Р
Е Ш Е Н И Е
№………
гр.***,
24.09.2020 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
***СКИ РАЙОНЕН СЪД, ХІ-ти граждански
състав, в публично съдебно заседание на двадесет
и първи септември през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЯ ШИРКОВА
при секретаря Петя Иванова, като
разгледа докладваното от съдията Ширкова
гр.дело № 3318 по описа на съда за 2020г.
и на основание данните по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството
е по реда на Глава XIII от
ГПК във вр. чл.10 ЗУТОССР.
Постъпила е искова молба от Ю.Е.Ц. с ЕГН
********** *** против ТП на ***за установяване на трудов стаж по реда на чл.1
ал.1 т.3 ЗУТОССР. Ищецът твърди, че на 17.12.1979г. постъпил на работа ***като
шофьор на товарен автомобил, където работил до 30.11.1992г. при пълно работно
време от 8 часа. Ищецът твърди, че негови колеги били *** Твърди, че в архива
на работодателя му никъде не се съхранявали документи и не може да се снабди с
документи за трудовия му стаж. В заключение моли съда до постанови решение, с
което да приеме за установено, че за периода 17.12.1979г.- до 30.11.1992г. е
работил в ***като шофьор на товарен автомобил при пълно работно време от 8
часа. Представя копие от трудова книжка, изплащателна касова бележка за
изплатено трудово възнаграждение за месец юли 1991г., копие от трудови книжки
на ***. Прави доказателствено искане за допускане до разпит като свидетели на ***.
Ответникът представя писмен
отговор. Твърди, че разпоредбата на чл.4, ал.1 от
ЗУТОССР посочва задължителното съдържание на исковата молба - посочване на
съда; името, единния граждански номер и адреса на ищеца; наименование и адрес
на ответника; в какво се състои искането; адресите на
работодателите/осигурителите, при които ищецът е упражнявал трудова дейност;
времето на претендирания стаж; продължителността на работния ден за работещите
по трудово правоотношение; конкретната длъжност или работа, която е
изпълнявана; начина на заплащане на труда; имена и адреси на лица, с които
ищецът е работил; подпис на ищеца. Твърди, че в чл.4 ал.2 са посочени
приложенията, които трябва да има исковата молба, сред които съответното
удостоверение по чл.5 от закона и писмени доказателства, които установяват
вероятността на трудовия/осигурителния стаж и които са издадени от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, и по време на полагане
на стажа. Твърди, че съгласно чл.5, ал.1 от закона, стаж по чл.1, ал.1 може да
се установява, ако пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажа, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са загубени или унищожени. Съгласно ал.2 когато
осигурителят е прекратил дейността си, без да има правоприемник, или не е
прекратил дейността си, но ведомостите и книжата му са иззети по реда на Инструкция
на управителя на Националния осигурителен институт, издадена на основание чл.5,
ал.13 от Кодекса за социално осигуряване, се представя удостоверение от
съответното териториално поделение на Националния осигурителен институт, че в
архивното стопанство липсват писмени данни за претендирания стаж. Ответникът не
оспорва, че към исковата молба ищецът е представил удостоверение изх.
№Ц5506-14- 3971/22.06.2020г., изд. от ТП на НОИ - ***, в което е отразено, че
разплащателните ведомости и трудовоправните документи на ***за периода
17.12.1979г. -31.11.1992г. не са приети в ТП на НОИ-*** и в тази връзка може да
се приеме, че иска по ЗУТОССР се явява допустим за разглеждане. Оспорва
основателността на предявения иск. Твърди, че ищецът претендира зачитане за
трудов стаж на периода от 17.12.1979 г. – 31.11.1992г. в***като шофьор на
товарен автомобил. Твърди, че съгласно чл.6, ал.1 от ЗУТОССР трябва да са
налице някакви индиции за вероятното съществуване на визирания в исковата молба
трудов стаж, като в ал.2 са изброени примерни такива - трудов договор;
уведомление по чл.62, ал.3 от Кодекса на труда, от което е видно, че през
посочения в исковата молба период и с посочения от лицето работодател е бил
сключен трудов договор; допълнителни споразумения; заповеди за определяне на
допълнително възнаграждение за продължителна работа или за придобит трудов стаж
и професионален опит; трудови книжки; осигурителни книжки; решения на
компетентни органи за изплащане на дължимо възнаграждение; договори за
възлагане на управление и контрол; други подобни документи.
Ответникът твърди, че ищецът
е представил копие на трудова книжка, но в същата е посочен работодател ***;
дата на постъпване на работа - 17.12.1979г. без посочена дата на прекратяване
на правоотношението и отразена длъжност „кранист“. Представеното копие на
трудова книжка е без номер, дата на издаване и печат на осигурителя. Не е
вписана и дата на прекратяване на трудовото правоотношение 30.11.1992г, както
се твърди в исковата молба. Твърди, че в трудовата книжка като длъжност е
посочено „кранист“, а в исковата молба ищецът посочва, че е работил като шофьор
на товарен автомобил, което е съвсем различна длъжност. Навежда доводи, че
поради това, представената трудова книжка не може да послужи като надлежно
писмено доказателство, което установява вероятността на трудовия стаж. Поради
изложеното по-горе твърди, че искът по ЗУТОССР за установяване на трудов стаж
за периода 17.12.1979 г. - 31.11.1992 г. се явява неоснователен.
В съдебно заседание ищецът
се явява лично и с адвокат ***. Поддържа молбата. Представя удостоверение от ***.
Води свидетели.
След като
съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и
в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Предявен е
установителен иск с правно основание чл.1, ал.1, т.3 ЗУТОССР. Съгласно правилата за разпределение на
доказателствената тежест в процеса, обективирани в разпоредбата на чл.154, ал.1 ГПК, за успешното провеждане на иска ищецът следва да докаже, при
условията на пълно и главно доказване, че в периода от 17.12.1979г. до 30.11.1992г.
е работил като шофьор на товарен автомобил в „***при пълно работно време от 8
часа, който стаж се признава за трудов стаж и стаж при пенсиониране.
Според
разпоредбата на чл.5 ЗУТОССР, трудовият стаж по този закон може да се
установява, в случай че пред съда се представи удостоверение, издадено от
работодателя/осигурителя, при който е придобит стажът, от неговия правоприемник
или от друго юридическо или физическо лице, което съхранява книжа, ведомости за
заплати и други, че документите са изгубени или унищожени. Работодателят на
ищеца няма правоприемник. По делото е представено удостоверение от *** с Изх.№
300/08.09.2020г. от което се установява, че на 02.01.1993г. е възникнал пожар при който изгорял част от архива съдържащ
документация до месец декември 1992г. и не могат да бъдат издадени документи
като УП-2, Обр.30 за предишни периоди, които да послужат при пенсиониране. От
същото удостоверение се установява, че за пожара има издадено удостоверение с
Изх.№ 285/20.04.1993г. на РСПАБ гр.***. Не е спорно между страните, че ДФ ***е
пререгистрирана в „***през 1994г. Представено е удостоверение от ****** сектор
КР ДОО, от което се установява, че от „***не са приемани разплащателни
ведомости и трудовоправни документи за периода 17.12.1979г. до 31.11.1992г.
Установява се от представеното копие на разплащателна ведомост от месец юли
1991г., че ищецът е получил за месеца трудово възнаграждение в размер на 727,61
лева, като в същото отделно са посочени клас прослужено време, получено
възнаграждение за компенсация и други удръжки. По делото е представено копие на
трудова книжка, в която е отразено, че ищецът е постъпил на работа в ДФ ***на
17.12.1979г. на длъжност „кранист“ .
По делото са
изслушани като свидетели ***показанията на които съдът приема като достоверни
като дадени от незаинтересувани лица от изхода на делото. В показанията си
свидетелят Пацин заяви, че е работил в ***като началник автобаза от
01.01.1975г. до 11.01.1995г Заяви, че ищецът е започнал работа през 1979г. като
шофьор на автомобил Шкода и до напускането си не е имал прекъсване на стажа.
Заяви, че е работил и като шофьор на фадрома и трактор и напуснал работа преди него - през 1993г.
Свидетелят заяви, че през 1992 – 1993г. е изгорял архива на предприятието и се
наложило всички служители в предприятието с писмени документи и свидетели да
доказват кой колко стаж има, като той самият доказал стажа си, защото имал запазени
заповеди. Заяви, че тогава са им попълнили трудовите книжки, включително и тази
на ищеца. Заяви, че това възстановяване било ползване да докажат трудовия си
стаж, но не и за изплащане на полагащите им се възнаграждения при пенсиониране.
За констатация представи трудовата си книжка в оригинал.
В този смисъл са
и показанията на свидетеля***, който заяви, че е работил в ***като монтьор.
Твърди, че в архива на дружеството възникнал пожар, който унищожил
документацията, но той имал запазени документи и успял да докаже стажа си.
Твърди, че ищецът е работил като шофьор
от 17.12.1979г. Заяви, че всеки ден му е обработвал пътните листове и трудовото
възнаграждение му е заплащано на основание предадени пътни листове. Също заяви, че ищецът не е имал прекъсване на
трудовия си стаж.
При така
установените факти, съдът намира, че е налице законовото изискване на чл.5, ал.2 ЗУТОССР и за ищеца е налице правен интерес от предявения
установителен иск, респективно същият е допустим, а възраженията на ответника в
обратна насока – неоснователни.
За установяване
на положения труд при работодателя държавна фирма „***, преобразувано впоследствие през 1994г. в „***гр.***, ищецът е представил
копие от ведомост за месец юли 1991г., както и копие на трудова книжка. В
съдебно заседание ищецът е представил удостоверение, че архивът на дружеството
е изгорял, а от показанията на свидетелските показания се установи, че ищецът е
работил като шофьор в предприятието на пълно работно време, а трудовото му
възнаграждение е изплащано съобразно представяните пътни листове, които са
обработвани и отчитани от единия от свидетелите. Също от показанията на
свидетелите се установи, че ищецът е работил като шофьор на товарен автомобил
Шкода, но са го ползвали и като шофьор на Фадрома и трактор.
При така
установените по делото факти, въз основа на съвкупния анализ на събраните по
делото писмени и гласни доказателствени средства, обосновано се налага извод за
основателност на исковата претенция. От разпитаните по делото свидетели, чиито
показания съдът цени като достоверни, се доказва, че за периода 17.12.1979г. –
30.11.1992г., действително ищецът е работил по трудово правоотношение, при
пълен работен ден Държавна фирма ***като шофьор. Изслушаните свидетели са
работили съвместно с ищеца. Показанията им в частта относно релевантните за
спора факти (елементите на трудовото правоотношение) са обективни,
последователни и взаимодопълващи се, съответстващи на останалия доказателствен
материал.
Съгласно задължителните
указания, дадени в Тълкувателно решение № 2/2015г., ОСГК на ВКС, в
производството по чл.1, ал.1, т.3 от ЗУТОССР са приложими общите правила на ГПК за присъждане на
разноските.
Съобразно тези
указания и предвид изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК,
в полза на ищеца следва да бъдат присъдени разноски по делото в размер на 200 лв.
за адвокатско възнаграждение, доказателства за заплащането на което са
представени по делото – договор за правна защита и съдействие от 21.09.2020г.,
в който е отбелязано, че уговореното възнаграждение е изплатено изцяло в брой.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЕМА
ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 1, ал. 1, т. 3 ЗУТОССР в отношенията между ищеца Ю.Е.Ц. с ЕГН ********** ***
и ответника ТП на НОИ – ***, че в периода от 17.12.1979г. до 30.11.1992г. Ю.Е.Ц.
с ЕГН ********** ***, е работил на пълно работно време в Държавна Фирма „***“
гр.***, преобразувана през 1994г. в „***“ ЕООД гр.***, на длъжността „шофьор“.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – *** да заплати на „***“ гр.*** сумата от 250
лв., представляваща сторени в настоящото производство съдебно-деловодни
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, на основание чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА ТП на НОИ – ***, да заплати по сметка на ПлРС
държавна такса в размер на 50 лева.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд - *** в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: