№ 485
гр. Благоевград, 11.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети август през
две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Николай Грънчаров
Членове:Владимир Ковачев
Атанас Иванов
като разгледа докладваното от Атанас Иванов Въззивно гражданско дело №
20221200500657 по описа за 2022 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по жалба от К. Ф. К., чрез адв. Г.Ю.,
против разпореждане от 17.12.2021 г. за отказ за прекратяване на
изпълнително производство по изп. д. № 393/ 2015 г. по описа на ЧСИ М В с
рег. № 797 с район на действие – ОС - гр. Благоевград.
Жалбоподателят поддържа, че обжалваното действие на съдебния
изпълнител е незаконосъобразно, тъй като в рамките на изпълнителното
производство по изп. дело в продължение на повече от две години не са били
извършвани никакви валидни изпълнителни действия.
Прави искане за отмяна на разпореждане от 17.12.2021 г. за отказ за
прекратяване на изпълнително производство по изп. д. № 393/ 2015 г. по
описа на ЧСИ М В с рег. № 797 с район на действие – ОС - гр. Благоевград.
Взискателят не е взел становище по жалбата.
На основание чл. 436, ал. 3 от ГПК частният съдебен изпълнител счита,
че частната жалба е допустима, но неоснователна като излага съображения в
тази насока.
Настоящият състав, след като обсъди доводите на жалбоподателя и
1
материалите по изпълнителното дело, намира за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима - подадена е от участник в
изпълнителния процес в качеството му на длъжник, по реда и в срока по чл.
436, ал. 1 от ГПК срещу подлежащо на атакуване по силата на чл. 435, ал. 2, т.
6 от ГПК действие на ЧСИ.
Разглеждана по същество жалбата е основателна.
Преценявайки основателността на жалбата, съдът взе предвид следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, изпълнителното
производство се прекратява от съдебния изпълнител с постановление, когато
взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, с изключение на делата за издръжка.
Разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, според която бездействието на
взискателя води до прекратяване на изпълнителното производство, има за цел
да гарантира, че ще продължават хода си само тези изпълнителни
производства, при които взискателят проявява активност и не е изгубил
интерес от изпълнението.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с т. 10 от Тълкувателно
решение № 2/26.06.2015 г., по тълк. д. № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години и изпълнителното производство е прекратено по
чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК (чл. 330, ал. 1, б. "д" ГПК отм.), нова погасителна
давност за вземането започва да тече от датата, на която е поискано или е
предприето последното валидно изпълнително действие. В мотивите на
тълкувателното решени се приема, че прекратяването на изпълнителното
производство настъпва по право, като е без правно значение дали съдебният
изпълнител ще постанови акт за прекратяване на изпълнителното
производство и кога ще стане това.
С т. 10 на ТР № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС са
дадени тълкувателни разяснения относно юридическите факти, прекъсващи
давността съгласно чл. 116, б. "в" ЗЗД, обобщени в разпоредбата като
предприемане на действия за принудително изпълнение на вземането,
касаещи материално - правния институт на погасителната давност. Така
съобразно цитираното тълкувателно решение прекъсва давността
2
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от
взискателя, или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител
по възлагане от взискателя съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. Искането да бъде
приложен определен изпълнителен способ прекъсва давността, защото
съдебният изпълнител е длъжен да го приложи.
Видно от копието на изп. д. № 393/ 2015 г. по описа на ЧСИ М В с рег.
№ 797 с район на действие – ОС - гр. Благоевград, изпълнителното
производство е било образувано първоначално по молба на взискателя „...“
АД, против длъжника К.К., длъжника И.М. и длъжника К.Ш., въз основа на
изпълнителен лист от 27.11.2015 г., а предмет на изпълнение е парично
вземане.
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е посочил
изпълнителен способ - налагане на запор на вземания по трудови
правоотношения, като на ЧСИ е възложено и извършването на всички
действия по чл. 18 от ЗЧСИ.
ЧСИ е предприел действия по проучване на имущественото състояния
на длъжника. На 28.10.2016 г. е изпратена ПДИ до длъжника, която е връчена,
като е наложен запор на МПС на длъжника К., както и запор на трудово
възнаграждение на длъжника М..
На 31.08.2018 г. изпълнителното производство е прекратено по
отношение на длъжника И.М..
Направено е искане за опис на движими вещи на длъжника К.Ш. на
02.10.2018 г., като е насрочен такъв за 05.11.2018 г., няма данни да е съобщен
на страните и да е извършен.
На 02.10.2018 г. е изпратено запорно съобщение за наложен запор върху
вземанията на длъжника К.К. – върху банкови сметки и депозити, открити на
длъжника, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети.
3
На 02.10.2018 г. е изпратено запорно съобщение за наложен запор върху
вземанията на длъжника К.Ш. – върху банкови сметки и депозити, открити на
длъжника, както и вложени вещи в трезори, вкл. съдържанието на касети.
На 30.10.2019 г. е постъпила молба от „Агенция за събиране на
вземанията“ ЕАД с искане да бъде конституиран като взискател по
изпълнителното дело на основание чл. 429 от ГПК, в качеството му на частен
правоприемник на досегашния взискател съгласно договор за цесия. С
молбата новият взискател не е възложил на ЧСИ на основание чл. 18 от ЗЧСИ
извършването на всички необходими изпълнителни действия.
До длъжникът е изпратено съобщение за извършената цесия.
Направено е искане за опис на движими вещи на длъжника К.К. на
23.02.2021 г., като е насрочен такъв за 26.04.2021 г., няма данни да е съобщен
на страните и да е извършен.
Жалбоподателят поддържа, че след 02.18.2018 г. по изпълнителното
дело не са предприемани никакви изпълнителни действия, прекъсващи
давността, в продължение на повече от две години. Видно от копието на
изпълнителното дело, на 04.06.2021 г. жалбоподателят е поискал от ЧСИ да
постанови прекратяване на производството поради неизвършването на
изпълнителни действия повече от две години.
На 17.12.2021 г. е постановено обжалваното разпореждане на ЧСИ М В,
с което искането е оставено без уважение искането за прекратяване.
Настоящият съдебен състав намира така постановеният отказ за
прекратяване на изпълнителното производство, като незаконосъобразен.
Предвид изложените по-горе констатации съдът приема, че след
прекъсването на давността с наложен запор на 02.10.2018 г., други валидни
действия, прекъсващи давността, не са извършвани до 23.02.2021 г., когато е
направено искане за опис на движими вещи, което искане е редовно.
Искането за конституиране на нов взискател, без в искането да се посочва и
конкретен изпълнителен способ, не представлява валидно действие,
прекъсващо давността.
Съдът приема, че давността не е била прекъсвана с изпратените до
длъжника съобщения-призовки, както и извършването на справки от ЧСИ,
тъй като те не са валидни действия, прекъсващи давността.
4
Следователно, считано към 03.10.2020 г. изпълнителното производство
е прекратено по силата на закона, а с обжалваното постановление частният
съдебен изпълнител е следвало да констатира това.
При горните съображения настоящата инстанция приема, че
обжалваният отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство е
незаконосъобразен. Към този момент са били налице условията на чл. 433,
ал. 1, т. 8 ГПК за прекратяване на изпълнителното производство - взискателят
да не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на
две години. Ето защо отказът на ЧСИ да прекрати изпълнителното
производство следва да се отмени, като на съдебния из пълнител ще се дадат
указания за изготвяне на постановление за прекратяване на изпълнителното
производство.
В чл. 433 от ГПК са посочени лимитивно основанията, при наличието
на които съдебният изпълнител е длъжен да прекрати изпълнителното
производство.
Видно от данните по изпълнителното производство, не е налице нито
един от двата елемента на фактическия състав на перемпцията: процесуално
бездействие на взискателя и изтичането на двугодишен срок, в който
продължава това бездействие. Съгласно закона, което не е спорно и в
съдебната практика, срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК започва да тече от
последното изпълнително действие по изпълнителното дело. В хода на
настоящото изпълнително производство наред с извършените изпълнителни
действия. Въпросните процесуални действия на съдебния изпълнител следва
да се квалифицират като изпълнителни, тъй като са насочени към погасяване
на изпълняемите права на взискателпте. Обратният извод би обезсмислил
един от изпълнителните способи в гражданския изпълнителен процес - запор
върху вземания на длъжника по трайни правоотношения (напр. трудово,
осигурително), при които третото задължено лице извършва ежемесечни
удръжки, внасяни по специалната банкова сметка взискателя чрез платежни
нареждания. В подкрепа на това твърдение е и решение по т. 10 от TP №
2/2013 г. от 26.06.2015 г. на ВКС, съгласно което, давността се прекъсва с
предприемане на кое да е изпълнително действие: насочването на
изпълнението чрез налагане запор или възбрана, присъединяването на
кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане,
5
извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването
и извършването на продан и т. н. до постъпването на парични суми от
проданта или на плащания от трети задължени лица. В настоящия случай, е
направено на 23.04.2019 г. искане за публична продан. Това е релевантно за
прекъсване на давността, тъй като е налице предприемане на действия по
принудително изпълнение чрез реализиране на изпълнителен способ – в
случая насочване на изпълнението чрез публична продан на имот.
Следователно не е изтекъл двугодишният срок, визиран в хипотезата на чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК, поради и което не са налице предпоставките за
прекратяване на изпълнителното производство.
В този смисъл частната жалба е неоснователна и като такава следва да
бъде оставена без уважение.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ разпореждане от 17.12.2021 г., с което е отказано
прекратяване на изпълнително производство по изп. д. № 393/ 2015 г. по
описа на ЧСИ М В с рег. № 797 с район на действие – ОС - гр. Благоевград, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.
УКАЗВА на ЧСИ М В с рег. № 797 с район на действие – ОС - гр.
Благоевград,, че следва да издаде постановление за прекратяване по изп. д. №
393/ 2015 г. по описа на ЧСИ М В с рег. № 797 с район на действие – ОС - гр.
Благоевград.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6