Р Е Ш Е Н И Е

 

№ 224 / 23.10.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

К А Р НО Б А Т С К И Я Т      Р А Й О Н Е Н      С Ъ Д ,      ІІІ    състав

На двадесет и шести септември  две хиляди и деветнадесета година.

В публично заседание в следния състав:

                                                     

ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИМИТЪР МАРИНОВ

 

Съдебни заседатели: 1..........................................

     2..........................................

 

Секретар ……………………ДАРИНА ЕНЕВА……..........................................

Прокурор................................................................................................................ Като разгледа докладваното от съдията  ……….МАРИНОВ……….……

Гражданско дело номер......1588......по описа за............2017.................година

          Производството по настоящото дело е образувано  по повод подадената искова молба от ищецът   ЕТ К. ***  с която  той е предявил срещу ответника  Г.Н.И.  иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 365 от ЗЗД  с който ищецът  моли съда  да постанови решение с което да осъди ответника Г.И.  да му заплати сумата от 6000 лв., представляваща  размера на 60 равни вноски от 100 лв. за всеки месец , дължими се за периода от 30.09.2014 г. до  30.09.2019 г.  съгласно подписано между страните споразумение  от 20.04.2010 г., ведно със законната лихва върху същата горепосочената главница от 6000 лв., начиная от датата на предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат  до окончателното й изплащане . Същият  горепосочен ищец моли съда да осъди  ответника да му заплати всички направени от него   съдебно деловодни разноски по настоящото дело , вкл. и адв.хонорар  на основание чл. 78 ал.1 от ГПК.

          В съдебно заседание редовно призован се явява процесуалният  представител на ищеца  , като  същото чрез неговия пълномощник заявява , че поддържа така предявения иск  и се иска неговото  уважаване изцяло така както е предявен, ведно с всички законни последици от това.

          Ответната страна  е  редовно уведомена за предявения  срещу нея иск  , на която   съдът е указал последиците от  неспазването на сроковете за размяна на книжа  и от неявяването й в съдебно заседание , като същата чрез процесуалните си  представители   е  подала писмен отговор в определения й от съда законов преклузивен срок по чл. 131 ал.1 от ГПК в който оспорва същия иск като същият твърди  , че искът  се явява   изцяло неоснователен и недоказан по основание и размер    и моли  съдът да го отхвърли като такъв по съображения посочени в отговора й на исковата молба . Прави възражение за нищожност и унищожаемост на сключената между страните спогодба.

След поотделната и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа и правна страна следното:

       Видно от приложените по делото доказателства , а именно : трудов договор № 43 от 9.09.2009 г. сключен между страните ЕТ К. – Т.К. и Г.Н.И. и длъжностна характеристика към него е че страните по делото посочени по- горе са сключили трудов договор по силата на който ответника Г.И. е започнал работа в горепосочения ЕТ на щатната длъжност шофьор , считано от 12.09.2009 г. които факти се признават от страните по делото. Видно пък от приложената ЧМР – приложена като оригинал на лист 131 към делото, обяснение взето от ответника Г.И. от дата 12.04.2010 г.,претенция  изх. № 11 от 15.03.2010 г. изпратена от Актавис ЕАД до ЕТ К. – Т.К.  , покана от 25.03.2010 г. изпратена от ищеца ЕТ К. – Т.К. към ответника  Г.И. , споразумение  от дата 20.04.2010 г. подписано  между страните по делото ,ксерокопие от запис на заповед от 20.04.2010 г.  издадена от ответника в полза на ищеца ,споразумение за цесия от 05.07.2010 г. сключено между Актавис Експорт Интернешънъл ЕАД и ищеца ЕТ К. – Т.К. , уведомление  от ЕТ К.- Т.К.  до ответника Г.И. от дата 06.07.2016 г. е че ответника Г.И. в качеството му на шофьор при ищеца ЕТ К. – Т.К. е извършил превоз на товари – 32 европалета  с тежина бруто 19469 кг.  с товарен автомобил с рег. № А 38 71 АН и полуремарке  А 72 39 ЕЕ , с изпращач B Braun Melsungen AG  и получател склада на Актавис  ЕАД в Р България  за дните от 05.03.2010 г. до 11.03.2010 г. , като същата стока  при разтоварването и проверката й в склада на Актавис е било констатирано , че банките са  с кристали което е записано в самата ЧМР , вследствие на което дружеството получател Актавис е отказало да я получи като е твърдяло , че по този начин стоката е повредена  и ищеца е изискал обяснение от ответника защо не е превозвал стоката на определените му градуси като  ответника е дал обяснение , че не я е превозвал същата на положителните 20-30 градуса температура ,защото не бил уведомен от изпращача за необходимата за превозването й температура , която да е била записана в ЧМР . След това на 15.03.2010 г. Актавис ЕАД е изпратило претенция към ЕТ К. – Т.К.  с която го е уведомило , че същата стока – предмет на превоза е била превозвана  на температура под минус 15 градуса  , което е довело до  необратими промени  в консистенцията на стоката  и качеството й , като същата затова и не се е приела от дружеството получател  Актавис ЕАД и  ще бъде последствие бракувана , като на горепосочения ЕТ  е било съобщено , че по този  начин му изискват сумата от 18 787, 20 евро за повредената стока  и сумата от 988 евро за тон за унищожаването й. Получавайки тази претенция на 25.03.2010 г.  ЕТ К.- Т.К. е изпратил на ответника покана в която е уведомил същия че вследствие неспазена от него температура на съхранение  на товара Метадон при извършения от него превоз  на дата от 05.03.2010 г. до  11.03.2010 г. , същата стока Метадон  от 19 469 кг. на стойност 18 000 евро е била повредена  и с това ответника е извършил нарушение на  трудовата дисциплина по чл. 187  т.3, 7 и 9 от КТ и същият ответник е бил поканен  в офиса на ищеца да даде обяснение във връзка с това  . Същият ответник се е явил на дата 20.04.2010 г. при ищеца и е подписал споразумение от същата дата във връзка с увредената стока Метадон , посочена по- горе , като ответника се е задължил всеки месец до 30- то число  да внася в касата на ищеца сумата  по 100 лв. , както и е подписал запис за заповед за сумата от 38 186 евро и по този начин  страните по това споразумение – ищецът и ответника  са се съгласили да уредят доброволно  отношенията помежду си , като ищеца се е съгласил по този начин  да не пристъпва към съдебно дирене на сумата от 38 186 евро .Тези факти с изключение , на това  каква е по вид увредената стока метадон или  манитол се признават от страните по делото. След това на дата 05.07.2010 г. между ищеца и Актавис Експорт Интернешънъл  ЕАД е подписано споразумение по силата на което ищецът се е задължил вследствие на повредената стока – в случая Манитол , а не твърдянотоМетадон , от превоза изпълнен от ищеца , да заплати на Актавис ЕАД дължима се сума в размер на 34368, 20 евро  в срок до 2 години  и половина от сключването на това споразумение , като плащането на тази сума ищецът се е задължил  да извърши  чрез прихващане  на сумата от 200 евро в полза на Актавис ЕАД от дължимата му се сума – превозна цена на всеки превоз извършен от ищеца  в полза на Актавис. Видно от допълнителното заключение на вещото лице А. по назначената по делото съдебно – счетоводна експертиза , което съдът е приел като доказателство по настоящото дело  е че от страна на ищеца няма плащане по щетата  във връзка с процесния превоз до датата на сключването на споразумение между ищеца и ответника , като ищеца се е издължил на Актавис ЕАД за сумата от 34368, 20 евро . Тези факти също се признават от страните по делото . Ищеца признава и факта , че ответника му е внесъл само 4 бр. месечни вноски по 100 лв. всяка една от тях , като впоследствие е преустановил плащанията си . С уведомление от 06.07.2016 г.  поради това неплащане на следващите се месечни вноски , ищецът е обявил  предсрочната изискуемост на цялото си вземане спрямо ответника  на основание чл. 365 и сл. от ЗЗД  т.е. обявил е предсрочността на цялото си вземане по договора за спогодба. Затова и ищецът е предявил настоящия си иск срещу ответника  с който ищецът  моли съда  да постанови решение с което да осъди ответника Г.И.  да му заплати сумата от 6000 лв., представляваща  размера на 60 равни вноски от 100 лв. за всеки месец , дължими се за периода от 30.09.2014 г. до  30.09.2019 г.  съгласно подписано между страните споразумение  от 20.04.2010 г., ведно със законната лихва върху същата горепосочената главница от 6000 лв..   

       Ответникът чрез процесуалните си представители счита така предявения иск за неоснователен като прави следните възражения по него в отговора си на исковата молба , които поддържа и в съдебно заседание : 1.за нищожност на споразумението от 20.04.2010 г. за което ответната страна твърди , че е нищожно на основание чл.  26 ал.1 предложение трето от ЗЗД и не съставлява по този начин договор за спогодба по силата на чл. 365 от ЗЗД  тъй като договора накърнява добрите нрави , 2. За нищожност на същото споразумение на основание чл. 26  ал.2 от ЗЗД поради липса на съгласие за сключването му и поради липса на основание за сключването му и 3. При условията на евентуалност за унищожаемост на същото споразумение на основание чл. 27 от ЗЗД  във връзка с чл. 29 от ЗЗД поради това , че е бил сключен поради измама от страна на ищеца който е въвел умишлено в заблуждение ответника за да го сключи и 4.и при условията на евентуалност  за унищожаемостта на същия договор на основание чл. 27 от ЗЗД във връзка с чл. 30 от ЗЗД  тъй като ответника твърди, че е бил принуден от ищеца да сключи същия договор чрез възбуждане на основателен  страх  които съдът е приел за разглеждане и по които намира , че следва да се произнесе по същите, тъй като освен това тези възражения за нищожност и унищожаемост не могат да се погасят поради наличие или изтичане на давност.

       По отношението на възражението на ответника за нищожност на споразумението  сключено между страните 20.04.2010 г. на основание чл. 26 ал.1 предложение трето от ЗЗД  в което ответника твърди, че същото накърнява добрите нрави. Преценявайки същото от външна страна съдът намира , че същото има признаците на договор за спогодба по смисъла на чл. 365 от ЗЗД. По делото обаче съдът намира, че не са събрани доказателства относно това , че същото споразумение накърнява добрите нрави както твърди ответника , напротив това , че същото е сключено от него да заплаща на ищеца месечни вноски по 100 лв. всяка за много продължителен период от време , който не е посочен в същото споразумение не води до това , че същото накърнява добрите нрави  и затова съдът намира, че това възражение за нищожност на договора за спогодба сключен между страните не  е налице и не следва да бъде уважавано , респ. уважено.

       По отношение на възражението на ответника за нищожност на споразумението  на основание чл. 26 ал.2 предложение 2 от ЗЗД поради липса на съгласие за сключването му  съдът намира , че това възражение също се явява неоснователно тъй като никоя от страните и особено ответника не възразява , че го е подписал лично , като и затова това възражение за нищожност съдът кредитира като неоснователно и намира , че не следва да бъде уважено.

       По отношение на възражението на ответника за нищожност на споразумението  на основание чл. 26 ал.2 предл. 5 от ЗЗД поради липса на основание за сключването му съдът намира същото за основателно поради следните съображения: Съгласно разпоредбата на чл. 365 ал.1 от ЗЗД спогодбата се явява  двустранен договор  с който страните  прекратяват един съществуващ правен спор  или избягват  един възможен спор , като си правят взаимни отстъпки т.е.  това е договор  с който страните изменят  съществуващото правоотношение помежду им чрез взаимни отстъпки от всяка страна като го уреждат по такъв начин , че то става безспорно за тях. По този начин  всяка от страните  предоставя  имуществена облага на другата , за да получи  срещу нея насрещна престация, респ. всяка страна поема задължение за извършване на отстъпка спрямо другата страна , за да получи такава взаимна отстъпка. По този начин договора за спогодба има възмезден характер  при който е налице имуществено разместване  в патримониума на всяка страна , като самите страни определят  при каква ситуация ще се извърши това имуществено разместване на благата  и дали насрещните престации ще имат еквивалентен  характер. При спогодбата  и двете страни си правят взаимни отстъпки, за да прекратят  или предотвратят правен спор.  С факта на правене на отстъпки  срещу насрещни такива  се стига до състояние на безспорност  и това е целта към която се стремят страните. Договора за спогодба също се явява комутативен  тъй като всяка от страните  знае какви точно остъпки прави и какви престации  ще получи още при сключването на договора.  Също така договора за спогодба е консенсуален тъй като при него следва да бъде постигнато съгласие между страните по него по въпросите  които урежда , като се констатира  , че чрез взаимни отстъпки  страните са целели  окончателно уреждане на възникналите  между тях спорни правоотношения. Договора за спогодба по своята същност се явява и каузален договор т.е. той се явява договор  който изисква  основание  като елемент от фактическия му състав и поради това ако такъв липсва- основание  за спогодба то тя се явява нищожна. Преценявайки всички горепосочени характеристики на договора за спогодба  - горепосоченото процесно споразумение от 20.04.2010 г. е видно , че в него се съдържат клаузи  с които само ответника е направил отстъпки , но не се съдържат такива клаузи  с които ищецът  да се е задължил да направи  някакви отстъпки за уреждането на правния спор между страните по делото. Единственото задължение което  ищецът е поел  със споразумението  е да не пристъпва  към съдебно дирене  на описаната сума от 38 186 евро . Но съдът намира, че това не е отстъпка  тъй като според установената съдебна практика  предварителния отказ от обжалване , както и отказът  от иск е прогласена от закона  за нищожност  и не съставлява по своята същност спогодба , тъй като с това страните не  уреждат доброволно отношенията  помежду си , а една от тях без да знае съдебния акт се съгласява с последиците му. С това се нарушава по мнението на съда възмездният и консенсуалният характер на договора за спогодба сключен между страните. Отделно ответника  е извършил превоз на товара  без да е спазвал някакви предварително зададени му температурни условия за превоз на товара, като това се признава от същия който е дал обяснение затова  от 12.4.2010 г. като е посочил , че не е задал  температура от 20 -30 градуса  на превозвания товар тъй като такава температура не му е посочена в товарителницата  ЧМР. в  Съгласно чл. 22  от Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки ЧМР при превоз на опасни стоки изпращачът следва  да посочи на превозвача  точното естество  опасността , както и евентуалните предпазни мерки  които трябва да се вземат  , като в случай  , че това уведомление не е вписано в товарителницата , изпращачът  или получателя  са длъжни да докажат  с всички други средства , че превозвачът  е знаел за точното  естество на опасността  при превоза на тези стоки. Същото се отнася и за невписването на съответния температурен режим на превоз  на такива стоки  или въобще на стоки които следва да се превозват при определени температурни условия. По този начин  тъй като в оригиналната товарителница  не е вписано , че превозваната стока- в случая Манитол / съгласно  споразумението от 05.07.2010 г. /  се нуждае от някакъв определен температурен режим , то извършването на превоза от превозвача в лицето на ответника е била извършено  в съответствие с изискванията на Конвенция за договора за международен автомобилен превоз на стоки ЧМР и за него превозвача не носи никаква отговорност , че същата стока е станала на кристали. Отделно следва да се посочи и факта , че посочения лекарствен продукт Манитол  инфузионен разтвор  с партиден № 0034В10- 32960  не изисква никакви  специални условия за съхранение  така както твърди ищеца. Това е така тъй като  от приетата като доказателство справка от официалната страница на Изпълнителната агенция  по лекарствата  този лекарствен продукт  не изисква никакви специални условия за съхранение , като съхранение при ниски температури  може да причини образуване на кристали  , които могат да бъдат разтворени  чрез затопляне преди употреба. По този начин тъй  ищецът  не е упражнил правото си на възражение пред изпращача  Актавис ЕАД  по така предявената  срещу него претенция  и не е защитил интересите си  чрез искане на съответната експертиза и по този начин  е понесъл доброволно щета ,за която той не следва да отговаря поради незнание  респ. некомпетентност или поради друга причина , това негово поведение на признаване на несъществуващо задължение , не може да се вмени във вина на ответника какъвто опит  в случая  е направен с процесното споразумение  и по този начин същия ответник не носи задължение да плати сумата уговорена в процесното споразумение, поради това , че  същият не е увредил работодателя си – ищец.По този начин съдът намира, че подписаното споразумение от страните по делото няма характер на договорна спогодба поради липса на основание за подписването му и на това основание се явява нищожно.  Освен това същото е подписано при условията на липса на изначално основание което го прави нищожно и поради следните други съображения: това , че същото е подписано  от ответника още на дата 20.04.2010 г. още когато  ищецът не е имал представа какво ще е задължението му което ще признае спрямо изпращача  Актавис ЕАД  , нито пък е заплатил нещо на същото дружество , което се потвърждава от приетите по делото писмени доказателства , както и от заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза . Нещо повече в подписаното процесно споразумение се претендира за изплащане сумата от 38 186 евро , вместо сумата в представеното споразумение за цесия от 34 368, 20евро което показва , че при подписването на процесното споразумение от 20.04.2010 г. самият ищец не е знаел каква точно е стойността на претенцията към него , която той доброволно е приел за валидна , нито пък става ясно как е формирана респ. определена същата претенция  съобразно посочения размер в споразумението. Тука следва да се посочи , че дори и така наречената съдебна покана  от страна на ищеца от 25.03.2010 г. не би могла да обоснове  основанието за дължимост на  претендираната сума  от 38 186 евро вкл. и претендираните за заплащане 60 месечни вноски всяка по 100 лв. на обща стойност 6000 лв. , тъй като  в нея е посочено , че  ответника е причинил щети от 18 000 евро  за извършения превоз , но тя по своята същност  представлява искане  за даване на обяснения от ответника  за нарушение на трудовата дисциплина  във връзка с извършения от ответника превоз и започнала процедура  за налагане на дисциплинарно наказание на същия по реда на КТ. По делото липсват доказателства  да е проведена докрай същата процедура  по налагане на дисциплинарно наказание  , което пък от своя страна доказва , че към онзи момент липсва  каквото и да е нарушение на трудовата дисциплина от страна на ответника. По този начин това показва отново , че няма основание за подписване на процесното споразумение от 20.04.2010 г.  от страна на ответника към онзи момент , тъй като  това може да стане единствено ако тогава е имал влязъл в сила акт на съда  във връзка с реализиране  на пълна имуществена отговорност към ответника като работник на работодателя – ищец по смисъла на чл. 211 от КТ , а такава няма осъществена.По този начин въз основа на горепосочените доводи от съда последният намира , че процесното споразумение от 20.04.2010 г. подписано от страните по делото се явява нищожно изцяло поради липса на основание за сключването му. Поради това така предявени иск следва да бъде отхвърлен , тъй като ответника не дължи на ищеца претендираната от последния сума по споразумението .   

       Поради констатиране от страна на съда , че споразумението е нищожност поради изначална липса на основание , то съдът намира , че не следва да разглежда основанията посочени от ответника за унищожаемост на същото споразумение на основание чл. 27 от ЗЗД  във връзка с чл. 29 от ЗЗД поради това , че същото е било сключено поради измама от страна на ищеца който е въвел умишлено в заблуждение ответника за да го сключи и  за унищожаемостта на същото  на основание чл. 27 от ЗЗД във връзка с чл. 30 от ЗЗД  поради това , че е ответника е бил принуден от ищеца да сключи същия договор чрез възбуждане на основателен  страх. 

       С оглед на горепосоченото поради отхвърлянето на така предявения иск изцяло , то съдът на основание чл. 78 ал.3 от ГПК и във връзка с оспорването на направените разноски от ответника тъй като според ищцовата страна ако се присъдят на ответника съдебни разноски , то те следва да бъдат присъдени за един адвокат , то съдът намира , че ищцовата страна следва да бъде осъдена да заплати на ответната страна сумата от 800 лв. съдебни разноски включваща- сумата от 700 лв. представляваща  възнаграждение за един адвокат и сумата от 100 лв. представляваща възнаграждение за вещото лице по назначената по делото съдебно- счетоводна експертиза.

      С оглед на това , че иска на ищеца следва да бъде отхвърлен изцяло ,на основание чл. 78 ал.1 от ГПК на него не  следва да се присъдят съдебни разноски .

      Мотивиран от гореизложените си съображения, Карнобатският районен съд

 

Р     Е     Ш     И:

         

         

         

          ОТХВЪРЛЯ предявения от ЕТ К. – Т.К.  със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургаска  ул. Юри Венелин № 22 с ЕИК ********* представляван от Т.К.К. с ЕГН ********** същият със съдебен адрес ***. Кофарджиев № 2  чрез адв. Т.П.Т.   срещу  Г.Н.И. с постоянен адрес *** с ЕГН ********** иск по чл. 79 ал.1 от ЗЗД във връзка с чл. 365 от ЗЗД  с който ЕТ К.- Т.К.  моли съда  да постанови решение с което да осъди ответника Г.И.  да му заплати сумата от 6000 лв., представляваща  размера на 60 равни вноски от 100 лв. за всеки месец , дължими се за периода от 30.09.2014 г. до  30.09.2019 г.  съгласно подписано между страните споразумение  от 20.04.2010 г., ведно със законната лихва върху същата горепосочената главница от 6000 лв., начиная от датата на предявяването на настоящия иск в Районен съд Карнобат – 21.12.2017 г.  до окончателното й изплащане, КАТО ИЗЦЯЛО      НЕОСНОВАТЕЛЕН.     

ОТХВЪРЛЯ направеното искане от ЕТ К. – Т.К.  със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургаска  ул. Юри Венелин № 22 с ЕИК ********* представляван от Т.К.К. с ЕГН ********** същият със съдебен адрес ***. Кофарджиев № 2  чрез адв. Т.П.Т. да му бъде присъдена сумата от 1265  лв.  представляваща направените от него  съдебни разноски по настоящото дело № 1588 / 2017 г. по описа на Районен съд Карнобат на основание чл. 78 ал.1 от ГПК  поради отхвърляне изцяло на предявения иск ,   като неоснователно.     

       ОСЪЖДА ЕТ К. – Т.К.  със седалище и адрес на управление гр. Карнобат, обл. Бургаска  ул. Юри Венелин № 22 с ЕИК ********* представляван от Т.К.К. с ЕГН ********** същият със съдебен адрес ***. Кофарджиев № 2  чрез адв. Т.П.Т. да заплати на Г.Н.И. с постоянен адрес *** с ЕГН **********  сумата от 800 лв. представляваща направените от него съдебни разноски  по настоящото гражданско дело № 1588/ 2017 г. по описа на Районен съд Карнобат на основание чл. 78 ал.3 от ГПК, като отхвърля същото искане в останалата му част до размер от 1100 лв. като неоснователно.    

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред БОС в 14-дневен срок, считано от датата на съобщаването му на страните по делото.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: