АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ДОБРИЧ
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№94 /08.03.2022 г., гр. Добрич
Административен
съд - Добрич, в закрито съдебно заседание, на осми март през две хиляди
двадесет и втора година, IV състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ТЕОДОРА МИЛЕВА
като
разгледа докладваното от председателя адм. дело № 70/ 2022 г. по описа на АдмС
- Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по жалба, подадена от М.Г.Д. против Заповед №01/2022 г.
на Ректора на ВУМ, с която е прекратено трудовото правоотношение с д-р М.Г.Д.
на длъжност Гл. асистент в катедра „Туризъм“, Стопански факултет в Висше
училище по мениджмънт гр. Варна, считано от датата на връчване на заповедта –
18.01.2022 г.
В
жалбата се излагат съображения, че заповедта представлява индивидуален
административен акт и оспорващата има правен интерес от обжалването му. Посочва
се и какъв е правният и интерес. Твърди се, че заповедта е издадена на
основание Решение на КЕАЕ към ВУМ от 23.12.2021 г., което решение не е
изготвено по законоустановения ред. Релевират се доводи, че обжалваната заповед
е издадена, поради подадени заявления от Д. касаещи вероятни финансови
злоупотреби и злоупотреби със средства по европейско финансиране, както и за
възможни нередности и злоупотреби с интелектуалната собственост по европейски
проекти. Сочи се, че към датата на подписване на заповедта, доц. Д-р Тодор
Радев е нямал законови правомощия да изпълнява длъжността ректор на ВУМ. С
оглед и на други подробни съображения, се настоява, че уволнението е незаконно
и се моли да се отмени обжалваната заповед.
В
постъпил писмен отговор от Ректора на ВУМ Тодор Радев се настоява, че жалбата е
недопустима, като се излагат съображения в тази насока. В алтернатива се сочи,
че същата е и неоснователна. Моли, се за
присъждане на сторените по делото съдебно-деловодни разноски.
Съдът,
след анализ на събраните по делото доказателства, преценка оплакванията и
доводите на жалбоподателката, становище в отговора на ответника, приложимите
норми, намира жалбата за недопустима.
Съображенията
за това са следните:
По делото е представен трудов договор, видно от който на
09.07.2018 г. в гр. Варна е сключен трудов договор между Висше училище по мениджмънт
- Варна и М. Г. Д., с който последната е назначена на длъжността "главен
асистент".
Със Заповед № 01/2022 на Ректора на ВУМ на основание чл.
58, ал. 1, т. 4 от Закона за висшето образование и във връзка с установено
плагиатство в научен труд "Въведение в социалното предприемачество",
ISB№978-954-635-026-8 е прекратено трудовото правоотношение на жалбоподателката
с ВУМ.
Съдът,
при извършената служебна проверка констатира, че липсва абсолютна процесуална
предпоставка за надлежно упражняване на правото на жалба пред сезирания съд – Административен
съд Добрич. Оспорената заповед е издадена на основание чл. 58, ал.1, т.4 ЗВО.
Настоящият съдебен състав намира, че заповедта на ректора за прекратяване на
трудовото правоотношение на Д., не представлява индивидуален административен
акт по смисъла на чл. 21 АПК. Съгласно чл. 59 ЗВО за неуредените в тази глава
въпроси се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда. С оспорената заповед се
прекратява трудово правоотношение, споровете във връзка с което се уреждат по
реда на Кодекса на труда, по силата на чл. 59 от ЗВО, като не попада в обхвата
на Закона за държавния служител, а самото оспорване се извършва по различен -
гражданско - процесуален ред. Трудовите спорове са подведомствени на
съдилищата, като се разглеждат по реда на Гражданския процесуален кодекс (чл.
360, ал.1 от КТ). В случая, по силата на нормата на чл. 103 от ГПК родово
компетентен да разгледа трудовия спор е районният съд. Предвид данните за
адреса на жалбоподателя, както и данните, че обичайното място, където е полаган
труда от жалбоподателя е гр. Добрич местно компетентен е Районен съд Добрич.
Жалбата,
като подадена пред ненадлежна съдебна инстанция, следва да се препрати на
компетентния за нейното разглеждане съд.
С оглед гореизложеното и поради липсата на
абсолютна процесуална предпоставка за надлежното упражняване правото на жалба
пред Административен съд Добрич, производството по делото следва да бъде
прекратено и същото да бъде изпратено по подсъдност на Районен съд Добрич.
С
оглед на изхода от спора и на основание чл. 143, ал. 3 от АПК ответникът има
право на разноски по делото. Основателно е възражението на жалбоподателката за
прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение съгласно чл.
78, ал. 5 от ГПК. Делото не се отличава с фактическа и правна сложност, поради
което и с оглед на обема на извършената правна защита съдът намира, че следва
да намали размера на адвокатския хонорар до нормативноустановения минимум от
600 лева с ДДС съгласно чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, във вр. с § 2а от ДР на
Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Водим
от горното и на основание чл. 159, т. 1 от АПК, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
М.Г.Д. *** срещу Заповед №01/2022 г. на Ректора на ВУМ гр. Варна.
ОСЪЖДА М.Г.Д., с ЕГН **********,***,
да заплати на ВУМ – Варна сумата от 600 (шестстотин) лева, съставляваща сторени
разноски по делото.
ПРЕКРАТЯВА производството
по адм. дело №70/2022 г. по описа на Административен съд Добрич.
ИЗПРАЩА делото по
подсъдност на Районен съд Добрич.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
Препис
от определението да се изпрати на страните.
Съдия: