РЕШЕНИЕ
гр.София, 02.05.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД,
І ГО, 11-ти с-в, в открито заседание
на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:
Съдия Вергиния Мичева-Русева
при
секретаря Диана Борисова като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 8886 по
описа за 2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно и обективно
съединени искове с правно основание чл.288 ал.1 т.1 от КЗ /отм./ във вр. с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД.
Ищците Е.П.И. и С.П.И. твърдят, че в резултат на
ПТП, настъпило на 14.12.2014г. на изхода на гр.Панагюрище е причинена смъртта
на майка им Ц.С.К.. Произшествието е настъпило по вина на неизвестен водач на
неизвестно МПС, който я блъснал в гръб. Твърдят, че в резултат на насилствената
смърт на майка си са претърпели шок и загуба, които не могат да компенсират.
Предявили са искане пред ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди, но такова им било отказано. Молят
съда да осъди ответника да им заплати обезщетение за причинени неимуществени
вреди, настъпили в резултат на смъртта на майка им в размер на още 100 000лв.,
ведно с лихвата от деня на отказа на ответника 11.06.2015г. Претендират
разноските по делото.
Ответникът Г.Ф.оспорва исковете по
основание и размер. Твърди, че причина за настъпване на вредоносния резултат е
поведението на пострадалата, майката на ищците. Евентуално, прави възражение за
съпричиняване от страна на пострадалата, тъй като
същата се е движила по пътното платно и сама се е поставила в рискова ситуация.
Моли съда да отхвърли иска. Претендира за разноски.
Съдът, като взе предвид
представените по делото доказателства, приема за установено от фактическа и
правна страна следното:
Ищците са съответно дъщеря и син на Ц.С.К.,
починала на 14.12.2014г. и нейни законни наследници.
На 14.12.2014г. във времето между 17.15ч. и
19.10ч. на изхода на гр.Панагюрище преминаващо МПС е ударило движещата се на
пътното платно пострадала. В резултат на удара тя е починала. ПТП-то е
установено с протокол за оглед от същата дата на РУП Панагюрище. По повод констатираната смърт на Ц.К.е
образувано ДП №344/2014г. на РУП Панагюрище, преписка вх.№ 2963/14г. на ОП
Пазарджик по чл.343 ал.1 б.в във вр. с чл.342 ал.1 от НК. Същото е спряно с постановление от
20.02.2015г. на ОП Пазарджик, тъй като не е установен извършителя.
На 18.03.2015г. ищците са предявили
претенция пред ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на майка им. С писмо от 11.06.2015г. ответникът е отказал изплащането
на поисканото обезщетение, поради липса на достатъчно доказателства за
установяване на основанието за определяне на обезщетение.
Събраните по делото гласни доказателства
установяват, че по време на ПТП времето е било тъмно, имало е мъгла.
Св.Бабеков
пътувал по същото време за гр.Панагюрище. Шофирал с пуснати светлини. При
влизане в гр.Панагюрище видял, че от страната на болницата и срещу бившето ДЗС
вървяла жена, облечена в тъмни дрехи. Движела се по пътното платно, в близост
до банкета, в срещуположна на него посока.
Св.П.пътувала в автобус от гр.Пазарджик
към гр.Панагюрище. Седяла точно зад водача му. Вероятно към 19,45ч. автобусът
влязъл в гр.Панагюрище. Малко преди болницата видяла, че по пътното платно, от
лявата й страна се движел човек. Изглеждал много облечен, не се виждал, бил
прегърбен, дърпал количка. Спомня си, че шофьорът на автобуса казал „Леле, този
човек как се движи в тъмницата“, тогава тя си извъртяла главата и го видяла.
Св.В., водачът на автобуса си спомня че
на последния му курс за деня, на входа на Панагюрище имало един човек със зимни
дрехи, забулен, в тъмното изглеждал повече като силует. Човекът бил почти по средата
на платното, почти до осевата линия. Имало виелица, не било осветено. Спомня
си, че казал на пътничката П.„Този какво прави на пътя, някой ще го смачка“.
Св.Ш., който по него време пътувал от
с.Попинци към гр.Панагюрище. На влизане в гр.Панагюрище забелязал, че от
дясната му страна лежи човек, като не си спомня дали е бил на банкета или на
пътното платно. Спомня си че главата била разположена в посока гр.Пазарджик, а
краката - посока гр.Панагюрище. Спомня си, че наоколо нямало храсти и дървета,
които да пречат на видимостта към тялото.
Назначената по делото съдебна
медицинска експертиза установява следните увреждания по пострадалата: открита
черепно-мозъчна травма, закрита шийна грабначно-мозъчна травма, закрита гръдна травма, открито счупване
на дясната бедрена кост. Според експерта причината за смъртта на пострадалата К.е
съчетаната травма. Описаните увреждания са получени от удари с или върху твърди
тъпи предмети със значителна кинетична енергия и могат да бъдат получени при
ПТП. Тези увреждания са характерни за автомобилна травма, причинена на
пострадал на пътя пешеходец. Смъртта на пострадалата К.е в пряка причинно следствена връзка с настъпилото ПТП.
Съобразявайки получените увреждания вещото лице счита, че най-вероятно
пострадалата е ударена от товарен автомобил или автобус. Всички увреждания по
тялото на пострадалата са отпред, което сочи че към момента на удара
пешеходката е била обърната с лицето напред. Скоростта на автомобила е била
висока с оглед на установените счупвания по бедрото и открито счупената глава.
Назначената и изслушана съдебна автотехническа експертиза установява, че произшествието е
настъпило на ул.Бенковски пред №75 в района на ДЗС. Платното за движение е с
ширина 11,20м. с две пътни ленти, разделени с прекъсната разделителна линия,
при зимни условия на тъмнина и мъгла. Пътят е с лек низходящ наклон в посока
към центъра на гр.Панагюрище. В ляво и в дясно на пътя няма тротоари, а банкети
без настилка. Най-вероятната скорост на неизвестният автомобил в населено
място, при зимни условия и в мъгла е около 50 км/ч. Ударът е настъпил на
дясната пътна лента без да може да се определи точно странично координатата. При
удара пешеходката е отхвърлена на 15-16м. след мястото на удара. Опасната зона
за спиране на неизвестния автомобил при скорост 50 км/ч. е не повече от 45м. Според
вещото лице основната причина за настъпване на ПТП е в действията на водача на
неизвестния автомобил, който не е наблюдавал постоянно пътя пред автомобила си.
Пешеходката се е движела срещу автомобила и е имала възможност да вижда отдалече
автомобила и виждайки, че той се движи срещу нея е имала възможност да отиде до
десния бордюр и ако е необходимо и на десния банкет, поради което и нейните
действия са в причинна връзка с ПТП. Тъй като фаровете на автомобила осветяват
напред пред автомобила до 55м. при опасна зона за спиране 45м., водачът на
неизвестния автомобил, при своевременна реакция, е имал възможност да спре
преди мястото на удара и е имал възможност да заобиколи
пешеходката при отсъствие на насрещно движение.
Видно от огледния
протокол уличното движение не е работело.
Във връзка с претендираните
вреди разпитаната по делото св.С., внучка на пострадалата, установява, че баба
й и ищците живеели заедно в дома им на ул.Бенковски №75. Ищецът, нейния баща,
работел във ферма и често отсъствал, но през почивните дни се прибирал в дома
им. Преди да почине баба й не е имала здравословни проблеми. Била пенсионерка,
грижела се за домакинството. Установява, че ищците тежко изживели загубата на
майка си.
Въз
основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.
288 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането /отм./, безвиновната отговорност на ГФ за изплащане на обезщетения
на пострадали от ПТП лица се ангажира при наличието на три предпоставки: ПТП да
е настъпило на територията на Република България, от неустановено моторно
превозно средство с неустановен водач и от него да са настъпили имуществени или
неимуществени вреди от телесни увреждания или смърт. На общо основание важи
изискването по отношение на неустановения водач на МПС да са налице елементите
от фактическия състав на деликта, включително негово
виновно противоправно поведение, което да е в пряка
причинна връзка с нанесените вреди. Вината се предполага до доказване на
противното, съгласно чл.45 от ЗЗД.
По делото е установено, че през
м.декември, вечерта, в мокро време с намалена видимост поради мъгла,
пострадалата се е намирала на платното за движение на пътя в близост до дома си
от десния край на активното платно, като се е движела срещу посоката на
движение на пътя, бутайки количка. Била облечена в тъмни дрехи. Уличното
осветление не осветявало. Вероятно се прибирала в дома си, тъй като той е в
близост до мястото, където е настъпило ПТП. Увреденият автомобил се е движел
със скорост от около 50 км/ч., в рамките на
разрешената за населено място. Осветеността на пътя се осигурявала само
от собствените на автомобила светлини. При движение с около 50 км/ч. опасната
зона за спиране е 45м. Опасната зона представлява онова разстояние, което всяко
превозно средство изминава от момента на възникване на една опасност, и включва
времето и разстоянието, което се изминава за реагиране на водача, сработване на
спирачните механизми и получаване на максималния спирачен ефект до привеждането
на превозното средство в покой. Тъй като фаровете на автомобила осветяват
напред пред автомобила до 55 м., при опасна зона за спиране 45м. водачът на
неизвестния автомобил е имал възможност да реагира като заобиколи
пешеходката. Липсата на спирачен път от увреждащия автомобил сочи, че водачът
му не е възприел пострадалата преди удара. За да се ангажира отговорността на
ответника следва да се установи противоправно
поведение у водача на МПС. Вината се предполага до доказване на противното,
съгласно чл.45 от ЗЗД. Противоправното поведение на
водача е установено от САТЕ, която не е оспорена от страните.
В същото време пострадалата се е движела
по пътя срещу автомобила, имала е възможност да го вижда отдалече, да се
отмести от пътя. Не го е направила. Сама се е поставила в рискова ситуация като
се е движела на пътното платно на активен път във влажно време, при силно
намалена видимост и липса на всякакви осветителни знаци по себе си (светлоотражателни предмети или светлини). Поведението й е
било в нарушение на правилата за движение на пътищата . Пострадалата е
била пешеходец по см. на чл.107 от ЗДвП.
Като такъв на нея е действало задължението на чл.160 от ППЗДвП
:
„(1) Пешеходците са длъжни да се движат
по тротоара или банкета на пътното платно.
(2) Пешеходците могат да се движат по
платното за движение, противоположно на посоката на движението на пътните
превозни средства, по възможност най-близо до лявата му граница:
1.
когато няма тротоар или банкет или е невъзможно те да бъдат използвани;
2.
при пренасяне или тласкане на обемисти предмети, когато с това се затруднява
движението на другите пешеходци“.
Св. В. и св.П.установяват, че
пострадалата се е движела по средата на пътното платно, в близост до осевата
линия. Не се е отдръпнала при наближаването на автобуса, управляван от св.В.,
като се е наложило той да я заобиколи. За настъпване
на общественоопасните последици е налице принос от
страна на пострадалата. В този смисъл основателно е възражението на ответника за съпричиняване
от страна на пешеходката. Съдът намира, че
при така установените факти следва да се приеме, че за вредоносния
резултат пострадалата има принос от 50%.
Смъртта на пострадалата е причинила
вреда за нейните деца, ищците по делото. Установи се, че те тежко са приели
загубата на майка си. Въпреки че ищецът не е живеел с майка си перманентно в
едно домакинство, неговата загуба не е по-малка от тази на ищцата. Загубата на
близък следва да се отчита по съществувалата емоционална връзка с него, а не по
фактическото време, прекарано заедно.
Налице са елементите на сложния
фактически състав на непозволеното увреждане: деяние от водача на увредилия
автомобил, извършено виновно и противоправно, вреда
за ищците по делото и наличие на причинна връзка между деянието и вредата. На
основание чл. 288 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането /отм./
следва да се ангажира безвиновната отговорност на ГФ
за изплащане на обезщетения на ищците за претърпените от тях неимуществени вреди,
болки и страдания от загубата на тяхната майка.
Съдържанието
и размера на задължението на застрахователя да обезщети причинените на трети
лица вреди зависят от деликтното обезщетение. При
последното е приложим принципа за справедливо обезщетяване на болките и
страданията , съгласно чл.52 от ЗЗД.
Съгласно практиката на ВКС понятието
„неимуществени вреди” включва всички онези телесни и психически увреждания на
пострадалия и претърпените от него болки и страдания, формиращи в своята цялост
негативни емоционални изживявания на лицето, ноторно
намиращи не само отражение върху психиката, но и създаващи социален дискомфорт за определен период от време. Критерият за
справедливост по см. на чл.52 от ЗЗД не е абстрактен, а винаги се определя от
съществуващата в страната икономическа конюнктура и от общественото му
възприемане на даден етап от развитието на самото общество в конкретната
държава[1]. Преценявайки събраните по делото
доказателства за преживяното от ищците страдание от смъртта на майка им във вр. с критериите в ППВС №4/68г., конюнктурата в страната
към момента на увреждането, възрастта на пострадалата на 72г., която е била в
края на своя жизнен път[2],
съдът намира, че справедлив размер на обезщетение е такова в размер на 60
000лв. Намалено с процента на съпричиняване (50%), на
ищците се следва обезщетение в размер на 30 000лв. за
всеки един от тях. Същото се дължи ведно с лихвата за забава от датата на
отказа на ответника да плати такова по заведената при него претенция до
окончателното изплащане.
Исковете за разликата до
първоначално предявения размер от 100 000лв. за всеки от ищците следва да се
отхвърлят като неоснователни.
По разноските.
И двете страни претендират разноски.
Ищците са представили списък с разноски
по чл.80 от ГПК както следва: за Е.И. 100лв. заплатена държавна такса и 180лв.
заплатен депозит за СМЕ и 3530лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38
ал.2 от ЗА; за С.И. – 100лв. държавна такса, 140лв. депозит за САТЕ, 20лв.
депозит за свидетел и 3530лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ал.2
от ЗА.
Ответникът е представил списък за 140лв.
депозит за САТЕ и 20лв. депозит за свидетел. Претендира и юрисконсултско
възнаграждение по чл.78 ал.8 от ГПК във вр. с чл.7 от
НМРАВ.
С оглед частичната основателност на исковете
на ищците се следват частично направените от тях разноски както следва: на
ищцата И. - разноски в размер на 84лв., на ищеца И. – 78лв.
Съобразно присъдената сума и на
основание чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №1/2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, на адв.Д. се следва
възнаграждение в общ размер на 2860лв. за процесуалното представителство на
двамата ищци.
На ответника се следват разноски на
основание чл.78 ал.3 и ал.8 от ГПК съобразно отхвърлената част от исковете в
размер на 112лв. разноски и 300лв. юрисконсултско
възнаграждение, изчислено съобразно чл.25 ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ.
След компенсация на двете насрещни
вземания за разноски до размера на по-малкото, ищцата остава да дължи на
ответника разноски в размер на 122лв., а ищеца – 128лв.
Ответникът дължи общо 2200лв.
държавна такса по сметка на съда.
Водим от горното, Софийски градски
съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА
Г. фонд, Булстат *******със седалище *** да заплати на Е.П.И., ЕГН ********** и
на С.П.И., ЕГН ********** сумите от по 30 000 (тридесет хиляди) лв. на
всеки един от тях, ведно с лихвата за забава от 11.06.2015г. до окончателното
изплащане на сумите, представляващи обезщетение за причинени от ПТП на 14.12.2014г.
в гр.Панагюрище, по ул.”Георги Бенковски” неимуществени вреди – смъртта на тяхната
майка Ц.С.К., причинена виновно от неизвестен водач на МПС.
ОТХВЪРЛЯ исковете на Е.П.И. и на
С.П.И. срещу Г.Ф.за разликата до първоначално предявения размер от по 100 000
лв. за всеки един от тях, като
неоснователни.
ОСЪЖДА Е.П.И. да заплати на Г.Ф.разноски
в размер на 122лв.
ОСЪЖДА
С.П.И. да заплати на Г.Ф.разноски в размер на 128лв.
ОСЪЖДА
Г.Ф.да заплати на адв.Й.Д., САК адвокатско
възнаграждение в размер на 2860лв.
ОСЪЖДА Г.Ф.да заплати на
Софийски градски съд държавна такса в размер на
2200 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: