Решение по дело №9547/2022 на Софийски градски съд

Номер на акта: 640
Дата: 13 февруари 2023 г. (в сила от 13 февруари 2023 г.)
Съдия: Светослав Василев
Дело: 20221100509547
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 септември 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 640
гр. София, 09.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-VI-Д, в закрито заседание на девети
февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Петър Теодосиев
Членове:Петя Георгиева

Светослав Василев
като разгледа докладваното от Светослав Василев Въззивно гражданско дело
№ 20221100509547 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 435 от Гражданския процесуален кодекс.
Образувано е по жалба на Гаранционен фонд, ЕИК ******* срещу Постановление за
разноски от 26.08.2022 г. по изп.д. № 20227800400142 по описа на ЧСИ В.Л., рег. № 780 на
Камарата на ЧСИ, с което е отказано намаляване на претендираното от взискателите
адвокатско възнаграждение.
В жалбата се твърди, че определеното адвокатско възнаграждение в размер на
2800,00 лева е прекомерно, тъй като по делото не са предприети изпълнителни действия.
Счита, че единствените действия относно удовлетворение на вземанията на взискателя се
ограничават до подаване на молба за образуване на изпълнително дело и посочване на
банкова сметка, поради което следва да се дължи единствено възнаграждение по чл. 10, т. 1
от Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Твърди липса на
правна и фактическа сложност по делото. При условията на евентуалност, че адвокатското
възнаграждение бъде редуцирано се иска преизчисляване на дължимата по т. 26 от Тарифата
към ЗЧСИ пропорционална такса.
В срока по чл. 435, ал. 2 от ГПК, взискателите са депозирали възражение, с което
молят жалбата да се остави без уважение, като са изложили подробни аргументи.
В мотивите на ЧСИ, депозирани на основание чл. 436, ал. 3 ГПК, се излагат
съображения за неоснователност на жалбата и спазване на материално правните и
процесуално-правните разпоредби на чл. 78, ал. 5 от ГПК, вр. с чл. 36 от ЗАдв и Наредба №
1/2004 г. за МРАВ, както и на Тарифата към ЗЧСИ.
Съдът като обсъди доводите на страните и се запозна с доказателствата по делото,
намира за установено следното:
1
По допустимостта на жалбата
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 436, ал. 1 ГПК от легитимирана
страна - длъжник по изпълнителното производство, имаща правен интерес от обжалване
срещу валидни и подлежащи на обжалване действия, сред изрично изброените в
разпоредбата на чл. 435, ал. 2 от ГПК (т. 7 разноските по изпълнението), поради което е
допустима. Жалбата се подава против акт на съдебния изпълнител, с който се е произнесъл
по искане на длъжника за изменение на акт на съдебния изпълнител, в който се определя
размера на разноските за адвокатско възнаграждение и той е предмет на съдебен контрол.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Производството по изпълнително дело № 2022780400142 е образувано по молба на
П.Л. М., Ц.С.М. и Д.С.М., подадена от процесуален представител адвокат, срещу длъжника
Гаранционен фонд, ЕИК *******, въз основа на изпълнителен лист издаден на 16.06.2022 г.
по гр. дело №1041/2017 г. на Софийски градски съд, I-3 състав за принудително събиране на
парични вземания в размер на по 25 000,00 лева за всеки от ищците, представляващи –
застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на техния наследодател
С.М., настъпила в резултат на ПТП на 09.10.2014 г., ведно със законната лихва от 06.03.2017
г. до окончателното плащане. По делото са представени доказателства – 3 бр. Договори за
правна помощ, 3 бр. данъчни фактури, с които е уговорено възнаграждение на процесуален
представител в размер на 800,00 лева без ДДС (960 лева с ДДС) за всеки взискател, като
същото се заплаща по банков път по сметка на Довереника. По делото е приложено и
преводно нареждане за заплащане на посочените адвокатски възнаграждения.
На длъжника е връчена покана за доброволно изпълнение на 12.07.2022г., в която е
отразено и адвокатско възнаграждение в общ размер на 2880,00 лв., както и такси по
Тарифата към ЗЧСИ. На 11.07.2022 г., е изпратено Запорно съобщение с изх. №
1083/11.07.2022 г. до У.Б. АД. Длъжникът е подал на 19.07.2022 г. възражение относно
размера на определеното адвокатско възнаграждение, поискал е отмяната му, а при
евентуалност намаляване на адвокатското възнаграждение на взискателя само за образуване
на изпълнителното дело. Длъжникът е поискал и преизчисляване на дължимата
пропорционална такса по делото.
С Постановление за разноски изх. № 1362/26.08.2022г., ЧСИ е отказал намаляване на
адвокатското възнаграждение и пропорционалната такса.
При така установеното от фактическа страна, Софийският градски съд, приема
следното:
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК, разноските по изпълнението са за сметка на длъжника,
освен в случаите, когато изпълнителното дело се прекрати, съгласно чл. 433 ГПК (поради
плащане, направено преди започване на изпълнителното производство), или когато
изпълнителните действия бъдат изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда, или
са за разноски направени от взискателя за способи, които не са приложени. Във всички
останали случаи, дори когато длъжникът е изпълнил в срока за доброволно изпълнение, той
отговаря за разноските в изпълнителното производство. В случая не са налице основания
длъжникът да бъде освободен от отговорността си за разноски, тъй като не се твърди
2
осъществяване на нито едно от изключенията предвидени в чл. 79, ал.1 от ГПК.
С оглед установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав счита,
че не следва да намалява размера на претендираното адвокатско възнаграждение.
Същото е в минимален размер съгласно чл. 10, т. 2 на Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая приложение не може
да намери разпоредбата на чл. 10, т. 1 от Наредба № 1/2004 г., тъй като последната
касае разноски само за образуване, а процесното изпълнително дело не се ограничава
само до образуването му.
Неоснователно се явява и искането за намаляване на таксата по т. 26 ТТРЗСЧИ, с
оглед неоснователността на искането за намаляване на размер на адвокатското
възнаграждение, което е включено в размера на таксата.
При това положение процесното Постановление е законосъобразно и следва да
се потвърди.
По разноските.
С оглед изхода на спора, жалбоподателят няма право на разноски, поради което и
такива не му се следват.
При тези мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на Гаранционен фонд, ЕИК ******* срещу
Постановление за разноски от 26.08.2022 г. по изп.д. № 20227800400142 по описа на ЧСИ
В.Л., рег. № 780 на Камарата на ЧСИ.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3