Определение по дело №2199/2019 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 2388
Дата: 19 ноември 2019 г.
Съдия: Недялка Димитрова Свиркова
Дело: 20195300502199
Тип на делото: Въззивно частно гражданско дело
Дата на образуване: 20 септември 2019 г.

Съдържание на акта

О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е

 

№ 2388./19,11,2019 г., гр. Пловдив

 

 

 

 

ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, VІІІ граждански състав, в закрито заседание на 19,11,2019 г., в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕКАТЕРИНА МАНДАЛИЕВА

                                                                 ЧЛЕНОВЕ: НЕДЯЛКА СВИРКОВА

                                                                                       НИКОЛИНКА ЦВЕТКОВА

                                                                                                  

разгледа докладваното от съдия Свиркова в. ч. гр. дело № 2199/2019 г. и установи следното:

Производство по реда на чл. 274 - 279 от ГПК.

Образувано по въззивна частна жалба от Н.А.Б. ***, ЕГН **********; против определение № 8414/26,07,2019 г., постановено по гр. д. № 7033/2019 г. на РС Пловдив, XXI гр. състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

От въззивния съд се иска да постанови определение, с което да отмени обжалваното като незаконосъобразно и да върне делото на РС за продължаване на съдопроизводствените действия.

Ответникът по частната жалба „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********; заявява становище за неоснователност на частната жалба и иска потвърждаване на обжалваното определение.

 

След преценка на събраните по делото доказателства във връзка със становищата на страните, съдът приема следното:

 

Частната жалба е подадена е в срок от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване акт, следователно е допустима.

По същество:

 

Производството е образувано по обективно съединени искове с правна квалификация чл. 124 ал. 1 от ГПК. Предявени от Н.А.Б. ***, ЕГН **********; против „Водоснабдяване и канализация” – ЕООД – гр. Пловдив, ЕИК *********.

От съда се иска да се признае за установено, че ищецът не дължи на ответното дружество следните суми: 1258,67 лв. – главница, представляваща неплатени задължения за консумирана питейна и отведена канална вода за периода от 31,03,2000 г. до 01,10,2005 г. за обект, находящ се в гр. П.***************; ведно със законната лихва върху главницата, считано от 07,12,2005 г. до окончателното погасяване, както и разноски от общо 65,17 лв., за които вземания е издаден изпълнителен лист по ч. гр. д. № 6624/2005 г. и е образувано изп. дело № Ю5251/2006 г. по описа на ДСИ при РС Пловдив.

Като основание за твърдението си за недължимост ищецът сочи погасителна давност по отношение вземанията по изпълнителния лист, изтекла през периода от 12,12,2005 г. до 12,12,2008 г.

Ответникът предявява възражение за недопустимост на исковете, като твърди, че спорът за дължимостта на процесните вземания е разрешен със сила на пресъдено нещо – с влязлото в сила решение по гр. д. № 8330/2017 г. по описа на РС Пловдив. Евентуално – при разглеждане по същество, счита исковете за неоснователни.

С обжалваното определение РС е приел исковете за недопустими и е прекратил производството по делото. За да достигне до този извод, РС е счел, че повдигнатият пред него спор е преклудиран със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила съдебно решение, постановено по гр. д. № 8330/2017 г. по описа на РС Пловдив.

Този извод напълно се споделя от настоящата инстанция. Както се посочи, в настоящото производство ищецът претендира да се установи недължимост на вземания, за които в полза на ответника е издаден изпълнителен лист. Спорът за съществуването на тези вземания е разрешен със сила на пресъдено нещо с влязлото в сила решение по гр. д. № 8330/2017 г. по описа на РС Пловдив, с което е отхвърлен предявеният от същия ищец против същия ответник иск за установяване недължимост поради погасяване по давност на вземанията по същия изпълнителен лист.

Силата на пресъдено нещо се формира от диспозитива на съдебния акт, в който се съдържа констатация за съществуването на спорното право. Белезите, които индивидуализират спорното право, са основание (юридическият факт, от който то произтича), съдържание и субекти. В случая налице е идентичност на сочените от ищеца основание, съдържание и субекти на правата, чиято защита се търси в настоящото производство и в разрешения вече спор. При отхвърляне на предявен отрицателен установителен иск, спорното право да се получи изпълнение се установява към момента на приключване на съдебното дирене в исковия процес, тъй като нормата на чл. 235 ал. 3 от ГПК намира приложение по отношение на всички факти, настъпили след предявяване на иска, които имат значение за погасяването или за изискуемостта на спорното право. Съдът е задължен да съобрази релевантните факти, настъпили до приключване на устните състезания във въззивната инстанция, и същите се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо. Затова същото искане може да бъде предявено отново само при положение, че се основава на новонастъпили факти, осъществили се след приключване на устните състезания.

Предмет на отрицателните установителни искове и в двете производства е отричаното от ищеца право на ответника да получи принудително изпълнение на процесните вземания поради погасяването им по давност. С влязлото в сила съдебно решение по гр. д. № 8330/2017 г. по описа на РС Пловдив предявеният отрицателен установителен иск е отхвърлен и с това е установено съществуването на вземанията по изпълнителния лист към датата на приключване на устните състезания пред инстанцията по същество – 21,11,2017 г. Следователно давностните срокове за погасяване на спорните вземания, изтекли до тази дата, се обхващат от обективните предели на силата на пресъдено нещо на решението, и повторното им предявяване им като основание за недължимост на вземането в настоящото производство е недопустимо.

И доколкото в настоящото производство не се сочат нови факти като основание за твърдяната от ищеца недължимост на вземанията, то предявените искове следва да се приемат за недопустими и, на основание чл. 299 ал. 2 от ГПК, производството по тях следва да бъде прекратено.

Като е достигнал до същите правни изводи и е прекратил производството по делото, РС е постановил законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения съдът

 

 

О     П     Р     Е     Д     Е     Л     И:

 

 

ПОТВЪРЖДАВА определение № 8414/26,07,2019 г., постановено по гр. д. № 7033/2019 г. на РС Пловдив, XXI гр. състав, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявените искове.

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

         ЧЛЕНОВЕ: