Определение по дело №1016/2021 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 617
Дата: 30 юни 2021 г. (в сила от 30 юни 2021 г.)
Съдия: Мариана Георгиева Карастанчева
Дело: 20212100501016
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 23 юни 2021 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 617
гр. Бургас , 30.06.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, I ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
закрито заседание на тридесети юни, през две хиляди двадесет и първа година
в следния състав:
Председател:Мариана Г. Карастанчева
Членове:Пламена К. Георгиева
Върбанова
Детелина К. Димова
като разгледа докладваното от Мариана Г. Карастанчева Въззивно частно
гражданско дело № 20212100501016 по описа за 2021 година
Производството е образувано по повод частната
жалба на процесуалния представител на Д. Г. Г. против определение №
716/10.05.2021г. на Бургаския районен съд по гр.д. № 2682/2021 г. ,с което е
оставено без уважение искането на ищцата- частен жалбоподател за
освобождаване от заплащане на съответните държавни такси и други
разноски за предявения от нея установителен иск на осн.чл. 83 ал .2 ГПК.
Сочи се в частната жалба ,че постановеното
разпореждане е незаконосъобразно и необосновано.Ищцата не разполага с
достатъчно средства ,с които ада заплати държавната такса и разноските по
настоящото дело .Грижи се за майка си ,а съпругът й се намира в затвора ,при
което реално трябва да издържа сама себе си и майка си . Моли се за отмяна
на атакуваното определение и постановяване на ново по същество ,с което
да бъде освободена от заплащане на държавни такси и разноски по делото .
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК ,от
процесуално легитимирани лица и е процесуално допустима .
Разгледана по същество същата е неоснователна .
Ищцата е предявила иск с правно основание чл. 26 ал. 1
предл.3 ЗЗД –за прогласяване нищожността на договор за заем от 29.05.2020
1
г. ,сключен между нея и ответното дружество „Микро кредит „АД –поради
противоречието му с добрите нрави и неспазване на нормите на чл. 11 т. 9 и т.
10 ЗПК ,като при условията на евентуалност-ако се приеме ,че не са налице
пороци ,обуславящи нищожността на цялото споразумение да се прогласи
нищожността на нищожните клаузи ,посочени в исковата молба ..С исковата
молба е направено и особено искане за освобождаване от заплащане на
държавни такси и разноски по делото на осн.чл. 83 ал. 2 ГПК .
С разпореждане от 19.04.2021 г. районният съд е оставил
без движение исковата молба ,като е дал указания за изправяне на нейната
нередовност и е указал на ищцата да представи и доказателства в подкрепа
на искането си за освобождаване от държавна такса ,изчерпателно изброени в
разпореждането .Ищцата е представила в изпълнение на дадените указания
удостоверение от Дирекция „Социално подпомагане“,от което е видно ,че за
периода 2016-2021 г. ищцата не е подпомагана и не са й изплатени социални
помощи;справка от Агенция по вписванията ,удостоверение от НАП и
разпечатка от НОИ.
С атакуваното определение районният съд е оставил
без уважение молбата за освобождаване от заплащане на държавни такси и
разноски по делото .
За да постанови този съдебен акт ,първостепенният съд е
приел ,че не са налице основанията за освобождаване на ищцата от
заплащането на съответните държавни такси с оглед на факта ,че същата е в
трудоспособна възраст и не представя доказателства ,сочещи за влошено
здравословно състояние .Същата реализира доходи от трудова дейност ,
които са достатъчни за покриване на нуждите й .Освен това от представените
доказателства от АВ се установява ,че притежава недвижими имоти и в
продължение на дълъг времеви период реализира доходи ,навеждащи на
извод за инициативност и изпълнимост .
Така изложените мотиви са правилни и обосновани.
По въпроса относно предпоставките за уважаване на
искането за освобождаване от заплащане на държавна такса и
доказателствата, с които те се установяват, е налице постоянна практика на
2
ВКС, обективирана в определение № 206 от 17.05.2013 г. по ч. гр. д. №
2434/2013 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 612/12.08.2010 г. по ч. т. д. №
564/2010 г. на ВКС, ТК, II т. о., определение № 318/12.07.2012 г. по ч. гр. д. №
293/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 40/01.02.2012 г. по ч. гр. д. №
22/2012 г. на ВКС, ГК, II г. о., определение № 5 от 09.01.2014 г. по ч. гр. д. №
7695/13 г. на ВКС, ГК, I г. о. и редица други. Съгласно тази постоянна
практика на ВКС, по молба на страната за освобождаване от държавна такса
на основание чл. 83, ал. 2 от ГПК съдът следва да извърши преценка налице
ли са предпоставки за освобождаване на молителя от внасяне на държавна
такса въз основа на доказателства за имущественото състояние на лицето,
семейното му положение, възраст, здравословното му състояние, трудова
заетост и всички обстоятелства, относими към възможността за изпълнение
на законоустановеното задължение за внасяне на държавна такса за
производството по делото. Въз основа на представените от страната
доказателства, съдът следва да прецени дали същата разполага с достатъчно
средства към момента на искането, като съобрази данните от представена
декларация за имуществено състояние. При тази преценка е недопустимо
съдът да откаже освобождаване от внасяне на такса, мотивирайки отказа си с
наличието на евентуални предположения за доходи. След изясняване на
общото материално състояние на страната и останалите относими
обстоятелства, съдът е длъжен да ги съпостави с цената на иска/исковете,
респективно претенцията по заявлението и пълния размер на държавната
такса.Също според практиката на касационната инстанция, обективирана в
определение № 573 от 12.07.2011 г. по ч. т. д. № 230/2011 г., ВКС, II т. о,
определение № 318/12.07.2012 г. по ч. гр. д. № 293/2012 г., ВКС, II г. о.,
определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г., ВКС, II т. о.,
определение № 442/19.12.2013 г. по ч. гр. д. № 7440/13, IV г. о., определение
№ 603/25.05.2014 г. по ч. т. д. № 2139/14, II г. о. и др., въз основа на
представените от страната доказателства и заявените данни съдът следва да
прецени дали същата разполага с достатъчно средства към момента на
искането за освобождаване от внасяне на държавни такси и разноски, без
разрешението на съда да се обуславя от евентуални и хипотетични
възможности за реализиране на доход. Следва да бъдат взети предвид данните
за всички обстоятелства, изброени законодателно в чл. 83, ал. 2 ГПК,
включително да се съпостави размерът на дължимата държавната такса, както
3
и евентуално размерът на договорено и заплатено адвокатско възнаграждение,
включително и начинът му на плащане. Освен това следва да се съобрази, че
основателността на искането по чл. 83, ал. 2 ГПК се преценява не само с оглед
на конкретното задължение да се плати държавна такса или съдебни разноски
по делото, а и доколкото страната разполага с достатъчно средства, за да се
натовари с плащането на таксите и разноски за цялото съдебно производство -
арг. от т. 12 на ТР № 6 от 6.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г. на ОСГТК на
ВКС.
В случая дължимата държавна такса е 232,60 лв.,а
процесуалното представителство и защита на ищцата по делото е безплатно –
на осн.чл.38 ал.1 т. 2 ЗА.В представената декларация за семейно и
материално състояние ищцата е декларирала ,че живее в едно домакинство с
майка си и получава месечно трудово възнаграждение в размер на 770 лв.В
представената справка от персоналния регистър на НОИ се сочи за м.
03.2021 г.се сочи осигурителен доход 937 лв. за този месец.От представената
справка от Агенция по вписвания –гр.Бургас се установява ,че ищцата е
съсобственик/с различни ид.части / на множество недвижими имоти –
апартаменти и поземлени имоти ,предмет на съдебни спорове /макар и в
декларацията ищцата да е вписала ,че не притежава недвижими имоти/ .При
това положение семейното и материално положение и имотното състояние на
ищцата, съпоставено с пълния размер на държавната такса от 232 лв. , води до
извод, че тя разполага с достатъчно средства да я заплати. Обстоятелството
,че ползва безплатна правна помощ също води до извод ,че ищцата няма да
изпита извънредни затруднения при заплащане на разноските по делото
.
С оглед на всичко това настоящият съдебен състав
счита ,че не са налице основанията за освобождаване на ищцата от
заплащане на дължимите държавни такси и разноски ,поради което
атакуваното определение следва да бъде потвърдено .Затова Бурггаският
окръжен съд


4
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 716/07.05.2021
г. постановено по гр.д. № 2682/2021 г. по описа на Бургаския районен съд ,с
което е оставена без уважение молбата на Д. Г. Г. ,ЕГН ********** ,с
постоянен адрес –гр. ***, ул. ***, № **, л.**, ет.*, ап.**,съдебен адрес-
гр.Пловдив ,бул.“Пещерско шосе“ № 81,ет.3,ап. Б за освобождаване от
заплащане на държавна така по делото .
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване .
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5