РЕШЕНИЕ
№
гр.Червен бряг 20.11.2017 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Червенобрежки районен съд, в публично заседание на осемнадесети
октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЙОХАН ДЖЕНОВ
при секретаря Елеонора Йотова,
като разгледа докладваното от съдията Дженов Гр.д.№ 667 по описа за 2017 година на Червенобрежки
Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе
предвид следното:
Производството е по чл.2, т. 1 и т. 3 от ЗОДОВ
В РС – Червен бряг е
постъпила искова молба на Д.В.Д., с ЕГН ********** *** срещу Прокуратура на
Република България, гр. София, бул. „Витоша” № 2, чрез Главния Прокурор, в
която твърди, че срещу него Районна прокуратура – Червен бряг била образувала
досъдебно производство №
Д-60/2017 г. по описа на същата за престъпление по
чл.345, ал. 2 вр. с ал.1
от НК. На 17.03.2017
г. е привлечен като обвиняем по същото ДП и спрямо него е извършена криминалната
регистрация с взимане на отпечатъци, снимане и взимане ва проба от ДНК. Последва прекратяване на досъдебното производство, като
прокурорския акт е издаден на 26.04.2017 г. Ищецът твърди, че като пряка и непосредствена
последица от привличането му като обвиняем от страна на Прокуратурата в продължение на цялото това
време, уронили доброто му име, честта, достойнството, здравето му и са настъпили и претърпени от него неимуществени вреди,
изразяващи се в негативно отражение върху
психо-емоционалния му статус довело до душевни болки и страдания. Твърди, че това рефлектирало във
взаимоотношенията както в семейството му, така също и в социалните му контакти.
Твърди, че поради това изпаднал в депресивни състояния нетипични за него. Моли
съда да приеме, че са налице
предпоставките на закона и постанови съдебен акт с който осъди Прокуратурата на Република
България да му заплати сумата
от 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за несправедливо повдигнато
обвинение за престъпление чл.345, ал. 2 вр. с ал.1 от НК за периода 17.03.2017 г. – 26.04.2017
г., което е прекратено. Позовава се на писмени и гласни
доказателства. Претендира
направени разноски.
В
отговора по чл.131 от ГПК ответникът по иска, представляван от Районния прокурор на РП – Червен бряг счита, че предявеният иск е неоснователен и
недоказан. Изказват
се съображения, че предявената
претенция е прекомерно завишена. В отговора се твърди също, че именно с влязло в сила Постановление за прекратяване на ДП, наказателното
преследване срещу ищеца е преустановено и не се е стигнало до повдигане на
обвинение.
ИЩЕЦА редовно призован се явява лично и с адв.
К.К. от ВрАК,
който от името на доверителя си поддържа така предявения иск. Позовавва се на
писмени и гласни доказателства.
ОТВЕТНИКА редовно призован се явява. Представлява се от Районния прокурор
на РП – Червен бряг, изрично упълномощен.
Счита, че иска е неоснователен и недоказан. С
възражение подадено, в срока по чл. 131 от ГПК оспорва иска изцяло, като неоснователен и недоказан. Счита, че ищеца не е представил никакви доказателства за
претърпените от него морални вреди, които да са пряка последица от повдигането
на обвинението. Твърди, че наказателното
преследване е приключило в изключително кратки срокове и не е взимана мярка за
неотклонение, които факти сочат за ниска степен на увреждане по
отношение на ищеца и по никакъв случай не обосновават изключително завишения
размер на претенцията в размера на 20 000 лв. Счита, че не са представени
категорични доказателства, че е налице пряка връзка между посочената от ищеца
причинена му вреда, и работата на структурните звена на Прокуратурата на
Република България, поради което моли предявеният иск да бъде отхвърлен. Позовава се на писмени и гласни
доказателства.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност и по вътрешно убеждение съгласно чл.235, ал.2
от ГПК, прие за установено следното:
По делото
са приобщени материалите по ДП № Д-60/2017 г. по описа на РП – Червен бряг. В
хода на производството са ангажирани и гласни доказателства, чрез разпита на
свидетелите Р.Л.И., В.Г.В., Е. М. Е., Т.П.Л.и П.И.П.– всички служители на МВР
от РУ – Червен бряг.
От материалите по ДП № Д-60/2017 г. по описа на РП – Червен бряг приобщените към делото и представляващи писмени доказателства по
него се установява, че на 17.03.2017 г.
разследващ полицай от РУ на МВР – Червен бряг – И.И.в изпълнение на указания на
прокурор от Районна прокуратура Червен бряг по ДП № Д-60/2017 г. по описа на РП
– Червен бряг, Д.В.Д. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл.345, ал.
2 вр. с ал.1 от НК за това, че на 08.03.2017 г. около 14:10 ч. в гр. Червен
бряг е управлявал МПС без регистрационни табели, което не е било регистрирано
по надлежния ред, и спрямо него е извършена криминалната регистрация с взимане
на отпечатъци, снимане и взимане ва проба от ДНК. В хода на ДП се установява,
че управляваното МПС е било надлежно регистрирано и притежавало рег. Табели с №
***, които били отнети по административен ред със ЗПАМ, като към 08.03.2017 г.
няма данни Заповедта да е влязла в сила. Последва прекратяване на досъдебното
производство, като прокурорския акт е издаден на 26.04.2017 г.
От твърденията изложени в исковата молба се установява, че ищеца
изключително тежко приел и изживял цялата ситуация привлечането му като обвиняем за престъпление по чл.345,
ал. 2 вр. с ал.1 от НК на 17.03.2017 г. и през цялото време до оневиняването му с постановление за прекратяване на ДП от 26.04.2017 г.
бил много притеснен и изпаднал в депресивни състояния нетипични за него. Имал чувството, че определени хора имат амбицията да бъде
осъден. След случая, много често ищеца се затварял в себе си и бил много
притеснен. Споделя още, че това
рефлектирало във взаимоотношенията както в семейството му, така също и в
социалните му контакти.
При така установеното от
фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Изложената
в исковата молба фактическа обстановка, твърденията на страната и формулирания
въз основа на тях петитум на исковата претенция обуславят извод за предявен иск
с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ.
С оглед горното съдът намира фактическият състав на чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДВПГ
(ред., ДВ, бр.92/2000 г.) за осъществен, доколкото по отношение на обвинението
по чл.345, ал.2 вр. с ал.2 НК е
налице прокурорско постановление, с което наказателното преследване е
прекратено поради липса на доказателства деянието да осъществява състава на престъпление по НК.
Съгласно
разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ, „Държавата отговаря
за вредите причинени на граждани от органи на следствието и прокуратурата при
повдигнато обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано
или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето или че извършеното деяние не е престъпление,
или поради това, че наказателното производство е образувано, след като
наказателното преследване е погасено по давност или деянието е амнистирано.”.
В
настоящия случай твърденията на ищеца са за претърпени неимуществени вреди,
вследствие на това, че срещу него е образувано досъдебно производство и е
привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл.345, ал. 2 вр. с ал.1 от НК, завършило с Постановление на РП – Червен бряг
за прекратяване на досъдебното производство водено срещу него, като
прокурорския акт е издаден на 26.04.2017 г.
От
горната хронология безспорно се установява, че е налице инициирано от
Прокуратурата на Р. България
наказателно производство за твърдяно извършено от ищеца престъпление от общ характер, по смисъла на НК, обективирано чрез привличането му като обвиняем и извършване и на криминалната регистрация с взимане на
отпечатъци, снимане и взимане ва проба от ДНК. Налице
е постановен акт за
прекратяване на досъдебното производство по образуваното спрямо ищеца
наказателно производство от Прокуратурата.Това дава основание на съда да приеме по
категоричен и безспорен начин, че е налице основният елемент на чл.2, ал.1, т.3
от ЗОДОВ, а именно: „Държавата отговаря
за вредите, причинени на граждани от разследващите органи, прокуратурата или
съда, ако образуваното наказателно
производство бъде прекратено поради това, че извършеното деяние не е
престъпление...”.
За да бъде ангажирана отговорността на
Прокуратурата е необходимо още да е настъпила вреда от неимуществен характер,
която е в причинна връзка и е пряка, непосредствена
последица от всички процесуални действия на различните звена на ответника, обективирани през различните стадии и етапи на
наказателното производство по обвинението за което ищеца е оправдан. Обезщетяването
на пострадалите става по определения в ЗОДОВ специален ред и условия, но за неуредените в специалния закон въпроси, се
прилагат общите разпоредби на ЗЗД / т.4
от ТР №3/22.04.2004 г. на ВКС по т.д. №3/2004 г. на
ОСГК/. Съгласно т.11 от цитираното ТР №3/2004 г. и т.11 от Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС – „Обезщетението за неимуществени вреди се определя глобално по справедливост
като задължително се отчитат всички обстоятелства свързани с продължителността
на наказателното преследване /включващо разследването в досъдебната фаза и
интензитет на процесуалноследствените действия/,
личността на увредения/ включително
притежавания авторитет в обществото/, настъпилите промени в отношенията в
семейството, допълнително настъпилите обстоятелства, които са е отразили на
репутацията на лицето, негативното отражение в резултат на воденото наказателно
производство върху душевното състояние на лицето, извън неизбежно следващите се
по човешка презумция вреди, свързани със страх от неоснователно осъждане,
засегната чест и достойнство, неизбежни ограничения в личния и обществения
живот.“.
За да докаже наличието на вреди като
пряка и непосредствена последица от воденото срещу него наказателно
производство ищецът не ангажира конкретни гласни или писмени доказателства – медицински документи и др.
Съгласно мотивите на Тълкувателно решение
от 15.06.2015 г. по тълк.д. № 5/2013 г., ОСГК когато се претендират вреди от
неоснователно обвинение. В този случай процесуално легитимирана да представлява
държавата е Прокуратурата на Република България, защото тя е образувала наказателно производство
и е предявила неоснователно
обвинение. Прокуратурата упражнява надзор върху разследващите органи и е
компетентният орган, който повдига и поддържа обвинение за извършването на
престъпление от общ характер. Следователно при неоснователно държавно обвинение,
прокуратурата е правозащитният орган, които трябва да промени практиката си и
да вземе мерки за отстраняване причините за увреждането.
Именно по тази причина и при горните
съображения на върховната инстанция настоящият съдебен състав намира, че ответникът
по делото Прокуратура на Република Българияе този, който е пасивно легитимиран
да отговаря за претърпените от ищеца вреди както в досъдебната, така и в
съдебната фаза на наказателния процес.
Искът по основание е доказан. По отношение
на размера му съдът съобрази следното:
Размерът на обезщетението за търпените
неимуществени вреди следва на основание чл.52 ЗЗД да
се определи от съда по справедливост. Съгласно
т.2 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. справедливостта като критерий за определяне на
размера на обезщетението на неимуществени вреди не е абстрактен критерий.
Попълването на този критерий с конкретно съдържание предполага оценка на
определени обстоятелства, имащи значение за настъпването на вредите,
респективно за размера на обезщетението. В частност при исковете по чл.2 ЗОДОВ критериите
за определяне справедливо обезщенеие за претърпените от ищеца неимуществени
вреди от незаконно наказателно преследване, следва да се съобразят постановките
на т.11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. по тълк.д. № 3/2004 г. на
ВКС, ОСГК – да се вземат предвид всички обстоятелства: броят на деянията, за
които е производството е прекратено или е постановена оправдателна присъда,
причинна връзка между незаконността на всяко едно от обвиненията, за които
обвинението е прекратено или постановена оправдателна присъда,
продължителността на наложената мярка за неотклонение „задържане под стража“
или друга мярка за процесуална принуда и причинените вреди – болки и страдания,
преценени с оглед общия критерий за справедливост по чл.52 ЗЗД.
От съществено значение е как обвиненията са се отразили върху пострадалия
именно с оглед на неговата личност, начина му на живот, среда и ценностна
система, степента и интензитета на преживените от него емоционални страдания,
други увреждания и неудобства; колко продължително са засегнати чувствата на
конкретния индивид. Когато се твърди причиняване на болки и страдания, над
обичайните за такъв случай, или конкретно увреждане на здравето, а също и други
специфични увреждания, с оглед конкретни обстоятелства, личността на увредения,
обичайната му среда или обществено положение, съдът може да ги обезщети само
при успешно проведено пълно главно доказване от ищеца, а в противен случай
съдът присъжда обезщетение само за „нормално очакваните“ вреди на едно
пълнолетно лице от накъряване правата му от неоснователното обвинение.
Прекратеното наказателно производство по предявеното обвинение, за което е обвинен ищецът е е продължило от 17.03.2017 г. – 26.04.2017 г., когато е издадено Постановлението за прекратяване на
досъдебното производство,
респ. 1 месец и 9
дни, т.е. в рамките на един
твърде кратък и разумен период, в който ищецът е бил подложен да наказателна репресия и
безспорно е изпитвал неудобствата от това да бъде под заплахата на осъждане за
престъпление от общ характер (което обаче не покрива дефиницията на чл.93, т.7 НК
за „тежко престъпление“, тъй като към момента на деянието се
наказват с наказание по-малко от пет години лишаване от свобода), които не е
извършил.
Съдът приема, за
доказани претърпените от ищеца неимуществени вреди. Според разбирането на
настоящия съдебен състав самото наказателно преследване по
естеството си е дейност, която оказва негативно въздействие върху човешката
психика и здраве, рефлектира негативно на отношенията на обвиняемия срещу
неговите роднини, близки, приятели и познати. Споделя
се обаче становището на ответника, че е налице
прекомерност на предявеният размер. Като взе предвид горните обстоятелства –
водено 1 месец и 9
дни досъдебно производство по
обвинение в извършването на умишлено престъпление от общ характер, довело
по посочените негативни последици в личен за ищеца план, съдът намира, че
дължимото на ищеца обезщетение, които би могло да репарира неимуществените
вреди, е в размер на 400 лв.
Съдът не намира, че на ищеца се дължи обезщетение
в по-голям размер, предвид обстоятелството, че същия не е бил задържан и в хода на досъдебното производство не е била взета мярка за неотклонение.
До размера от 400 лв. искът се явява основателен и следва да бъде
уважен, а за разликата до пълния предявен размер от 20 000 лв. – следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Предвид изричното искане на ищеца върху
горната сума ответникът следва да бъде осъден да заплати законна лихва за
забава, считано от датата на издаване на Постановлението за прекратяване
на досъдебното производство , а именно: 26.04.2017 г. (т.4,
абз.2 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк.гр.д. № 3/2004 г.,
ОСГК на ВКС) – 24.11.2009 г. Ето защо от тази дата съдът следва да присъди на
ищеца законна лихва за забава върху присъденото му обезщетение.
По
разноските:
Ищецът претендира
съдебни разноски в размер на 1140 лв., представляващи 10 лв. държавна такса и
1130 лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 17.08.2017г.
При този изход на делото и
предвид разпоредбата на чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ и чл.78, ал.1 от ГПК следва да
бъде осъден ответникът да заплати на ищеца направените в настоящето
производство разноски, представляващи адвокатско възнаграждение,
съобразно уважената част от иска и ответникът ще следва да заплати в полза на ищеца сумата от
66,50 лв., съдебни разноски, представляващи: 10 лв. държавна такса и 56,50 лв.
адвокатски хонорар
Водим
от горното съдът,
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА на
основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана
от Главния прокурор на Р. България, гр. София,
бул.”Витоша” № 2 да заплати на Д.В.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 400 лв. /четиристотин
лева/,
представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди, вследствие
привличането му като обвиняем по незаконно
повдигнато и поддържано обвинение за извършено
престъпление по чл.345, ал.2 вр. с ал.2 НК по ДП № Д-60/2017 г. по описа на РП – Червен бряг за периода 17.03.2017 г. – 26.04.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 26.04.2017
г. до окончателното й
изплащане, като за
горницата до 20 000 лв. /двадесет хиляди лева/, ОТХВЪРЛЯ иска, като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА на
основание чл. 10 ал.3 от ЗОДОВ
и чл.78, ал.1 от ГПК ПРОКУРАТУРАТА НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, представлявана
от Главния прокурор на Р. България, гр. София,
бул.”Витоша” № 2 да заплати на Д.В.Д., с ЕГН ********** *** сумата от 66,50
лв. направени от него съдебни разноски, съобразно уважената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред ПЛЕВЕНСКИ ОКРЪЖЕН СЪД в двуседмичен срок от връчване
на копие от същото на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: