Р Е Ш Е Н И Е
гр. С.,
23.09.2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 10 състав, в закрито
съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и тринадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. ИВАНОВА
като
разгледа докладваното от съдията гр. д. №
10581 по описа за 2011 г., за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.250 ГПК.
Постъпила е молба от ищеца – С.С.И., с искане за допълване на постановеното
на 12.07.2013 г. съдебно решение. Счита, че съдът не се е произнесъл по
възраженията му относно нередовността на заявлението на ищеца за образуване на
заповедното производство, за недействителността на постановената заповед и
издадения въз основа на нея изпълнителен лист. Също така исковата молба не е
подписана от лице с представителна власт. Моли съда да допълни съдебното
решение в посочения смисъл.
В срока по чл.250, ал.2 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна – „Р. (Б.)”
ЕАД, с който оспорва молбата за допълване на съдебното решение. Излага
съображения, че исковата молба е подписана от юрисконсулт, който може да
представлява Б.та пред съд, включително и да подписва искови молби. Моли съда
да отхвърли депозираната молба.
Молбата
за допълване на съдебното решение от 12.07.2013 г. е депозирана в срока по чл.250,
ал.1 ГПК и изхожда от легитимирано лице - страна в производството, като същата
е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните
съображения:
Ищецът
е сезирал съда с искова молба, с която претендира установяване съществуването
на вземането му, за което е постановена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.417 ГПК срещу ответника.
С
постановеното на 12.07.2013 г. съдебно решение съдът е уважил предявения иск,
като е признал за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца към
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
претендираните суми.
Пределите
на решаващата дейност на съда се определят от заявените от ищеца обстоятелства
и искането му към съда. Съдебното решение е непълно, когато съдът не се е
произнесъл в диспозитива по целия спорен предмет – част от спорното право, по
един от обективно съединените искове, претенции за присъждане на плодове, лихви
и разноски. В случай, че съдът не е обсъдил някое от релевираните възражения на
ответника, това не води до непълнота на съдебното решение, която може да бъде
отстранена по реда на чл.250 ГПК, а би имало отношение към правилността на
съдебния акт, която се преценява по реда на инстанционния контрол. В този
смисъл е и непротиворечивата съдебна практика – решение № 95/11.04.2011 г.,
постановено по гр. д. № 1625/2009 г. по описа на ВКС, І ГО; определение №
331/31.05.2010 г., постановено по ч. гр. д. № 474/2009 г. по описа на ВКС, ІV
ГО и др. С оглед на това съдът не следва да разглежда по същество дали в
постановеното съдебно решение е обсъдил всички възражения на ответника или не.
По
изложените съображения съдът счита, че се е произнесъл по целия предмет на
делото, поради което не е налице основание за допълване на съдебното решение,
постановено на 12.07.2013 г. С оглед на това молбата на ищеца се явява
неоснователна и като такава следва да се отхвърли.
Воден
от гореизложеното и на основание чл.250 ГПК, съдът
р е ш и:
ОТХВЪРЛЯ молба молбата на С.С.И., ЕГН **********,
с адрес ***, за допълване на съдебно решение, постановено на 12.07.2013 г. по
гр. д. № 10581/2011 г. по описа на
СГС, І ГО, 10 състав, чрез обсъждане възражения на ответника, като
неоснователна.
Решението
подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След
влизане в сила на настоящото решение делото да се докладва за изпращане на САС
по компетентност за произнасяне по постъпилата въззивна жалба.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: