№ 592
гр. Пазарджик, 14.03.2024 г.
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Димитър Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
Сложи за разглеждане докладваното от Димитър Чардаков Гражданско дело
№ 20235220102571 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 11:48 часа се явиха:
За ищеца „Н** ООД се явява адв. Т. с пълномощно към исковата молба.
Ответникът М. Б. не се явява. Представлява се от особения
представител адв. Г..
Страните са редовно и своевременно призовани.
АДВ. Т.: Да се даде ход на делото
АДВ. Г.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ,
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО:
На основание чл. 143, ал. 1 от ГПК пристъпва към изясняване на спора
от фактическа страна.
АДВ. Т.: - Поддържаме исковата молба. Поддържаме доказателствата
приложени към нея. Поддържам становището изразено в писмена молба,
която съм депозирала днес – 14.03.2024 г., представям екземпляр на колегата.
На кратко по него – изрично се противопоставяме за събирането на гласни
доказателства за установяване на предаване на сумата по представения
договор. Изложили сме становище и по възраженията за РКО, както и за
нашата представителна власт. Отделно от това, във връзка с изготвения по чл.
140 ГПК от Вас проекто-доклад, ще помоля да се допълни доказателствената
1
тежест на ответника – не е нищо споменато. С оглед на това, че ответната
стана не оспорва положените подписи по положените документи – договор за
кредит, погасителен план – не оспорва автентичността им, моля да се отдели
като безспорно, че е сключен договор за кредит. С оглед оспорването в
отговора, че служителката, която е разписала договора, всички останали
документи от страна на „Н**, имам правомощието да го направя това,
представям трудов договор и трудова характеристика на същата, с препис за
ответната страна.
АДВ. Г.: - Аз смятам, че е допустимо да се установява получената сума
чрез свидетел. Поддържам си искането, за следващото съдебно заседание
бихме могли да доведем свидетелите. И впрочем, само да добавя че на
разписката за получена сума не е посочено от кого е получена сумата. Да се
приеме трудовият договор и длъжностната характеристика, които се
представиха в днешното съдебно заседание. По направените искания –
писмено направените доказателствени искания, моля съдът да не ги допуска,
да не товарим делото с разноски, тъй като по първа точка предоставената
сума на ответницата по документи е ясна каква е. По втора точка постъпили
ли са плащания по процесния договор- също ясно по документи, не би могла
да ни помогне експертиза. Трета точка – тя е производна на първа и втора
точка, тоест, след като се установи какво е поучавано и какво е плащано, ще
разберем има ли просрочени задължения. По т. 4 – не оспорвам по размера на
ГПР, само твърдя, че не съвпада с лихвения процент, не съответства, и няма
от къде да се получи като разходи, няма такива разходи, които да го формират
като 49,08 %. И по пета точка, също не следва да се допуска такава задача на
експертизата, тъй като то пак е резултат от останалите обстоятелства – колко
е получено и колко е върнато. Да се прима днес представените писмени
доказателства. А също така, и аз имам едно доказателствено искане, понеже е
посочено в чл. 1 от договора, че има запис на заповед, който според чл. 10 пак
от договора, ежеседмично се коригира и се привежда в съответствие с
оставащия размер на главницата, тоест имаме запис на заповед според
договора, който се коригира с всяка върната сума, и моля да се предостави от
ищеца, за да се убеди съдът, че искът е недоказан. Всъщност на самия запис
на заповед ще видим колко остава. И също така, да се изиска и оригиналът на
разписката за получената сума.
АДВ. Т.: - Значи, в договора е записано, че „може да бъде издаден
2
запис на заповед“. Ние не твърдим към момента, че е издадена такава запис на
заповед, нито водим иск по тази запис на заповед. Водим дело за получаване
на кредит.
АДВ. Г.: – В чл. 1 е записано, че обезпечаването на кредита става със
запис на заповед, има една таблица, последен ред в таблицата е това, а в чл.
10 пък категорично е посочено, в договора пак, че кредиторът прави корекции
по записа на заповед.
АДВ. Т.: - При алтернативност, ако бъде издадена.
АДВ. Г.: – Ето, в чл. 1 пише, че е издадена. Сега, не знаем дали е
издадена.
АДВ. Т.: – Твърдим, че не е издаден запис на заповед и не можем да
представим такъв.
АДВ. Г.: – Аз твърдя, че записът на заповед е издаден и в него
върнатата сума не е тази, която се претендира, и отпуснатата сума, не е тази,
която се претендира. И това е доказателство, че не е основателен искът.
АДВ. Т.: - Не се противопоставям по искането за разписката.
Съдът счита, че ще следва да се обяви за окончателен проектът за
доклад съставен с определението за насрочване на делото като се допълни
доклада с доказателствената тежест която носи ответника, във връзка с
направените от него оспорвания. Следва да се приемат днес представените от
пълномощника на ищеца писмени доказателства. Предвид изрично заявеното
оспорване срещу допускането на свидетелски показания за опровергаване
съдържанието на представената от ищеца разписка следва свидетелските
показания да се изключат, тъй като тази разписка носи подпис на ответника
като получател на сумата, и предвид разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 6 от
ГПК, не може със свидетелски показания да се опровергава съдържанието на
подписан от страната частен документ. Единствената възможност това
обстоятелство да се установява със свидетели е изричното съгласие на
другата страна по чл. 164, ал. 2 от ГПК, но в случая такова не само не е
дадено, но е предявено възражение за слушането на свидетел по този въпрос.
Следва да се задължи ищеца в срок до следващото съдебно заседание да
представи, на осн. чл. 183, ал. 1 от ГПК разписката за предаване на заемната
3
сума, която е приложена в неофициален заверен препис към исковата молба.
Съдът счита, че за изясняване на делото от фактическа страна не се налага
слушане на съдебно-счетоводна и съдебно-икономическа експертиза, тъй като
се претендира единствено главницата на предоставения потребителски кредит
и съдът разполага с необходимите знания да определи размера на заемната
сума, както и размера на частичните погашения въз основа на представените
от ищеца писмени доказателства, чиято автентичност и съдържание не е
оспорена. Оспорванията заявени от ответника касаят действителността на
договора за заем, която доколкото се претендира единствено заемна сума в
чист вид, тоест чистата стойност на кредита, е без значение за
основателността на иска. Действителността на процесния договор би имала
значение при кумулативно съединени искове за заплащане на лихви и такси
свързани с кредита, каквито в случая не са предявени. Следва да се има
предвид, че съгласно чл. 23 от ЗПК, дори при пълна нищожност на договора
потребителят дължи връщане на получената главница. Съдът счита, че е
неоснователно искането на особения представител на ответника да бъде
задължен ищецът да представи по делото запис на заповед обезпечаващ
задълженията на ответника по договора за кредит. От една страна ответникът
изрично твърди, че такъв запис на заповед не е съставен, но по-важното в
случая е, че исковата претенция се основава пряко на договора за кредит, а не
на евентуално издаден запис на заповед за неговото обезпечение. Доколкото
такъв запис на заповед не е наведен сред основанията на иска, то неговото
съществуване и действителност не са от значение за основателността на
исковата молба. Единствено, в хипотеза при която заемополучателят твърди
изпълнение въз основа на запис на заповед издаден за обезпечение на кредита,
същият има интерес да разкрие съществуването на менителничния ефект,
както и да докаже неговата връзка с кредита, а също така и че е платил по
записа на заповед, с който е погасил и вземането по договора за кредит.
Доколкото в случая особеният представител на ответника не твърди
изпълнение по менителничния ефект, то не следва да се събрат доказателства
за неговото издаване и връзката му с кредита.
По изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОБЯВЯВА за окончателен проекта за доклад съставен с Определение
4
№278/31.01.2024 г.
ДОПЪЛВА доклада в частта относно разпределението на
доказателствената тежест на предявените от ответника възражения, като
указва на страните, че оспорванията във връзка с действителността на
договора за потребителски кредит са без значение за основателността на
исковата претенция, тъй като се претендира чистата стойност на кредита и
при това положение, ако ищецът установи, че заемната сума е предадена на
ответника, последният следва да установи единствено положителния факт на
изпълнение на задължението за връщане на заема. С исковата молба са
представени писмени доказателства за частично плащане. Ето защо, ако
ответникът твърди плащане в по-голям размер, следва да го докаже.
ПРИЕМА като писмени доказателства днес представения от
пълномощника на ищеца трудов договор № 094/11.04.2018 г., както и
длъжностна характеристика за длъжността технически сътрудник.
ОТМЕНЯ определението си от 31.01.2024 г., в частта, с която е
допуснал до разпит един свидетел при режим на довеждане от ответника за
установяване на обстоятелството, че ответникът е получил потребителски
кредит в по-малък размер от отразения в подписания от него разходен касов
ордер.
ОТХВЪРЛЯ искането за допускане на ССЧе за установяване размера на
иска, в т.ч. и на дължимата законна лихва за забава, доколкото съдът
разполага с възможност да изчисли законната лихва и без участието на вещо
лице с помощта на специално създадения електронен калкулатор от
електронната страница на НАП.
На осн. чл. 183 от ГПК ЗАДЪЛЖАВА ИЩЕЦА, в срок до следващото
съдебно заседание, да представи в оригинал или в официално заверен препис,
приложения към исковата молба разходен касов ордер № 212/31.05.2021г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на особения представител на
ответника адв. Г. да бъде задължен ищецът да представи по делото запис на
заповед, обезпечаващ вземанията по процесния договор за потребителски
кредит.
АДВ. Т.: – Нямам искания. Господин съдия, забелязах, че в отговора има
предявен инцидентен иск и насрещен иск, които не са включени в доклада.
5
АДВ. Г.: – Уважаеми господин съдия, имам доказателствено искане,
моля да се изиска от ищеца договорът за услугата домашно помещение и
плащанията за услугата домашно посещение, тъй като макар и в отделни
договори да са формулирани в исковата молба това са свързани договори, и е
във връзка с това, че съдът може да прецени, че плащанията за услугата
домашно посещение, биха могли да се отнасят за кредита, на осн. чл. 76 от
ЗЗД плащането би следвало да се отнася за по – обременителното
задължение, ако има няколко такива, така, че моля да се изискат документите
за плащане, особено, по услугата домашно посещение.
АДВ. Т.: – Никъде в исковата молба не се говори за домашно
посещение. Не твърдим, че има такъв договор и такова правоотношение
между страните, нито, че твърдим някакви погасявания. Не претендираме
плащане за такава услуга. Претендираме единствено за главницата.
АДВ. Г.: - В отговора не съм предявявал инцидентни и насрещни искове,
това са по-скоро възражения, на които основавам искането за отхвърляне на
предявения иск, но нека да се считат за инцидентни искове, за установяване
на липса на правоотношение.
АДВ. Т.: - Правя възражение, че не са предявени по установения ред и не
следва да се считат като предявени отделни инцидентен и насрещен иск. Не е
спазена процедурата, по която трябва да бъдат предявени исковете.
Съдът счита, че доколкото ищецът не претендира допълнителни такси и
вземания за допълнителни услуги свързани с кредита, а претендира само
чистата стойност на кредита, то съществуването на акцесорни задължения за
плащане на лихви и такси свързани с кредита от страна на ответника са без
значение за основателността на иска. Освен това, в предмета на делото не
следва да се включват предявените от особения представител на ответника
инцидентни установителни искове искове за недействителност на договора и
отделни негови клаузи. От една страна, особеният представител твърди, че по
своето естество те представляват възражения на които основава молбата за
отхвърляне на иска, но дори и да се приеме, че са предявени като инцидентни
установителни искове следва да се има в предвид, че в случая ответникът се
представлява от особен представител по чл. 47, ал. 6 от ГПК, който съгласно
разпоредбата на чл. 29, ал. 5 от ГПК може да извършва ограничен кръг от
процесуални действия. За предявяването на искове и за разпореждане
6
предмета на делото е необходимо предварително одобрени от съда. Към
настоящи момент от съда нито е искано, нито е давано одобрение за
предявяване на инцидентни установителни искове от името на ответника, с
които се оспорва действителността на договора или отделни негови клаузи.
Съдът счита, че в настоящия случай предявяването на такива искове не е в
интерес на ответника, тъй като същият резултат може да бъде постигнат чрез
възражение, което не би обременило ответника със съдебни разноски. Освен
това, дори да се установи недействителност на договора за потребителски
кредит, то кредитното правоотношение между страните би се
трансформирало в такова по договор за заем, доколкото ищецът твърди, че не
само е сключен договор за кредит, но е предал на ответника заемната сума.
Ето защо, съдът счита, че не е в интерес на ответника предявяването на
инцидентен установителен иск за оспорване действителността договора за
кредит. По изложените съображения съдът
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДАВА ОДОБРЕНИЕ по чл. 29, ал. 5 от ГПК на особения
представител на ответника за предявяване на инцидентен установителен иск
срещу ищеца, за установяване, че не съществува заявеното от ищеца
договорно правоотношение породено от процесния договор за потребителски
кредит.
ОТХВЪРЛЯ МОЛБАТА на особения представител да бъде задължен
ищецът да представи по делото договор уговарящ заплащането на
допълнителни такси свързани с кредита, включително такса за домашно
посещение.
АДВ. Т.: - Нямам други искания.
АДВ. Г.: - Нямам други искания.
Съдът счита, че делото следва да се отложи, за да се даде възможност
на ищеца да представи в оригинал или в заверен препис поискания от
особения представител на ответника разходен касов ордер, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за 25.04.2024 г.
АДВ. Т.: - От 25 до 30 април съм в отпуска.
Съдът,
7
О П Р Е Д Е Л И:
ОТЛАГА делото за 18.04.2024 г., от 13:30 часа, за която дата, страните
са уведомени чрез пълномощниците си.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 12:25
часа.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
Секретар: _______________________
8