О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер 2293 Година 22.07.2020 Град
С.
СТАРОЗАГОРСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД XII
ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ
На двадесет и
втори юли Година 2020
в закрито съдебно
заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: И. Р.
Секретар:
Прокурор:
като разгледа
докладваното от съдията Р. гражданско дело номер 6369 по описа за
2019 година и за да се произнесе взе предвид
следното:
На 17.06.2020 г. по
делото е постъпила молба от пълномощника на ответника А.,
с
която по същество моли съда да допълни определението от 16.06.2020
г.
за прекратяване на делото в частта му за разноските, като му
присъди
на основание чл. 78, ал. 4 ГПК 500 лева разноски по делото за адвокатско
възнаграждение.
В срока по
чл. 248, ал. 2 ГПК е постъпил отговор, озаглавен „молба“, от пълномощника
на ищеца С., с
който заема становище за недопустимост, евентуално неоснователност,
на молбата, по
изложените в същия доводи.
След като се
запозна с молбата, отговора и данните по делото, съдът намери за
установено следното:
С
определение № 1804/16.06.2020 г. съдът е прекратил
производството по делото, поради оттегляне на исковата молба (л.
66).
Със същото съдът не е присъдил на ответника
разноски по чл. 78, ал. 4 ГПК, тъй като ответникът е дал повод за завеждането
му, защото е платил претендираните с исковата молба суми едва на 28.01.2020 г.
и на 24.02.2020 г., в хода на делото, след получаване на 28.01.2020 г. на
съобщението за отговор с препис от исковата молба с приложенията към нея и
поправената искова молба. Поради това съдът е приел, че не ответникът, а ищецът
има право да му се присъдят сторените по делото разноски, като се е позовал на
трайната практика на ВКС по този въпрос (Опр. 843-2014-IV г.о., Опр. 300-2012-IV
г.о., Опр. 626-2012-IV г.о., Опр. 277-2014-I г.о.). Поради това с диспозитива
на това определение съдът не е присъдил на ответника разноски (л.
66).
Тъй като в
раздел IV на Глава ХVIII от ГПК не е предвиден ред за допълване на това
определение,
а според чл. 254, ал. 2, т. 5 и чл. 81 ГПК, и в него
съдът следва да се произнесе по искането за разноски, следва по аналогия да
намерят в случая приложение нормите на чл. 248 ГПК (чл. 5 ГПК). Според чл. 248,
ал. 1 ГПК, в срока за обжалване, а ако решението е необжалваемо
– в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на страните може да
допълни или измени постановеното решение в частта му за разноските.
В случая
определението, чието допълване ответникът иска, подлежи на обжалване в
едноседмичен срок от съобщаването му на страните (чл. 275, ал. 1 ГПК). При това
положение молбата му за допълването му в частта му за разноските е
допустима,
защото е подадена в този срок (л. 70). Разгледана обаче
по
същество същата е неоснователна, а мотивите за този
правен извод са следните:
Според
горепосочената практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на
делото и оттеглянето или отказът от иска са извършени поради новонастъпили
обстоятелства след подаване на исковата молба, например извършено плащане на
претендираната сума, ищецът има право на направените разноски, като в този
случай е допустимо, при прекратяване на производството, съдът да установи
относими към спора факти, свързани с причината за прекратяването му и изследва
дали с поведението си ответникът е дал повод за предявяването на иска, с оглед
определяне на отговорността за разноските (Опр. 388-2017-II т.о.).
В
случая страните не спорят, а се и установява от горепосочените данни по делото,
че ответникът е платил претендираните с исковете суми след образуване на делото
и получаване на препис от исковата молба със съобщението за отговор, с което е
дал повод за завеждане на делото. Поради това, по аргумент от чл. 78, ал. 2 ГПК
и трайната горепосочена практика на ВКС, независимо от прекратяването му поради
оттегляне на исковата молба поради това плащане, не ответникът, който ги
претендира, а ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски по
делото, които обаче последният не е претендирал с молбата за оттегляне на
исковата молба. При това положение молбата на пълномощника на
ответника за
допълване на определението за прекратяване на делото в частта му за
разноските, с присъждане на адвокатско
възнаграждение
от 500 лева, се явява неоснователна и следва да се отхвърли (чл.
248, ал. 3 ГПК).
Воден от
горните мотиви, Старозагорският районен съд
О П
Р Е Д
Е Л И:
ОТХВЪРЛЯ
като неоснователна молбата от 17.06.2020 г. на пълномощника
на ответника А. за допълване на определение № 1804/16.06.2020 г.
за прекратяване на делото в частта му за разноските, като му
се присъдят 500 лева разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред
Старозагорския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: