Р
Е Ш Е Н И Е
№ 211/28.07.2020 г.,
град Добрич
В И М Е Т О НА Н А
Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ДОБРИЧ, в публично заседание на четиринадесети
юли, две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КРАСИМИРА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА МИЛЕВА
НЕЛИ КАМЕНСКА
при участието на секретаря СТОЙКА КОЛЕВА и прокурора при
Окръжна прокуратура – Добрич, ПЛАМЕН НИКОЛОВ, разгледа докладваното от съдия Каменска
касационно дело с административно-наказателен характер № 259 по описа на
съда за 2020 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава ХІІ от АПК, във връзка с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на Дирекция „Инспекция по
труда“ - Добрич, подадена чрез юрисконсулт, **, срещу Решение № 56/02.03.2020
г., постановено по нахд № 133/2019 г. по описа на Районен съд
- Балчик, с което е отменено Наказателно
постановление № 08-001157/036от 20.03.2019 г. на директора на Дирекция „ИТ“ - Добрич, с
което на „**“ ЕАД за извършено нарушение на чл.415, ал.1 от КТ е наложена
имуществена санкция в размер на 1 500 лева.
В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е
неправилно и незаконосъобразно. Счита се за неправилен изводът на съда, че за
неизпълнение на предписанието е следвало да се издаде само едно наказателно
постановление, а не за всяка отделна негова точка да се налага наказание, тъй
като се касае за един административен акт. Сочи се, че всяко предписание е
индивидуализирано поотделно и има самостоятелни правни последици в определения
от контролния орган срок. Иска се отмяна на съдебното решение и потвърждаване
изцяло на НП.
Ответникът, „**“ ЕАД /в несъст./ представлявано от синдика И.М.,
с молба от 29.06.2020 г. прави искане за спиране па производството по реда на
чл.637, ал.1 от Търговския закон. Не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура - Добрич, дава
заключение за неоснователност на жалбата и законосъобразност на постановеното
решение. Пледира решението на Районен съд Балчик да бъде оставено в сила.
Добричкият административен съд, като съобрази наведените
доводи и провери обжалваното решение при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното:
По молбата за спиране на производството по делото съдът се
е произнесъл с определение от съдебно заседание, проведено на 14.07.2020 г., с
което искането не е уважено.
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна и е допустима, а разгледана по същество, е неоснователна по
следните съображения :
С оспореното пред РС-Балчик наказателно постановление на „**“
ЕАД е наложена имуществена санкция по реда на чл.415, ал.1 от КТ затова, че не е изпълнил
предписание № 5 / т.5/, дадено с Протокол с изх. №
ПР1838600/14.11.2018 г., а именно да изплати трудовото възнаграждение за м.септември
2018 г.на ***.
В мотивите на решението е посочено, че на 30.11.2018 г. е
извършена проверка от служители на Д „ИТ“ - Добрич на „**“ ЕАД във връзка с
изпълнението на дадени с Протокол с изх. № ПР1838600/14.11.2018 г., задължителни
предписания за плащане на трудовите възнаграждения за различи месеци на
множество работници, описани в 154 точки. Установено е, че трудовите възнаграждения не
са изплатени в указаните от контролните органи срокове – 26.11.2018 г., поради което с процесното Наказателно
постановление № 08-001157/036 от 20.03.2019 г. е прието, че дружеството не е
изпълнило задължително за изпълнение предписание по т.5 от протокол изх. № ПР1838600/14.11.2018
г. да изплати уговореното трудово възнаграждение.
Въз основа на събраните по делото доказателства районният
съд е изложил мотиви, че пред него на производство са множество подобни АНХД, че
за всяка отделна точка от предписанието за установени нарушения на чл.128, т.2
от КТ, както и за всеки отделен работник, е издадено отделно наказателно
постановление. Съдът е счел, че предписанието във всичките му части е един индивидуален
административен акт и неизпълнението му частично или изцяло съставлява едно
административно нарушение, което следва да се санкционира с издаването на едно
наказателно постановление. Налагането на отделно наказание за неизпълнението на
всяка точка от предписанието води до издаването на множество наказателни
постановления за едно и също нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, което е
недопустимо и няма да доведе до целения с предписанието резултат. Като краен
правен извод съдът е приел, че процесното наказателно постановление е
материално незаконосъобразно, в резултат на което го е отменил изцяло.
Така постановеното решение е правилно. Даването на
задължителни предписания по Кодекса на труда е вид принудителна административна
мярка, която се обективира в съответния административен акт, който подлежи на
съдебен контрол по АПК. Правилно е становището на районния съд, че в случая
дадените предписания, независимо от техния брой, съставляват един
административен акт и неизпълнението им осъществява състав на едно
административно нарушение по чл.415, ал.1 от КТ, за което се следва само една
санкция. След като е дадено едно предписание за изплащане на трудовото
възнаграждения на различни работници в различни месеци, макар и оформено в 154
отделни пункта, то неизпълнението на предписанието спрямо тези работници и/или
служители (изцяло или частично) следва да се счита за едно нарушение, а не за
няколко отделни нарушения със самостоятелни правни последици. Незаконосъобразно
наказващият орган е издал отделни наказателни постановления за неизпълнение на
задължението на работодателя да изпълни предписанието в отделните му негови
части. Така издаденото наказателно постановление противоречи на материалния
закон и неговите цели (да бъдат удовлетворени вземанията на работниците и
служителите) и следва да бъде отменено на това основание. То противоречи и на
целите на административното наказване по ЗАНН, тъй като с незаконосъобразното
налагане на отделни имуществени санкции от 1 500 лева, които работодателят следва да заплати в държавния
бюджет, същият не се превъзпитава, а се поставя в още по-голямо затруднение да
изпълни задълженията си към работниците и служителите.
Като е достигнал до същите правни изводи, районният съд е
постановил едно обосновано и съответно на закона решение, което следва да бъде
оставено в сила.
Воден от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Добричкият административен съд
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/02.03.2020 г., постановено по
нахд № 133/2019 г. по описа на Районен съд – Балчик.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: