкохол. По
делото е безспорно, че в причинна връзка с противоправното поведение на
ответника е настъпило ПТП, за което ищецът, в качеството си на
застраховател по застраховка „ГО“ носи риска, че ищецът е заплатил
обезщетение на увреденото лице в размер на 115 000 лв. На основание чл.300
ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд, на която е приравнено и
одобреното от съда споразумение, е задължителна за съда, разглеждащ
гражданско правните последици от конкретно деяние, но само относно това,
дали то е извършено или отречено, дали е противоправно и дали деецът е
виновен, поради което деянието, авторството и виновното поведение на
водача К. Б. Д., както и вида на телесните увреждания на третото лице
настъпили в пряка причинна връзка от произшествието, са доказани
безспорно в настоящия процес с одобреното от съда с протоколно
определение от открито съдебно заседание от 21.01.2020 г. споразумение по
н.о.х.д. № 558/2019 г. по описа на PC – Разлог, с което К. Д. се е признал за
6
виновен за извършване на престъпление по чл.343,ал.1 б. „б“, пр. II вр.
чл.342,ал.1, пр. Ill НК. По силата на сключения договор, застрахователят се
задължава да покрие в границите на застрахователната сума отговорността на
застрахования за причинените от него на трети лица имуществени и
неимуществени вреди. Фактът на тяхното настъпване, вината на причинителя,
както и обстоятелството, че те са в резултат от покрит риск по застраховката
"Гражданска отговорност", са безспорно установени. Не се оспорва
механизмът на настъпване на процесното ПТП, като той се потвърждава от
показанията на свидетеля/очевидец Пахов, т.е. събитието е настъпило в
причинна връзка с противоправното поведение на ответника. Установено е, че
към датата на събитието ищецът е имал качеството на застраховател на
гражданската отговорност на ответника, че той е извършил застрахователно
плащане в размер на 115 000 лв.
Спорният въпрос между страните е дали ответникът, след като е
причинил събитието, виновно се е отклонил от проверка за алкохол. На това
обстоятелство ищецът основава правото си на регресен иск, като твърди, че
напускайки мястото на произшествието, водачът на МПС е осуетил
възможността на органите на реда да извършат проверка за употреба на
алкохол. Според съдебната практика на ВКС, фактът на напускане на
местопроизшествието от застрахования водач/причинител на вредите, сам по
себе си не може да се квалифицира като виновно поведение за отклоняване от
проверка за алкохол и не е достатъчен, за да се ангажира отговорността на
водача към неговия застраховател по застраховката "Гражданска
отговорност" при предпоставките на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ. Отказът на
водача да се подложи на проверка за алкохол или виновното му отклонение
от нея подлежи на пълно главно доказване от застрахователя/ищец по иска с
правно основание чл. 500, ал. 1, т. 1 КЗ. Само при наличие на данни за
предприети мерки за извършване на проверка за алкохол на участник в ПТП,
от която последният виновно се е отклонил, би могло да се приеме, че е
налице основанието на чл. 500, ал. 1, т. 1, пр. 3 КЗ. По делото не са
представени никакви доказателства, от които да се установи, че при ПТП на
23.11.2018 г. ответникът е отказал да се подложи на проверка за употреба на
алкохол или виновно се е отклонил от извършването й. Липсват ангажирани
от застрахователното дружество доказателства ответникът да е отказал да се
подложи на проверка за употреба на алкохол или да са правени опити от
7
страна на разследващите органи за нейното извършване. Действително е
налице разминаване между съставения протокол за ПТП, в който като
виновен водач е отразено лицето Серафим Страхилов и одобреното от съда
споразумение, с което ответникът е признат за виновен в извършване на
престъпление по чл. чл.343,ал.1 б. „б“, пр. II вр. чл.342,ал.1, пр. Ill НК, но чрез
него не би могло да се приеме за пълно и главно доказване, че е налице
осуетяване на извършване на проверка за наличие на алкохол. Това
осуетяване се установява само при отказ по смисъла на чл.6 от Наредба № 1
от 19 юли 2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта
и/илиупотребата на наркотични вещества.
Относно размера на адвокатското възнаграждение:
С определение от 05.01.2023 г. по гр.д. № 4121/22г., постановено по
реда на чл.248 ГПК, СРС, ГО, 179-ти състав е отхвърлил молбата по чл.248
ГПК с вх. № 283206/19.12.2022 г. за изменение на решение №
13699/29.11.2022 г. по гр.д. № 4121/22г. на СРС, ГО, 179 състав в частта му за
разноските.
Определението е обжалвано с частна жалба вх. № 19465/25.01.2023г. от
ищеца „ДЗИ-О.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.
София, бул. ****, представлявано от изпълнителните директори К.Ч. и б.в.,
чрез пълномощника по делото адвокат Л.И., преупълномощена от адвокат А.
Б. от САК, със съдебен адрес: гр.София, ул.**** с мотиви, изложени в
жалбата. Твърди се, че делото не се отличава с фактическа и правна сложност.
Действително са проведени четири заседания, но в тях не са извършвани
никакви процесуални действия с оглед неявяването на призованите
свидетели, а и представителят на ответника не е присъствал във всички
открити съдебни заседания, респ. за тях не следва да му се дължи
допълнително адвокатско възнаграждение. Предвид гореизложеното и с оглед
на действащата към датата на образуване на първоинстанционното
производство, вкл. и към проведеното последно о.с.з. Наредба за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, възнаграждението по
чл.38 от ЗАдв. следва да бъде определено в размер на 300 лв. Моли
процесното определение, постановено по чл.248 ГПК да бъде отменено и
адвокатското възнаграждение да бъде редуцирано до предвидения минимум
от 300 лв.
8
По делото няма постъпил отговор на частната жалба от въззиваемия К.
Б. Д., EГН **********, чрез пълномощника по делото адвокат Е. Н. от САК,
със съдебен адрес: гр.София, ул.“****, но в о.с.з. на 31.10.2023 г., адвокат Е.
Н. моли да бъде оставена без уважение частната жалба.
Съдът приема, че частната въззивна жалба е подадена в срока по чл.275,
ал.1 от ГПК от надлежна страна и е процесуално допустима, а по същество
основателна.
Въззивната инстанция намира, че делото не се отличава с фактическа и
правна сложност. Проведени са общо четири о.с.з., на три от които е
присъствал пълномощникът на ответника. Две от заседанията са били
отложени, поради неявяването на свидетели, като не са извършвани никакви
процесуални действия. При тази данни, настоящата инстанция намира, че
определеното възнаграждение в размер на 600 лв. е прекомерно и предвид
чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения/Наредбата/ в редакцията изм. и доп. ДВ бр.68
от 31 юли 2020 г., на пълномощника на ответника следва да бъде определено
възнаграждение в размер на 300 лв.
При тези данни, обжалваното определение от 05.01.2023 г. по гр.д. №
4121/22г., постановено по реда на чл.248 ГПК, с което СРС, ГО, 179-ти състав
е отхвърлил молбата по чл.248 ГПК с вх. № 283206/19.12.2022г. за
изменение на решение № 13699/29.11.2022 г. по гр.д. № 4121/22г. на СРС, ГО,
179 състав в частта му за разноските, следва да бъде отменено, а
постановеното решение да бъде изменено в частта на присъдените разноски
по чл.38 ЗА, като същите бъдат редуцирани до 300 лв.
В останалата част решението следва да бъде потвърдено.
Предвид изхода на делото и предявената претенция, въззивникът следва
да заплати на пълномощника на въззиваемия, по реда на чл.38, ал.2 от ЗА
адвокатско възнаграждение в размер на 400 лв., като адвокатското
възнаграждение е според новата редакция на Наредбата.
Водим от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ определение от 05.01.2023 г. по гр.д. № 4121/22г.,
9
постановено по реда на чл.248 ГПК, с което СРС, ГО, 179-ти състав е
отхвърлил молбата по чл.248 ГПК с вх. № 283206/19.12.2022г. за изменение
на решение № 13699/29.11.2022 г. по гр.д. № 4121/22г. на СРС, ГО, 179 състав
в частта му за разноските.
ИЗМЕНЯ решение от 29.11.2022 г. по гр.дело № 4121/22г. на СРС, ГО,
179-ти състав, в частта, в която СРС, ГО, 179-ти състав е осъдил „ДЗИ-О.з.”
ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да
заплати на адвокат Е. Н. Н., ЕГН ********** сумата от 600лв. - адвокатски
хонорар за осъществена безплатна правна помощ, вместо което
ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ решение от 29.11.2022 г. по гр.дело № 4121/22г. на СРС, ГО,
179-ти състав, в частта, в която СРС, ГО, 179-ти състав е осъдил „ДЗИ-О.з.”
ЕАД, ЕИК **** със седалище и адрес на управление гр. София, ул. **** да
заплати на адвокат Е. Н. Н., ЕГН ********** сумата над 300 лв. до
присъдените 600 лв., адвокатски хонорар за осъществена безплатна правна
помощ.
ПОТВЪРЖДАВА решение от 29.11.2022 г. по гр.дело № 4121/22г. на
СРС, ГО, 179-ти състав в останалата обжалвана част.
ОСЪЖДА „ДЗИ-О.з.” ЕАД, ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр. София, бул. ****, представлявано от изпълнителните
директори К.Ч. и б.в., чрез пълномощника по делото адвокат А. Б. от САК,
със съдебен адрес: гр.София, ул.**** да заплати на адвокат Е. Н. Н., ЕГН
********** сумата от 400 лв.,представляваща адвокатско възнаграждение за
въззивната инстанция.
Решението не подлежи на касационно обжалване на основание чл.280,
ал.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10