Р Е Ш Е Н И Е
№….........../21.04.2022 г.
гр. Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, 51-ви състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи март през две хиляди
двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: АНТОНИЯ СВЕТЛИНОВА
при участието на
секретаря Дияна Димитрова,
като разгледа
докладваното от съдията
гражданско дело № 5123 по описа на съда за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството е по реда на Глава XIII от ГПК.
Образувано е по предявен от Х.Х.К. *** отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на 76,50/764 кв.м идеални части от поземлен
имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и
кадастралните регистри, одобрени със
заповед РД-18-92/
В исковата молба ищцата твърди, че е
придобила собствеността върху процесния имот с идентификатор № ***въз основа на договор за доброволна
делба от 30.11.2016 г. За 76,50/764 кв.м идеални части от имота Община Варна се
снабдила с акт за общинска собственост от 18.12.2019 г. и предприела вписване
на промените в кадастралния регистър на недвижимите
имоти, срещу което ищцата писмено възразила. Същата поддържа, че не са налице
хипотезите на чл. 2, ал. 1, т. 7 от ЗОбС за
придобиване на идеални части от имота от Общината. В тази връзка излага, че процесният имот е производен от ПИ с
идентификатор № ***и площ от 1 529 кв.м, който
пък е производен от парцел № 1307, стар № 3325 по плана на 24-ти подрайон на град Варна. Съделителите по договора за доброволна делба, сред които и
ищцата, са били признати за собственици на последния парцел № 1307 - дворното
място с площ от 1579 кв.м, измерено на място, по съществуващи стари граници, с
констативен нотариален акт от 14.09.1999 г., издаден въз основа на Решение за
реституция № 130/17.06.1992 г. и два броя заповеди от 10.10.1994
г. за отмяна на предходното отчуждаване, извършено със заповед № 451/08.03.1976
г. По решението на реституционната комисия възстановеният имот бил с площ от
1375 кв.м, а измерената на място площ възлизала на 1579 кв.м , като тази
разлика от 204 кв. м Община Варна е приела при въвода,
че се извежда от парцел № 3325, целия с площ от 3500 кв.м, който е бил
собственост на наследодателя на ищеца по силата на нотариален акт за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.12.1954 г. и от който именно са
отчуждени със заповедта от 1976 г.
1375 кв.м за изграждане на детска площадка и впоследствие възстановени
през 1992 г. По изложените съображения
ищецът намира, че така придадените чрез реституционния въвод 204 кв.м, съответни процесните 76,50 кв.м ид.ч., никога не са била собственост на Община Варна.
По изложените съображения по същество моли за уважаване на предявения иск
и претендира разноски по делото, вкл. адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът депозира отговор на
исковата молба, в който излага становище за недопустимост на предявения
отрицателен установителен иск, тъй като ищецът би могъл да защити правата си в
пълен обем чрез предявяването на положителен установителен иск за собственост.
Твърди, че дворното място № 3325 било с площ от 3500 кв.м, като същото било
изцяло отчуждено, както следва: 1.) с протокол № 20/29.03.1971 г. били
отчуждени 1150 кв.м за детски дом и ясли, била извършена оценка по
правилата на ЗПИНМ (отм.) с оценителен протокол № 20/29.03.1971 г.,
собствениците били обезщетени парично и бил съставен акт за държавна
собственост № 0918/28.05.1971 г.; 2.) с протокол № 28/27.05.1968 г. били
отчуждени 975 кв.м за улица,
била
извършена оценка по правилата на ЗПИНМ (отм.) с оценителен протокол №
28/27.05.1968 г., собствениците били обезщетени парично и бил съставен акт за
държавна собственост № 9734/11.10.1968 г. и 3.) със заповед № 451/08.03.1976 г.
били отчуждени 1375 кв.м по реда на чл. 95 ЗТСУ във вр. чл. 268, ал. 2 ППЗТСУ за изграждане на детска площадка
след парично обезщетяване на собствениците при оценка на имота в размер на
4259,59 лв. Излага, че първите две мероприятия били реализирани, респ. отчуждителните процедури за общо 2125 кв.м от имота били
завършени и тези части станали държавна собственост. Последното мероприятие не
било изпълнено, поради което отчуждаването било отменено по реда на чл. 1, ал.
2 ЗВСНОИ (отм.) и наследниците на Х.Н.Х.били въведени във владение на имот с
възстановена (отчуждена) площ 1375 кв.м, а измерена на място – 1579 кв.м.
Затова и ответникът намира, че всеки от двамата наследници, сред които и ищцата,
е придобил ½ от възстановените 1375 кв.м или 687,50 кв.м. Счита, че
разликата до посочените в договора за доброволна делба 764 кв.м от процесния имот № ***, възлизаща на 76,5 кв.м, е придобита
от Община Варна по силата на закона, като се позовава на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС и предходните завършени отчуждителни
процедури за останалата площ от имота над възстановените 1375 кв.м. Оспорва
издадения в полза на ищцата констативен нотариален акт, в който е отразено, че
същата е собственик на недвижим имот № ***с площ от 1579 кв.м, респ. на процесните
76,5/764 кв.м ид.ч. от него. Намира, че последните не
е могло да бъдат придобити и по давност, за което излага подробни аргументи.
По тези съображения моли за отхвърляне на предявения иск и претендира
разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
В открито съдебно заседание ищцата,
чрез процесуалния й представител адв. К.М., поддържа исковата
молба. Поддържа, че притежаваният от наследодателя й имот № 3325 е бил с
по-голяма площ от посочената в документа за собственост (нотариален акт от 1954
г.) и разликата от 204 кв.м, за която са въведени във владение през 1993 г., е
част именно от този (по-голям) имот. Не оспорва, че са проведени три отчуждителни процедури, но счита, че въпросната разлика в
площта не е била предмет на нито една от тях, както и че въводът
във владение е извършен във възстановената част по реституционното решение, и в
частта, която фактически е принадлежала към този имот. По същество моли за
уважаване на предявения иск и претендира разноски, съобразно представен списък
по чл. 80 ГПК. В депозирана писмена защита излага правни съображения въз основа
на събрания доказателствен материал. Счита, че не е доказано по делото
процесните идеални части от имота да са били предмет на отчужителните
процедури по реализираните мероприятия, на които се позовава ответникът.
Оспорва доказателствената стойност на приетите експертни заключения, за което
излага подробни аргументи. В условията на евентуалност поддържа, че
установената от заключението площ от 33 кв.м касае отчуждителна
процедура на друг имот № 3327, за който ответната страна не е навела никакви
твърдения в преклузивния срок по чл. 131 ГПК, а площта
от 45 кв.м изобщо не попада в изградената улица, респ. в отчуждената за тази
улица част от имот № 3325. Изтъква, че протоколът за въвод
във владение е съставен от служители на ответната Община, съответно има
доказателствена стойност за съдържащите се в него неблагоприятни за страната
факти.
Ответникът, представляван от юрк. С.Ц., поддържа
отговора. Допълва, че Община Варна е станала собственик на процесните идеални
части по силата на проведените отчуждителни производства,
като се позовава на чл. 2, ал. 1, т. 7, предл. трето ЗОбС вр. § 7, ал. 1, т. 3 ПЗР на
ЗМСМА. Не спори, че след реституцията на имота с площ 1375 кв.м през 1993 г.
наследниците на бившия собственик са въведени във владение на имот с измерена
на място по-голяма площ от 1579 кв.м, но счита, че този въвод
представлява фактическо действие, което няма вещно-правно действие, респ.
разликата от 204 кв.м. не е станала тяхна собственост. Затова и прави
възражение за недействителност по отношение на него на сключения впоследствие през 2016 г. договор за
доброволна делба, понеже не е взел участие в делбата и ищцата е получила част
от имота, която изобщо не е била съсобствена на
съделителите. Изрично оспорва също, че въпросната разлика от 204 кв.м е част от
парцел № 3325.
По същество моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски, за които
представя списък по чл. 80 ГПК. Поддържа, че твърденията в отговора
кореспондират с тези в исковата молба, както и че всички отчуждителни
процедури, вкл. на съседни имоти, са доказани от приобщените писмени
доказателства и експертни заключения.
След като съобрази доводите на страните
и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът
намира за установено от фактическа страна следното:
От представения нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 8 от
13.12.1954 г., том VI, дело № 1183/1954 г. (л. 18) се установява, че Х.Н.Х.е
закупил лозе с площ 3.5 дка в землището на гр. Сталин, м-ст
„М.Кокарджа“. Посоченото лице е записано като
собственик на имот № 3325 в разписния лист към КП от 1956 г. (л. 51).
Видно от приложеното удостоверение за наследници от 14.04.2021 г. (л. 122),
Х.Н.Х.и Х.Н.Х.за имена на едно и също лице, което е починало на 07.12.1981 г. и
е оставило за законни наследници преживяла съпруга П.Х.(починала през 2007 г.)
и дъщеря К. Х. К..
От приложения протокол № 28 от 27.05.1968 г. от заседание на комисия по пар. 85 от ППЗПИНМ (л. 77) се установява, че по реда на ЗПИНМ
(отм.) са отчуждени в полза на държавата 975 кв.м от дворно място 3325, собственост на Х.Н.Х.,
за изграждане на улица в 24 подрайон, срещу
парично обезщетение. Въз основа на протокола за отчуждената част от дворно
място с площ 975 кв.м е съставен акт за държавна собственост № 9734/11.10.1968 г.
Видно от приложения протокол № 20 от 29.03.1971 г. от заседание на комисия по пар. 85 от ППЗПИНМ (л. 73), по реда на ЗПИНМ (отм.) са
отчуждени в полза на държавата още 1150 кв.м от дворно място 3325, собственост
на Х.Н.Х., Х.Х. К., К.
Х. К. и К.Х.К., за изграждане на детски дом и ясли в 24-ти подрайон,
срещу парично обезщетение. Въз основа на протокола за отчуждената част от дворното
място с площ 1150 кв.м е съставен акт за държавна собственост № 10918/28.05.1971 г.
(л. 72).
Със заповед № 451 от 08.03.1976 г. на председателя на ИК на ГНС (л. 19) е
отчужден в полза на държавата, на основание чл. 95 ЗТСУ вр.
чл. 268, ал. 2 ППЗТСУ, недвижим имот, находящ се на ул. „***“ – XXV подрайон на гр. Варна, дв. 3325
(част), собственост на Х.Н.Х., К. К., К.К.и Х. К., за
предвиденото по ЗРП мероприятие „Детска площадка на ул. *** и ул. ***“ - XXV подрайон – II
градска зона.
Видно от оценителния протокол от 01.03.1976 г. (л. 70), във връзка с който
е издадена заповедта, дворното място е с площ по нотариален акт 3500 кв.м, като
част от него с площ 1150 кв.м е отчуждена за Детски дом и ясли с протокол №
20/29.03.1971 г., а друга част с площ 975 кв.м – за улица с протокол № 28 от 27.05.1968
г., респ. цялата отчуждена вече площ възлиза на 2125 кв.м и останалата за
отчуждаване част е 1375 кв.м.
С решение № 130/17.06.1992 г. на кмета на Община Варна (л. 105) е
констатирано, че е налице хипотезата на чл. 1, ал. 2 ЗВСНОИ – мероприятието
„Детска площадка на ул. *** и ул. ***“, за което е отчуждена част от имот 3325
с площ 1375 кв.м. със заповед № 451/08.03.1976 г. не е осъществено, поради
което е отменено отчуждаването на лозе в 25 подр.
част от дв.3325-1375 кв.м. и посоченият имот е
възстановен на наследниците на Х.Н.Х., Х. Хр.К., К.
Хр. К. и К.Х.К., след възстановяване на получената като обезщетение сума. Заповедта съдържа и
отбелязване, че сумата е внесена на 17.06.1992 г.
Със заповед №
Р-893/10.10.1994 г. на кмета на Община Варна (л. 103)
е отменено решение № 130/17.06.1992 г. и с последваща заповед № Р-894/10.10.1994 г. на кмета на Община Варна (л. 102) е отменено отчуждаването
на лозе в 25-ти подрайон част от дв.
3225 – 1375 кв.м и е възстановена собствеността върху имота на К. К. (К.), К.К., Х. К. и наследниците на Х.Х.,
а именно: П.Х.и К. К. (К.), след получаване на получената като обезщетение
сума.
Видно от съдържанието
на приложения протокол № 37 от 30.03.1993 г. (л. 104), наследниците на Х.Х. са въведени във владение на имот 3325 – нов 1307 с площ
на място 1579 кв.м и по решение № 130/17.06.1992 г. – 1375 кв.м.
На 14.09.1999 г.
наследниците са се снабдили с констативен нотариален акт № 185, том 2, рег. №
3401, дело № 368/1999 г. на нотариус О.С.с рег. № ***на НК (л. 14), с който са
признати за собственици на дворно място, обозначено като парцел № 1307 (стар
3325) по плана на 24 подрайон (стар 39) на гр. Варна,
цялото с площ по нотариален акт 1375 кв.м, а по скица и протокол за въвод във владение – 1579 кв.м, при следните квоти: за Хр.К.
– 4/15 ид.ч., за К.К.– 4/15
ид.ч. и за К. К. – 7/15 ид.ч.
На 30.11.2016 г. е
сключен договор за доброволна делба с нотариална заверка на подписите на
страните с рег. № 10674,т.2, акт 150 на нотариус при ВРС (л. 6), според който
съсобствениците Х.К., Х. К. и К. К. на ПИ с идентификатор № ***по КККР, одобрени
със Заповед РД-18-92/14.10.2008 г. на ИД на АГКК, с номер по предходен план
1307 и площ по скица 1529 кв.м, а по документ за собственост – 1375 кв.м, са се
съгласили да поделят имота на два дяла – ПИ с проектен идентификатор № *** с
площ 765 кв.м и ПИ с проектен идентификатор № ***с площ 764 кв.м, като Хр. К.
получава при делбата и става изключителен собственик на ПИ с проектен
идентификатор № ***, Хр. К. става изключителен собственик на ПИ с проектен
идентификатор № ***, а К. К. получава в дял вещното право на ползване на ПИ с
проектен идентификатор № ***
За идеални части от
посочените имоти са съставени следните актове за частна общинска собственост с
посочено в тях основание чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, а именно: Акт № ***за
76,50/764 кв.м ид.ч. от ПИ с идентификатор № ***(л.
88) и Акт ***г. за 76,50/764 кв.м ид.ч. от ПИ с
идентификатор № *** (л. 89).
От приетото заключение
на допуснатата съдебно-техническа експертиза, изготвено от инж. С.К. (л. 137 и
сл.) се установява, че за територията, в която попада процесният
ПИ ***, са действали и действат следните кадастрални и регулационни планове:
- КП от 1956 г.
на Крайбрежието на гр.Варна с отразени попълвания, приет с техническа комисия с
нанесена регулация, според който процесният имот попада в ПИ 3325, целия
с площ 3470 кв.м, получена от оцифрения графичен план,
със записан в разписния лист собственик Х.Н.. Преди отчуждаванията за улица (1968
г.) и „Детски дом и ясли“ (1976 г.) процесният имот попада в ПИ 3325 с площ 731
кв.м. и в ПИ 3327 с площ 33 кв.м., а след отчуждаванията: в ПИ 3325 с площ 686
кв.м., в ПИ 3327 с площ 33 кв.м. и в територията от имота, отчужден за улица –
с площ 45 кв.м. След отчуждаванията поземленият имот е попълнен със
същия пл. номер 3325 и с площ 1405 кв.м., която е отчуждена за „Детска площадка
на ул. *** и ул.Феликс ***“(1971 г.), при посочена в отчуждителния
акт отчуждена площ 1375 кв.м. Според заключението разликата между вписаните отчуждени
площи от ПИ 3325 в актовете за държавна собственост с получените от оцифрения графичен план площи по границите им за
съответните мероприятия се дължи на разликата в методиките на определеното им,
като данните от компютърното оцифряване на графичните
планове са с по-голяма точност в сравнение с данните, извлечени по графичен
път. Така след оцифряване на графичния план
вещото лице определя сумарната площ от процесният поземлен имот, която не е
част от ПИ 3325, отчужден за „Детска площадка“, в размер на 78 кв.м, от които
33 кв.м попадат в ПИ 3327, а 45 кв.м – в улицата.
- Регулационен план
на 24-ти подрайон, одобрен със Заповед №115/25.09.1987
г., изчертан върху кадастралната основа на КП от
1956г., на която не са отразени отчуждените поземлени имоти, като е нанесена
частта от ПИ 3325, отредена за „Детска площадка“, и границите и площта на
нанесения ПИ 3325 в РП от 1987г. съвпадат с идентичните граници на ПИ 3325 по
КП от 1956г. Според този план територията на процесния имот попада в три
поземлени имота: в ПИ 3325 с площ 686 кв.м., в поземлен имот без планоснимачен номер с площ 31кв.м. и в проектна улица в
участъка, определен от осови точки с номера: 1843 и
1823, с площ 47 кв.м. Според заключението сумарната площ от процесният поземлен
имот, която не е част от ПИ 3325, отчужден за детска площадка, получена от оцифрения графичен план, е 78 кв.м.
-Кадастрален план
от 1989 г. на 23-ти. 24-ти и 25-ти подрайон на гр.Варна,
според който възстановеният със Заповед №Р-894/10.10.1994г.
ПИ- лозе с площ 1375 кв.м., част от ПИ 3325 по КП от 1956 г., отчужден през
1971 г., е попълнен в КП от 1989г. с пл. № 1307. В разписният лист към плана
като собственици са вписани наследниците на Х.Н.Х.. Според заключението
от комбинирания цифров модел между ПИ 1307 по КП и ПИ ***се установява, че
двата поземлени имота са идентични, т.е. границите им съвпадат и са с площ 1529
кв.м. Процесният ПИ с идентификатор ***не е
нанесен в КП от 1989 г., като от комбинираната скица е видно, че той
представлява северната част от ПИ 1307. От получения комбиниран цифров
модел между поземления имот по трасировъчни данни от протокола за въвод във владение и частта от ПИ 3325=1307 вещото лице установява
разлики в местоположението на идентичните им граници и разлики в площта (1375кв.м,
1508кв.м. и 1579кв.м.), което се дължи на малката точност при механичното
извеждане на данни от графичните кадастралните планове.
- Общ
градоустройствен план на гр.Варна, одобрен със Заповед №0302/46/31.12.1982г. на
КТСУ, според който процесният поземлен имот попада в територия - етап
1980-2000г. и територия за улици и пътища;
- Специфични правила и
нормативи за застрояване на територията на гр.Варна (СПНУЗТ), одобрени със
Заповед№РД-02-14-1734/21.09.1999г. на МРРБ, според които процесният поземлен
имот попада в жилищна територия с предвиждане за многоетажни смесени жилищни
зони - ЖС2;
- действащ ОУП на
гр.Варна, одобрен със Заповед №РД-02-14-2200/03.09.2012г. на МРРБ и СПН
одобрени, със Заповед №РД-02-14-2197/03.09.2012г., според който процесният
поземлен имот попада в жилищна територия Жг - жилищна
територия с устройствена зона с преобладаващо високо
застрояване.
При извършен на място
оглед вещото лице е констатирало, че процесният поземлен имот не е ограден и не
е застроен.
Според експертизата е налице идентичност между имота,
предмет на АДС №№13026/ 23.06.1976 г., 10918/28.05.1971 г. и 9734/11.10.1968 г.
и имота, предмет на нот. акт №***г.; между имота,
предмет на Решение №130/17.06.1992г. на Кмета на Община Варна, и отчуждената
част от ПИ 3325 с АДС №№13026/23.06.1976 г., както и между процесния ПИ и
имотите, предмет на КНА от 14.09.1999г. и на АОС №***Според
заключението има разлика по отношение на площ, размери на съответните
граници и местоположение между поземленият имот, предмет на Решение №
130/17.06.1992г., поземления имот, предмет на договора за доброволна делба
№150/30.11.2016г., и имота, предмет на Протокол №37/30.03.1993г. за въвод владение.
При изслушването на
вещото лице в открито заседание по реда на чл. 200 ГПК (л. 155) инж. С.К.
пояснява, че разликата в площта на възстановените по документи 1375 кв.м и
измерените на място при въвода 1579 кв.м се дължи на от
това, че при попълването на имотите в РП от 1987 г. са извличани данните от КП
от 1956 г. и при нанасянето им графично ПИ, който би трябвало да съответства на
№ 1307, не е идентичен с ПИ № 3325, който е бил отчужден с частта си за детска
площадка, което несъответствие следва от техническите възможностите към онзи
момент. Уточнява, че на място няма обособени граници на имота. Допълва още (л.
220), че по действаща кадастрална карта процесният имот № 635, който е част от
имот № 13, няма граница с изградената и съществуваща ул. „Ген. Георги Попов“,
както и че определена от регулационния
план за 24 микрорайон улица със съответните улични регулационни граници не е
изпълнена в цялост, като определените 45 кв.м, които са отчуждени, попадат в
трасето на проекта на улицата.
Във връзка с останалите 33 кв.м, които според
заключението попадат в съседен имот № 3327, е допусната допълнителна съдебно
техническа експертиза по искане на ответната страна. От приетото заключение по
същата (л. 203) се установява, че ПИ 3327 е с площ 2500 кв.м и е изцяло
отчужден за две обществени мероприятия, както следва: 1.) 511 кв.м. за улица
през 1968 г. съгласно Протокол № 28/27.05.1968г. и 2.) 1989 кв.м. за детска
градина през 1976 г. съгласно Оценителен протокол от 01.03.1976 г., като с влязло
в сила Решение на Кмета на Община Варна № 1500/10.03.1993 г. е отказано възстановяването на собствеността
на бившия собственик, понеже мероприятието е изпълнено.
При така установената фактическа обстановка,
съдът намира от правна страна следното:
Според чл. 124, ал. 1 ГПК всеки може да предяви иск, за да възстанови
правото си, когато то е нарушено, или за да установи съществуването или
несъществуването на едно правно отношение или на едно право, когато има интерес
от това.
Съгласно задължителните указания, дадени в т. 1 от
Тълкувателно решение № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, правен интерес от предявяване
на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права е налице
когато: ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва; позовава се на
фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече правата
на ответника.
В настоящия случай е налице първата хипотеза, доколкото ищцата
се легитимира като собственик на поземлен имот с идентификатор № ***с
площ 764 кв.м, 76,50/764 кв.м идеални части от който са актувани като
собственост на Община Варна с акт за частна общинска собственост от 18.12.2019
г.
При доказания правен
интерес на ищцата от предявения отрицателен установителен иск и с оглед вида на търсената съдебна защита, доказателствената тежест в процеса се носи от
ответника, който следва да установи, при условията на пълно и главно доказване,
че е собственик на спорните идеални части от имота по силата на заявеното придобивно
основание – проведени отчуждителни производства в
полза на държавата, респ. преминаването на държавната собственост в общинска с
влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС (ДВ, бр. 96 от 1999 г., изм., бр. 36 от 2006 г., в сила от 1.07.2006 г.). Доколкото придобивното основание е индивидуализиращ белег за
отреченото чрез иска вещно право, ответната страна следва да изчерпи в процеса
всички основания, от които е могло да се породи то.
Безспорно е между страните, а се
установява и от обсъдените по-горе писмени доказателствени средства следното:
- че през 1954 г. Х.Х.) Х.Н.Х.(праводател на ищцата) е придобил чрез
покупко-продажба дворно място в гр.
Варна с площ 3500 кв.м., представляващо имот с пл. № 3325 по КП от 1956 г.;
- че през 1968 г. по реда на ЗПИНМ (отм.) са отчуждени в полза на държавата
975 кв.м от имот 3325
за изграждане на улица в 24 подрайон на гр. Варна,
тази част от имота е актуван като държавен и мероприятието е изпълнено;
- че през 1971 г. по реда на ЗПИНМ (отм.) са отчуждени в полза на държавата 1150 кв.м от имот 3325 за изграждане на „Детски дом и ясли в 24-ти подрайон“,
тази част от имота е актуван като държавен и мероприятието е изпълнено;
- че през 1976 г. по реда на чл. 95 ЗТСУ (отм.) са отчуждени в полза на държавата
останалите 1375 кв.м. от имот 3325 за изграждане на „Детска площадка на
ул. *** и ул. ***“, тази част от имота е актуван като държавен и мероприятието не е
изпълнено;
- че през 1992 г. и при условията на чл. 1, ал. 2 от на Закона за възстановяване собствеността
върху някои отчуждени имоти по Закона за териториално и селищно устройство,
Закона за плановото изграждане на населените места, Закона за благоустройство
на населените места, Закона за държавните имоти и Закона за собствеността (отм.)
е отменено отчуждаването на 1375 кв.м. от имот 3325 и възстановено правото на собственост
върху отнетия имот на
наследниците на Х.Х., след възстановяване на
получената като обезщетение сума, която е платена,
- че през 1993 г. наследниците са въведени във владение
на имот 3325 – нов 1307 с площ по реституционно решение 1375 кв.м и
измерена на място площ 1579 кв.м., както и
- че имот 1307 с площ 1579
кв.м е нанесен в КК от 2008 г. като ПИ с идентификатор № ***и с договор за
доброволна делба от 2016 г. този имот е разделен на два отделни имота с
идентификатор № ***и № ***и площ 764 кв.м, последният от които е процесният.
Спорно е от кой имот произтича разликата между
площта по реституционното решение (1375 кв.м) и по измерената на място при въвода площ (1579 кв.м).
В тази връзка ищцата
поддържа, че разликата е изведена от собствения на наследодателя й имот с пл. №
3325 и въпросната площ от 204 кв.м изобщо не е била предмет на отчуждаване, а
ответната Община Варна поддържа, че тази разлика е била одържавена за
съответните предвидени в действалите планове мероприятия, които са реализирани,
респ. спорните части от имота са станали държавна собственост и впоследствие са
преминали в нейния патримониум. Съдът намира за доказана тезата на ответната
страна, като съображенията за това са следните:
Според първоначалното
заключение на допуснатата съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира
напълно, като компетентно изготвено, правилно, обосновано и съответно на
останалия доказателствен материал, след отчуждаванията процесният ПИ с
идентификатор № ***и площ 764 кв.м попада в ПИ 3325 с площ 686 кв.м., в ПИ 3327
с площ 33 кв.м. и в територията от имота, отчужден за улица, с площ 45 кв.м.
Така експертът определя разлика от 78 кв.м площ, която не попада в отчуждената
през 1976 г. част от имот 3325 за изграждане на „Детска
площадка на ул. *** и ул. ***“, впоследствие реституирана на наследниците на
бившия собственик. От там вещото лице извежда и извода за липса на идентичност
(по площ и граници) между възстановения имот с площ 1375 кв.м според
реституционното решение от 1992 г. и имота с площ на място 1529 кв.м, в който
наследниците са въведени във владение през 1993 г.
След установяване на тези (нови) факти по искане на ответната страна е
допуснато провеждането на допълнителна съдебно-техническа експертиза, която да
изследва въпроса за отчуждаването на спорните 33 кв.м, попадащи според
първоначалното заключение в имот № 3327. От приетото допълнително заключение се
доказва, че целият имот 3327 е бил отчужден (от трето лице) за две обществени
мероприятия, а именно: за улица през 1968 г. и за детска градина през 1976 г.,
като и двете мероприятия са изпълнени. Следователно цялата площ на въпросния
имот 3327, вкл. и изследваните 33 кв.м, са станали държавна собственост по
силата на проведените и завършени отчуждителни
процедури по реда на ЗПИНМ (отм.) и при липса на данни за реституирането им,
след влизане в сила на § 42 от ПЗР на ЗИД ЗОбС същите
са станали общинска собственост, на основание чл. 2, ал. 1, т. 7, предл.последно ЗОбС.
Именно на това придобивно основание се позовава и ответникът в отговора на
исковата молба, респ. не е налице преклузия на
заявените негови собственически права, каквито възражения релевира
ищцата. Действително, в отговора на исковата молба ответната страна не се е
позовала на отчуждителните производства, проведени за
съседния имот 3327, но това се дължи на обстоятелството, че към този момент
(срока по чл. 131 ГПК) на страната изобщо не й е било известно, че части от
процесния имот (пл. № 3325) попадат във въпросния съседен (пл. № 3327).
Последното обстоятелство е установено едва в хода на процеса (от експертното
заключение) и непосредствено след това ответната община е предприела
необходимите процесуални действия, за да докаже правото си на собственост,
предмет на отрицателния установителен иск, в съответствие с разпоредбата на чл.
147 ГПК.
Неоснователни са и възраженията на ищцата по отношение на спорните 45 кв.м,
които съгласно първоначалното заключение попадат в отчуждената през 1968 г.
част от имот 3325 за изграждане на улица. Обстоятелството, че мероприятието е
изпълнено отчасти, като изградената улица заема площ, по-малка от предвидената
такава, е без значение за правото на собственост върху цялата отчуждена площ,
вкл. и незаетата от реално изградена понастоящем улица, щом отчуждаването (на
цялата площ) не е отменено, съответно не е проведено реституционно производство
по предвидения в закона ред. Следователно и тези части от вещта са били
държавна собственост, респ. са преминали в патримониума на Община Варна по
силата на закона.
По изложените съображения съдът приема, че процесните 76,50/764 кв.м
идеални части от ПИ с идентификатор № ***законосъобразно са актувани като
собственост на Община Варна и предявеният отрицателен установителен иск е
неоснователен, респ. следва да бъде изцяло отхвърлен.
По разноските:
С
оглед изхода на делото и направеното искане, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, в
полза на ответника следва да бъдат присъдени сторените по делото разноски в общ размер на 1050 лв., от които 750
лв. за депозити за вещо лице (л. 130,163,192 и 224) и 300 лв. за юрисконсултско
възнаграждение, последното определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37, ал. 1 ЗПП вр. чл. 25,
ал. 1 НЗПП.
Предвид
изхода на делото, разноски на ищцата не се следват.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения от Х.Х.К., ЕГН **********, с адрес: *** № 43, представлявана от кмета Иван Портних, отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК за приемане за
установено в отношенията между страните, че ответникът не е собственик на
76,50/764 кв.м
идеални части от поземлен имот с идентификатор № ***по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед РД-18-92/14.10.2008 г.
на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. Варна, р-н Приморски, целия
с площ от 764 кв.м, при съседни имоти с №№ ***
ОСЪЖДА Х.Х.К., ЕГН **********,
с адрес: ***, да заплати на
Община Варна с адрес: гр. Варна, бул. „Осми приморски полк“ №
43, представлявана от кмета Иван Портних, сумата от 1050 лв. (хиляда и петдесет лева) за
сторените по делото разноски, на основание чл. 78, ал. 3 и ал. 8 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Варна в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните, чрез процесуалните им представители,
на основание чл. 7, ал. 2 ГПК.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: