МОТИВИ
Към Присъда №286 от 13.12.2017г. постановена по НОХД №1194/2017г по
описа на Окръжен съд Бургас
В Бургаски окръжен съд е
внесен обвинителен акт срещу Р.С.Б.,
ЕГН: **********, за това,че на 24.07.2015г. около 07.00 ч. на бул.»Сан Стефано»
преди Т-образно кръстовище с с ул.»Ивайло», в гр.Бургас, обл.Бургаска, при
управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел
„Ксара Пикасо“ с рег.№ *****-собственост
на С.Р.Б в посока бул. „Христо Ботев“ на гр.Бургас, нарушил правилата за
движение съгласно Закона за движение по пътищата /ЗДвП/, а именно:Чл.20 ал.2
„Водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране на скоростта на
движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността,
със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с
характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за
да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.Водачите са
длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато
възникне опасност за движението.“, като не е съобразил скоростта си на движение
с намаленото разстояние на видимост, което имал поради силната светлина на
слънцето отпред и от дясно по посоката му на движение и не е реагирал
своевременно на навлизането на
пешеходката В. Д. Ф. с ЕГН: ********** на пътното платно, като не е намалил
скоростта или спрял въпреки възникналата опасност за движението, с което по
непредпазливост е причинил смъртта й, настъпила на 26.07.2015г. в резултат на
черепно-мозъчна травма /контузия на малкия мозък и моста/ довели до срив на
жизнените функции- престъпление по чл. 343 ал.1 б.“в“, предложение първо,
вр.чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал. 2 от Закона за движение по
пътищата.
Съдебното производство се
проведе по реда на чл.371 т.2 НПК-съкратено съдебно следствие, като подсъдимият
призна изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния
акт ,като не пожела да се събират нови
доказателства за тези факти.
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението .
Сочи същото за доказано по несъмнен начин и категоричен начин,при признаване на
фактите изложени в обвинителния акт.
Предлага на подсъдимият да бъде наложено
наказание лишаване от свобода за срок от
четири години, което съответно да бъде редуцирано на основание чл.58а ал.1 НК на 2 години и 8 месеца
лишаване от свобода ,което наказание да бъде изтърпяно ефективно. Предлага
подсъдимият да бъде лишен от правоуправление на МПС за срок от пет години и осем месеца .
Частният обвинител и неговият повереник изразяват
становище за доказаност на обвинението по несъмнен и категоричен начин. Молят
съда да определи наказание във вида и размера предложен от обвинението,а именно
2 години и 8 месеца лишаване от свобода,което следва да се изтърпи ефективно.
Молят съда ,подсъдимият да бъде лишен от правоуправление за предвидения в
закона максимален срок. Излагат съображения ,че в конкретния случай не следва
да се приема,че е налице съпричиняване от страна на пострадалата В.чева,тъй
като пешеходците можели да пресичат двулентови
двупосочни пътни платна не на пешеходни линии.
Защитата счита фактическата обстановка за установена
по безспорен начин , като с оглед прилагането на диференцираната процедура по
чл.371 т.2 от НПК пледира наказанието да
бъде определено към законовия минимум, като изпълнението му бъде отложено на
основание чл.66 ал.1 НК със съответен изпитателен срок. Защитникът прави
изявление за преквалификация на повдигнатото обвинение в такова по по чл.343а б.“б“ от НК, като посочва ,че били
налице доказателства,че подзащитният му е направил всичко зависещо от него в помощ
на пострадалата, като се е обадил на тел.112. Други действия и да е искал не би
могъл да предприеме,тъй като жената не трябвало да бъде премествана. Изразява
становище и за наличие на съпричиняване от страна на пострадалата, което
следвало съда да вземе предвид при индивидуализация на наказанието.
Подсъдимият в последната си дума изказва съжаление за
случилото се ,обръщайки се към частния обвинител /дъщеря на пострадалата/.
Желае минимална условна присъда.
ФАКТИЧЕСКА ОБСТАНОВКА:
Р.С.Б. е роден на ***г***, ****,
**** гражданин, **** образование, ***, ***, ***. Същият е правоспособен водач
от 2009г. До настоящият момент видно от Справка издадена от КАТ Бургас е
нарушил правилата за движение и санкциониран с НП само веднъж през 2010г.Има
допуснати и няколко незначителни нарушения на ЗДП,за които е получил фишове.
На 24.07.2015г. около 07.00 часа, в гр.Бургас,
подсъдимият Р.С.Б. управлявал лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара
Пикасо“ с рег.№ ****, като се движел по бул.“Сан Стефано“ в посока от
бул.“Княгиня Мария Луиза“ към бул,“Христо Ботев“. До него на предна дясна
седалка стоял св. В.В.Й., който бил негов приятел. Автомобилът бил собственост
на бащата на Б.- св. С.Р.Б.. Подс. Б. и
св. В.Й. отивали към дома на св.Й., който живеел в района на „Новата поща“ в
гр.Бургас.
Тази пътна
отсечка бул. “Сан Стефано“ била с две платна за движение във всяка посока,
разделени с остров, като всяко от платната било с две пътни ленти за движение.
В посока към бул.“Христо Ботев“, всяка пътна лента била със широчина от по 3.50
м. /три метра и петдесет сантиметра/ и обща широчина от 7м. /седем метра /,
разделени помежду си с хоризонтална маркировка M3 - единична прекъсната линия.
Подсъдимият се движел в лявата лента за движение, по прав участък, със сух
асфалт. Времето било ясно и слънчево, като слънцето греело силно отпред и
отдясно по посоката му на движение, като заслепявало Б., особено в зоната на периферното му зрение ,като намалявало разстоянието му на
видимост. Подсъдимият управлявал автомобила със скорост от 40.07 км/ч., с
опасна зона за спиране от 23.62м. /двадесет и три метра и шестдесет и два
сантиметра/, като приближавал Т-е образно кръстовище с с ул.“Ивайло“.
По същото време
пешеходката В. Д. Ф. с ЕГН **********, започнала да пресича пътното
платно отдясно наляво по посоката на
движение на автомобила. В този момент В.Ф., видно от заключението на
назначената повторна автотехническа експертиза, била на разстояние от мястото
на удара от минимум 42.63 метра , при бърз ход, който би изминала за 3.83
секунди и максимум от 72.57 метра, при бавен ход, който би изминала за 6.52
секунди.При обикновен ход пешеходката В.Ф. се намирала на 54,65 метра, който би
изминала за 4.91 секунди.
Б. имал
възможност да възприеме пресичащата жена,ако не е бил заслепен от слънцето и
техническа възможност да спре и да избегне удара с В.Ф., която била извън
опасната му зона за спиране и при трите скорости на пешеходката.
Подсъдимият възприел пресичащата пешеходка на
разстояние от 14.46 м. /четиринадесет метра и четиридесет и шест сантиметра/
преди мястото на удара, след което предприел аварийно спиране. При управление с
посочената скорост от 40,07 км/ч според вещото лице от Допълнителната СТЕ ,
местоположението на пострадалата към
момента на стъпването й на пътното платно
попада извън опасната зона на автомобила, т.е. Б. е имал обективна
възможност да намали и да спре
автомобила и да предотврати произшествието. Тази скорост от 40,07 км/ч била
същата, с която автомобила се движел до този момент, като в момента на удара,
той не бил започнал ефективно спиране.
Мястото на удара по ширината на пътното платно се
намирало на разстояние от 0.87м. /осемдесет и седем сантиметра/ вляво от
разделителната линия, по посока на движение на автомобила, съответно на 4.37м.
/четири метра и тридесет и седем сантиметра/ от десния край на пътното платно.
Автомобилът ударил пешеходката В. Д. Ф. с предната си
дясна част в левия крак, който бил изнесен напред, а десния и крак бил опорен
(стъпил на земята), и в областта на таза от лявата страна. Поради изнесеният
напред ляв крак, тялото на В.Ф. се завъртяло около надлъжната си ос в посока на
часовниковата стрелка /надясно/, било повдигнато на предния капак, ударило се с
дясното рамо в предния капак на около 30 см. от долния край на предното стъкло,
а главата на пешеходката се ударила в долния край на предното стъкло. След това
тялото било носено и отхвърлено напред на 10.16м. /десет метра и шестнадесет
сантиметра/, като автомобила спрял на 1м. /един метър/ преди нея.
При настъпилото ПТП с автомобила, В. Д. Ф. получила
ожулване на 40 см. от петата, масивно кръвонасядане с размери 26/14 см. по
левия крак на 80 см. от петата, счупване на лява срамна (пубисна ) кост,
контузия на главата, хигром на мозъка в дясно, исхемия на мозъка в басейна на
дясна средна мозъчна артерия, събарахноидален кръвоизлив в дясно, кръвоизливи в
малкия мозък и в моста.
След удара св. В.В.Й. погледнал през прозореца на
автомобила и видял само краката на В.Ф. След това св. В.Й. и подс.Р.Б. излезли
извън автомобила и видели пешеходката В. Д. Ф., която лежала на земята на метър
пред автомобила. Тя била в съзнание. Б. в 06.53 часа се обадил на телефон 112 и
съобщил за станалото ПТП. Св.Й. се приближил до лежащата на пътя пострадала,но
не видял около нея кръв. На мястото на произшествието дошли и други хора, като
казали да не местят В.Ф. Малко след това на мястото дошла линейка с екип от
ФСМП. След това незабавно В. Д. Ф. била транспортирана в МБАЛ Бургас, като
същата била контакта и адекватна. Б.
останал на място и изчакал идването на органите на МВР.
Малко след това пристигнали и служителите на 01 РУ при
ОДМВР Бургас свидетелите И.Д.К. и Н.В.Н., които установили самоличността на
подс. Б. и св.Й. и запазили мястото на произшествието. След тях на мястото
пристигнали служителите на Сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Бургас, св.К.С.Х. и
св.С.С.Б..
На място св.К.С.Х. тествал Р.С.Б. за наличие на
алкохол в кръвта с техническо средство „Дрегер 7510“ с № ARBB 0076, който отчел
нулеви показания.
На подс. Р.С.Б. бил съставен адм. акт с
бл.№ 160367 за нарушение по чл.20 ал.2 от ЗДвП, в който той след като се
запознал със съдържанието му заявил, че е бил заслепен от слънцето и не можал
да види пресичащата жена.
В МБАЛ Бургас от В. Д. Ф. била взета кръв за
изследване за алкохол. Видно от изготвената химическа експертиза /стр.14/
извършеното изследване за алкохол е показало отрицателен резултат за наличието
на такъв в кръвта на пострадалата В. Д. Ф.
При приемането й в болницата на 24.07.2015г. сутринта,
В. Д. Ф. била адекватна. Тя разговаряла с лекарите в болницата, а след това и с
дъщеря си - св.М.А.Д.. Около 11.30 часа състоянието на В.Ф. се влошило, след
това изпаднала в кома. Същият ден следобед била настанена в реанимация, където
починала на 26.07.2015г .
В хода на разследването са назначени и изготвени
съдебно-медицинска експертиза на труп, повторна автотехническа експертиза,
комплекса съдебномедицинска и автотехническа експертиза и допълнителна
съдебномедицинска експертиза,
Видно от заключението на вещите лица по СМЕ , върху трупа на В. Д. Ф. са установени
множество травматични увреждания - ожулване на 40 см. от петата, масивно
кръвонасядане с размери 26/14 см. по левия крак на 80 см. от петата, счупване
на лява срамна (пубисна ) кост, контузия на главата, хигром на мозъка в дясно,
исхемия на мозъка в басейна на дясна средна мозъчна артерия, събарахноидален
кръвоизлив в дясно, кръвоизливи в малкия мозък и в моста.
Непосредствена причина за настъпилата смърт е
черепно-мозъчната травма /контузия на малкия мозък и в моста/, довели до срив
на жизнените функции на пострадалата.
Фрактурата на таза и нараняванията по левия крак
отговарят да са причинени от удар с предната част на л.а. Експертизите приемат,
че контузията на главата, хигром на мозъка в дясно, исхемия на мозъка в басейна
на дясна средна мозъчна артерия, събарахноидален кръвоизлив в дясно,
кръвоизливи в малкия мозък и в моста са причинени от удара на главата на
пострадалата в долния край на предното стъкло на автомобила.
При извършените съдебно-медицинска експертиза на труп,
повторна автотехническа експертиза, комплекса съдебномедицинска и
автотехническа експертиза и допълнителна съдебномедицинска експертиза вещите
лица еднозначно приемат, че смъртта на В. Д. Ф. е в пряка причинна връзка с
причиненото от автомобила нараняване по главата при настъпилото ПТП. Този извод
се подкрепя изцяло и от съдебния състав, който категорично приема, че
настъпилата смърт на Ф. е в причинно-следствена връзка и в резултат на причиненото й увреждане при настъпилото ПТП.
Така изложената фактическа обстановка се потвърждава
от събрания по делото доказателствен материал, а именно от разпитаните по делото свидетели, от протокол за оглед на местопроизшествие и от
изготвените съдебно-медицинска експертиза, повторна автотехническа експертиза,
комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза , допълнителна
съдебно-медицинска експертиза както и от изисканите редица писмени
доказателства.
ПРАВНИ ИЗВОДИ:
От
събраният по делото доказателствен материал се установи по несъмнен и
категоричен начин, че подсъдимият Б. е осъществил от обективна и субективна
страна състава на чл. 343 ал.1
б.“в“, предложение първо, вр.чл.342 ал.1 от НК, във връзка с чл.20 ал. 2 от
Закона за движение по пътищата, като на
24.07.2015г. около 07.00 ч. на бул.»Сан Стефано» преди Т-образно кръстовище с
ул.»Ивайло», в гр.Бургас, обл.Бургаска, при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил марка „Ситроен“, модел „Ксара Пикасо“ с рег.№ *****-собственост
на С.Р.Б., в посока бул. „Христо Ботев“ на гр.Бургас,
нарушил правилата за движение съгласно чл.20 ал.2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/.
Скоростта ,с която е управлявал подсъдимия безспорно е
несъобразена с конкретните пътни условия, най вече с ограничената видимост на
водача в посока на предната и дясна част
на автомобила , поради заслепяването му от слънцето.
Произшествието нямало да настъпи и ако пешеходката В. Д. Ф. преди да навлезе в
пътното платно се е съобразила с разстоянието до приближаващото МПС и с
неговата скорост на движение и би изчакала да премине приближаващия
автомобил,както и ако бе тръгнала да пресича пътното платно на обозначените за
това места.
Изяснено е, че В.Ф. е била в клинично здраве към
момента на инцидента. Тя е имала хронични заболявания, които са
благоприятствали смъртния изход, но не са го причинили. В конкретния случай
причината за смъртта е травмата на главата и мозъка, която се намира в пряка в
причинна връзка с настъпилото пътно-транспортно произшествие.
Изяснено е, че в причинна връзка с настъпилото
пътно-транспортно произшествие, освен поведението на подс. Б., който не е
съобразил скоростта си на движение с намаленото и ограничено разстояние на видимост, което имал поради
силната светлина на слънцето отпред и от дясно по посоката му на движение и не
е реагирал своевременно на навлизането на пешеходката В. Д. Ф. на пътното
платно , не е намалил скоростта или спрял въпреки възникналата опасност за
движението, се намира и поведението на пострадалата пешеходка В. Д. Ф., която е
предприела пресичане на неразрешено за това място като не е съобразила
движението си с разстоянието до приближаващият автомобил.
Безспорно се установи от доказателствения материал ,че
подсъдимият в нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП не е съобразил скоростта си на
движение с конкретните условия на видимост в този ранен час на деня,момента,в
който изгрява слънцето, което обстоятелство е ограничило несъмнено видимостта
на водача. Светлината на слънцето е пречела на Б. да възприеме в цялост пътното платно особено пред автомобила и в
дясната му част ,от където всъщност се е появила и пострадалата. След като
обективно не е виждал част от пътя Б. е следвало да намали скоростта си на движение с оглед липсата на
видимост и при възникване на препятствие
да успее да спре и да предотврати настъпването на ПТП. Според Повторната АТЕ
/стр.171 от ДП/,която съдът кредитира при изграждане на фактическите си и
правни изводи произшествието е било
предотвратимо ако Б. се е движил със
съобразена скорост от 27,47 км/ч. Тогава
той е имал възможност да възприеме опасността и да предотврати удара чрез
спиране. От друга страна при толкова силна слънчева светлина заслепяваща очите на водача е следвало да се използва
сенника на автомобила, който по възможност
да ограничи поне частично проникването на слънчевите лъчи ,което би отворило видимост на водача по целия периметър на пътното платно. Като е
продължил да управлява автомобила без да се съобразява с ограничената видимост
на пътя подсъдимия е довел до настъпване на общественоопасния резултат.
На следващо място безспорно се установи причинно
следствената връзка между виновното поведение на Б. ,изразяващо се в нарушаване
правила за движение регламентирани в чл.20 ал.2 ЗДП и настъпилия вредоносен
резултат,а именно смъртта на В. Ф. Управлението на автомобила с несъобразена
скорост спрямо ограничената видимост на водача заслепен от слънцето е довело до обстоятелството подсъдимия да не
възприеме възникналото препятствие на пътя, а именно пресичащата жена Ф. и
обективната му невъзможност да спре и да предотврати произшествието.
Съдът не кредитира изготвената първоначална
автотехническа експертиза, тъй като същата е непълна, необоснована и не
изяснява в пълнота механизма на възникналото произшествие. Съдът дава кредит на
доверие на повторната АТЕ предвид нейната пълнота и компетентност, още
повече,че предвид диференцираната процедура ,по която се развива настоящото
производство /чл.371 т.2 НПК/, съдът следва да съобразява изложените фактически
положения в обстоятелствената част на обвинителния акт,които подсъдимият признава изцяло . Обвинението е
изложило фактическата рамка на обстоятелствата в обвинителния акт изцяло и въз основа на повторната АТЕ.
Относно доводът на защитата,че настъпилия вредоносен
резултат и причинноследствената връзка за настъпването му са опосредени от
предходното здравословно състояние на пострадалата,съдът намира същото за
неоснователно.Съдът не споделя това възражение,предвид изготвената и приета по
делото Допълнителна СМЕ изготвена от проф.д-р Р.,която изрично посочва, че
описаните хронични заболявания на В. Ф. са терена,който само променя
реактивността и динамиката на организма
спрямо всякакви външни въздействия,но те не са причина за настъпилия смъртен
изход. Вещото лице изрично констатира,че пострадалата Ф. е била в добро
клинично здраве към момента на инцидента.Въпреки по-лекия удар и полученото
сътресение на мозъка на Ф. ,вещото лице посочва ,че то също може да доведе до
смърт с оглед индивидуалното състояние на пострадалия, неговата възраст ,тъй като представлява стрес за организма,
който по различен начин се отразява при различните хора. Вещото лице
заключава,че цялостното много бързо влошаване на състоянието на Ф./малко повече
от 2 денонощия/е основание да се приеме налична причинно-следствена връзка
между причинените от катастрофата травми и увреждани ,макар и не тежки и
настъпилия вредоносен резултат –смъртта на В. Ф.
Съдебният състав не споделя възражението на защитата и
относно преквалификацията на деянието по чл.343а б.“б“ от НК,а именно,че Б. е
направил всичко зависещо от него за оказване помощ на пострадалата. Липсват
доказателства в тази насока относно наличие на такива действия от страна на
подсъдимия. Единствено обаждането на тел.112 не е достатъчно да обоснове правен
извод,че подсъдимият е направил всичко възможно за оказване на помощ на
пострадалата. Доводите на защитата,че той не можел да направи нищо друго,
защото не трябвало да се премества пострадалата докато дойде Бърза помощ са
неоснователни и целят да оправдаят бездействието на подсъдимия. От друга страна
уврежданията настъпили от удара и
мозъчната травма,която е и причината за настъпилата смърт не са били обективно
видими/нямало е кръв около пострадалата/
и е нямало как подсъдимия да окаже помощ при липса на обективни външни
животозастрашаващи находки /например
кръв около и под главата и т.н./.
Липсата на оказана помощ на пострадалата от страна на подсъдимия се потвърждава
и от от показанията на единствения
очевидец св.В.Й. който посочва,че Б. е излязъл от автомобила и е започнал да звъни по телефона на тел.112,а само св.Й.
се е доближил до падналата на земята пострадала жена и установил,че никъде около нея няма кръв.
Минаваща случайно до мястото жена е
забранила да се мести пострадалата,точно защото няма видими следи какви
увреждания са настъпили и от каква помощ се нуждае пострадалата. В този смисъл
липсват действия от страна на подсъдимия ,които да обективират съставомерност
по чл.343а б.“б“ от НК,поради което възражението на защитата в тази насока
следва да се отхвърли като неоснователно и необосновано..
От субективна страна
подсъдимият е извършил деянието при форма на вина непредпазливост, в нейната
форма-небрежност, като същия не е предвиждал настъпването на общественоопасните
последици, но е имал обективна
възможност да осъзнава и контролира действията и постъпките си и е бил длъжен да
предвиди последиците. Напълно безотговорно и съзнателно Б. въпреки възникналата ограничена видимост от
слънчевите лъчи пред автомобила и вдясно
от него не е предприел никакви мерки да
намали скоростта, с която се е движил, като в действителност се е движил на
„сляпо“ по пътното платно и въпреки това не е намалил
дори скоростта си на движение в този момент. Ако бе съобразил скоростта си с
ограничената видимост в този ранен утринен час, когато слънцето изгрява и
действително блести в очите и води до
ограничаването на видимостта или
бе свалил сенника си, би могъл да възприеме възникналото препятствие на пътя ,а
именно пешеходката В. Ф.,която е предприела пресичане на необозначено за това
място тръгвайки именно от дясната част
по посока движението на автомобила
и да предотврати настъпването на тежките последици.
ОПРЕДЕЛЯНЕ НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по по
чл.343 ал.1, б. „в", вр. чл.342, ал.1 от НК вр.чл.20 ал.1 ЗДП и чл.20 ал.2
ЗДП законът
предвижда наказание лишаване от свобода
от две години до шест години.
Съдът при определяне на наказанието
взе предвид като смекчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства
изразеното съжаление и разкаяние, младата му възраст, както и наличието на
съпричиняване от страна на пострадалата,която е пресичала пътното платно на
необозначено за това място.
От друга страна съдът отчете наличието на отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно високата степен на обществена опасност на деянието,
които деяния отчитат завишен ръст в
последните години и отявлен обществен отзвук сред обществото,както и обременено
съдебно минало на подсъдимия, което безспорно завишава и степента на
обществената опасност на личността му.
Предвид горното съдебният състав , определи наказанието на Б.,
като му наложи наказание лишаване от свобода малко над законовия минимум за срок от 3 години ,
което наказание след като редуцира с една трета определи на лишаване от
свобода за срок от 2 години. Съдът определи наказанието малко над предвидения в
закона минимум предвид предходните осъждания ,както и като взе предвид наличните
неблагоприятни характеристични данни изхождащи от Справката му за съдимост
,от която е видно и последващо осъждане
с влязла в сила присъда по НОХД №255/2016г.
на РС Несебър ,влязла в законна сила на 26.02.2016г.
Съдът намира, че за
постигане целите на наказанието предвидени в чл.36 от НК , изпълнението на наказанието на Б. следва да се отложи с изпитателен срок от
четири години,като по този начин според съда би се постигнал превъзпитателен и
превантивен ефект по отношение на неговата личност.
Съдът лиши на основание чл.343г от НК вр. с чл.37 т.7 от НК
подсъдимият Р.Б. от правото да управлява моторно превозно средство за срок от две
години. Съдът определи това
наказание предвид данните по делото,че
същия като правоспособен шофьор от 2009г до настоящия момент има допуснато само
едно нарушение на правилата по ЗДП санкционирано с наказателно постановление и
то през 2010 г. Отчете също и наличие на няколко фиша,които са свързани с
незначителни нарушения на правилата за движение. В този смисъл съдебният състав
може да обоснове извод ,че Б. е примерен водач, който се стреми да спазва
правилата за движение и не може да се обозначи
като системен нарушител .Определеното наказание лишаване от
правоуправление в достатъчна степен ще допринесе за поправянето и
превъзпитанието ,както и ще му даде възможност да осмисли поведението си занапред при управлението на автомобил.
Съдът на основание чл.189 ал.3 НПК осъди подсъдимият Р.
С. Б., ЕГН: ****** да заплати на частния обвинител М. А.Д., ЕГН:***направените
от нея разноски в размер на 1350 лв./хиляда триста и петдесет лева,/
,представляваща сума за адвокатско възнаграждение по досъдебното и съдебното
производство.
Съдът на основание чл.189 ал.3 НПК
осъди подсъдимият Р.С.Б., ЕГН: **********
на основание чл.189 ал.3 НПК да заплати
в полза на държавата по сметка на
ОД-МВР-Бургас сумата от 1781,69 лв. / хиляда седемстотин осемдесет и един лева и шестдесет и девет стотинки / ,
представляващи разноски по досъдебното производство.
Мотивиран от горното съдът постанови
присъдата .
ПРЕДСЕДАТЕЛ: