№ 2022г.,
гр. Варна
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД,
Двадесет и трети състав на осми февруари две хиляди двадесет и втора година в публично заседание в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪДИЯ: НАТАЛИЯ ДИЧЕВА
при секретаря Пенка Михайлова, като разгледа
докладваното от съдия Дичева адм. дело №621 по описа на съда за 2021г., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145, ал. 1 от Административнопроцесуалния
кодекс, вр. чл. 26 и сл. от Закона за гарантиране вземания на работниците и
служителите при несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/.
Образувано
е по жалба на С.И.Г. ***, против Разпореждане №4506-40-04 от 13.01.2021г. на Директор на фонд
„Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на основание
чл.26 ал.3 от Закона за гарантиране вземания на работниците и служителите при
несъстоятелност на работодателя /ЗГВРСНР/ във вр. чл. 10 ал.1 от Наредбата за
реда и начина за информиране на работниците и служителите и за отпускане и
изплащане на гарантираните вземания при несъстоятелност на работодателя
/НРНИРСОИГВНР/е отказано на Г. изплащане на гарантирано вземане.
Жалбоподателят
поддържа, че оспорения акт е издаден при неправилно приложение на материалния и
процесуалния закон. Сочи, че разпореждането е постановено при непълнота на
доказателства и липса на активност от страна на административния орган.
Работодателят е длъжен да информира работниците и служителите си за датата на
вписване на решението за несъстоятелност и реда за получаване на гарантирани
вземания по ЗГВРСНР, за което Г. не е уведомен.
Работодателят не е изпълнил задължението си по чл. 4 ал.2 и 2 от
НРНИРСОИГВНР, не е изготвил Справка по образец за броя и размера на
неизплатените възнаграждения и обезщетения. Г. не е наясно дали е подадена
декларация по чл. 5 ал.2 от Наредбата, но вероятно това е така, предвид
изнесените в отказа данни, че поисканите данни по чл. 5 ал.2 не са предоставени
на проверяващите от НОИ в хода на извършена проверка. Гарантираното вземане се
отпуска, чрез подаване на заявление-декларация, като за невярно деклариране е
предвидена наказателна отговорност. В случая липсват каквито и да е документи
предоставени от работодателя, а отказа е обоснован с липса на представени
документи от страна на Г.. Работодателят не е изпълнил задълженията си, което
рефлектира върху правната сфера на жалбоподателя. В т.д. № 511/2020г. по описа на ВОС, по което
работодателят "Терек" ЕООД е обявен в несъстоятелност са налице
доказателства, че дружеството не е заплатило трудовите възнаграждения на 87% от
работниците и служителите си. Това е видно и от факта, че производството по
несъстоятелност е инициирано от Инспекция на труда, поради неплащане на трудови
възнаграждения. При проверка в Инспекция по труда също биха били открити
документи относно неизплатените възнаграждения на Г.. Това налага извод, че при
коректно извършена проверка от страна на ТП на НОИ биха били открити нужните
доказателства, а именно, че за последните месеци от работата на жалбоподателя в
обявеното в несъстоятелност дружество не е получавал възнаграждение. Моли да се
отмени постановения отказ и да бъде постановено изплащане на дължимото вземане,
в алтернативност поддържа да се отмени акта и да се върне на административния
орган за ново произнасяне. В с.з. процесуалния представител на жалбоподателя
поддържа жалбата и моли да се уважи.
Ответникът
по жалбата - Директорът на фонд „ГВРС“ , чрез процесуалния си представител,
оспорва жалбата. Счита, че акта е постановен при спазване на процесуалните
правила и материалния закон.
Съдът като
обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност,
съобрази доводите на страните и извърши цялостна проверка на оспорения акт във
връзка с правомощията си по чл. 168 от АПК, намира за установено следното:
На 25.08.20г. е депозирано заявление-декларация за отпускане на гарантирано
вземане по ЗГВРСНР от С.Г., в което е декларирано, че е работил в "Терек"
ЕООД, от 27.09.18г. до 06.11.2019г. на
длъжност „охранител“ , като трудовото му правоотношение било прекратено на 06.11.2019г.
Към заявлението е приложено удостоверение за банкова сметка ***.
С решение № 260161 /
05.08.2020 г. на Варненски окръжен съд, вписано в Търговския регистър и
регистъра на юридическите лица с нестопанска цел на 06.08.2020г., е открито
производство по несъстоятелност на „ТЕРЕК” ЕООД, ЕИК *********, постановено е
прекратяване дейността на дружеството, същото е обявено в несъстоятелност и е
спряно производството по несъстоятелност. По време на възложената със заповед №
ЗГ-5-03-00810687 / 15.09.2020г.на директора на Териториалното поделение на
Националния осигурителен институт (НОИ) - Варна проверка, по реда на чл. 5, ал.
1 от НРНИРСОИГВНР при работодателя „ТЕРЕК” ЕООД, ЕИК ********* са издадени
задължителни предписания № ЗД-1- 03-00814468 / 23.09.2020г., изпратени е писмо
с обратна разписка до седалището на “ТЕРЕК” ЕООД (върнато като неполучено). В
задължителните предписания е изискано предоставяне на: съдебно решение за
откриване на производство по несъстоятелност; удостоверение за актуално
състояние; копие от обявата по чл. 3 от Наредбата за реда и начина на
информиране на работниците и служителите и за отпускане и изплащане на
гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя /НРНИРСОИГВНР/;
годишна данъчна декларация по чл. 92 от ЗКПО за 2018 и 2019г.; първични
счетоводни документи, удостоверяващи най-малко 12 месеца осъществяване на
дейност преди началната дата на неплатежоспособност /01.03.2019г./,
удостоверения от банка за финансова активност; справка до кога са изплатени
трудовите възнаграждения, счетоводни документи-месечни салда и движение по
сметки за разходи за заплати, каса, банка и разходни касови ордери; поименни
справки за размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения дължими от работодателя по КТ и други нормативни актове,
приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР; декларация за осъществяване на
дейност приложение № 2 към чл. 5, ал. 2 от НРНИРСОИГВНР за осъществяване на
дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на неплатежоспособност; списък
на лицата по чл. 7 от ЗГВРСНР; справка за частично изплатени трудови
възнаграждения по касов и банков път; ведомости за заплати за периода
м.03.2018г.-м.11.2019г. и рекапитулациите към тях; дневник по чл. 6, ал. 1 от
НПОПДОО, досиетата на лицата.
По издадените задължителни предписания в ТП на НОИ - Варна не са
предоставени изискуемите документи за извършване на проверка по ГВРС. Поради
непредставяне на изискуемата за проверката счетоводна документация, поименни
справки за начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и обезщетения и
остатъци за изплащане, не може да бъде извършена проверка, установяваща размера
на неизплатените възнаграждения и/или остатъци за изплащане.
Обстоятелството, че има начислени, но неизплатени трудови възнаграждения и
парични обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други
нормативни актове се удостоверява чрез издаден официален документ - Справка за
размера на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични
обезщетения, дължими от работодателя по Кодекса на труда и други нормативни
актове, приложение № 1 към чл. 4, ал. 1 от НРНИРСОИГВНР. Жалбоподателят С.Г. не
е представил справка от работодателя за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, която е задължителна и без която не може да се удостовери наличието на такива.
Изготвено е задължително
предписание от 23.09.2020г. до "Терек" ЕООД, с което са изискани
съдебно решение за откриване на производство по несъстоятелност, удостоверение
за актуално състояние, копие от обявата по чл. 3 от НРНИРСОИГВНР, ГФО за 2019г.,
първични счетоводни документи, поименни справки за размера на начислените, но
неизплатени трудови възнаграждения, декларация за осъществяване на дейност
най-малко 12 м. преди началната дата на неплатежоспособност, списък на лицата
по чл. 7 от ЗГВРСНР, справка за изплатени частично трудови възнаграждения,
ведомости за заплати, досиета на наети лица, дневник за издадени болнични
листи.
На 25.09.2020г. е изготвено писмо до управителя на "Терек" ЕООД с
което му е изпратено задължително предписание. Предписанието е изпратено и върнато в цялост - с отметка непотърсен.
Издадена е заповед за извършване на проверка за начислени, но неизплатени
трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от работодателя. Издадена
е и заповед за извършване на ревизия по разходите на ДОО за периода от вписване
на "Терек" ЕООД в ТР.
На 13.01.2021 г. е
издадено разпореждане № 4506-40-04 от Директора на фонд "ГВРС", с
което на осн. чл. 26 ал.3 от ЗГВРСНР, вр. чл. 10 ал.1 от НРНИРСОИГВНР е
отказано изплащане на гарантирано вземане на С.И.Г.. Като мотиви за отказа е посочено, че на
"Терек" ЕООД са издадени задължителни предписания, като са изискани
редица документи, които не са представени. Поради непредставянето им, не може
да бъде извършена проверка, установяваща размера на неизплатените
възнаграждения или остатъци за изплащане.
Посочено е, че начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя по КТ се удостоверяват с официален документ - справка за размера
на начислените, но неизплатени трудови възнаграждения и парични обезщетения,
дължими от работодателя по КТ, приложение №1 към чл. 4 ал.1 от НРНИРСОИГВНР. С.И.
не е представил справка от работодателя за начислени, но неизплатени трудови
възнаграждения и парични обезщетения, която е задължителна и без която не може
да се удостовери наличието на такива. Според ответната страна, доказателства за
това не могат да бъдат извлечени от наличните данни в НОИ, тъй като те съдържат информация за осигурителния доход,
броя на отработените дни, но не дават отговор на въпроса - начислени ли са и
неизплатени ли са трудовите възнаграждения и парични обезщетения, дължими от
работодателя. Отделно от това е посочено, че по делото не е представено влязло
в сила съдебно решение, с което работодателя е осъден да заплати трудово
възнаграждение или обезщетение на Г.. Поради изложеното, според
административният орган, не може да се извърши проверка на работодателя и да
бъде направена преценка на правото на гарантирано вземане на жалбоподателя.
При разглеждане на делото са извършени следните процесуални действия:
1/ Назначена е и приета ССЕ.
Според в.л., видно от платежните ведомости на персонала на „ ТЕРЕК“ЕООД и
платежни фишове на С.И.Г. за м.април, м.май, м.юни, м.юли, м.август,
м.септември и м.октомври 2019г., брутното трудово възнаграждение на
жалбоподателя по месеци е в следните размер: м.април 2019г. - 637,00лв.
м. май 2019г. -
598,50 лв.
м. юни 2019г. -
584,50 лв.
м. юли 2019г. -
586,25 лв.
м. август 2019г. -
560,00 лв.
м. септември 2019г. - 560,00 лв. м.октомври
2019г. -563,36лв.
В.л. заявява, че според Главна книга – сметка 421
“Персонал“ за периода 01.01.2019г.-31.12.2019г., Платежни ведомости на
персонала на „ТЕРЕК“ЕООД и платежни фишове на С.И.Г. за м. април, м.май, м.юни, м.юли, м. август, м. септември и
м.октомври 2019г., посочените брутни трудови възнаграждения на С.И.Г. са начислени в счетоводството на
„ТЕРЕК“ЕООД; За м.ноември 2019г. по счетоводни данни няма начислени трудови
възнаграждения. Поради липса на ведомости с положени подписи или подписани РКО
за плащане на трудовите възнаграждения в брой за периода м.април — м.ноември
2019г., експертизата не може по категоричен начин да отговори на въпроса, дали
начислените възнаграждения са платени.
Жалбоподателят има право на 20 дни платен годишен
отпуск според Трудовия му договор. За периода от назначаването му -
27.09.2018г. до освобождаването му от работа - 06.11.2019г. С.И.Г. има право на
22 дни платен годишен отпуск.
Обезщетението по чл.224 от Кодекса на труда на
жалбоподателя е в размер на 538,78 лв. (22 х 24,49=538,78 лв.) При запознаване
с Платежните фишове на С.И.Г. за м.април, м.май, м.юни, м.юли, м.август,
м.септември и м.октомври 2019г., експертизата констатира, че има начислен
извънреден труд по месеци и размери както следва: - м. април 2019г. - 63,00 лв.
„заработени часове “18 часа по 3,50 часова ставка; м. май 2019г. - 38,50лв.
„заработени часове “ 11 часа по 3,50 часова ставка; Посоченият извънреден труд
е включен в начисленото трудово възнаграждение.
Приети са всички първични счетоводни документи ,
с които е работило в.л. К..
Приложено
е съдебно решение на ВРС по гр.д. № 16313/2020г., с което е осъден „Терек“
ЕООД/в несъстоятелност/ гр.Варна да изплати на Г. сумата от 4828,64лв. ,
представляваща неизплатено брутно трудово възнаграждение за периода от м.04.2019г.
до 06.11.2019г. , ведно със законната лихва. С посоченото решение на ВРС
„тТерек“ЕООД е осъден да изплати на Г. сумата от 4450,76лв., представляваща
неизплатено възнаграждение за положен извънреден труд за периода от м.10.2018г.
до 06.11.2019г. Дружеството е осъдено да изплати на жалбоподателя и разходи за
транспорт в размер на 1452лв. , както и сумата от 1044,30лв. , представляваща
обезщетение за неизползван годишен отпуск.
При
така установеното от фактическа страна, съдът формира следните правни изводи:
Оспореното
разпореждане е издадено от компетентния за това орган, съгласно чл. 26 ал.3 от
ЗГВРСНР - Директор на фонд "Гарантирани вземания на работниците и
служителите". Обективирано е в изискуемата писмена форма.
Съгласно чл. 3 от ЗГВРСНР, гарантирани вземания на работниците и
служителите са начислени и неизплатени трудови възнаграждения, дължимо по
индивидуални и колективни трудови договори, парични обезщетения, дължими от
работодателя по силата на нормативен акт.
Нормата на чл. 4 ал.1 и 2 от ЗГВРСНР определя лицата, които могат да
ползват права - работници и служители, които са или са били в трудово
правоотношение с работодателя, по чл. 2
-ФЛ и ЮЛ, които наемат лица по трудово правоотношение и спрямо които може да се
открие производство по несъстоятелност по реда на ТР, независимо от срока му и
от продължителността на работното време, при условие, че работодателят е
осъществявал дейност най-малко 12 месеца преди началната дата на
неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността, посочена в решението по
чл. 6.
В НРНИРСОИГВНР е уреден редът и начинът за информиране на работниците
и служителите, както и за отпускане и изплащане на гарантираните вземания на
работниците и служителите при несъстоятелност на работодателя. Глава ІІ от
посочена Наредба сочи, че в 14 дневен срок от вписване на съдебното решение при
несъстоятелност, работодателят е длъжен да информира работниците и служителите
си за датата на вписването и за реда за получаване на гарантираните вземания по
ЗГВРСНР. Информирането се извършва по два начина, в зависимост от това дали
трудовото правоотношение е прекратено или не.
В срок от 21 дни от вписване на съдебното решение по чл. 6 ЗГВРСНР в ТР
работодателят изготвя за всяко правоимащо лице справка по образец съгласно
приложение № 1. Справката се изготвя в 3 екземпляра - за лицето, за ТП на НОИ и
за работодателя. Екземплярът за правоимащия работник или служител се връчва
лично или се изпраща чрез лицензиран пощенски оператор с обратна разписка.
Наредбата предвижда и извършване на проверка от страна на контролните органи на
НОИ, по реда на Инструкция № 1 от 3 април 2015г. В чл. 6 от Наредбата е предвидена възможност
работниците и служителите да оспорят данните в справката по чл. 4, като подадат
възражение.
В случая по делото не са представени доказателства, а и не се твърди, че
работодателят е изпълнил процедурата посочена в НРНИРСОИГВНР, нито е информирал
работниците за правата им по ЗГВРСНР, нито са издадени справки съгласно
приложение №1. Напротив от събраните по делото доказателства се установява, че
от работници в дружеството са подадени жалби и сигнали до ИА "Главна
инспекция по труда ", което е наложило извършване на проверки, при които
са дадени задължителни предписания за изплащане на трудови възнаграждения на работници,
съставени са и АУАН. В последствие
именно ИА "Главна инспекция по
труда " е депозирала и молба пред ВОС за обявяване несъстоятелността на
дружеството "Терек" ЕООД. Не е спорно между страните, че с Решение на
ВОС, постановено по дело по т.д. № 511/2020г
е обявена неплатежоспособността на работодателя „Терек“ ЕООД. От представените документи
е видно, че жалбоподателя е бил в трудови правоотношения с дружеството от 27.09.18г.
до 06.11.2019г., когато правоотношението е било прекратено. По изложените
доводи се налага извода, че са налице част от предпоставките визирани в чл.4 от
ЗГВРСНР.
Жалбоподателят е депозирал заявление-декларация за отпускане на гарантирано
вземане. Съгласно чл. 8 от Наредбата към заявлението-декларация се прилагат
справката по чл. 4 и възражението по чл. 6, ако има такова. Иванов не е приложил изискуемата справка по
чл. 4, а и липсват данни такава да е изготвена от работодателя. Съгласно чл. 8
ал.3 от Наредбата при приемането на заявлението-декларация с нередовности или
липсващи документи ТП на НОИ уведомява лицето в тридневен срок и му дава
необходимите писмени указания за отстраняване на нередностите. Ако в
седмодневен срок от уведомяването нередовностите не бъдат отстранени, ТП на НОИ
прави съответната преценка въз основа на наличните документи.
По делото не са представени доказателства, че на заявителя са дадени
указания да представи допълнителни документи, съгласно изискванията на
Наредбата, но въпреки това ответника е мотивирал отказа си с факта, че от Г. не
са представени такива доказателства. Това е съществено нарушение на
процесуалните правила.
Отказът
на административния орган, за отпускане на гарантираното вземане, е обоснован с
невъзможност за извършване на проверка от контролните органи на НОИ, поради
факта, че не е намерен представляващия дружеството, както и че не са
представени изискуемите документи за извършване на проверка. Следва да се
посочи, че съгласно нормата на чл. 9 от Наредбата ТП на НОИ разглежда
подаденото заявление-декларация и приложените към него документи, като ги
съпоставя с данните от констативния протокол, от Регистъра на осигурените лица
и от Регистър "Трудови договори", като въз основа на преценката
изготвя проект за разпореждане, което не е сторено.
Съдът
намира, че оспорения акт е постановен в
нарушение на изискванията на чл.35 АПК, тъй като не са изяснени всички
факти и обстоятелства релевантни за случая. Доказателствената тежест е изцяло
на административния орган. Именно поради неизплащане на трудови възнаграждения
„Терек“ЕООД е обявено в несъстоятелност.
По този начин административният орган е нарушил основният принцип по чл. 9
ал.2 АПК да се събират всички необходими доказателства, независимо дали има
искане от страните за това.
Административният
орган не е изложил съображения по какъв начин невъзможността да се извърши
проверка по определен нормативен ред отнема правото на заявителката да и бъде
изплатено гарантирано вземане, още повече, че задължение на юридическото лице в
несъстоятелност, а не на неговите работници и служители, е да предостави своя
архив, ведомости и книжа пред НОИ. Неизпълнението на това задължение не следва
да бъде вменено в тежест на трети правоимащи лица, каквито са неговите
работници и служители. В административното производство по издаване на
разпореждане за изплащане на гарантирано вземане или за неговия отказ, законодателят
е предвидил, че трябва да бъдат представени съответните доказателства. Не без
значение е и факта, че в хода на производството по несъстоятелност са изготвени
експертизи, при които е установено, че "Терек" ЕООД има задължения в
размер на 94577,67лв. Тези факти не са обсъдени от административния орган при
постановяване на оспорения акт, не са обсъдени и представените Регистър на
осигурените лица и от Регистър "Трудови договори", в които фигурира
жалбоподателя.
В случая отказа е
мотивиран не с липсата на условията посочени в закона, а поради липса на
документи, въз основа на които да се извърши преценка за правото на
заявителя. Доказването в административния процес е
дейност по издирване и установяване на правнозначимите факти.
Установяването на съществуването или несъществуването на фактическите
основания, посочени в административния акт, е в тежест на административния
орган. Той трябва да установи и изложи вярната фактическа обстановка, при което
да обоснове от правна страна реда и начина, по който тя рефлектира върху
правото на лицето за гарантирани вземания при несъстоятелност на работодателя
по чл.4 ЗГВРСНР.
Другият довод на ответника
за постановяване на отказ е, че не е представено влязло в сила съдебно решение,
с което работодателят е осъден да заплати трудово възнаграждение на Г.. Съдът
не споделя този довод, тъй като за да е налице право на гарантирано
вземане, следва да са налице предпоставките на чл. 3 и чл. 4 от ЗГВРСНР, а не
наличие на влязло в сила съдебно решение.
Оспорваното разпореждане на Директора на Фонд „ГВРС“ – София следва да бъде
отменено като незаконосъобразно - постановено в нарушение на
административнопроизводствени правила и в противоречие с материалноправни
разпоредби. Актът се явява в несъответствие и с целта на закона – закрила на
работниците и служителите в случай на неплатежоспособност на работодателя, за
да им се осигури минимално ниво на защита, в частност за да се гарантира
изплащането на дължимите им вземания. Оспорваният акт не е съобразен със
социалната цел на Директива 2008/94/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от
22 октомври 2008 година относно закрилата на работниците и служителите в случай
на неплатежоспособност на техния работодател. Тоест налице е и посоченото в чл.
146, т. 5 АПК основание за отмяна на процесното разпореждане.
По изложените доводи,
съдът намира, че оспореното разпореждане на Директора на фонд „ГВРС“ – София е
неправилно, постановено в нарушение на материалните и процесуалните разпоредби
и като такова следва да бъде отменено. Отделно от изложеното, съдът изцяло
приема изготвената по делото ССЕ, която дава достатъчно подробна информация за
размера на начислените трудови възнаграждения на жалбоподателя. Доколкото
естеството на акта не позволява делото да се реши по същество, същото следва да
се изпрати като преписка на Директора на фонд „ГВРС“ – София за ново
произнасяне по заявлението на Г., при съобразяване с мотивите на настоящото
решение.
При
новото разглеждане на преписката административният орган следва да изпълни
задълженията си съгласно НРНИРСОИГВНР, да изиска необходимите документи от счетоводната
кантора, посетена от в.л., да извърши
анализ на данните находящи се в НАП/ НОИ
за подавани декларации от страна на осигурителя, да изиска и извърши анализ на всички
събрани в хода на производството по несъстоятелността доказателства, касаещи
начислени, но неизплатени вземания на жалбоподателя, вкл. РКО, ведомости и др.,
след което да формира извод за наличието
или не на документи, доказващи начислени, но неизплатени трудови възнаграждения
на жалбоподателя.
По разноските: Жалбоподателят доказа разноски в размер на 10лева – платена
държавна такса. По делото е представен договор за правна помощ и съдействие,
съгласно който на жалбоподателя е предоставена безплатна правна помощ по реда
на чл. 38 ЗА. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА на адвоката се определя размер не
по-малък от предвидения в Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
На основание чл. 8, ал.3 от Наредбата, съдът определя адвокатско възнаграждение
за адв. Г. в размер на 500 лева.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по
жалба на С.И.Г. ***, Разпореждане №4506-40-04 от 13.01.2021г. на Директор на
фонд „Гарантирани вземания на работниците и служителите", с което на
основание чл.26 ал.3 от ЗГВРСНР във вр. чл. 10 ал.1 от НРНИРСОИГВНР е отказано
на Г. изплащане на гарантирано вземане.
ИЗПРАЩА административната
преписка на Директор на фонд „ГВРС“ - София за постановяване на административен
акт по заявление с вх. № 4502-03-3/25.08.2020г., депозирано от С.И.Г. ***,
съобразно даденото в мотивите на настоящото съдебно решение тълкуване и
прилагане на закона.
ОСЪЖДА
НОИ , на основание чл. 38 от ЗА, да заплати на адв. Г.И.Г. ***, офис 212
адвокатско възнаграждение в размер на 500лв.
ОСЪЖДА
НОИ да заплати на С.И.Г. с ЕГН ********** ***, сумата от 10лв. /десет/ лв.
Решението
подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховният административен съд в
14 - дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
СЪДИЯ: