Решение по дело №57141/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 14006
Дата: 16 август 2023 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20211110157141
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 5 октомври 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 14006
гр. София, 16.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
при участието на секретаря БЕЛОСЛАВА В. ИСПИРИДОНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20211110157141 по описа за 2021 година
РЕШИ:
Р Е Ш Е Н И Е

№ 16.08.2023 година град София

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД IIІ ГО, сто петдесет и пети
състав
На шести април две хиляди двадесет и трета година
в публично заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЕТЯ П.СТОЯНОВА

Секретар Белослава Испиридонова
1
като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело номер 57141 по описа за 2021 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на “.... ЕАД, с ЕИК ...., със седалище и
адрес на управление: гр. София, ул.”Димитър Хаджикоцев” № 52-54, представлявано от
изпълнителните директори ... против А. Н. Г., с ЕГН **********, от гр. ...., за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1 458,84 лв., представляваща обезщетение за
забава за периода от 15.01.2019 г. до 07.01.2021 г. по договор за потребителски кредит №
********** от 12.04.2018 г., както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че подал
искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 от ГПК, по което било образувано
гр.д. № 3580/2021 г. по описа на СРС, 155 състав. По повод на дадени от съда указания
предявява исковата си претенция. Също така твърди, че на 12.04.2018 г. между страните бил
сключен договор за потребителски кредит № **********, по койот общият размер на
кредита бил 11 200 лв., а общо дължимата сума по кредита – 16 496,11 лв., която следвало да
бъде изплатена на 32 месечни погасителни вноски, всяка в размер на 515,50 лв., а
последната в размер на 515,61 лв. Всяка от вноските включвала главница и договорна лихва.
Ответникът преустановил плащането на 13.12.2018 г., като изпаднал в забава. За периода на
забава от 15.01.2019 г. до 07.01.2021 г. ответникът дължал лихва за забава в размер на 1
458,84 лв. Ангажира доказателства.
В съдебно заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа
исковата молба.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на исковата молба от ответника А.
Н. Г..
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не се явява, не изпраща
представител.
Така предявените искови претенции са с правно основание чл. 422 във връзка с чл.
415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Направено е искане по реда на чл. 78,
ал. 1 от ГПК.
Съдът, въз основа на събраните по делото доказателства, преценени съобразно
разпоредбата на чл. 12 от ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
От приложеното гр.д. № 3580/2021 г. по описа на СРС, 155 състав, е видно, че на
08.02.2021 г. съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 от ГПК,
по силата на която А. Н. Г., ответник в настоящото производство, е осъден да заплати на “....
ЕАД сумата от 9179,03 лв. за главница, по извлечение от счетоводните книги на “.... ЕАД
към 07.01.2021 г. по договор за потребителски кредит № ********** от 12.04.2018 г.,
2
законната лихва върху главницата, считано от 22.01.2021 г. до изплащане на вземането,
както и сумата от 212,80 лв. - направени по делото разноски от общо направените разноски в
размер на 364,11 лв., от които: сумата от 314,11 лв. - платена държавна такса и сумата от 50
лв. – юрисконсултско възнаграждение. С разпореждане от същата дата е било отхвърлено
искането за сумата от 3 191,71 лв. - договорна лихва за периода от 15.01.2019 г. до
15.12.2020 г. и сумата от 3 334,65 лв. - обезщетение за забава за периода от 15.01.2019 г. до
07.01.2021 г. С оглед на постановеното Определение № 272367 от 30.07.2021 г. по ч.гр.д. №
5652/2021 г. по описа на СГС, на 17.08.2021 г. съдът е издал допълнителна заповед по чл.
417 от ГПК за сумата от 3 191,71 лв. - договорна лихва за периода от 15.01.2019 г. до
15.12.2020 г., сумата от 34,62 лв. - разноски в заповедното производство, и сумата от 31,92
лв. - разноски за въззивното производство. По повод на дадени от съда указания по чл. 415,
ал. 1, т. 3 от ГПК, в предвидения едномесечен срок “.... ЕАД, ищец в настоящото
производство, е предявил установителен иск по смисъла на чл. 415, ал. 1 от ГПК.
От представения и приет като доказателство по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № ********** от 12.04.2018 г., се установява, че “.... ЕАД е
предоставило на А. Н. Г. кредит в размер на 10 000 лв., като кредитополучателят се е
задължил да върне кредита в срок до 15.12.2020 г. на 32 равни месечни вноски, включващи
лихва и главница, всяка в размер на 515,50 лв., а последната вноска в размер на 515,61 лв.
Договорът е сключен при общи условия. На същата дата е била открита банкова сметка на
длъжника при ищеца, което се установява от представените заверени преписи от искане за
откриване на банкова сметка на физически лица и рамков договор за платежни услуги на
физически лица от 12.04.2018 г.
От заключението на вещото лице по назначената по делото съдебно-счетоводна
експертиза, неоспорена по делото, което съдът възприема като обективно и безпристрастно,
се установява, че по процесния договор ответникът е извършил плащания в общ размер на
4 126,15 лв., като към 04.10.2021 г. обезщетение за забава е в размер на 1 376,21 лв., като
при изчисляването е бил изключен периодът на извънредното положение от 13.03.2020 г. до
14.04.2020 г.
При така установената фактическа обстановка за съда се налагат следните изводи:
По делото не се спори, а и от представения по делото заверен препис от договор за
потребителски кредит № ********** от 12.04.2018 г. се установява, че между “.... ЕАД и
ответника е възникнало облигационно отношение – договор за потребителски паричен
кредит, който намира правното си основание в чл. 9 от ЗПК, който е действал към момента
на сключване на договора между страните. Не се спори, че “.... ЕАД е предоставило на
ответника кредит в размер на 10 000 лв. По делото е безспорно установено, че ответникът е
преустановил плащане на дължимите месечни вноски, като последното плащане, видно от
приетото заключение на вещото лице е било на 13.12.2018 г.
Сключеният между страните договор е валиден и е породил своето правно действие.
Съгласно чл. 79, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД ако длъжникът не изпълни точно
3
задължението си, кредиторът има право да иска изпълнение заедно с обезщетение за забава.
Съгласно чл. 6 от договора от 12.04.2018 г., договорът е сключен като срочен,
крайният срок за издължаване на длъжника по който договор е 15.12.2020 г. Към датата на
подаване на заявлението по чл. 417 от ГПК – 22.01.2021 г., е изтекъл крайният срок за
погасяване на задължението, който съгласно договора е 15.12.2020 г. Ето защо и исковата
претенция за заплащане на обезщетение за забава се явява основателна за претендирания
период от 15.01.2019 г. до 07.01.2021 г.
Доколкото в заключението на вещото лице е посочен различен период, и при
съобразяване на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13 март 2020 г. от процесния
период следва да се изключи периода от 13.03.2020 г. до 14.05.2020 г., когато лихва не
следва да се начислява. Съдът на основание чл. 162 от ГПК и при използване на счетоводна
програма определя размера на законната лихва върху остатъка от главницата в размер на
9 179,03 лв., установен от вещото лице, за периода от 15.01.2019 г. до 12.03.2020 г. и от
15.05.2020 г. до 07.01.2021 г. в размера на 1 685,38 лв. Доколкото се претендира лихва в
размер на 1 458,84 лв. претенцията като основателна и доказана следва да бъде изцяло
уважена.
По отношение на претенцията по чл. 415, ал. 1, т. 3 от ГПК, съобразно с т. 12 от ТР
4/2013 от 18.06.2014 г. на ОСГТК на ВКС, съдът следва да се произнесе за дължимостта на
разноските, направени в заповедното производство, съобразно с изхода от спора и да
разпредели отговорността за направените разноски. Съобразно с чл. 81 от ГПК във връзка с
чл. 78, ал. 1 от ГПК в полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените в заповедното
производство разноски в размер на 33,82 лв. от общо направените разноски в размер на
364,11 лв., от които: сумата от 314,11 лв. - платена държавна такса и сумата от 50 лв. –
юрисконсултско възнаграждение.
По отношение на искането за присъждане на направените по делото разноски от
процесуалния представител на ищцовото дружество, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът
намира същото за основателно, като в тежест на ответника следва да бъдат възложени
направените от ищеца разноски в размер на 429,18 лв., от които: сумата от 29,18 лв. –
платена държавна такса, сумата от 300 лв. – платено възнаграждение за вещо лице и сумата
от 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
С оглед на гореизложеното, Софийският районен съд, 155 състав,

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА А. Н. Г., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на “.... ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от изпълнителните директори
... на основание чл. 422 във връзка с чл. 415 ал. 1, т. 3 от ГПК във връзка с чл. 33, ал. 1 от
4
ЗПК сумата от 1 458,84 лв. /хиляда четиристотин петдесет и осем лева и осемдесет и четири
стотинки/, представляваща обезщетение за забава за периода от 15.01.2019 г. до 12.03.2020 г.
и от 15.05.2020 г. до 07.01.2021 г. по договор за потребителски кредит № ********** от
12.04.2018 г.
ОСЪЖДА А. Н. Г., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на “.... ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от изпълнителните директори
... на основание чл. 81 от ГПК във връзка с чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 33,82 лв. /тридесет
и три лева и осемдесет и две стотинки/, представляваща направени по делото разноски в
производството по гр.д. № 3580/2021 г. по описа на СРС, 155 състав.
ОСЪЖДА А. Н. Г., с ЕГН **********, от гр. ...., ДА ЗАПЛАТИ на “.... ЕАД, с ЕИК
...., със седалище и адрес на управление: гр. .... представлявано от изпълнителните директори
... на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, сумата от 429,18 лв. /четиристотин двадесет и девет
лева и осемнадесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните пред Софийски градски съд.



РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5