№ 31
гр. Г.Т., 23.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Г.Т. в публично заседание на двадесет и първи март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Росен М. С.
при участието на секретаря Радостина Ил. С.а
като разгледа докладваното от Росен М. С. Гражданско дело №
20223220100162 по описа за 2022 година
за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба с вх. №1263/19.06.2022г.
от Р. З. М. с ЕГН - ********** от с. С., общ. Г.Т., ул. „Т.“ №16; Ф. М. Я. с
ЕГН – ********** от с. С., общ. Г.Т., ул. „Т.“ №16; Б. З. М. с ЕГН -
********** от с. С., общ. Г.Т., ул. „Т.“ №16; К. З. М. с ЕГН - ********** от с.
С., общ. Г.Т., ул. „Т.“ №16, четиримата чрез адв. С. Х. от АК - Д. срещу „Т.Е.”
ООД, ЕИК – *********, седалище и адрес на управление: с. С., общ. Г.Т.,
представлявано от управителя К. А. И., с посочено правно основание чл.59
ЗЗД, вр. с чл.55 ЗЗД и цена на иска 10 455.76 лева (десет хиляди четиристотин
петдесет и пет лева и седемдесет и шест стотинки).
С молбата се иска да бъде осъден ответника, да заплати на ищците
сумата от общо 10455.76 лева, представляваща обезщетение за лишаването
им от правото да ползват земеделска земя с обща площ от 74.684 декара,
находящи се в землището на с. В.о, общ. Г.Т., а именно: Поземлен имот с
имотен номер 022004 /с настоящ идентификатор 10422.22.4/ по КККР на
с.В.о, общ.Г.Т., обл.Д., с площ от 48.018 дка с трайно предназначение на
територията: земеделска и начин на трайно ползване - НИВА, трета категория
и 1/3 идеална част от Поземлен имот с имотен номер 014002 /с настоящ
идентификатор 10422.14.2/ по КККР на с.В.о, общ.Г.Т., обл.Д., целия с площ
1
от 80.010 дка с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на
трайно ползване - НИВА, трета категория, ведно със законната лихва, считано
от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното
изплащане на сумата.
Претендират се сторените разноски. Релевирани са доказателствени
искания.
Искът се основава на следните обстоятелства:
Ищците притежават в съсобственост земеделски земи в землището на
с.В.о, общ. Г.Т., представляващи поземлен имот с имотен номер 022004 /с
настоящ идентификатор 10422.22.4/ по КККР на с.В.о, общ.Г.Т., обл.Д., с
площ от 48.018 дка с трайно предназначение на територията: земеделска и
начин на трайно ползване - НИВА, трета категория и 1/3 идеална част от
Поземлен имот с имотен номер 014002 /с настоящ идентификатор 10422.14.2/
по КККР на с.В.о, общ.Г.Т., обл.Д., целия с площ от 80.010 дка с трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване -
НИВА, трета категория. Описаните земеделски земи се предоставени за
възмездно ползване на „Т.Е.” ООД. За стопанската 2019-2020г. и за
стопанската 2020-2021г. ищецът Р. З. М. се договорил устно лично с К. А. И.
в качеството му на управител и представляващ ответното дружество „Т.Е.”
ООД. По негова молба гореописаните имоти са предоставени за обработка
срещу договорен помежду им наем, като договори за наем не са подписвани
повече от две години от ищците. В началото на 2021г., както и през месец
декември на 2021г. ищецът Р. М. провел множество разговори с управителя на
ответното дружество за причините за неплащане на дължимата рента за тези
две стопански години, като отговор и срок за плащане не бил посочен. За
процесните имоти са представени едногодишни наемни договори в Общинска
служба „Земеделие“ - Г.Т., като договорите обхващали периода, за който не е
получавана уговорен наем. Като наемодател по тях бил вписан и подписан
Шенол Зюрап Майремов с ЕГН – **********, а това било името на първият
ищец Р. М., с което същият е известен в селото си и е вписано в някой стари
документи и в турските му документи за самоличност. Съгласно българските
документи за самоличност имената му са Р. З. М.. Ответникът неправомерно е
обработвал описаните земеделски земи и се е възползвал от плодовете
отделени от тях за периода стопанската 2019-2020г., стопанската 2020-2021г.
2
Получил ги е без основание, тъй като отношенията между страните не са
уредени с валидно подписан договор, въз основа, на който да му ги
предоставят, като сключените наемни договори без знанието и съгласието на
ищците са използвани само и единствено с цел ответникът да се обогати от
ползването им, без да бъдат заплатени ренти. Рентата за стопанската 2019 –
2020г. е била в размер на 40 лева на декар, а за стопанската 2020-2021г. е била
в размер на 100 лева на декар без оглед на местонахождението и категорията
на земята. Ищците са уведомили устно ответната страна за желанието спора
да се уреди извънсъдебно, като са поискали да им бъде заплатена дължимата
сума за двугодишен наем. Сумата е следвало да се плати в брой или по
банков път, но плащане не била извършено. Ответникът бил многократно
приканван да изпълни задължението си. Ответното дружество е ползвало без
правно основание описаните земеделски земи с обща площ от 74.684 декара,
находящи се в землището на с. В.о, общ. Г.Т. и дължи обезщетение за
лишаването от ползването на същите в размер на 10 455.76 лева.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът представя отговор на исковата
молба. В него са изложени следните твърдения и възражения:
Оспорва се основателността на предявения иск, като се твърди, че
ответното дружество не е дало повод за завеждане на делото. През
стопанските 2019/2020 и 2020/2021 години, процесните земеделски земи са
обработвани от „Т.Е." ООД и дружеството не е плащало обезщетение за
ползването. Оспорва се твърдението, че управителят на ответното дружество
е бил канен да изпълни задължението си и да плати обезщетение за
ползването. Такава покана не била отправяна и се твърди, че ответника не е
давал повод за завеждане на делото. Прави се признание на иска, но се
възразява, че ответното дружество е било поканено за решаване на спора по
извънсъдебен път.
В първо съдебно заседание след приемане на доклада за окончателен е
сторено искане на страните, предвид разпоредбите на чл. 229, ал.1, т.1 от ГПК
производството да бъде спряно, с оглед сключване на извън съдебна
спогодба, което искане съдът е уважил. Производството е възобновено по
молба на ищците, в която сочат, че не е постигната извънсъдебна спогодба с
ответното дружество.
Въпреки стореното признание на иска от ответното дружество, ищците
3
не са направили искане за разглеждане на делото по реда на чл. 237, ал.1 от
ГПК.
Районен съд – Г.Т., като прецени доказателствата по делото и доводите
на страните, приема за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск с правно основание чл.59 от ЗЗД чл. 55 от ЗЗД.
Ответникът не оспорва принадлежността на правото на собственост в
лицето на ищците Р. З. М., Ф. М. Я., Б. З. М., К. З. М., върху земеделска земя с
обща площ от 74.684 декара, находящи се в землището на с. В.о, общ. Г.Т., а
именно: Поземлен имот с имотен номер 022004 /с настоящ идентификатор
10422.22.4/ по КККР на с.В.о, общ.Г.Т., обл.Д., с площ от 48.018 дка с трайно
предназначение на територията: земеделска и начин на трайно ползване -
НИВА, трета категория и 1/3 идеална част от Поземлен имот с имотен номер
014002 /с настоящ идентификатор 10422.14.2/ по КККР на с.В.о, общ.Г.Т.,
обл.Д., целия с площ от 80.010 дка с трайно предназначение на територията:
земеделска и начин на трайно ползване - НИВА, трета категория.
Безспорно се установява по делото с оглед признанието на ответника, че
през процесния период - стопанската 2019-2020г. и за стопанската 2020-
2021г., страните не са били обвързани от валидни облигационни
правоотношения по повод обработката на собствената на четиримата ищци
земеделска земя. Твърдението на ищците, че договор за наем от 16.05.2020г.
и договор за наем от 16.05.2019г. на процесните земеделски земи не са
подписани от ищеца Р. З. М. не се оспорва от ответника.
От приложените по делото писмени доказателства и неоспорени от
ответника се установява, че процесните имоти за стопанската 2019-2020г. и за
стопанската 2020-2021г. са заявени от ответното дружество пред Общинска
служба земеделие – Г.Т. на основание договор за наем и за участие в
споразумение, което е индиция, че ответното дружество е стопанисвало
процесните земеделски земи за стопанската 2019-2020г. и за стопанската
2020-2021г.
В тежест на ищците е да докажат, че през процесния период ответното
дружество е обработвало собствената им земеделска земя, при което при
липса на годно основание за това, то се е обогатило за сметка на ищцовата
страна с размера на средната наемна цена на декар, а последната е обедняла с
4
този размер.
Установява се по делото, че ищците Р. З. М., Ф. М. Я., Б. З. М., К. З. М.,
са собственици на земеделска земя с обща площ от 74.684 декара, находящи
се в землището на с. В.о, общ. Г.Т., а именно: Поземлен имот с имотен номер
022004 /с настоящ идентификатор 10422.22.4/ по КККР на с.В.о, общ.Г.Т.,
обл.Д., с площ от 48.018 дка с трайно предназначение на територията:
земеделска и начин на трайно ползване - НИВА, трета категория и 1/3
идеална част от Поземлен имот с имотен номер 014002 /с настоящ
идентификатор 10422.14.2/ по КККР на с.В.о, общ.Г.Т., обл.Д., целия с площ
от 80.010 дка с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на
трайно ползване - НИВА, трета категория.
Ответното дружество без основание е ползвало земеделската земя
стопанската 2019-2020г. и стопанската 2020-2021г., и след като се е обогатило
за нейна сметка и дължи обезщетение за лишаването и от ползване, изчислено
в размер на средна наемна цена за 1 дка площ земеделска земя в землището на
село В.о през процесния период.
Съгласно заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-
счетоводна експертиза размерът на средните наемни/рентни възнаграждения
за декар земеделска земя от категорията на ищцовата - трета категория, в
землището на с. В.о, общ. Ген. Тошево за стопанската 2019/2020г. е била 40
лв./дка и за стопанската 2020/2021 г. е бил 100 лв./дка.
Следователно ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати
на четиримата ищци обезщетение в размер на 10 455,76 лв. (за 2019/2020 г.:
74,684 дка х 40 лв./дка = 2987,36 лв.; за 20202021 г.: 74,684 дка х 100 лв./дка =
7468,4 лв.;) за ползване на собствен на ищците недвижим имот за стопанската
2019-2020г. и стопанската 2020-2021г., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба 19.05.2022г. до окончателното изплащане.
На осн. чл. 78, ал. 1 от ГПК ищците имат право на разноските по делото
в размер на 418.23 лева държавна такса; 400.00 лева депозит вещо лице;
850.00 лева адвокатско възнаграждение.
С оглед изхода на делото на ответника не се следват разноски.
Водим от гореизложеното, Районен съд – Г.Т.,
РЕШИ:
5
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Т.Е.” ООД, със седалище и адрес на управление с.С.,
общ.Г.Т., обл.Д., ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. С., общ.
Г.Т., представлявано от управителя К. А. Петров, ДА ЗАПЛАТИ на Р. З. М. с
ЕГН - ********** от с. С., общ. Г.Т., ул. „Т.“ №16; Ф. М. Я. с ЕГН –
********** от с. С., общ. Г.Т., ул. „Т.“ №16; Б. З. М. с ЕГН - ********** от с.
С., общ. Г.Т., ул. „Т.“ №16; К. З. М. с ЕГН - ********** от с. С., общ. Г.Т., ул.
„Т.“ №16, сумата от 10 455.76лв., представляваща обезщетение за лишаване
от ползване на собствен на ищците недвижим имот за периода стопанската
2019-2020г. и стопанската 2020-2021г., а именно: Поземлен имот с имотен
номер 022004 /с настоящ идентификатор 10422.22.4/ по КККР на с.В.о,
общ.Г.Т., обл.Д., с площ от 48.018 дка с трайно предназначение на
територията: земеделска и начин на трайно ползване - НИВА, трета категория
и 1/3 идеална част от Поземлен имот с имотен номер 014002 /с настоящ
идентификатор 10422.14.2/ по КККР на с.В.о, общ.Г.Т., обл.Д., целия с площ
от 80.010 дка с трайно предназначение на територията: земеделска и начин на
трайно ползване - НИВА, трета категория, ведно със законната лихва от
19.05.2022г.г. до окончателното изплащане.
ОСЪЖДА „Т.Е.” ООД, със седалище и адрес на управление с.С.,
общ.Г.Т., обл.Д., ЕИК *********, седалище и адрес на управление: с. С., общ.
Г.Т., представлявано от управителя К. А. Петров, ДА ЗАПЛАТИ на Р. З. М. с
ЕГН - ********** от с. С., общ. Г.Т., ул. „Т.“ №16; Ф. М. Я. с ЕГН –
********** от с. С., общ. Г.Т., ул. „Т.“ №16; Б. З. М. с ЕГН - ********** от с.
С., общ. Г.Т., ул. „Т.“ №16; К. З. М. с ЕГН - ********** от с. С., общ. Г.Т., ул.
„Т.“ №16, разноски по делото в размер на 1668.23 лева, от които 418.23 лева
държавна такса; 400.00 лева депозит вещо лице; 850.00 лева адвокатско
възнаграждение.
Банкова сметка, по която длъжникът може да плати присъдената сума:
BG 85IORT804870943245 при Инвестбанк.
РЕШЕНИЕТО ПОДЛЕЖИ НА ОБЖАЛВАНЕ пред Окръжен съд – Д., в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
На основание чл. 7, ал. 2 от ГПК препис от решението да се връчи на
страните.
6
Съдия при Районен съд – Г.Т.: _______________________
7