О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер 1333
14.12.2016 град Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….…граждански състав …………………………..
На четиринадесети декември две хиляди и шестнадесета
година
в закрито
заседание в следния състав:
Председател: Десислава Динкова
Членове:
като
разгледа докладваното от Д.Динкова …………………………….
т.дело №522
по описа за 2015 година.
Производството
е по реда на чл.248 от ГПК.
Постъпила
е молба от пълномощника на ищците – адв.Н., за изменение на решение №426/01.01.2016
год. по т.д.№522/2015 год. на БОС в частта относно разноските, чрез присъждане
на сумата от 1224 лв. – заплатена държавна такса за задължителното вписване на
исковата молба. Молителите твърдят, че сумата е била поискана със списъка по
чл.80 от ГПК, както и че към момента на приключване на последното съдебно
заседание в делото се е съдържал вписан екземпляр от исковата молба, което
категорично сочи, че е била внесена законоустановената такса от 1 промил,
равняваща се на 1 224,16 лв. Заявяват, че щемпелът не е бил попълнен
изцяло от службата по вписванията с посочване на заплатената държавна такса,
което не е пропуск на страната. Това именно наложило, при общоизвестен размер
на таксата, банковият документ да бъде представен след края на съдебното
заседание, като допълнително, но не и единствено доказателство.
В срока по чл.248 ал.2 от ГПК е постъпил
отговор от насрещната страна „Старт инвест“ ЕООД, в който се изразява становище
за неоснователност на молбата. Ответникът намира искането за неоснователно
поради непредстяване на доказателства за заплащане на разноските преди края на
съдебното дирене. Позовава се на разрешението, дадено с тълкувателно решение
№6/2013 год. по т.д.№6/2012 год. на ОСГТК на ВКС относно разноските. Заявява,
че факта на вписване на исковата молба не доказва извършването на разноски – в
екземпляра на вписаната искова молба не е посочена държавна такса и
присъждането ѝ по аналогия или по предположение е недопустимо.
Ответникът по молбата „КПП 77“ ООД не е
взел становище в предоставения му срок.
Бургаският
окръжен съд, за да се произнесе по искането с правно основание чл.248 от ГПК,
взе предвид следното:
Молбата с правно основание чл.248 от ГПК
е постъпила в срока по ал.1, подадена е от легитимирана страна, чрез
упълномощения й представител, молителите са представили списък за направените
от тях разноски, за които се претендира изменение, следователно молбата е
допустима.
Разгледана по същество е неоснователна:
Съобразно възприетото в т.11 от ТР
№6/06.11.2013 год. по т.д.№6/12 год. на ОСГТК на ВКС, представянето на писмена
защита не представлява възможност за връщане във вече приключила фаза на процеса – тази на съдебното дирене, в която
могат да се правят искания и да се представят и събират доказателства. Именно
поради това, с писмената защита не може да се представят доказателства за
реално сторени разноски в производство – така биха се нарушили принципите на
равно право на защита и състезателност. Поради горното разрешение, разноските
за вписване на исковата молба не са присъдени в полза на ищците – доказателства
за реалното им извършване са били представени с писмените бележки, депозирани
от упълномощения адвокат. Доводите, изложени в молбата с правно основание
чл.248 от ГПК, отговарят на фактите по делото, но не са основание за изменение
на решението в частта относно разноските. Насрещната страна понася само
разноските, за които е доказано реално извършване. Разходът за заплащане на
таксата за вписване по сметка на Агенцията по вписванията се доказва чрез
банков документ, а не чрез прилагане на вписан екземпляр от исковата молба –
представянето на вписаната искова молба е относимо към изпълнение на
задълженията на ищеца по Правилника за вписванията и поради това отбелязването
на внесената държавна такса върху щемпела не е необходимо за нуждите на делото.
Именно поради това страната, направила разхода за вписване, е следвало да го
докаже до приключване на съдебното дирене и като не го е сторила, таксата не е
призната от съда като действителни разноски.
В обобщение се налага извод, че не са
налице основания за изменение на решението в частта относно отговорността на ответниците
за разноски.
Водим от горното и на основание чл.248
от ГПК, Бургаският окръжен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№17169/10.11.2016
год., подадена от А.С.Б., С.А.Б. и П.А.Д., чрез пълномощника им адв.Н., за изменение
на решение №426/01.11.2016 год. по т.д.№522/2015 год. в частта относно
разноските.
Определението подлежи на обжалване в двуседмичен
срок от връчването му на страните пред Бургаски апелативен съд.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: