№ 384
гр. Разград, 21.10.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Анелия М. Йорданова
Членове:Атанас Д. Христов
ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА
като разгледа докладваното от ЦВЕТАЛИНА М. ДОЧЕВА Въззивно частно
гражданско дело № 20213300500290 по описа за 2021 година
Производството е по реда на глава XXI във вр. с чл.413 ГПК.
Делото е образувано по ч. жалба, подадена от "Агенция за събиране на вземания" ЕАД,
ЕИК203670940 срещу Разпореждане №2677/13.08.2021г. по чгрд № 1745/2021 по опис на
РРС, с което срещу длъжника Е.М. Н., ЕГН**********, е отказано издаване на заповед за
незабавно изпълнение по чл.410 ГПК за вземане в размер на 1000лв., претендирано като
дължима главница по договор за потребителски кредит №481102, сумата 237.20лв.
възнаградителна лихва за периода 31.07.15г.-30.06.16г., сумата 1096.63лв. обезщетение за
забава запериода 01.08.15г.-30.06.21г.-дата на входиране на подаденото по реда на чл. 410
ГПК заявление. С обжалваното разпореждане районният съд е приел е, че в представения
договор за потребителски кредит липсват основни реквизити на договора, обосноваващи
неговата действителност, а именно не е посочена предоставената в заем сума, лихвения
процент и ГПР, които са задължителни реквизити по смисъла на чл.11 ал.1 т.7,9 и 10 ЗПК.
Жалбоподателят твърди, че по отношение на обжалваното разпореждане са налице
основания за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно, и за постановяване на
акт, с който съдът да разпореди издаване на заповед за изпълнение на вземанията му.
Твърди, че съгласно чл.6 от договора кредитополучателят погасява кредита съгласно
Приложение №1-Условия на Кредита, представляващо неразделна част от договора. Това
приложение е неразделна част от договора, като в него са посочени,задължителните
реквизити като размер на уговорената лихва, ГПР,период на погасяване на задължението.
Жалбоподателят твърди, че Приложение №1 е представено на съда,ведно с Общите условия.
Твърди също, че ако съдът констатира нередовност в заявлението или приложенията му,
1
следва да предостави срок на отстраняването й, а не да откаже издаването на заповед за
изпълнение.
Съдът, като прецени доводите, изложени в частната жалба и като взе предвид събраните по
делото доказателства, приема следното:
Като подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от активно легитимирано лице и срещу
подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, частната жалба е процесуално допустима.
Разгледана по същество е неоснователна.
При служебно извършената, съгласно чл.269, във вр. с чл.278 ал.4 ГПК проверка на
обжалваното разпореждане, въззивният съд намира същото за валидно и процесуално
допустимо, а като постановено по същество на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление
- за правилно.
Чгрд № 1745/2021 е образувано на производство пред РРС по подадено в условя на чл.410
ГПК заявление на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК203670940 за издаване на
заповед за изпълнение на изискуеми и непогасени парични вземания по главница и
договорна лихва по Договор за паричен заем № 481102, сключен на 16.06.2015г между
заемател "Кредисимо"АД и ЕМ. М. Н., ЕГН ********** заемополучател и длъжник в
настоящото производство. В предмет на подаденото по реда на чл.410 ГПК заявление е
индивидуализирано и вземане за 1000лв. главница, 237.20лв. възнаградителна лихва за
периода 31.07.15г.-30.06.16г., 096.63лв. обезщетение за забава запериода 01.08.15г.-
30.06.21г.-дата на входиране на подаденото по реда на чл. 410 ГПК .
За да бъде уважено искането за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК,
заявлението следва да е редовно от външна страна, да отговаря на изискванията на чл.127
ал.1 и ал.3 и чл.128 т.1 и т.2 ТПК да съдържа всички необходими данни, с оглед
индивидуализиране на претендираното в заповедното производство парично вземане, както
и да се установява изискуемостта му. Разпоредбата на чл.411 ал.2 т.2 и т.3 ГПК, задължава
съда служебно да извърши проверка дали искането не противоречи на закона или на
добрите нрави или дали не се основава на неравноправна клауза. В подаденото заявление по
чл.410 ГПК в т.9 е посочен вида и размера на всяко от претендираните парични вземания
като главница, договорна лихва, законна лихва за забава и за периода за който се отнасят, а
изложените в т.12 обстоятелства обосновават възникнали правоотношения по договор за
кредит и за цесия, на основание на които се претендират посочените в заявлението
вземания.
По отношение на породеното между страните облигационно правоотношение следва да
намерят приложение разпоредбите на ЗПК, доколкото заемното правоотношение
представлява такова по смисъла на чл.9ЗПК. Съгласно чл.22 ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл.11 ал.1 т.7-12 и т.20, договорът за потребителски кредит е
2
недействителен. Липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпване
на последиците почл.22 ЗПК- изначална недействителност на договора за потребителски
заем, тъй като същите са изискуеми при самото му сключване. При недействителност на
договора на основание сочената разпоредба, съобразно разпоредбата на чл.23 ЗПК
потребителят следва да върне чистата стойност по договора за кредит, но не дължи лихва
или други разходи по договора, т. е. при всички случаи следва да бъде издадена заповед за
изпълнение за дължимата главница по кредита.
При посочените в заявлението обстоятелства, на които заявителя основава вземането си за
главница, договорна (възнаградителна) лихва и мораторна лихва, районният съд правилно е
приел, че липсата на посочен размер на кредита, лихвен процент и ГПР обосновават
недействителността на договора за кредит. Към заявлението не е приложено твърдяното
Приложение №1, съдържащо всички задължителни законови реквизити, което не прави
заявлението нередовно,нито поражда задължение на съда да укаже отстраняването на такава
нередовност.
В т.12, заявителят е описал обстоятелствата, от които произтича задължението, като никъде
не е посочил, че към договор №481102 е налично приложение, съдържащо всички
задължителни реквизити, които обосновават валидността на сключения потребителски
договор. Същият не се позовава на такова приложение, не го е описал в приложенията към
заявлението, т.е. изначално не е твърдял наличието му, при положение, че разпоредбата на
чл.410 ал.3 ГПК задължава заявителя да приложи договора с всички негови приложения и
изменения, както и приложимите общи условия.
Воден от гореизложеното, Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №2677 от 13.08.2021 година, постановено по ч.гр.д. №1745
по описа за 2021 година на Районен съд Разград, с която е оставено без уважение искането
на "Агенция за събиране на вземания" ЕАД, ЕИК203670940 за издаване на заповед за
изпълнение спрямо ЕМ. М. Н., ЕГН ********** за сумата 1000лв., дължима главница по
договор за потребителски кредит №481102, сумата 237.20лв. възнаградителна лихва за
периода 31.07.15г.-30.06.16г., сумата 1096.63лв. обезщетение за забава за периода 01.08.15г.-
30.06.21г
Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
3
1._______________________
2._______________________
4