ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33937
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110159300 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Делото е образувано по искова молба на И. Б. Т. срещу „....“ ЕООД.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба.
Ищцата с исковата молба е представила писмени доказателства, които са допустими,
относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор и
следва да бъдат приети.
По реда на чл. 190 ГПК съдът разполага с правомощие да задължава насрещната
страна да представи документ, който се намира в нейна фактическа власт, а не да изготвя
нарочни справки и извлечения, поради което искането за задължаване на ответника за
представяне на справки от счетоводството си за всички извършени плащания, вкл. преводни
нареждания, разписки, извадка от счетоводните книги, е неоснователно. Посоченото
доказателствено искане се явява неоснователно и по отношение на искането да бъде
задължен ответникът да представи по делото цялата преписка по процесния договор, ведно
със СЕФ и приложимите към договора Общи условия, доколкото последните са представени
като приложения към исковата молба и не е необходимо повторното им изискване.
По искането на ищцата за допускане на съдебно-счетоводна експертиза съдът ще се
произнесе в първото о.с.з. след изслушване становището на страните.
Неоснователно се явява и искането на ищцата за издаване на съдебно удостоверение,
което да послужи пред БНБ за снабдяване с информация относно сключените между
страните договори и движението по тях, тъй като ищцата в качеството си на страна по
същите не се нуждае от съдействието на съда за узнаване на сключените сделки с ответната
страна. Освен това предмет на настоящото съдебно производство е единствено
правоотношението между страните възникнало на основание процесния Договор за паричен
заем № .... г., като не са наведени твърдения, които да обуславят относимостта на
установяване съществуването и съдържанието и на други договори между същите страни.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК във вр. с
чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
1
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 18.10.2024г. от
09,30 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЕМА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за задължаване на ответника по реда
на чл. 190 ГПК да представи цялата преписка по Договор за паричен заем № .... г., разписки
от счетоводството за получени суми, Стандартен европейски формуляр за предоставена
информация за потребителските кредити /преддоговорна информация/, както и Общи
условия.
ОТЛАГА за първото открито съдебно заседание произнасянето по искането на ищеца
за допускане на съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в исковата молба.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ищеца за издаване на съдебно удостоверение.
СЪСТАВЯ И СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ на основание чл. 140, ал. 3 вр. чл. 146,
ал. 1 и ал. 2 ГПК ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1, 2
и 3 ЗЗД и чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД от И. Б. Т. срещу „...“ ЕООД с искане за прогласяване
нищожността клаузата в Договор за паричен заем №.... г., предвиждаща заплащане на такса
за бързо разглеждане поради противоречието й със закона, с добрите нрави или доколкото
представлява заобикаляща закона неправноправна клауза, както и за осъждане на ответника
да заплати на ищцата сумата от 50 лв., предявена като частичен иск от цялото вземане в
размер от 76,89 лв., представляваща платена без основание такса за бързо разглеждане по
нищожна клауза по Договор за паричен заем № ********** от 28.06.2023 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба в съда – 30.10.2023 г., до
окончателното изплащане на задължението.
В исковата молба се твърди, че на 28.06.2023 г. ищцата сключила с ответника Договор
за паричен заем № ...., по силата на който й била предоставена сума в размер на 300 лв.,
подлежаща на връщане до 28.07.2023 г., при размер на лихвения процент от 40.96% и ГПР
от 49.60%. В договора се съдържала клауза, предвиждаща заплащането от ищцата на такса за
експресно разглеждане в размер на 76,89 лв. Твърди, че е погасила изцяло задълженията по
договора чрез заплащане по банкова сметка на ответника на сума в общ размер от 381,11 лв.
Навежда доводи за нищожност на процесния договор в цялост, доколкото в него бил
посочен грешен ГПР, а действително приложимият в отношенията между страните размер
на разходите превишавал в пъти максимално допустимия праг установен в ЗПК. Счита, че
това е така, доколкото възнаграждението за допълнителната услуга е следвало да се включи
в размера на ГПР, тъй като представлява разход изначално известен за кредитора.
Поддържа, че възнаграждението за допълнителната услуга има характер на прикрит разход,
с който се цели заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Твърди, че непосочването
на действително приложимия към договора ГПР, представлява заблуждаваща търговска
практика по смисъла на чл. 68д, ал. 1 и ал. 2, т. 1 от ЗЗП. Намира за нищожна процесната
клауза за определяне на такса за експресно разглеждане на основание чл. 10а, ал. 1 ЗПК.
Счита, че процесната клауза е и неравноправна по смисъла на чл. 143, т. 19 ЗПК. Моли за
уважаване на исковете. Претендира разноски.
В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани при съображения,
подробно изложени в отговора. Твърди, че всички изисквания за съдържание и форма са
спазени, както и че договорът не противоречи на добрите нрави. Счита, че таксата за бързо
разглеждане е начислена на потребителя за предоставената допълнителна услуга с
незадължителен характер, която се намира в съответствие с чл. 10а, ал. 1 ЗПК. Оспорва
твърденията за наличие на неравноправни клаузи, в това число и относно клаузата,
предвиждаща задължение за плащане на такса за бързо разглеждане. Моли съда да
постанови решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендира разноски. Възразява срещу претенцията за адвокатско
2
възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищцата.
В доказателствена тежест на ищцата по исковете с правно основание чл. 26, ал.1,
предл.1, 2 и 3 ЗЗД е да докаже сключването на Договор за паричен заем № ********** от
28.06.2023 г. с посоченото в исковата молба съдържание, както и противоречието на клаузата
за такса за бързо разглеждане на императивна законова разпоредба или заобикалянето й /на
основанията, посочени в исковата молба/, или на добрите нрави.
В тежест на ответника е да докаже възраженията си, включително, че договорът, респ.
клаузата за бързо разглеждане, са действителни, както и че оспорената клауза от договора е
договорена индивидуално, като му УКАЗВА, че за последното не сочи доказателства.
В доказателствена тежест на ищцата по иска с правно основание чл. 55, ал.1, предл.
1 ЗЗД е да докаже, че е заплатила на ответника посочената в исковата молба сума по
Договор за паричен заем № ...г. за погасяване именно на задължение за такса за бързо
разглеждане по сключения с ответника Договор за паричен заем № .... г., с която сума
ответникът неоснователно се е обогатил.
В тежест на ответника е да докаже наличие на валидно основание за получаване на
сочената парична сума.
ОБЯВЯВА ЗА БЕЗСПОРНО и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че
страните са сключили Договор за паричен заем № ....., в който се съдържа клауза за
заплащане на такса за бързо разглеждане в размер от 76,89 лв., която ищцата е погасила
изцяло чрез плащане.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
УКАЗВА на страните най-късно в първото по делото съдебно заседание да вземат
становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат
съответните процесуални действия в тази връзка.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени на основание чл. 41, ал. 2 от ГПК.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните за насроченото съдебно заседание като им се връчи и
препис на настоящото определение, а на ищцата и препис от отговора на исковата молба,
ведно с приложенията към него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3