Присъда по дело №410/2022 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 410 по описа за 2022г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимата Е.С.Ц. е предаден на съд по обвинение по чл.206, ал.1 от
НК, за това, че на 01.05.2021г., в гр.Варна, противозаконно присвоила чужда
движима вещ, която владеела - мобилен телефон марка „Самсунг Галакси А
41 Блу“, ведно със СИМ-карта, на обща стойност 318,75 лв., собственост на
П.Т.А..
Пострадалото лице П.Т.А. не предявява граждански иск против
подсъдимата за причинени имуществени или неимуществени вреди.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в
сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимата за разглеждане на делото по диференцираната процедура на
гл.27 от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото
незабавно след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимата признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Моли подсъдимата да бъде призната за виновна и предлага на съда да бъде
определено наказание ”лишаване от свобода” за срок от шест месеца,
изтърпяването на което да бъде отложено по реда на чл.66, ал.1 от НК.
В хода на съдебните прения защитникът- адв.Николова изразява
съгласие със становището на прокурора. Моли за определяне на наказание,
изтърпяването на което да бъде отложено за подходящ изпитателен срок,
което да бъде редуцирано съобразно нормативните изисквания.
Подсъдимата заявява, че разбира в какво е обвинена и се признава за
виновна, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласна с тях. В последната си дума моли за снизхождение.
След преценка на самопризнанията на подсъдимата в съвкупност със
събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
1

Подсъдимата приемала наркотици и общувала с други наркотично
зависими лица. На 01.05.2021г. тя се уговорила в социална мрежа да се
срещне със свидетелите П.К.П. и П.Т.А.. Тримата отишли в изоставена къща
на ул.“Зограф“ в гр.Варна и започнали да пушат наркотични вещества. Малко
по-късно подсъдимата помолила св.А. да й услужи с мобилния си телефон, за
да се обади на майка си, като обещала след това да върне апарата.
Пострадалият се съгласил и й предоставил мобилния си телефон марка
„Самсунг Галакси А 41 Блу“, ведно с поставената в него СИМ-карта. Ц. взела
апарата и излязла извън сградата, но решила да не връща вещта, а да я заложи,
за да се сдобие с парични средства, с които да си закупи наркотици. С това
намерение тя се отдалечила от сградата и отишла в Заложна къща „Одисей“,
намираща се на ул.“Капитан Райчо“ №2А в гр.Варна. Там тя поискала да
заложи телефона, за който заявила, че е нейна собственост. Свидетелят
Константин Каменов Василев, който работел в обекта в този момент, поискал
личната карта на подсъдимата и записал данните й, като съставил заложен
билет №38215. Подсъдимата попълнила и декларация, в която удостоверила,
че е собственик на телефона. За апарата извършителката получила сумата от
140 лева, които използвала за свои нужди. Междувременно св.А. решил да се
прибира и потърсил Ц., при което установил отсъствието й. Помолил св.П. да
й се обади по телефона, но тя не отговорила на обаждането. В продължение на
няколко дни пострадалият опитвал да си върне апарата със съдействието на
св.П., но опитите му останали неуспешни и той подал сигнал за случая в
Първо РУ при ОД на МВР-Варна. Било образувано досъдебно производство,
като в хода на разследването било установено, че след изтичането на срока на
договора по залог телефонът е продаден на неустановено лице.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, която признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетелите П.Т.А., Тамара П.а А.а,
П.К.П. и Константин Каменов Василев, от заключенията по назначените
съдебно-оценителна експертиза и съдебно-психиатрични експертизи, както и
от останалите писмени доказателства, приложени към ДП. Доказателствата са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в своята съвкупност
кореспондират на самопризнанието на подсъдимата и установяват по
безспорен начин описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка. Същевременно по делото липсват доказателства,
които да разколебават фактическите изводи на съда относно съответствието
на направеното самопризнание със събраните на досъдебното производство
доказателства.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл.206,
2

ал.1 от НК. Обсебване е налице, когато лице получи на някакво правно
основание (определено конкретно - било по силата на договор, устно
разпореждане или фактическо предаване) чуждо имущество да го владее или
пази, но извърши с него неправомерен акт на имуществено разпореждане в
свой личен или чужд интерес, като по този начин манифестира
недвусмислено промяната на отношението си към него като към свое
(Решение № 88 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3161/2011 г., I н. о., НК). В
случая подсъдимата е получила фактическа власт върху чужда вещ
(собственост на св.А.) посредством фактическо предаване на апарата за
послужване. След това Ц. противозаконно се разпоредила като със своя и
следователно присвоила процесната чужда движима вещ, върху която
упражнявала фактическа власт, т.е. владеела, с което осъществила състава на
престъплението, в което е обвинена. Присвоителното намерение е
обективирано по несъмнен начин от извършените от подсъдимата действия
по залагането в заложна къща на вещта, която представила за своя и
разпореждането с получената за апарата сума в своя полза.
Престъплението е извършено с пряк умисъл, като извършителката е
съзнавала неговия общественоопасен характер и е искала настъпването на
общественоопасните му последици.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимата се установява,
че същата е осъждана и за други престъпления против собствеността, за които
са й налагани наказания пробация.
От заключението на назначената на досъдебното производство
съдебно-психиатрична експертиза е видно, че подсъдимата не страда от
психично заболяване в тесния смисъл на думата. Налице са психични и
поведенчески разстройства, дължащи се на комбинирана употреба на
психоактивни вещества. Синдром на зависимост към хероин. Както при
извършването на деянието, така и понастоящем обаче Ц. е могла да разбира
свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, като
може да участва пълноценно в наказателното производство.
При определянето на наказанието на подсъдимата съдът отчете като
отегчаващи обстоятелства наличието на осъждания за други престъпления
против собствеността, от което се налага извода за повишената й обществена
опасност и за изразената й склонност да извършва подобни престъпления.
Като смекчаващи обстоятелства съдът отчете пространно изразеното
съжаление, направените самопризнания в хода на досъдебното производство,
тежкото й материално положение (няма данни лицето да получава доходи и
да притежава имущество) и най-вече наличието на психични и поведенчески
разстройства, които несъмнено са улеснили вземането на решение за
извършването на престъпление. Като взе предвид и неособено високата
стойност на отнетата вещ много по-ниска от установената за страната МРЗ
(равностойността на предмета на престъплението при престъпленията против
собствеността има важно значение за степента на обществената опасност на
3

деянието, а оттам и за определяне на наказанието), съдът намира, че в случая
са налице многобройни смекчаващи обстоятелства, като прецени, че и най-
лекото, предвидено в закона наказание би се оказало несъразмерно тежко,
поради което и на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК определи на подс.Ц.
наказание “лишаване от свобода” под най-ниския предел, предвиден в закона.
Съдът прие обаче, че наказанието следва да бъде определено над
минималния, допустим от закона размер, с оглед наличието и на изложените
отегчаващи обстоятелства, като счете, че за постигане целите по чл.36 от НК
е необходимо наказание от шест месеца лишаване от свобода. Предвид
неособено невисоката степен на обществена опасност на деянието и с оглед
данните, че подсъдимата е включена в метадонова програма, съдът намери, че
не е необходимо наложеното наказание да бъде изтърпяно реално, поради
което отложи изтърпяването му по реда на чл.66, ал.1 от НК за изпитателен
срок от три години.
На основание чл.59, ал.1, т.1 от НК съдът зачете времето, през което
подсъдимата е била задържана по мярка за неотклонение „задържане под
стража“ по настоящото дело, в случай, че наказанието бъде приведено в
изпълнение.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимата
направените разноски в размер на 458,50 лева, които следва да бъдат
заплатени по сметка на ОД на МВР – Варна.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:
4

Номер на акта:	127
Дата:	9 юни 2022 г. (в сила от 25 юни 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20223110200410
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	1 февруари 2022 г.

Присъда по дело №410/2022 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите